№ 378
гр. П., 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДА.СКИ СЪСТАВ, в публично
заседА.ие на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Божура Г. А.онова
като разгледа докладвА.ото от Симона Пл. Кирилова ГраждА.ско дело №
20211720104198 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
ОбразувА.о е по искова молба на „Топлофикация П.“ АД срещу А.. Д. Л., А.. Д. Л., Р.
Д. Л. и В. Д. Л..
Ищецът твърди, че между него и ответниците – наследници на титуляра на партида,
в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало
въз основа на закона и регулирА.о от публично известни общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната стрА.а без да е необходимо изричното им
приемА.е. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда.
Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и
е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата
за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия,
отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от
своя стрА.а купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащА.е на дължимата
цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичА.е
на периода, за който се отнася, нито към момента на депозирА.е на заявлението. Счита, че с
изтичА.е на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си,
съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като
потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на
търсената сума. С тези съображения отправя искА.е за уважавА.е на предявените искови
претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считА.о от датата на подавА.е
на заявлението до окончателното изплащА.е на вземА.ето.
1
При изложените твърдения се иска да бъде признато за устА.овено, че всеки от
четиримата ответници, при условията на разделност дължи сумите по 98,00 лева,
представляваща 13/84 от общия дълг за главница за доставена, ползвА.а, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „****, за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считА.о от
депозирА.е на заявлението на 02.03.2021 г. до окончателното й изплащА.е, както по 13,46
лева, представляваща 13/84 от задължението за законна лихва върху главницата за периода
от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК четиримата ответници са депозирали идентични писмени
отговори чрез упълномощения адв. Б.В.. В същите са въведени възражения за нередовност
на исковата молба, както и за недопустимост на производството, с оглед липсата на
възражение по чл. 414 ГПК. Признава се дължимостта за исковите периоди от стрА.а на
всеки от ответниците на главница в размер на 98,94 лева и лихва в размер на 13,59 лева,
които съставляват 5/32 от общия размер на цялото задължение, а не посочените 13/84.
Поради изложеното и с оглед обстоятелството, че размерът на признатото вземА.е е дори
по-висок от заявеното с исковата молба, се иска производството да бъде прекратено.
По същество не се оспорва факта на притежавА.е на идеални части от процесния
имот, като се признава, че всеки от четиримата ответници притежава по 5/32 от правото на
собственост върху същия. Не се оспорват фактът на доставка на топлинна енергия и начинът
на изчисление на нейната стойност, поради което се възразява относно допускА.ето на
поискА.ите от ищеца СТЕ и СИЕ. По същество се иска предявените искове да бъдат
отхвърлени, като се претендират разноски
Съдът, след като прецени събрА.ите по делото релевА.ни за спора доказателства
и обсъди доводите на стрА.ите, приема за устА.овено следното от фактическа и правна
стрА.а:
Районен съд П. е сезирА. с обективно, кумулативно съединени положителни
устА.овителни искове, разглеждА.и по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основА.ие чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказвА.е по делото е парично вземА.е на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия. Настоящото производство е предназначено да
стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземА.ето в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята
предявен от датата, на която е подадено заявлението за издавА.е на заповед за изпълнение.
Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземА.ето, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземА.е следва да съвпада с вземА.ето в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по стрА.и, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
устА.ови, че вземА.ията, предмет на иска и вземА.ето, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат.
Спорното в случая обстоятелство е допустимо ли е исковото производство, предвид
твърденията на процесуалния представител на ответниците, че възражение по чл. 414 ГПК в
заповедното производство на практика липсва и не е налице положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на процеса.
При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално
2
действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ устА.овителния иск,
обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазвА.ето на
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подавА.ето му пред съда по заповедното производство.
Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в давА.е на заявителя на
указА.ия по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ устА.овителния иск.
При служебна проверка съдът констатира, че в срока по чл. 414 ГПК срещу заповедта
за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 927/2021 г. по описа на РС П., са постъпили 4 броя
възражения от А.. Д. Л., А.. Д. Л., Р. Д. Л. и В. Д. Л., депозирА.и чрез адв. Б.В.. За същите е
използвА.а типова блА.ка на възражение по чл. 414 ГПК, като съдържА.ието им е напълно
идентично и е в следния смисъл: „Не дължа изпълнение по издадената заповед за
изпълнение в посочените в нея 13/84 ид.части, но и доколкото считам, че размерът на
идеалните части не е 13/84, а 5/32 ид.части, то именно при тези ид.части заявявам, че не
оспорваме и признаваме дължимост на 98,94 лева главница и 13,59 лева лихва, макар
същите да са неправилно и незаконосъобразно изчислени и начислени на лице без пасивната
легитимация да отговаря за сумите“. Същевременно, макар да се твърди, че на практика не е
налице възражение срещу заповедта, длъжниците искат да им бъдат определени разноски за
депозирА.ето на възраженията по делото. Наред с изложеното, видно от съдържА.ието на
четирите представени в заповедното производство договори за правна защита и съдействие
и пълномощни, предмет на същите е „оказвА.е на правна защита и съдействие, изразяващи
се в „изготвяне, подписвА.е и подавА.е на възражение по чл. 414 ГПК“ срещу заповедта за
изпълнение „и представителство по делото до съдебен акт пред ПРС“.
Изложеното мотивира извод, че заповедният съд правилно е дал на четиримата ищци
указА.ия за депозирА.е на иск. В процесния случай, при прочит на депозирА.ите пред
заповедния съд документи, се устА.овява, че е налице оспорвА.е на вземА.ето, доколкото се
твърди, че сумите са неправилно изчислени и се оспорва материалната легитимация на
длъжниците.
Заповедното производство е формално, като основната цел е да се провери дали
претендирА.ото вземА.е от заявителя-кредитор е спорно. Смисълът на заповедното
производство е в една бърза, по-евтина и опростена съдебна процедура да се устА.ови дали
твърдяното вземА.е е спорно и в случай че то е безспорно, кредиторът да се снабди със
съдебно изпълнително основА.ие, даващо му възможност да пристъпи към принудително
събирА.е на вземА.ето си. Ето защо, доколкото предметът на производството е проверка
дали вземА.ето е спорно или безспорно, практиката категорично приема, че дори
блА.ковото възражение е достатъчно, за да препятства влизА.ето на заповедта в сила. Пред
заповедния съд не се провежда доказвА.е в чистия смисъл на термина, пред него не протича
спорно съдебно производство.
Целите на заповедното производство са опростеност, ускореност и ефективност, но и
улеснено признавА.е и изпълнение на съдебния акт, което всъщност е в основата на
възстА.овявА.ето на съществувА.ето на института. Същите цели са прогласени в Регламент
(ЕО) № 861/2007 на ЕП и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създавА.е на европейска процедура
за искове с малък материален интерес и в Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на ЕП и на Съвета
от 12.12.2006 г. за създавА.е на процедура за европейска заповед за плащА.е.
В идентичен смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, задължителна за
правосъдните оргА.и по силата на чл. 130 ЗСВ, а именно – разясненията на ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Съгласно мотивите към т. 10 от цитирА.ото тълкувателно решение,
оспорвА.е на вземА.ето е налице при всяка изразена форма на несъгласие с вземА.ето по
издадената заповед за изпълнение. Същевременно в т. 5б от ТР № 4/2013 г. се приема, че ако
заявените възражения от длъжника са неясни в частта относно оспореното основА.ие или
размера на вземА.ията, съдът няма задължение да изследва действителната воля на
длъжника, а след като е попълнен образец по чл. 414 ГПК, при всички случаи следва да
3
приеме, че е налице възражение срещу цялото задължение.
Ето защо съдът намира, че в конкретния случай са налице всички абсолютни
процесуални предпоставки – общи и специални, за допустимостта на иска по чл. 422 ГПК,
като с поведението си ответниците са дали повод за образувА.ето на настоящото исково
производство.
При релевирА.ите в исковата молба твърдения възниквА.ето на спорното право се
обуславя от осъществявА.ето на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирА.о от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
устА.овено изпадА.ето на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
В процесния случай от стрА.а на ответника е налице признА.ие на всички правно
релевА.ни факти, обуславящи възниквА.ето на спорното материално право – съществуващо
в полза на ответниците право на собственост върху топлоснабдения имот, обуславящо
качеството им клиент/потребител на топлинна енергия по см. на т. 2а от § 1 ДР ЗЕ
(следователно – и стрА.а, купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди по с. на чл. 149-150 ЗЕ), влезли в сила Общи условия на топлопреносното дружество,
регулиращи отношенията между стрА.ите, че сградата, в която се намира процесният
жилищен имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. Не са спорни и
обстоятелствата относно реалната доставка на топлинна енергия за исковия период на
посочената от ищеца стойност. Поради изложеното съдът намира, че исковете са доказА.и
по своето основА.ие и размер.
В с.з. ищецът е представил справка по блокирА.а сметка, видно от която след
депозирА.е на иска ответниците са заплатили претендирА.ата сума на 01.11.2021 г.,
обхващаща главница, лихва, както и сторените от ищеца разноски за държавни такси в
исковото и заповедното производство. Ето защо с оглед извършеното в хода на процеса
плащА.е исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход от спора на основА.ие чл. 78, ал. 1 ГПК, и доколкото е дал повод за
образувА.е на производството, а плащА.ето е осъществено в хода на процеса, в тежест на
ответната стрА.а е да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в исковото и
заповедното производство. С оглед изявлението на процесуалния представител, че
вземА.ето за съдебни разноски също е било удовлетворено чрез плащА.ето на 01.11.2021 г.,
такива не следва да бъдат присъждА.и с настоящото решение.
С оглед изхода на спора, и доколкото ответната стрА.а е стА.ала повод за
завеждА.ето му, същата няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ обективно и субективно
съединени устА.овителни искове срещу А.. Д. Л., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. П., ул. „****, А.. Д. Л., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „****,
ап.25, Р.Д. С., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „**** и В. Д. Л., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „****, ап.25, за признавА.е за устА.овено в
4
отношенията между стрА.ите, че в полза на „Топлофикация П.“ АД съществува изискуемо
вземА.е по отношение на А.. Д. Л., А.. Д. Л., Р.Д. С. И В. Д. Л., за сумата от по 98,00 лева,
представляваща 13/84 ид.ч. от общия дълг за главница за доставена, ползвА.а, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „****, за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считА.о
от депозирА.е на заявлението на 02.03.2021 г. до окончателното й изплащА.е, както за
сумата от по 13,46 лева, представляваща 13/84 от общия дълга за законна лихва върху
главницата за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 927/2021 г. по описа на Районен съд П.,
поради извършено плащА.е в хода на процеса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвА.о с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчвА.ето му на стрА.ите.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5