Мотиви към присъда №32/13.09.2019г. по НОХД № 972/2019г. по описа на РС-Монтана.
ПОДСЪДИМИЯТ К.В.К. - роден на xxx xxx, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, работещ,
неосъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx e обвинен в това, че за периода от 03.05.2017 година
до 03.09.2017 година, след като е осъден с решение №143/2017
година от 10.04.2017 година на Районен съд Монтана по гр.д. №1794/2016
година, влязло в сила на 03.05.2017 година
да издържа свои низходящи: К. К. К., с ЕГН xxxxxxxxxx, като заплаща месечна
издръжка в размер на 140 лв. месечно и Х. К. К., с ЕГН xxxxxxxxxx,
като заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв. месечно, чрез М.М. xxx, като
тяхна майка и законен представител, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно: 2.27
бр. месечни вноски на обща стойност 590.00 лева– престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
ПРОКУРОРЪТ подържа обвинението. Предлага на съда
след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение на основание
чл.183 ал.3 във вр. с ал.1 от НК да не го наказва предвид обстоятелството, че
преди постановяване на присъдата е изпълнил задължението си и не са настъпили
други вредни последици за низходящите му К. и Х. К.
ПОДСЪДИМИЯТ се признава за виновен и съжалява за извършеното. Моли съда на
основание чл.183 ал.3 във вр. с ал.1 от НК да не го наказва, като развива
доводи в тази насока.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени и гласни.
СЪДЪТ, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият К.В.К. и св.М.М.Ф. сключили граждански брак на 25.04.2009
год. Докато били съпрузи били родени децата им - К. К. К. - роден на xxx год. и
Х. К. К. - роден на xxx год. Св.М.М. К. подала искова молба до Районен съд
Монтана за разтрогване на брака с подсъдимия
поради дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на съпруга. В РС-Монтана било образувано гражданско дело
№1794/2016 год., което приключило с решение №143/10.04.2017 год., с което
родителските права спрямо децата били предоставени на св.К. /Ф./,
а подс.К. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на
140 лв. за детето К. и 120 лв. за детето Х.. Решението на съда влязло в сила на
03.05.2017 год., като след това тя си върнала фамилията Ф..
От влизането в сила на съдебното решение до
датата на подаване на сигнала от св.Ф. на 23.08.2017 год. подс.К.
не платил всички дължими месечни вноски за издръжката на децата, поради което
на 03.10.2017 год. е образувано настоящето наказателно производство.
Поради неплащането на дължимата месечна
издръжка по искане на св.Ф. бил издаден изпълнителен лист от
РС-Монтана на 02.10.2017 год. образувано изпълнително дело №20171630410358, по
което бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на подс.К.
xxx.
На 13.11.2018 год. К. бил привлечен като
обвиняем за извършването в периода от февруари 2018 год. до октомври 2018 год.
деяние, съставомерно по чл.183, ал.1 от НК.
Тъй като св.Ф. xxx и било образуване ново
досъдебно производство, обвинението било изменено в частта за периода на
извършване - от 03.05.2017 год. до 03.09.2017 год., като за времето след този
период ще бъде повдигнато обвинение в новото досъдебно производство.
Обв.К. дал обяснения и по двете обвинения,
като посочил, че е плащал задълженията си за издръжка чрез Изипей АД.
До
постановяване на присъдата в първа инстанция, в хода на съдебното следствие
подсъдимия К. представи доказателства, арг. лист 19-25 от делото, че е изпълнил
задължението си и не са настъпили други вредни последици за синовете му. Това
обстоятелство се потвърди и от свидетелката М.М.Ф..
От изложените
фактически обстоятелства се налага извода, че подсъдимия К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, уредено в разпоредбата
на чл.183, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
От обективна
страна подсъдимия К. е осъден с влязъл в сила съдебен акт на PC Монтана да плаща издръжка на
свои низходящи, но не изпълнил задължението си в размер надхвърлящ две месечни
вноски, след като е
осъден с решение №143/2017 година от 10.04.2017 година на Районен съд Монтана
по гр.д. №1794/2016 година, влязло в сила на 03.05.2017 година, а именно: 2.27
бр. месечни вноски на обща стойност 590.00 лева, като до постановяване на присъдата в първа инстанция
е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за синовете
му.
От субективна
страна подсъдимия К. е извършил деянието виновно с форма на вината - с пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици. Същият е знаел за наличието на влязло в законна сила съдебно
решение, с което е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на свои низходящи
и въпреки това в период от време, не изпълнявайки това свое задължение е лишил
издържаните лица от средства, предвидени по закон за задоволяване на
елементарни нужди от храна, облекло, отопление и т.н.
Причини за извършване на престъплението от подсъдимия К. се явяват ниско правно
и обществено съзнание изразяващо се в пренебрегване на основни родителски
задължения, каквото е и задължението на родителя да издържа не навършили
пълнолетие деца.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства - чисто съдебно минало и обстоятелството, че до
постановяване на присъдата в първа инстанция е изпълнил задължението си.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства - няма.
Налице са условията на чл.303 ал.2 от НПК и
съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин имайки предвид писмените
доказателства по ДП № 950/ 2016 г. и гласните такива, на свидетелката Л. З.
Страните не спорят по фактите и
обстоятелствата на обвинението и затова съдът счита, че не следва да излага
доводи в тази насока.
Предвид гореизложеното съдът призна
подсъдимия
К.В.К. за ВИНОВЕН
по повдигнатото му обвинение, но като съобрази превилигировиния състав
предвиден от законодателя за този вид престъпление на основание чл.183 ал.3 във
вр. с ал.1 от НК НЕ ГО НАКАЗА, т.к до постановяване на
присъдата в първа инстанция е изпълнил задължението си и не са настъпили
други вредни последици за синовете му.
На основание чл.189, ал.1
от НПК съдът възложи на подсъдимия К.В.К. да заплати по сметка на ОД на МВР
Монтана сумата от 58.00 лева разноски направени на досъдебното производство за
назначаване на съдебно икономическа експертиза, а по сметка на РС-Монтана
сумата от 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: