Решение по дело №534/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             10.5.2019 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на тридесети април                                               две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 534 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на В.Й.К., ЕГН ********** срещу И.С.К., ЕГН **********, с която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак.

Ищцата твърди, че страните са съпрузи, както и че от брака си имат две деца – малолетния М. И.К. и навършилата пълнолетие Силвия Илиянова К.. Заявява, че в периода от 2009 г. до 2015 г. ответникът е работел и живеел в различни населени места, като опитът им да бъде заздравена брачната връзка след завръщането му в гр. Велико Търново е останал неуспешен. Твърди, че през последната година противоречията между нея и ответника са се задълбочили до такава степен, че е затруднено създаването на подходяща среда за децата.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът изразява становище за основателност на иска, като също твърди, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. Не възразява родителските права по отношение на малолетния М. И.К. да бъдат предоставени на ищцата, а за него да бъде определен посочения в исковата молба режим на лични контакти, както и да заплаща издръжка в размер на 250.00 лева.

В съдебно заседание ищцата поддържа молбата и моли за допускане на искания развод.

Процесуалният представител на ответника счита, че не са налице условия за запазване на брачната връзка. Заявява, че доверителят й възнамерява да полага труд извън пределите на Република България и че ще има възможност да заплаща претендираната от ищцата издръжка. Не възразява родените от брака децата да продължат да се отглеждат в семейната среда на майката, където са живеят и към момента. Твърди, че въпреки влошените отношения между страните, няма противоречия относно режима на личните отношения с ненавършилото пълнолетие дете.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на ищцата, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното удостоверение за граждански брак, страните са съпрузи, като гражданският им брак е сключен на 3.10.1998 г. в гр. Плевен.

Страните имат две деца, едното от които не е навършило пълнолетие –малолетният М. И.К., роден на *** г.

От показанията на св. Стефка Благоева се установява, че страните са във фактическа раздяла от месеци, както и че проблемите между тях са започнали още в началото на брака и са били свързани с постоянната смяна на работното място на ответника и честите му пътувания в страната по този повод. Заявява, че ищцата е тази, която поддържа семейството и осигурява средствата за неговата издръжка.

Съобразявайки показанията на разпитания свидетел, съдът намира предявеният иск за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака за доказан по основание. От показанията на свидетелката може да се направи несъмнен извод, че в отношенията между страните липсва взаимна привързаност, че е налице непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за това състояние е и установената фактическа раздяла, с което е нарушен принципът, установен в чл. 15 СК за съвместно съжителство между съпрузите. Настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК. С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК и предвид липсата на изрично изразено желание, съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка.

Съдът намира за основателно искането на ищцата упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете да бъде предоставено на нея, при която да бъде и неговото местоживеене, като за ответника да бъде определен режим на лични контакти. Тъй като при възлагане упражняването на родителските права следва да се вземе предвид възрастта на детето и установеното вече фактическо положение, в настоящия случай интересите на детето биха могли да бъдат защитени пълноценно от майката, при която същото живее и понастоящем.

Следва да се отбележи и необходимостта от контакт с бащата с цел недопускане синдрома на родителско отчуждение. В исковата молба се моли за определяне режим на лични контакти, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, който режим се възприема и от ответника с оглед изложеното в отговора на исковата молба. Съдът намира, че посоченият режим на лични контакти между бащата и детето е адекватен към настоящия момент, доколкото по делото не се установи дали ответникът вече се е установил в чужбина, или не. В случай на промяна в обичайното местоживеене на бащата, последният може да инициира производство по промяна на така утвърдения от съда режим или да съгласува евентуалната промяна с майката.

Относно дължимата издръжка, съдът съобразява установения в чл. 142 СК минимален размер на същата и липсата на данни за материалното положение на ответника, но също и заявената от последния възможност да заплаща претендираната от ищцата издръжка, както и че бащата е лице в активна трудоспособна възраст, което може да полага труд и да отделя част от получените доходи за издръжката на своето дете. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че доверителят му възнамерява да работи в чужбина, както и че по негово мнение ще може да заплаща исканата от майката издръжка. Предвид на това, съдът намира, че бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка за своето ненавършило пълнолетие дете в размер на 250.00 лева, като тук отново следва да се посочи, че при евентуална промяна в обстоятелствата размерът на присъдената издръжка може да бъде променян. 

След прекратяване на брака съпругата ще запази брачното си фамилно име - Кънчева.

Семейното жилище, находящо се в гр. Велико Търново, ул. „***, следва да бъде предоставено за ползване на съпругата.

Страните не си дължат издръжка един на друг, предвид липсата на искания в тази насока.

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК по брачните дела, когато съдът не се произнася по въпроса за вината разноските остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода в размер на 40.00 лева, която на чл. 329, ал. 1 ГПК следва да бъде заплатена от страните по равно, а именно - по 20.00 лева за всеки от съпрузите. На основание чл. 69, ал. 1, т. 7, вр. чл. 1 от Тарифата, ищецът следва да заплати по сметка на съда и сумата от 360.00 лева, представляваща дължимата държавна такса върху размера на присъдената издръжка.

Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, като дълбоко и непоправимо разстроен, гражданския брак, сключен на 3.10.1998 г. в гр. Плевен, между В.Й.К., ЕГН ********** и И.С.К., ЕГН **********, без да се произнася по въпроса за вината.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака на страните дете М. И.К., ЕГН ********** на майката В.Й.К., ЕГН **********, при която да бъде и местоживеенето на детето.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между роденото от брака на страните дете М. И.К., ЕГН ********** и бащата И.С.К., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа неделя, две седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и по всяко друго време след предварителна договорка и съгласие на майката.

ОСЪЖДА И.С.К., ЕГН ********** да заплаща на детето си М. И.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.Й.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.2.2019 г. до настъпването на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ПОСТАНОВЯВА, че съпрузите да не си дължат издръжка един на друг след прекратяването на брака.

ПОСТАНОВЯВА семейно жилище, находящо се в гр. Велико Търново, ул. „***, да се ползва от В.Й.К., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата В.Й.К., ЕГН ********** да запази брачното си фамилно име – К..

ОСЪЖДА И.С.К., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 20.00 (двадесет) лева за допускане на развода, както и държавна такса в размер на 360.00 (триста и шестдесет) лева, дължима върху определената издръжка.

ОСЪЖДА В.Й.К., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 20.00 (двадесет) лева за допускане на развода.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: