РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Б., 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на двадесет и седми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело №
20213210100263 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена искова молба от ”***” ***
чрез „***“ ***, ***, гр. ***, ***, ***, представлявано от Д. Д. срещу ИВ. П. Г.
от с. ***за признаване за установено, че ищецът има вземания към ответника,
произтичащи от договор ***, в размер на сумата от 10 992,87 лв. главница,
ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението до изплащане
на вземането; сумата в размер на 2 488,41 лв., представляваща
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.05.2017
г. до 20.12.2019 г.; сумата в размер на 3 662,51 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 20.06.2017 г. до 16.10.2020 г.
В условие на евентуалност предявява осъдителни искове за сумите.
Претендират се и съдебно деловодни разноски.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно
чл. 235, ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените доводи и възражения, прие
за установено от правна и фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че между страните по делото има сключен договор за
потребителски паричен кредит ***, по силата на който ищецът е отпуснал на
ответника заем в общ размер на 12 000 лв. за срок от 36 месеца, съгласно
1
погасителен план с месечна вноска в размер на 466,29 лв. с последна падежна
вноска на 20.12.2019 г. Ищецът е превел сумата по сметка на ответника.
На 20.05.2017 г., ответникът е преустановил плащането по заема, като
до този момент били платени 4 бр. вноски. Кредиторът обявил кредита за
предсрочно изискуем на 20.06.2017 г.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Образувано било ч.гр.д. №539/2020 г. по описа на Районен съд-Б..
Приключило с положителен за ищеца съдебен акт.
Поради указание на съда по чл. 415 от ГПК, ищецът предявява
настоящите установителни искове.
Ответникът навежда, че не са настъпили последиците на предсрочната
изискуемост по отношение на ответника, т.к. същата не му е надлежно
съобщена. Оспорва възникването на валидно облигационното
правоотношение.
Оспорва автентичността на подписа на ответника.
Навежда противоречие на договора с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 и т.
10 от ЗПК, което го прави недействителен.
Прави искане за отхвърляне на иска за заплащане на договорна лихва
за периода след обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Правната квалификация на исковете е по чл. 124 от ГПК.
Исковете са допустими. Подадена са от лице с правен интерес и в
законноустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
По отношение на основателността на исковете:
На *** между „*** ***“ и ИВ. П. Г. е сключен договор за паричен кредит
№ ***, по силата на който дружеството предоставило на ответника кредит от
12 000 лв. В тази сума е включена и застрахователната премия в размер на
1620 лв. по сключения между ответника и ***, *** договор за застраховка по
пакет *** и по пакет Комбинирана защита, като застрахователната премия е
включена в ежемесечните погасителни вноски по кредита. Уговорен е ГПР в
размер на 19,47%. Според договора ответникът се е задължил да върне така
посочената по – горе сума, ведно с договорна лихва на 36 равни месечни
вноски, всяка от по 466,29 лв., при първа погасителна вноска на 20.01.2017 г.
В тоя смисъл е представения договор, ведно с погасителен план към него.
2
Крайният срок на договора е 20.12.2019 г.
Сумата, която ответникът погасил е в размер на 4 вноски или 1865,16
лв. Преустановил плащанията на 20.05.2017 г.
Съобразно т. 2 от договора месечните вноски съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с договорна лихва, застрахователна премия,
такса ангажимент.
По силата на т. 5 от договора, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателя дължи обезщетение за забава в
размер на действаща законна лихва за периода на забавата върху всяка
погасителна вноска, ведно с направените разноски за събиране на вземането,
извършени от кредитора. Последните се начисляват за всяка просрочена,
непогасена месечна вноска по погасителен план и са дължими от момента на
забавата. Разноските са определени в размер на 12 лв.
По делото бе оспорена автентичността на подписа на ответника в
договора, но след представяне на оригиналите на договорите, това
възражение не се поддържа.
Поделото бе назначена и изслушаната съдебно-графологична
експертиза, заключението по което съдът приема като обективно и
компетентно изготвено. Вещото лице установи, че размерът на шрифта,
използван в Договор за паричен кредит от ***, условията на договор за
кредит и стандартен европейски формуляр е 12 пункта.
Сертификат от ***, общи условия за застраховка „***“ на
кредитополучатели на ***; сертификат №***, общи условия за
застрахователна програма“ ***“ са разпечатани с шрифт 7 пункта.
По делото бе изготвена и приета съдебно – счетоводна експертиза,
вещото лице по която установи, че процесният кредит в размер на 12 000 лв. е
усвоен, като по сметка на ответника са преведи 7 183,64 лв. Остатъкът е
послужил за погасяване на предходен кредит – 4 396,36 лв. и за погасяване на
такса ангажимент в размер на 420 лв.
Вещото лице установи, че ответникът е погасил сумата в размер на
1007,13 лв., представляваща главница; сумата в размер на 678,03 лв.,
представляваща лихви по кредита и сумата в размер на 180 лв.,
представляваща главница застрахователен кредит.
3
По отношение на направените възражения от особения представител
на ответника:
Процесният договор се регулира от разпоредбите на ЗПК.
Законът за потребителския кредит въвежда редица ограничения при
договарянето за кредитора с цел да се гарантират правата на икономически по
- слабата страна, кредитополучателя.
Според разпоредбата на чл. 19 от ЗПК във вр. с §1 т. 1 от ДР на ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита (какъвто е настоящия случай, предвид
инкорпорираното задължение за сключване на застрахователен договор - чл. 2
от договора). По силата на текста от Закона, годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, като клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
При анализ на договора и изложените нормативни изисквания,
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и при
определен размер законна лихва според *** за периода в размер на 10% ,
съдът стига до правния извод относно липсата на противоречие на така
постигнатите договорни клаузи със закона.
Намира, че същите не надвишават определените по ал. 4 на чл. 19
размери, поради което ги третира като действителни.
Годишният процент на разходите е посочен само като цифрово
изражение без да бъдат конкретизирани взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването му по посочения в Приложение № 1 начин. В
тоя смисъл е налице противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.
4
Настоящия състав, обаче, не споделя тезата, че липсата на
конкретизация за това как е формиран ГПР вода до неяснота относно
включените в него компоненти, а оттук и че влече недействителност на
договора на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Доколкото размерът на ГПР е посочен в % по ясен и недвусмислен
начин и е посочен общият размер на кредита, то липсата на конкретни данни
(съобразно Приложение № 1) не би могла да попречи на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение.
При преглед на атакувания договор, съдът констатира, че в него не са
залегнали изискванията на разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 12 от ЗПК – липсва
посочване на информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания;
планът да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
Изложеното, представлява условие за обявяване на договора за
недействителен, по силата на чл.22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.12 от ЗПК.
Освен това, следва да се отбележи и обстоятелството, че част от
ежемесечната погасителна вноска по кредита включва заплащане на част от
застрахователната премия. Условията на договора за застраховката са
напълно неясни, като неясни са също нейната функция, връзката с договора
за кредит, както и необходимостта от посредничеството на заемодателя, който
е и ползващо се лице. Размерът на шрифта на сертификатите и Общите
условия е под минималния визиран в чл.10, ал.1 от ЗПК – 12 пункта, видно от
заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, въпреки че
5
текстът касае договори за кредит, то следва в този случай да се отбележи, че
именно договора за кредит препраща към договора за застраховка, което
също, според настоящия състав на съда налага извода относно
недействителност на договора за паричен кредит на основание чл.22, във вр. с
чл.10, ал.1 от ЗПК.
Според съдебната практика (така решение № 145/12.11.2021 г. по в. гр.д.
№403/2021 г. по описа на Окръжен съд-Д.), недействителността на договора,
налага отхвърляне на претенцията основана на договорните отношения, респ.
не може да се признае дължимостта на главницата в това производство, при
липса на наведено основание за неоснователно обогатяване.
Установителните искове, основани на договорите за кредит и
застраховка следва да се отхвърлят.
По отношение на осъдителните искове:
Съобразно съдебната практика (решение № *** по възз. гр.д. №
992/2020 г. по описа на Окръжен съд-Д.) евентуално съединените осъдителни
искове ( основани на факти за настъпили падежи на вноските ) имат за
предмет същите по основание и размер вземания от главница,
възнаградителна и мораторна лихва в съгласие с разясненията в т.1 от ТР №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Различието във формите на защита не е решаващо. Искът по чл. 422 от
ГПК е продължение на защитата на вземането в заповедното производство и
уважаването му с влязло в сила решение е предпоставка за настъпване
изпълнителната сила на издадената заповед по чл. 410 от ГПК. С
осъдителния иск се цели същата изпълнителна сила. Ето защо осъдителните
искове за същите по основание и размер вземанията са процесуално
недопустими.
Особеният представител на ответника претендира завишаване на
първоначално определения размер възнаграждение.
При дълбокото уважение на съда към адвокатската професия и висок
професионализъм на настоящия особен представител, съдът следва да
отбележи мотивите си за определяне на така сочения размер възнаграждение.
Съобразно чл. 47, ал. 6 от ГПК, възнаграждението на особения
представител на отсъстващия ответник се определя съобразно фактическата и
правна сложност на делото, като възнаграждението може да бъде и под
6
минималния определен в Наредбата по чл. 36, ал.2 от ЗА, но не по-малко от
половината.
Според становището на особения представител на ответника, изложено
в писмения отговор, минималния размер по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения следва да е в размер на 404 лв. + 486,37 лв, или
общо 890,37 лв.
Съдът е определил възнаграждение по чл.47, ал.6 от ГПК, в размер
малко над половината, като се е ръководил от правната и фактическата
сложност на делото и характера на производството.
Освен това следва да се отбележи, че в съдебната практика(така
определение № *** по в.ч.гр.д. № 62/2019 г. по описа на Окръжен съд-
Добрич) е застъпено становището, че: с решение от 05.12.2006 г. по обединени
дела *** и ***, Съдът на Европейския съюз е приел, че когато държава член
на ЕС делегира на частноправен субект ( какъвто е Висшият адвокатски съвет
) правомощия във връзка с определяне на икономически условия (в
настоящия случай – приложими минимални адвокатски възнаграждения), то
тя осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция,
закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански
субект да приема съгласувани практики, ограничаващи свободната
конкуренция. Според Съда, чл. 10 ЕО ( сега чл. 4, ал. 3 ДЕС ) и чл. 81 ЕО (
сега чл. 101 ДФЕС ) са нарушени, когато държава членка изисква или
насърчава сключването на споразумения, приемане на решения или
съгласувани практики, противоречащи на чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ),
или подсилва техния ефект, или лишава от законодателен характер
собствените си правила, като делегира на частни икономически оператори
отговорността да вземат решения, засягащи икономическата сфера.
С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела *** и *** Съдът на ЕС е
приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва
да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение
в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
7
по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.
Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира
пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по
собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на
националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без
да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по
дело 106/1977 на Съда на ЕО.
Изложените по-горе обстоятелства дават право да се определи размера
на възнаграждението, като се отчете правната и фактическа сложност на
конкретното дело, без съда да е обвързан нито от уговорения от ищеца и
процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито
и от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в
Наредбата.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ”***” *** чрез „***“ ***, ***, гр. ***, ***, ***,
представлявано от Д. Д. срещу ИВ. П. Г. от с. *** за признаване за
установено, че ”***” *** има вземания към ИВ. П. Г., произтичащи от
договор ***/***, в размер на сумата от 10 992,87 лв. (десет хиляди
деветстотин деветдесет и два лева и осемдесет и седем ст.), представлява
главница, ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението до
изплащане на вземането; за сумата в размер на 2 488,41 лв. (две хиляди
четиристотин осемдесет и осем лева и четиридесет и една ст.),
представляваща възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 20.05.2017 г. до 20.12.2019 г.; за сумата в размер на 3 662,51 лв.
(три хиляди шестстотин шестдесет и два лева и петдесет и една ст.),
представляваща мораторна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 16.10.2020
г.
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на исковете на ”***” ***
чрез „***“ ***, ***, гр. *** за осъждане на ИВ. П. Г. от с. О. за заплащане на:
сумата в размер на сумата от 10 992,87 лв. (десет хиляди деветстотин
8
деветдесет и два лева и осемдесет и седем ст.), представлява главница по
договор ***/***, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба
до изплащане на вземането; сумата в размер на 2 488,41 лв.(две хиляди
четиристотин осемдесет и осем лева и четиридесет и една ст.),
представляваща възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 20.05.2017 г. до 20.12.2019 г.; сумата в размер на 3 662,51 лв.(три
хиляди шестстотин шестдесет и два лева и петдесет и една ст.),
представляваща мораторна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 16.10.2020
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител – адв. П. Г. –
ДчАК в размер на 500 лв.
Да се издаде разходен касов ордер.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
9