Р Е Ш Е Н И Е
№ 773/11.12.2017 г.
Гр. Ямбол, 11.12.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,16-ти състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при секретаря И.П., като разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 374 по описа на съда за
Предявен е иск от Б.Я.М. срещу Медицински център „Дианамед 2001“ гр.Ямбол за провъзгласяване за нищожна клаузата за изпитване в Трудов договор между страните от 18.10.2012 год.
Ищеца твърди,че с ответното дружество на 01.04.2011 год. сключили граждански договор № *** год. По своя характер гражданския договор представлявал прикрит трудов договор с оглед наличието на всички изискуеми елементи. Същия бил продължен и за 2012 год.,като за периода 01.04.2011 год. до 18.10.2012 год. ищеца заедно с друг персонал работил в *** при ответното дружество,като изпълнявал задълженията си,но управителя на ответното дружество не сключил с него трудов договор,като ищеца сигнализирал затова Инспекцията по труда и прокуратурата.На 18.10.2012 год. между ищеца и ответното дружество бил сключен трудов договор № *** на основание чл.114,вр.чл.70,ал.1 КТ,като клаузата за изпитване за срок от шест месеца била уговорена в полза на работодателя. Ищецът счита клаузата за изпитване за недействителна на основание чл.70,ал.5 КТ,като на 13.02.2013 год. правоотношението му било прекратено със заповед едностранно от работодателя,в срока за изпитване. Ищеца претендира за незаконосъобразност на клаузата за изпитване което се изразявало във факта,че бил в трудовоправни отношения с ответника от 01.04.2011 год.,като клаузата за изпитване в трудовия договор от 18.12.2012 год. била недействителна, и след като трудовото правоотношение между него и ответното дружество е от 01.04.2011 год.,максималния срок за изпитване от шест месеца е изтекъл на 01.10.2011 год.,след което трудовото правоотношение е преминало в безсрочно такова и прекратяването му на 13.03.2013 год. на основание срок за изпитване било недействително.
В срока по чл.131 ГПК ответника не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява и не се представлява от процесуален представител.Постъпила е молба с вх.№ *** год.,входирана в съда в 09.43 ч. с която се прави искане делото да се гледа в тяхно отсъствие. Иска се постановяване на неприсъствено решение.Изразява се становище,че клаузата за изпитване уговорена във втория трудов договор от 18.10.2012 год. е недействителна. Иска се уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски,като е представен списък по чл.80 ГПК.
Ответника Медицински център „Дианамед 2001“ ЕООД редовно призовани не изпращат законния представител,като същите се представляват от пълномощник.Считат,че иска е недопустим и не следва да бъде уважаван.Прави се възражение,че за сключения трудов договор със срок за изпитване между страните има влязло в сила решение по гр.дело № *** год. на ЯРС,както исковата претенция на ищеца за отмяна на уволнението била отхвърлена като незаконосъобразна. В тази насока съдебната практика била категорична,че след като трудовия договор между страните е прекратен и по отношение на неговата законосъобразност има влязло в сила решение,то самия иск за установяване на недействителност на трудовия договор или относно негова клауза бил недопустим. Иска се постановяване на съдебен акт с който да се приеме иска за недопустим,както и присъждане на съдебно деловодни разноски,за което представят списък по чл.80 ГПК.
Ямболски
районен съд,като взе предвид исковата молба,становището на ответника по
нея,събраните по делото доказателства и като съобрази закона,намира за установено
от фактическа и правна страна следното :
Спорния момент по делото дали сключения между ищеца и ответника граждански договор № ***год. представлява прикрит трудов договор.Следва да се има предвид,че характера на договора се определя не от неговото наименование,а от неговото съдържание от правата и задълженията,които се установяват с него.За да бъде един договор трудов е необходимо той да отговаря на следните изисквания: с него да е уговорено за каква работа /длъжност/ е сключен,да е уговорено мястото на работа и да е уговорено трудовото възнаграждение.Тези уговорки трябва да бъдат изразени в писмена форма. Писмената форма е установена в Кодекса на труда е изискване за действителността на договора. Не е ли налице писмен договор, той не се признава за трудов договор, което означава че работникът по никой въпрос не се ползва от закрилата, която Кодекса на труда установява за работниците или служителите.От казаното относно съдържанието на трудовия договор се вижда, че по трудовия договор работникът или служителят се задължава да предостави на работодателя своята работна сила за изпълнение на уговорената работа на уговореното място на работа срещу което има право на уговореното трудово възнаграждение.За разлика от трудовия договор, по гражданските договори няма задължение на лицето да предоставя работната си сила, а има задължение да се предостави определен резултат от труда, който задължително е пряко обвързан със заплащането. По трудовия договор работодателя дължи заплата на работника или служителя независимо от това дали използва изцяло работната му сила по време на работния ден.Изискването за предоставянето на работната сила на работодателя води до необходимостта работникът или служителят да работи, като спазва определена трудова дисциплина. Това означава, че работникът е подчинен на работодателя относно това кога, къде, какво и как да работи. Обратно при гражданските договори изпълнителят сам решава кога, къде, какво и как да работи като единствено от значение е да постигне определен резултат и да го предаде на другата страна по договора.В определени от Кодекса на труда случаи работникът или служителят отговаря пред работодателя по правилата на ограничената имуществена отговорност, в останалите случаи отговоря в пълен размер. За гражданските договори ограничената имуществена отговорност по Кодекса на труда е неприложима.В случай че с даден работник или служител е сключен договор, който е наименован като „граждански”, а съдържанието му отговаря на трудов договор, работникът има интерес да се изясни и при необходимост да се установи по административен път или със съдебно решение, че договорът е трудов, а не граждански. Само така работникът или служителят ще има закрилата, която трудовото законодателство е установило в посочените по-горе отношения.
Когато трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя все още не е прекратено, работникът или служителят може да сезира Инспекция по труда на основание чл. 405а от Кодекса на труда. В този случай следва да бъде извършена проверка и органите на Инспекция по труда могат да обявят съществуването на едно трудово правоотношение.
В случай че договорът, въз основа на който работникът или служителят претендира, че е налично действително трудово правоотношение вече е прекратен, то тогава може да се сезира съдът и иск за обявяване на един граждански договор за прикрит трудов.
В настоящия случай нито Инспекцията по труда ,нито с Решение на съда посочения от ищеца граждански договор е обявен за трудов,като същия не може да се позовава на това обстоятелство.
Трудовият договор със срок за изпитване е един от видовете трудови договори. Той е уреден в чл.70 от КТ. Според чл.70,ал.1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.Важно е да се отбележи, че текстът „когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява” предполага конкретна индивидуална преценка на възможностите на работника или служителя в самия трудов процес, независимо от документите за налично образование и придобита специалност. А това означава, че трудов договор със срок за изпитване може да се сключва за всяка една работа, а не само за неквалифицирана работа.По същите съображения трудов договор със срок за изпитване е допустим за всяка една работа и когато срокът за изпитване се уговаря в полза на работника или служителя.Уговорката на срок за изпитване трябва да бъде изразена ясно и недвусмислено по начина, по който се уговаря сключването на трудовия договор, т.е. писмено.Трябва изрично да се посочи в чия полза е уговорката. Ако в договора е казано само, че се сключва с уговорка за изпитване, без да се казва в чия полза е уговорката, смята се, че тя е в полза на двете страни.В чл.70,ал.1 от КТ се определя максимална продължителност на срока за изпитване – 6 месеца. Тази правна норма е императивна. Поради това, ако е уговорен по-дълъг срок, уговорката е валидна само за 6 месеца.Според чл.70,ал.5 от КТ за една и съща работа с един и същи работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Поради това, ако е сключен трудов договор със срок за изпитване по-кратък от 6 месеца, не е допустимо след това с нов договор или с допълнително споразумение срокът да се увеличава.Трудов договор със срок за изпитване може да се сключи само при първоначално постъпване на работника или служителя на работа при определен работодател за определена работа. По трудов договор, сключен без срок за изпитване, по който работникът или служителят вече е работил известно време, не може допълнително да се уговаря срок за изпитване.Съгласно чл.70,ал.3 от КТ през времето на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор – относно работното време, заплащането на труда, спазването на трудовата дисциплина и пр.В чл.70,ал.4 от КТ се определя, че в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.Трудовият договор със срок за изпитване е неокончателен договор. Съгласно чл.71,ал.1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Всъщност въпросът не е само за предизвестието. По-важно и по-съществено в случая е това, че прекратяването на договора е възможно по свободна преценка на работодателя, без да е необходимо да е налице някакво основание за прекратяване на договора, каквото се изисква за прекратяване на окончателните трудови договори. Освен това, при прекратяване на договора по чл.71,ал.1 от КТ работникът или служителят не се ползва от специалната закрила при прекратяване на окончателните трудови договори по чл.333 от КТ.
В настоящия случай по делото е безспорно,че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника,по силата на което е заемал длъжността „***“ в *** съгласно трудов договор № *** от 18.12.2012 год.Безспорно е също,че правоотношението по този трудов договор е било прекратено със заповед №*** от 12.02.2013 год.,като същата е била връчена на ищеца на 13.02.2013 год. при отказ от негова страна,удостоверен с подписите на двама свидетели.Работодателя е използвал правомощията си по чл.71,ал.1 КТ,като до изтичане на срока за изпитване,която клауза е уговорена в негова полза е прекратил посочения трудов договор,като в тази насока възраженията на ищеца се явяват неоснователни.
Отделно от това настоящия съдебен състав счита,че иска се явява недопустим.Този иск е недопустим за разглеждане поради това, че установяване на недействителността на трудовия договор чрез самостоятелен иск е лишен от правен интерес,с оглед на това,че трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество вече е прекратено с Решение № *** от 29.12.2015 год. постановено по гр.дело № *** по описа за 2013 год. на ЯРС. Съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато закона разпорежда друго. След като този спор е решен с влязло в сила съдебно решение и няма друго разпореждане на закона, то повторното му разглеждане от съда е недопустимо. Предвид на което така предявеният иск следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по него прекратено, на основание посочената забрана за пререшаване на вече решен съдебен, съгласно нормата на чл.299 от ГПК.
С оглед изхода на делото и претенцията на ответника за присъждане на разноски на основание чл.78,ал.4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 300.00 лв. съдебно-деловодни разноски,представляващи адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като
процесуално недопустим предявеният от Б.Я.М.,
ЕГН ********** ***, против
Медицински център„Дианамед
ОСЪЖДА Б.Я.М., ЕГН **********
***, да заплати на Медицински център„Дианамед
Решението, имащо характер на определение, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Ямболски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: