№ 36
гр. Русе, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20224501000035 по описа за 2022 година
Производство по глава ХХ от ГПК „Въззивно обжалване“.
Русенският районен съд с решение № 260273 от 17.03.2021г. по гражданско дело №
2210 по описа за 2020г. признава за установено, че СТ. В. С. ЕГН *** от с. Б., общ. Русе, обл.
Русе дължи на „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, сумата
от 301,20 лв. - главница по Договор за паричен заем № 110431 от 10.02.2017 г., сумата от
206,05 лв. - представляваща обезщетение за забава за периода от 02.06.2017 г. до 30.10.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното й
изплащане, по прехвърлено от С.К. ООД чрез цесия на 25.03.2019 на „А.с.в.“ ЕАД вземане
по Договор за паричен заем № 10431 от 10.02.2017 г, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 3132/ 30.10.2019 г. по ч.гр. д. № 6533/2019 г. по описа
на РС-Русе, IV гр. с-в. Със същото решение са отхвърлени предявените от „А.с.в.” ЕАД ЕИК
*** против СТ. В. С. ЕГН *** искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК - за признаване
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата над 301,20 лв. до
649,77 лв. - главница по Договор за паричен заем № 110431 от 10.02.2017 г., сумата от 51.08
лв. - договорна лихва, дължима за периода от 02.06.2017г. до 06.10.2017г., сумата от 505,09
лв.- неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до
окончателното й изплащане, по прехвърлено от „С.К.“ ООД чрез цесия на 25.03.2019 на
„А.с.в.” ЕАД, вземане по Договор за потребителски паричен заем № 110431 от 10.02.2017
г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3132/ 30.10.2019 г.
по ч.гр. д. № 6533/2019 г. по описа на РС-Русе. IV гр. с-в. СТ. В. С. ЕГН *** е осъдена да
1
заплати на „А.с.в.“ ЕАД ЕИК *** сумата 28.12лв. - разноски, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 3132/ 30.10.2019 г. по ч.гр. д. № 6533/2019 г. по описа
на РС-Русе, IV гр. с-в., както и сумата от 259.37лв. - разноски за исковото производство.
В срок е постъпила въззивна жалба от СТ. В. С. ЕГН********** чрез особен
представител адвокат Л.К. срещу решение № 260273/17.03.2021 г. по гр.д. № 2210/2020 г. на
Русенски районен съд, VI с-в, в частта му, с която частично е уважен предявения иск.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната част за неправилно и моли въззивния съд
да го отмени в тази част и да отхвърли изцяло предявения иск, като приеме, че е нищожен
Договор за паричен заем № 0160799, сключен на 10.02.2017 г. между от СТ. В. С.
ЕГН********** и „С.К.“ ООД, ЕИК *** поради противоречие с императивните изисквания
на Закона за задълженията и договорите, Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите.
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо
на въззивно обжалване решение на районния съд. Въззивната жалба е процесуално
допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както
и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата страна. Постъпил е писмен отговор от“А.с.в.“
ЕАД ЕИК *** гр. София чрез юрисконсулт Ц.П., в който от въззивния съд се иска да остави
без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди решението на районния съд в
обжалваната част, както и да се присъдят разноски.
Окръжният съд прецени правилността на решението на районния съд в обжалваната
част, доводите на страните, събраните доказателства и установи следното:
Предмет на делото е установителен иск по чл. 422 от ГПК за установяване
съществуването на парично задължение по договор за потребителски паричен кредит, за
което парично задължение е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Предявеният
иск е предявен, тъй като длъжникът бил уведомен за издадената заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с № 3132/30.10.2019 г., с която е разпоредено на СТ. В. С. да заплати на
А.с.в.“ ЕАД сумата от 649,77 лева - главница за период 2.06.2017г. – 6.10.2017г. по договор
за паричен заем № 110431 от 10.02.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
30.10.2019 г. до изплащане на вземането: 51,08 лева - договорна възнаградителна лихва за
периода от 02.06.2017 г. до 06.10.2017 г.; 206,05 лева - обезщетение за забава върху
главницата за периода от 02.06.2017 г. до 29.10.2019 г.; 505,09 лева - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 02.06.2017 г. до 06.10.2017 г., както и
разноски по делото в общ размер на 78,24 лева.
На 10.02.2017 г. между „С.К.“ ООД ЕИК *** като заемодател и СТ. В. С. ЕГН
********** като заемател бил сключен Договор за паричен заем № 11043. Заемодателят се
задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 1100 лв. годишен лихвен
2
процент 40,08. Заемът подлежал на връщане на 34 седмични вноски, всяка в размер 36,89
лв. датата на последната вноска била 6.10.2017г. Общата сума за плащане била 1254 лв.
Експертизата по делото установява, че наред с главницата по договора за паричен
заем 1100 лв. заемателят се задължил да заплати общо 154,20 договорна лихва и 904,74 лв.
неустойка за неосигурено в 3-дневен срок обезпечение. Длъжникът е внесъл общо 1053 лв.
последно на 10.08.2018. Преди това с внесената на 5.05.2017г сума е закрито задължението
по заема до 2.06.2017г. Следващите две плащания са за период след 4 седмици и „С.К.“ е
обявил заема за предсрочно изискуем, считано от 2.06.2017г., на основание чл. 10, ал.1 от
Общи условия по договор за заем. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК е след падежа на последната вноска е и е за пълния размер на заема поради
изтичане срока на договора. Начислена е лихва за забава 306,05 лв. до 1.10.2019г. След
цесията на паричното вземане в полза на „А.с.в.“ ЕАД ЕИК *** няма плащания.
Първоинстанционният съд е приел, че е нищожна уговорката в договора по чл. 8 за
неустойка в размер на 904,74 лв. в случай, че заемателят не успее в тридневен срок от
сключване на договора да предостави обезпечението по чл. 6. Решението в частта за
отхвърляне на иска за неплатената част от тази неустойка 505,09 лв. не е обжалвано и е
влязло в сила.
Районният съд е съобразил, че с плащане общо на 1053 лева били погасени следните
задължения по договора: главница в размер на 450,23 лв., договорна лихва в размер на
103,12 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 399,65 лв.
Поради това, че е падежирало цялото задължение към момента на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, районният съд приел, че ответникът дължи договорна лихва от 51,08 лв.
за периода от 02.06.2017г. до 06.10.2017г. Заради забава на дължимите плащания по
кредита, районният съд приел, че ответникът дължи обезщетение за забавата в размер 206.05
лв. за периода от 02.06.2017 г. до 30.10.2019 г.
Районният съд е изчислил оставащата неплатена главница по следния начин: 649,77
лв. отчетена от кредитора неплатена главница + 51.08 договорна възнаградителна лихва =
700,85 лв. – 399,65 лв. платена неустойка въз основа на нищожна договорна клауза = 301,20
лв.
Въззивната жалба на СТ. В. С. е насочена против решението на районния съд, с което
се признава съществуването на парично задължение: 301,20 лв. - главница по договор за
паричен заем № 110431 от 10.02.2017 г., 206,05 лв. - обезщетение за забава за периода от
02.06.2017 г. до 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
Окръжният съд намира за основателно оплакването във въззивната жалба, че целият
договор за паричен заем е недействителен, а не само клаузата за неустойка.
Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за
потребителския кредит. Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
3
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В договора е посочен годишен процент
на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност - 49,09 %. Липсва
посочване на взетите предвид допускания в числово изражение, използвани при изчисляване
на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. При липсата на данни за наличие на
други разходи по кредита, освен възнаградителна лихва - 40,08%, не става ясно как е
формиран ГПР от 49,090% и какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен
лихвен процент.
В чл.4, ал.2 от договора е посочено, че същият е сключен въз основа на искане за заем
с № 0160799, а параметрите и условията на договора са описани в предоставените на
заемателя ОУ и Стандартен европейски формуляр. Стандартният европейски формуляр е
подписан от С.С., но основните характеристики на кредита там не съответстват на
процесния договор за потребителски кредит: кредитът във формуляра е с примерен размер
1200 лв., а процесният е 1100 лв.
Чл. 10, ал.1 от Закона за потребителския кредит постановява, че договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. В случая размерът на шрифта н договора е
очевидно по-малък от 12. Възражение за размера на шрифта няма в отговора на исковата
молба, но има във въззивната жалба, а съдът е длъжен служебно да следи за спазване
императивни разпоредби на закона.
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Чл. 23 Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Чистата стойност на кредита е 1100 лв. Длъжникът е заплатил общо 1053 лв. 1100 лв.
– 1053 лв. = 47 лв. Искът по чл. 422 от ГПК е основателен само до 47 лв. неплатена
главница. Съответно на уважената част от главницата следва да се присъдят и разноските по
делото.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260273 от 17.0-3.2021г. по гр. д. № 2210
по описа за 2020г. на Русенски районен съд в ЧАСТТА, с която ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че СТ. В. С. ЕГН*** от с. Б., общ. Русе, обл. Русе, дължи
на „А.с.в.“ ЕАД ЕИК *** гр. ***, сумата от 47 лв. (четиридесет и седем лева)
- главница по Договор за паричен заем № 110431 от 10.02.2017 г., ведно със
4
законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното
й изплащане, по прехвърлено от С.К. ООД чрез цесия на 25.03.2019 на
„А.с.в.“ ЕАД вземане по Договор за паричен заем № 10431 от 10.02.2017г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3132/
30.10.2019 г. по ч.гр. д. № 6533/2019 г. по описа на РС-Русе, IV гр. с-в.
ОТМЕНЯ Решение № 260273 от 17.0-3.2021г. по гр. д. № 2210 по описа
за 2020г. на Русенски районен съд в ЧАСТТА, с която ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че СТ. В. С. ЕГН*** от с. Б., общ. Русе, обл. Русе, дължи на
„А.с.в.“ ЕАД ЕИК *** гр. ***, сумата НАД 47 лв. ДО 301,20 лв. - главница
по Договор за паричен заем № 110431 от 10.02.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази част от главницата, считано от 30.10.2019г. до
окончателното й изплащане, и сумата от 206,05 лв. - представляваща
обезщетение за забава за периода от 02.06.2017 г. до 30.10.2019 г. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „А.с.в.“ ЕАД ЕИК *** гр. *** срещу СТ. В. С.
ЕГН*** от с. Б., общ. Русе, обл. Русе, за установяване съществуването на
парично вземане в размер НАД 47 лв. ДО 301,20 лв. - главница по Договор за
паричен заем № 110431 от 10.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази
част от главницата, считано от 30.10.2019г. до окончателното й изплащане, и
сумата от 206,05 лв. - представляваща обезщетение за забава за периода от
02.06.2017 г. до 30.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 3132/ 30.10.2019 г. по ч.гр. д. № 6533/2019 г. по
описа на РС-Русе, IV гр. с-в.
ОСЪЖДА „А.с.в.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
*** чрез юрисконсулт Ц.П., да ЗАПЛАТИ на адвокат Л.С. К. гр. Русе, *** в
качеството му на особен представител на жалбоподателя СТ. В. С. сумата 150
лв. (сто и петдесет лева) възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция, за което „А.с.в.“ ЕАД е била задължена с
определение № 41 от 10.02.2022г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260273 от 17.0-3.2021г. по гр. д. № 2210
по описа за 2020г. на Русенски районен съд в ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА СТ.
В. С.. ЕГН *** от с. Б., Общ. Русе, Обл. Русе, да заплати на А.с.в.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр. - гр. ***, сумата 2,61 лв. (два
лева и шестдесет и една стотинки) – съразмерни разноски, за които е издадена
5
Заповед за изпълнение на парично задължение № 3132/ 30.10.2019 г. по ч.гр.
д. № 6533/2019 г. по описа на РС-Русе, IV гр. с-в., както и за сумата от 29,03
(двадесет и девет лева и три стотинки) съразмерни разноски за исковото
производство за двете инстанции.
ОТМЕНЯ Решение № 260273 от 17.0-3.2021г. по гр. д. № 2210 по описа
за 2020г. на Русенски районен съд в ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА СТ. В. С..
ЕГН *** от с. Б., Общ. Русе, Обл. Русе да заплати на А.с.в.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. - гр. ***, сумата НАД 2,61 лв. ДО
28.12лв. - разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 3132/ 30.10.2019 г. по ч.гр. д. № 6533/2019 г. по описа на РС-
Русе, IV гр. с-в., както и за сумата над 29,03 лв. до 259.37лв. - разноски за
първоинстанционното исково производство.
Решението на районния съд в останалата (отхвърлителната) част не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението на окръжния съд не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6