Решение по дело №7136/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1229
Дата: 7 декември 2021 г. (в сила от 7 декември 2021 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20211110207136
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1229
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110207136 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на „Д. - 2009“ ЕООД срещу наказателно постановление (НП) №
542712-F554600 от 19.10.2020 г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП-
София, с което на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 124, ал. 2 от
ЗДДС.
С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно
или преценка, че случая е маловажен, алтернативно се моли за намаляване на
наложената имуществена санкция
В съдебното заседание дружеството жалбоподател се представлява от адв.
С., която поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно,
алтернативно наложеното наказание да бъде намалено.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява в съдебното
заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата и по
същество пледира за отхвърлянето като неоснователна и недоказана и за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, предвид
1
доказаността на административното нарушение, както и не намира, че са
допуснати нарушения на процесуалните правила, както и не намира
основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а санкцията е
правилно определена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено
следното от фактическа страна:
В хода на извършена проверка на „Криси 2007“ЕООД, с ЕИК ********
било установено, че дружество „Д. - 2009“ ЕООД, с ЕИК ********* е
осъществило облагаема доставка на хранителни стоки на 02.05.2018 г., като
не е вписало в дневника на продажбите си за данъчен период месец май 2018
г. издадена от него фактура с № **********/02.05.2018 г., с данъчна основа
603, 98 лева и начислен ДДС в размер на 120,80 лева. Неотразяването на
посочената фактура довело до определяне на дължимия данък за периода
месец май 2018 г. в по-малък размер.
Дружеството „Д. - 2009“ ЕООД, с ЕИК *********, подало в
законоустановения срок справка-декларация за ДДС с вх. №
22191307540/14.06.2018 г. до ТД на НАП София за период м. май 2018 г., в
която отразило резултат за внасяне в размер на 232, 90 лв.
При констатирането на тези обстоятелства, дружеството било поканено чрез
електронна поща да изпрати в офиса на НАП свой представител за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение за извършено
нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Такъв не се явил.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 19.06.2020 г. от Д. ХР. М. – инспектор по приходите при ТД - София, офис
София-област на НАП, като оправомощено длъжностно лице, въз основа на
Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП на
дружеството, за нарушение на 124, ал.2 от ЗДДС. АУАН бил съставен в
отсъствието на представител на дружеството. Същият бил връчен на
упълномощен представител на дружеството на 22.06.2020 г. – три дни след
съставянето му.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП № 542712-F554900 от
19.10.2020 г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП-София, който е
оправомощен по силата на Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
2
изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл. 182, ал. 1 от
ЗДДС, на жалбоподателя „Д. - 2009“ ЕООД, с ЕИК *******, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 124, ал. 2 от
ЗДДС. Същото е връчено на 29.01.2021 г. на упълномощеното лице.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно
установена, на базата на събраните по делото писмени доказателства и гласни
– показанията на свидетеля Д.М.. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля, като ги намира за пълни, логични и последователни и подкрепящи
се от наличните по делото писмени доказателства. Кредитират се от съда и
писмените доказателства изцяло.
Съдът кредитира доказателствата, които са относими към фактите от
предмета на доказване, като обективни, логични и непротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния седмодневен
срок (процесното наказателно постановление е връчено на 29.01.2021 г., а
жалбата е подадена на 05.02.2021 г.) и от лице с правен интерес да обжалва
наказателното постановление, като същата се явява и основателна, по
следните съображения:
АУАН, както и процесното НП са съставени, респективно издадени от
надлежен орган и в рамките на неговите правомощия, залегнали в Заповед
№ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
Както АУАН, така и НП са съставени, респективно издадени при спазване
на изискванията на ЗАНН. Констатираното нарушение е описано в акта за
установяване на административно нарушение и по идентичен начин е описано
и в наказателното постановление. Като правната квалификация на
възведеното административно нарушение е идентична в АУАН и в НП, които
са надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице, с
оглед гарантиране на неговите права. Налице е обаче неотстраним порок на
НП, който обуславя неговата отмяна. От съдържанието на оспореното НП се
установява, че в него не е посочена датата на извършване на
административното нарушение. Същата с оглед описанието на фактите не
може и да се изведе, доколкото е споменато само, че процесната фактура не е
отразена през съответния данъчен период месец май 2018 г, с което
3
неотразяване на издадената фактура е довело до определяне на данък в по-
малък размер. Поради което не е посочена конкретно и ясно датата, на която
административнонаказващия орган е приел, че е извършено нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят. Ето защо, съдът намира, че е налице
липса на задължителен темпорален императивен реквизит на НП.
Непосочване на времеизвършване на нарушението е съществено, доколкото
следва да има съобразяване с разпоредбата на чл.34, ал.1, предл.II-ро от ЗАНН
и всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото ограничава правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице.
На следващо място, ако се приеме, че е възможно извличането на време на
осъществяване на административното нарушение, въз основа на разпоредбата
на чл. 125 от ЗДДС, то АУАН е бил издаден в нарушение на сроковете,
определени в разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Като се изходи от
съдържанието на тази норма - не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения – две
години. Описаното в АУАН и в НП нарушение се състои в неотразяване на
издаден данъчен документ - фактура, в дневника за продажбите за данъчния
период, през който е издадена – м.май 2018 г. На основание чл. 125 от ЗДДС
регистрираното лице по този закон следва да подаде справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС (дневник за
продажбите и дневник за покупките), както и отчетни регистри за съответния
данъчен период до 14-то число, включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят. т.е. до 14.06.2018 г. (работен ден, четвъртък), в
който е следвало да отрази издадената фактура в дневника за продажби.
АУАН е съставен на 19.06.2020 г. След като не е сторил това, жалбоподателят
е осъществил състава на вмененото му нарушение на 15.06.2018 г., а актът за
установяване на нарушението е съставен на 19.06.2020 г., повече от две
години след извършване на нарушението, поради което не е следвало да се
образува административнонаказателно производство, респективно същото е
следвало да бъде прекратено, което не е било сторено от
административнонаказващия орган, в нарушение на чл. 34 от ЗАНН.
С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно
4
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Като следва да се посочи, че ако не бяха констатирани посочените
процесуални нарушения, то от събраните по делото доказателства се
установява, че е налице осъществено административно нарушение по чл. 124,
ал. 2 от ЗДДС, за което дружеството е следвало да носи
административнонаказателна отговорност по чл.182 ал.1 от ЗДДС, поради
следното:
Съгласно посочената разпоредба регистрираното лице е длъжно да отрази
издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за
извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния
период, през който са издадени. Санкционната за така посоченото
административно нарушение е разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДДС, която
предвижда, че регистрирано лице, което не отрази издадения или получения
данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което
води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.
Но предвид установените от съда процесуални нарушения процесното
наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството и доколкото от жалбоподателя не се
претендират разноски до приключване на делото в първата инстанция, като
крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните
състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща
разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, то съдът не се произнася по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 542712 - F 554900/19.10.2020 г.
на издадено от зам.-директор на ТД на НАП-София, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- гр. София на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от
5
АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6