№ 448
гр. Враца, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Т.
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20241400500253 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С Решение № 8/17.01.2024 г. по гр.д.№ 1204/2022 г. по описа на
Районен съд-Мездра е осъдена Община Мездра да заплати на „Дженерали
Застраховане” АД сумата 7639,77 лв., представляваща платено
застрахователно обезщетение по щета № *********/23.01.2022 г. на основание
застрахователна полица № *** от 05.01.2022 г. за комбинирана автомобилна
застраховка „Автогрижа” със застрахователно покритие „Пълно Каско” за
причинени увреждания на лек автомобил марка „Форд”, с рег.№ СВ *** РМ,
при ПТП, реализирано на 23.01.2022 г. в гр.Мездра, ***, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 04.11.2022 г. до
окончателното й изплащане; сумата 195,24 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 05.08.2022 г. - 04.11.2022 г.; сумата 745,90 лв. – деловодни
разноски, съобразно уважената част от исковете. В останалата им част до
пълния предявен размер исковите претенции са отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Със същия съдебен акт „Дженерали
Застраховане” АД е осъдено да заплати на Община Мездра сумата 331, 25 лв.,
представляваща деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковите
претенции. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
„Мегаинвест-Холд” ЕООД.
С въззивна жалба вх.№ 494/02.02.2024 г. на Община Мездра, подадена
чрез пълномощника адв.Ц.С., посоченото решение е обжалвано в частта, в
която са уважени предявените осъдителни искове и са присъдени разноски в
тежест на жалбоподателя.
На първо място в жалбата се поддържа, че решението е недопустимо,
тъй като Община Мездра не е легитимирана да отговаря по предявените
1
искове, тъй като не са представени доказателства, че пътят, на който е станало
произшествието, е общински. Излагат се подробни теоретични съждения
относно видовете пороци на съдебните решения и процесуалните
предпоставки за допустимост на исковите претенции.
На следващо място в жалбата се посочва, че от заключението на
изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/ се
установява, че водачът на застрахования автомобил Х. Ц. е могъл да избегне
ПТП, ако е управлявал автомобила при спазване изискванията на чл.20, ал.1 и
ал.2 ЗДвП. Въззивникът счита, че ПТП на 23.01.2022 г. е настъпило изцяло по
вина на водача Х. Ц., който при движение със съобразена за пътните условия
скорост е могъл да избегне настъпването на ПТП.
В жалбата се сочи, че по делото не са доказани по категоричен начин
предпоставките за ангажиране отговорността на собственика и лицето, под
чийто надзор се намира вещта за вредите, причинени от недоброто й
стопанисване. Въззивникът счита, че представените писмени доказателства
опровергават твърдението, че не е изпълнил задълженията си по поддържане
на републиканските пътища в границите на града и привеждането на пътната
настилка в състояние, годно да поеме пътния трафик. Навежда доводи, че от
протокола за ПТП не може да се установи причнно-следствената връзка
между твърдяното бездействие на длъжностните му лица във връзка с
поддържане на пътя и настъпилите вреди на автомобила. Посочва, че
механизмът в протокола за ПТП е отразен по данни на водача на превозното
средство, поради което не могат да се установят по безспорен начин
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието.
Излагат се аргументи, че отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗЗД е
производна от тази на лицето, натоварено с изпълнението на работата, и е
налице винаги, когато последното е причинило вредите като последица от
собствени виновни и противоправни действия при или по повод изпълнението
на възложената работа. Сочи се, че от събраните писмени доказателства се
установява, че Община Мездра е възложило на „Мегаинвест-Холд” ЕООД
поддържане, снегопочистване и опесъчаване на общинската пътна мрежа,
поради което гаранционно-обезпечителната отговорност следва да се носи от
дружеството-изпълнител на сключения договор.
Прави се искане за обезсилване на обжалваното решение като
недопустимо и за прекратяване на производството по делото, а ако се приеме,
че решението е допустимо - да бъде решен спора по същество като бъдат
отхвърлени предявените искове. Претендира се присъждане на направените
деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор вх.№ 1021/01.03.2024 г. от „Дженерали
Застраховане” АД, в което се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на подадената от Община Мездра въззивна жалба.
В отговора се поддържа, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно в обжалваната от ответника част. Въззиваемият счита, че по
делото са ангажирани достатъчно доказателства, от които се установява
наличието на всички предпоставки за суброгиране на застрахователя в правата
на увредения срещу ответника по реда на чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
Изразява се несъгласие с оплакването на въззивника, че не е доказана
собствеността на пътя, на който е настъпило ПТП. Поддържа се, че пътят е
общински, като в подкрепа на това се излагат аргументи, почерпени от
разпоредбата на чл.3, ал.4 от Закона за пътищата и от утвърдения с Решение
№ 959 от 31.12.2018 г. на МС списък на републиканските пътища. Изтъква се,
2
че съгласно чл.31 ЗП общината е задължена да поддържа с грижата на добър
стопанин изправността на пътната мрежа – публична общинска собственост,
поради което следва да отговаря за вредите от бездействието на служителите,
на които е възложила осъществяването на тези функции.
На следващо място въззиваемият намира за неправилно становището на
ответника, че не е доказано по безспорен начин, че ПТП е предизвикано
именно от неизпълнение на нормативно установено задължение на
служителите на ответника да вземат съответните подходящи мерки, за да
обозначат по съответния ред или да обезопасят заледения пътен участък.
Навежда доводи, че от събраните писмени доказателства и заключението на
вещото лице е установено, че единствената причина за настъпването на
застрахователното събитие е наличието на заледени участъци по пътя, които
не са били обработени по подходящ начин, осигуряващ безпрепятственото
преминаване на ППС. Въззиваемият се позовава на съставения протокол за
ПТП от 23.01.2022 г., като излага теоретични съждения относно
доказателствената сила на този документ.
По отношение твърдението на Община Мездра, че вредите са
настъпили в резултат на противоправното поведение на водача, се изтъква, че
в тежест на ответника е било да установи това твърдение, но по делото не са
събрани каквито и да са доказателства в подкрепа на същото.
Прави се искане решението да бъде потвърдено в обжалваната от
ответника част и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
С отговор вх.№ 1016/29.02.2024 г. третото лице-помагач „Мега
Инвест-Холд” ЕООД се присъединява към становището на Община Мездра за
неправилност на решението на МРС в обжалваната част и искането за
отмяната му.
В отговора се поддържа, че изводът на районният съд, че процесното
ПТП е настъпило единствено в резултат на непочистен от пътното платно сняг
изобщо не е обоснован. Излагат се доводи относно доказателствената сила на
съставения протокол за ПТП, като се изтъква, че съставителят му е пристигнал
след ПТП и установените от него обстоятелства касаят единствено
разположението на МПС и настъпилите вреди, но не и механизмът, по който
се е осъществила ПТП. Третото лице-помагач счита, че дори и констатациите
относно състоянието на пътя не са актуални, тъй като протоколът е съставен 1
час след настъпването на ПТП. Намира, че и показанията на разпитания
свидетел не установяват механизма, доколкото същият е заинтересованият от
случая водач на автомобила. Прави се критичен анализ на показанията на
свидетеля, като се акцентира, че от същите е очевиден изводът, че няма как да
е съобразил скоростта и начина на управление на автомобила, след като е
забелязал заледяването на пътя едва след настъпването на ПТП. В този смисъл
се извършва и позоваване на заключението на вещото лице, че водачът е могъл
да намали скоростта на движение и да се движи с безопасна скорост,
позволяваща при необходимост да спре управлявания автомобил. При тези
съображения се иска въззивният съд да отчете неправомерното поведение на
водача и ако изобщо счете, че е налице такова и от Община Мездра, да
определи процент на съпричиняване 50:50.
На следващо място в отговора се изразява съгласие с въззивната жалба
и в частта, съдържаща оплаквания относно присъдения размер на
обезщетението. Третото лице-помагач счита, че платеното от застрахователя
надвишава възстановителната стойност на автомобила, равна на пазарната
3
стойност на необходимите нови части, боя материали и труд за поправянето
му. Сочи, че причината за изплащането на такова прекомерно обезщетение е
обстоятелството, че същото е калкулирано по цени на официален сервиз, а не
по средни пазарни цени. Изтъква, че застрахованият не е заплатил
допълнителна премия и не е отговарял на изискванията застрахованата вещ да
подлежи на ремонт в официален сервиз, в който цените на резервните части и
труд многократно надвишават средните пазарни цени. Намира, че
заключението на САТЕ не следва да бъде кредитирано, тъй като вещото лице
не е направило пазарно проучване, а механично е пренесло стойността от
представената от ищеца фактура. Навежда доводи относно начина, по който
следва да бъде определена възстановителната стойност.
Прави се искане да бъде отменено решението в осъдителната му част и
да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпила е и въззивна жалба вх.№ 581/07.02.2024 г. от „Дженерали
Застраховане” АД против решението на МРС в частта, в която е отхвърлен
предявения от дружеството иск за сумата над присъдените 7 639,77 лв. до
пълния претендиран размер от 8 841,58 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на
сумата, както и иска за мораторна лихва над присъдения размер от 195,24 лв.
до претендирания размер от 223,50 лв.
В жалбата се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния
съд относно размера на дължимото обезщетение. Въззивникът счита, че
безрезервно е прието заключението на изслушаната по делото автотехническа
експертиза, в което обаче изрично е посочено, че при определяне размера на
разходите за дължимия ремонт не е включен ДДС. Навежда доводи, че
съгласно чл.2 ЗДДС с този данък се облага всяка възмездна облагаема
доставка на стока или услуга и доколкото автосервизът, извършил ремонт на
увреденото МПС, е регистриран по ДДС, и ремонто-възстановителните
работи съставляват облагаема доставка, чиято цена крайният потребител
заплаща, то посоченият данък е неизменна дължима цена. Посочва, че с
договора за имуществена застраховка „Каско” застрахователят се е задължил
да обезщети застрахованото лице, като възстанови или изплати съответното
обезщетение в цялост, без приспадане на присъщите разходи за доставка, в т.ч.
и да заплати дължимия ДДС.
В обобщение се сочи, че сумата, необходима за ефективното
отстраняване на вредите, причинени на собственика на застрахованото
имущество в резултат на настъпилото ПТП, възлиза на 8 841,58 лв.,
включваща и начисления и изплатен от застрахователя ДДС.
Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
уважаване на исковите претенции изцяло. Претендира се присъждане на
направените деловодно разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции.
С отговор вх.№ 998/29.02.2024 г. Община Мездра поддържа, че
въззивната жалба на „Дженерали Застраховане” АД е неоснователна.
Навеждат се доводи, че съгласно чл.260, т.3 ГПК въззивната жалба трябва да
съдържа указание в какво се състои порочността на решението, т.е. какви са
конкретните оплаквания, поради които жалбоподателят не е доволен от
обжалваното решение. Въззиваемият счита, че изложеното в жалбата не
съдържа такива конкретни доводи за неправилност на решението в
обжалваната му част.
4
Прави се искане жалбата на „Дженерали Застраховане” АД да бъде
оставена без уважение и да бъдат присъдени разноски на Община Мездра.
Подаден е отговор вх.№ 1184/13.03.2024 г. и от третото лице-помагач
„Мегаинвест-Холд” ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност
на подадената от „Дженерали Застраховане” АД въззивна жалба.
В отговора се изразява несъгласие с оплакването, че районният съд е
присъдил обезщетение в размер, който не включва ДДС при определяне на
средната пазарна стойност на необходимите нови части, материали и труд за
въстановяване на автомобила. Посочва се, че нито съдът, нито вещото лице са
провели изследване/оценка на средната пазарна стойност. Третото лице счита,
че вещото лице вместо да направи пазарно проучване, като изследва оферти за
възстановяването на автомобила на свободния пазар, механично е пренесло
стойността на представената от ищеца фактура. Навежда доводи, че целта на
задачата му е била да се достигне до действителния размер на вредата, а не да
обслужи тезата на ищеца, но съдът не е съзрял този пропуск в доказването и
от своя страна също е пренесъл посочената от вещото лице стойност като
обоснован размер на вредата. При тези съображения третото лице счита, че
няма как да се прецени дали е налице твърдения от въззивника порок –
неначисляване на ДДС, след като не е изследван въпросът за действителната
пазарна възстановителна стойност.
На следващо място се навеждат доводи, че тази стойност не е нито
платената от застрахователя, нито калкулираната по Наредба № 24/08.03.2006
г. сума, а може да бъде изчислена единствено след пазарно проучване,
включващо събиране на реални оферти към датата на ПТП за възстановяване
повредите на автомобила, каквото не е направено.
В условията на евентуалност третото лице посочва, че съдът трябва да
назначи повторна САТЕ за изясняване действителния размер на вредата, както
с оглед наведеното възражение, че протоколът за допълнителен оглед не е
подписан от застрахования или от лизингополучателя, нито от ответника, т.е.
същият не е бил противопоставим нито на страните по застрахователното
правоотношение, нито на ответника, а констатациите за повредени и
подлежащи на подмяна части са единствено на служители на доверения
сервиз, така и с оглед възражението, че описаните в протокола за
допълнителен оглед увреждания не са били налични в посочения вид и обем.
Прави се искане да бъде отхвърлена въззивната жалба на „Дженерали
Застраховане” АД като неоснователна и да бъде потвърдено решението на
МРС в отхвърлителната му част. Претендира се присъждане на деловодните
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от
надлежни страни, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Мездра е сезиран с искова молба на "Дженерали
Застраховане" АД, ЕИК ***, с която против Община Мездра са предявени
осъдителни искове за следните суми:
- главница в размер на 8 841,58 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и направени ликвидационни разноски;
- мораторна лихва в размер на 223,50 лв. върху посочената главница за
периода от 05.08.2022 г. до датата на изпращане на исковата молба.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата,
5
считано от датата на изпращане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и присъждане на направените деловодни
разноски.
В исковата молба се посочва, че с полица № *** от 05.01.2022 г. ищецът
е сключил договор за имуществена застраховка "Каско на МПС" на л.а. "Форд
Фиеста", с рег.№ СВ *** РМ, собственост на "Мото-Пфое Лизинг" ЕООД, със
срок на действие от 17.01.2022 г. до 16.01.2023 г. при уговорено покритие
"Пълно Каско" на рисковете, определени в Общите условия на предлаганата
застраховка.
Твърди се, че на 23.01.2022 г. в гр.Мездра на *** до *** е реализирано
ПТП, при което Х. Н. Ц., в качеството си на водач на застрахованото МПС се е
движил по неопесъчен заледен пътен участък, вследствие на което
автомобилът е поднесъл и се е ударил в стоманобетонна ограда вдясно по
посока на движението си. Твърди се също, че застрахователното събитие е
констатирано с Протокол за ПТП № 1752166 от 23.01.2022 г., в който
надлежно са отразени обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП и е
изготвена схема на същото.
Посочва се, че в резултат на произшествието са претърпени вреди,
които са описани детайлно от експерти на застрахователя, а по искане на
застрахования е извършен ремонт на увреденото МПС в официален сервиз
"Мото-Пфое" ЕООД. Ищецът твърди, че въз основа на представената от този
автосервиз фактура за извършени авто-ремонтни дейности, необходими за
възстановяване на автомобила, на 06.04.2022 г. е изплатил сума в размер на
8826,58 лв., представляваща застрахователно обезщетение по ликвидационна
преписка № *********/23.01.2022 г., както и че във връзка с ликвидацията на
преписката е реализирал обичайни разноски в размер на 15,00 лв.
Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение за
застрахователя е възникнало право да встъпи в правата на застрахования
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вредите, като в случая това е Община Мездра,
тъй като увреждането е в резултат на неподдържането и неизправността на
пътния участък, на който е реализирано ПТП, в състояние, осигуряващо
нормалното му и безпроблемно експлоатиране. Твърди се, че доколкото този
участък се намира в границите на ответната община и не е включен в
утвърдения с Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г. списък на
републиканските пътища, то същият е общински и по силата на чл.31 от
Закона за пътищата общината е задължена да го поддържа с грижата на добър
стопанин.
Според изложеното в исковата молба, ищецът е поканил ответника
доброволно да заплати дължимата сума в размер на 8841,58 лв., като му е
предоставил цялата ликвидационна преписка. Регресната покана е получена
от Община Мездра на 20.07.2022 г., но обезщетението не е възстановено, което
поражда правен интерес от предявяване на иск за защита на правата по
съдебен ред.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната Община
Мездра, която оспорва допустимостта и основателността на исковите
претенции.
Ответникът счита, че не е налице основание за търсената отговорност,
тъй като не е доказано по категоричен начин, че вредите са настъпили по
описания в исковата молба начин. Навежда доводи относно правната същност
и доказателствената сила на приложения Протокол за ПТП от 23.01.2022 г.,
6
като обобщава, че от същия не се установяват по безспорен и категоричен
начин обстоятелствата, при които е реализирано ПТП, настъпване на вреди,
както и причинната връзка с виновно и противоправно действие или
бездействие на служители на Община Мездра, на които е възложено
поддържането на пътя. Намира, че не са налице елементите на фактическия
състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната му
отговорност и изтъква, че вината следва да се търси не у този, който е
възложил работата, а у този, който я изпълнява. Според ответника, липсват
надлежни доказателства и за това, че водачът на МПС Х. Ц. е спазил всички
правила за движение по пътищата.
В отговора се посочва, че на връчената регресна покана Община
Мездра е изпратила в срок отговор от 22.07.2022 г., който е получен от ищеца
на 26.07.2022 г. е в който се изразява становище, че претенцията на
застрахователя е неоснователна.
Твърди се, че настъпването на вредоносния резултат е по вина на
водача на автомобила, който не е съобразил скоростта с пътните условия,
което представлява нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Най-сетне искът се оспорва и по размер, като се посочва, че
приложените към исковата молба доказателства не документират вреда в
търсения размер.
По искане на ответника, районният съд на основание чл.219 ГПК е
допуснал привличане на "Мегаинвест-Холд" ЕООД като трето лице-помагач,
тъй като това дружество е имало сключен договор с Община Мездра за
поддържане, снегопочистване и опесъчаване на общинската пътна мрежа.
От третото лице-помагач "Мегаинвест-Холд" ЕООД е постъпило
писмено становище, с което оспорва исковете по основание и размер. Твърди,
че изключителна вина за настъпването на ПТП има водачът Х. Ц.,а в
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Развива съображения, че водачът е бил длъжен да
съобрази, че лошото време изисква повишено внимание, поради опасност от
снегонавявания и образуване на заледени участъци по пътната лента и да
реагира по начина, указан в чл.20, ал.2 ЗДвП. Твърди, че освен с несъобразена
с пътните условия скорост, водачът се е движел и с превишена скорост.
Третото лице-помагач твърди, че Община Мездра не е собственик на
пътя и не носи отговорност за стопанисването и поддържането му.
Оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП, като навежда
доводи, че съставителят на представения протокол за ПТП е пристигнал след
настъпване на произшествието и установените от него обстоятелства не
обхващат механизма, по който е настъпило същото, а доколкото протоколът е
съставен един час след настъпването на ПТП, то дори и констатациите
относно състоянието на пътя не са актуални. Твърди, че състоянието на пътя е
било нормално за зимни условия, не е имало заледяване, пътят не е бил със
снегонавявания и без пясък.
В становището се прави оспорване и на твърденията на ищеца относно
реалната стойност на нанесената вреда, като се твърди, че обезщетението е
калкулирано по цени на официален сервиз, а не по средни пазарни цени и това
стойностно несъответствие не следва да бъде поставяно в тежест на Община
Мездра.
Третото лице-помагач сочи, че като изпълнител по сключения договор
с Община Мездра е положило всички грижи и необходимото качество на
изпълнението на задълженията си по договора и привеждането на пътя в
7
състояние за безопасно ползване съгласно уговореното в чл.10 и чл.11 от
договора.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства и е изслушано и прието заключението на съдебна
автотехническа експертиза.
Във въззивната инстанция е изслушано и прието заключението на
повторна съдебна автотехническа експертиза.
След като обсъди доказателства, поотделно и в тяхната пълнота,
настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно е от представената застрахователна полица № *** от 05.01.2022
г., че по силата на договор за застраховка с покритие "Пълно Каско", сключен
между ищцовото дружество "Дженерали застраховане" АД и „Мото – Пфое
Лизинг“ ЕООД, е бил застрахован лек автомобил марка „Форд“, с рег. № СВ
*** РМ, със срок на действие на застраховката за периода от 17.01.2022 г. до
16.01.2023 г.
По делото са приложени Общите условия за застраховка "Каско на
МПС" на "Дженерали Застраховане" АД,от които е видно, че съгласно Раздел
II, т. 14 при покрит риск Клауза "Пълно Каско" застрахователят покрива щети
на застрахованото МПС, настъпили при ПТП.
По делото е представено заверено копие от Протокол за ПТП №
1752166, съставен на 23.01.2022 г. в 12:30 часа от Н. К. М. - мл.автоконтрольор
при РУ-Мездра, ОДМВР-Враца. От този документ се установява, че на
23.01.2022 г. в 11:30 часа в гр.Мездра, *** *** е настъпило ПТП със
застрахования лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № СВ *** РМ. Като водач
на автомобила е посочено лицето Х. Н. Ц.. Длъжностното лице е
констатирало, че при ПТП са настъпили видими щети за МПС – предна броня
и др., както и материални щети по стоманобетонна ограда, собственост на
"Стройкерамик" АД. В графа "Обстоятелства, причини и условия за ПТП" е
посочено, че лекият автомобил се е движел по заледен и неопесъчен път,
вследствие на което реализира ПТП с материални щети, като се блъска с
стоманобетонна ограда вдясно по посока на движението си. В протокола е
съставена и схема на ПТП.
От приложеното към исковата молба заверено копие от искане за
оценка на вреди по застраховка "Каско на МПС" е видно, че на 23.01.2022 г. Х.
Н. Ц. е подал заявление за настъпило застрахователно събитие – ПТП на
23.01.2022 г. в 11:30 часа в гр.Мездра с лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. №
СВ *** РМ, застрахован в полза на "Мото Пфое Лизинг" ЕООД. В описанието
на събитието е посочено, че по време на движение по пътя Мездра-Враца
колата поднася и се удря в ограда, при което са настъпили щети в предната
броня.
Образувана е щета № *********/23.01.2022 г. по описа на "Дженерали
застраховане" АД. На 24.01.2022 г. е извършен оглед на автомобила от експерт
на дружеството-застраховател, като повредите са описани в 9 пункта, за което
е съставен протокол, подписан и от Х. Н. Ц.. С възлагателно писмо от
24.01.2022 г. застрахователят "Дженерали застраховане" АД е възложило на
"Мото-Пфое" ЕООД извършването на ремонт на автомобила. На 26.01.2022 г.
е съставен протокол за приемане и предаване на автомобила от "Мото-Пфое"
ЕООД и на същата дата е извършен допълнителен оглед в Сервиз "Мото-
Пфое", като са констатирани щети, забелязани по време на ремонта, описани в
27 пункта на съставено опис-предложение за допълнителен оглед. По делото
8
са приложени и множество снимки на констатираните увреди на автомобила.
От представените заверени копия от фактура №
**********/22.03.2022 г. и фактура № **********/22.03.2022 г., издадени от
"Мото-Пфое" ЕООД на "Дженерали Застраховане" АД е видно, че
извършените ремонтни работи са на обща стойност 8826,58 лв. с ДДС.
Съставен е ликвидационен акт № 1039420/30.03.2024 г., с който е
разпоредено да се извърши плащане на сумата 8826,58 лв. по ликвидационна
преписка № *********/23.01.2022 г. в полза на "Мото-Пфое" ЕООД.
Представено е заверено копие от преводно нареждане, от което се установява,
че ищецът е превел на "Мото-Пфое" ЕООД сумата 8826,58 лв.
С регресна покана изх.№ *********/19.07.2022 г. застрахователят е
поканил Община Мездра на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение, както и реализираните обичайни
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., или общо сумата 8841,58 лв.
Видно от приложените разносни документи, поканата е връчена на ответника
на 20.07.2022 г.
Истинността на представените от ищеца и посочени по-горе в
мотивите писмени документи не е оспорена от ответната община с отговора
на исковата молба по чл.131 ГПК и от третото лице-помагач, нито е открито
производство по реда на чл.193 ГПК, поради което данните от тези документи
следва да бъдат зачетени и съобразени при разрешаването на спора с оглед на
тяхната доказателствена сила.
От своя страна ответникът е представил отговор на регресната покана
с рег.№ 2600-374-001/22.07.2022 г., с който уведомява застрахователя, че
приложените към поканата книжа не установяват причинно-следствена връзка
между настъпването на евентуалната вреда и поведението на юридическото
лице, което е собственик и/или е следвало да организира поддръжката на пътя,
тъй като не е ясно къде точно е мястото на настъпилото ПТП. При тези
съображения и като се позовава на разпоредбата на чл.20 ЗДвП Община
Мездра отказва да възстанови претендираната сума. От представеното
известие за доставяне е видно, че отговорът е получен от застрахователя на
26.07.2022 г.
Представил е също заверено копие от Договор № 9700-70/05.11.2021
г., от който е видно, че Община Мездра е възложила на "Мегаинвест-Холд"
ЕООД да извършва поддържане, снегопочистване и опесъчаване на общинска
пътна мрежа в Община Мездра по Обособена позиция № 3 Поддържане,
снегопочистване и опесъчаване на 34,70 км. от общинската пътна мрежа в
Община Мездра, за срок от 360 календарни дни, считано от датата на
подписването на договора. Представена е фактура № **********/02.02.2022
г., издадена от "Мегаинвест-Холд" ЕООД на Община Мездра за извършени
услуги по договора на стойност 33 645,12 лв. с ДДС. Представени са и
заверени копия от констативен протокол за установяване на извършено зимно
поддържане за м.01.2022 г. и от дневна справка за извършено снегопочистване
и осоляване на район Оп-3 за 23.01.2022 г., които са подписани от страните по
договора.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетеля Х. Н. Ц.. От показанията му се установява, че сутринта на
23.01.2022 г. е управлявал лекия автомобил "Форд Фиеста", когато на един
завой колата е поднесла и се е блъснала в ограда. Според свидетеля това е
станало, тъй като не е било опесъчено. От показанията на свидетеля се
установява, че температурата е била около -10 градуса, имало е заледяване, но
9
не е валял сняг. Свидетелят заявява, че в първия момент не е забелязал
заледяването, но когато е слязъл е видял колко е заледено. Видял е, че не е
опесъчено и затова е карал с 40 км/ч., като преди завоя е намалил скоростта, а
спирачка е използвал преди да се удари в оградата. Според свидетеля
автомобилът е бил оборудван със зимни гуми. От показанията му се
установява, че пораженията са били по предницата на колата и след удара тя
не е била в движение. Свидетелят се е обадил на тел.112 , дошли са полицаи и
са направили протокол. От свидетелските показания се установява, че колата
е били лизингова и още се е изплащала, поради което и по правилата е
трябвало да бъде откарана в оторизиран сервиз на "Мото-Пфое", където е бил
извършен ремонт за около 2 месеца, след което е била отново в движение.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите се
подкрепят от събраните писмени доказателства.
От приетата в първоинстанционното производство САТЕ се
установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: На
23.01.2022 г. лекият автомобил "Форд Фиеста", с рег.№ СВ *** РМ се е
движил по *** в гр.Мездра през деня, на дневна светлина. Пътят, по който се е
движел лекият автомобил, е бил мокър, частично заледен и неопесъчен. В
един момент, около 11:30 часа, лекият автомобил, управляван от Х. Н. Ц.,
движейки се по пътното платно на улицата, при лек завой се поднася и се удря
в стоманобетонната ограда по посока на движението си. Според вещото лице,
от техническа гледна точка няма причина в автомобила за настъпване на
произшествието. На мястото на ПТП има лек десен завой и няма данни
водачът на автомобила да е извършил маневра. Вещото лице пояснява, че в
протокола за ПТП не е отразено да има спирачни следи, поради което не може
да се изчисли скоростта на движение на лекия автомобил, но може да се
предположи, че при конкретните пътни и атмосферни условия водачът се е
движел със съобразена скорост, за да контролира лекия автомобил. Според
експерта, при движение по заледен път водачът не е имал техническа
възможност за спре автомобила, който е управлявал, но е могъл да намали
скоростта на движение и при необходимост за спре управлявания автомобил.
В случая, движейки се по пътя, водачът е бил изненадан от заледения и
неопесъчен участък, вследствие на което управляваното от него МПС е
поднесло и се е ударило в отрадата.
В заключението е отразено още, че в резултат на ПТП на лекия
автомобил са нанесени материални щети. Вещото лице посочва, че
действителният размер на щетата по средни пазарни цени към датата на
настъпване на събитието, съгласно приложените фактури от 22.03.2022 г. на
"Мото-Пфое" ЕООД е 7 624,77 лв.
Пред въззивната инстанция е допусната повторна САТЕ, от чието
заключение се установява следния механизъм на ПТП: На 23.01.2022 г., около
11:30 часа, в гр.Мездра, на *** до *** е настъпило ПТП, при което лекият
автомобил "Форд Фиеста", с рег.№ СВ *** РМ, управляван от Х. Н. Ц. се е
движил по мокро и частично заледено платно за движение в посока от
гр.Мездра към с.Боденец със скорост около 40 км/ч. Времето е било студено,
около -10 градуса, видимостта – нормална, като не е имало валеж на сняг или
дъжд. Платното за движение е било мокро с надлъжен наклон и без
хоризонтална маркировка. Преминавайки в зоната на десет завой, лекият
автомобил при движение в крива и завъртане от водача на волана надясно е
загубил напречна устойчивост и е напуснал платното за движение, като се е
блъснал с предната си част в стоманобетонна ограда на ***. Според
10
заключението, от техническа гледна точка водачът е контролирал МПС до
момента, в който е предприел маневра завой надясно и е загубил напречна
устойчивост, поради преминаване през заледен и неопесъчен участък на
пътното платно. Позовавайки се на разпита на водача, вещото лице приема, че
същият е управлява лекия автомобил със скорост 40 км/ч, която е по-ниска от
максимално разрешената в населено място. Водачът е могъл да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре управлявания от него
автомобил, ако е бил сигнализиран за възникналата опасност от стопанина на
пътя, но в случая няма данни за такава сигнализация. Според заключението на
повторната САТЕ, от техническа гледна точка няма причинно-следствена
връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на водача.
В резултат на станалото ПТП са реализирани материални щети по
автомобила. Според вещото лице, от техническа гледна точка настъпилите
щети, нанесени на застрахования лек автомобил, се намират в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП и са получени по начина и механизма,
посочен в писмените доказателства, като съответстват на констатираната от
застрахователя щета. Вещото лице е дало заключение, че пазарната стойност
на щетите, определена към датата на застрахователното събитие, възлиза на
8826,58 лв. В заключението е посочено, че пазарната стойност на лекия
автомобил, който е с първа регистрация 16.01.2020 г., към момента на
възникване на застрахователното събитие е в размер на 28 954 лева.
В с.з. вещото лице от повторната САТЕ пояснява, че с оглед възрастта
на автомобила възстановяването следва да е с нови оригинални части, поради
което при определяне размера на щетата е използвал цената на такива части,
като е отчел и отстъпката от 20%, която се прави в сервиза на "Мото-Пфое"
ООД. Посочва, че определената цена съвпада с тази по фактурите, но е
извършил и друга проверка, при която е констатирал, че това е цената на
оригиналните части. Пояснява, че с оглед възрастта на автомобила – 2 години
към датата на ПТП, на пазара не се предлагат алтернативни части, тъй като
такива започват да се предлагат едва когато автомобилите станат на 5-6 и
повече години.
При така възприетото от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са за разглеждане иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2
КЗ вр. чл.49 вр.чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно.
За основателността на иска по чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. чл.49 във вр.
чл.45 ЗЗД ищецът носи тежестта до докаже следните факти: 1/ наличието на
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество /ищец/; 2/ в срока на застрахователното
покритие на договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, включително обстоятелството, че твърдяното
място на реализация на ПТП е част от общинската пътна мрежа; 3/ в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от събраните
11
доказателства се установи наличието на валиден договор за автомобилна
застраховка, със застрахователно покритие "Пълно Каско", по силата на който
при ищцовото дружество е бил застрахован лек автомобил марка „Форд“, с
рег. № СВ *** РМ, със срок на действие на застраховката за периода от
17.01.2022 г. до 16.01.2023 г.
От събраните доказателства се установи също, че в срока на
застрахователното покритие – на 23.01.2022 г. е реализирано ПТП с участието
на застрахования лек автомобил.
Между страните се спори относно механизма на осъществяване на
пътния инцидент. Настоящият съдебен състав приема, че събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица по
допуснатите и изслушани първоначална и повторна САТЕ, обсъдени
поотделно и в съвкупност, установяват деликта и причинната връзка с
вредите, а именно - процесното произшествие е настъпило като лек
автомобил "Форд Фиеста", с рег.№ СВ *** РМ, управляван от свидетеля Х. Н.
Ц., при движението си с около 40 км/ч по *** в гр.Мездра, с посока на
движение от гр.Мездра към с.Боденец, преминавайки в зоната на десет завой,
е попаднал на непочистен и неопесъчен заледен участък на пътя, при което е
загубил напречна устойчивост и е напуснал платното за движение, като се е
блъснал с предната си част в стоманобетонна ограда на ***.
Фактът, че участъкът от пътя, на който е станало ПТП, е бил заледен и
неопесъчен се установява от приложения Протокол за ПТП № 1752166 от
23.01.2022 г., в който това обстоятелство изрично е констатирано от
длъжностното лице при извършеното посещение на мястото на ПТП в графата
за обстоятелства, причини и условия за ПТП, а е отбелязано и в графата
относно състоянието на пътното покритие, където е посочена цифрата 9,
отговаряща на "лед, невзети мерки". Във връзка с наведените от ответника и
от третото лице-помагач доводи относно доказателствената сила на този
протокол, следва да бъде отбелязано, че същият е съставен от длъжностно
лице - служител на МВР, в кръга на службата му, след посещение на място в
деня на инцидента, поради което се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно непосредствено възприетите от длъжностното
лице факти. Макар служителят да не е присъствал при самото настъпване на
ПТП, което в случая е практически невъзможно, същият е възприел лично
фактическата обстановка - такава, каквато е била непосредствено след
настъпване на ПТП, поради което и относно посочените релевантни факти,
описани в протокола, в частност наличието на заледяване по пътя, последният
представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1
ГПК - в този смисъл Решение № 71/16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г. по
описа на ВКС, II г. о., Решение № 32/19.02.2016 г. по гр. д. № 3335/2015 г. по
описа на ВКС, III г.о. и мн.др. При посочения в този протокол механизъм на
ПТП, неопроверган от ответника и от третото лице-помагач чрез оспорване
верността на документа и с допустимите по ГПК доказателствени средства,
който се подкрепя и от показанията на свидетеля Ц. като единствен пряк
участник и очевидец на ПТП, както и от заключенията на изслушаните САТЕ,
настоящият състав намира за доказана причинната връзка между процесното
ПТП, настъпило вследствие загубата на контрол върху превозното средство
поради попадането му върху заледен участък, и настъпилите вреди за
застрахования при ищеца автомобил. Не могат да бъдат споделени доводите
на третото лице-помагач, че протоколът е съставен 1 час след настъпването на
ПТП, поради което съдържащите се в него констатации относно състоянието
12
на пътя не са актуални. Действително протоколът за ПТП е съставен в 12:30
часа, а ПТП е настъпило в 11:30 часа, но с оглед съдържащите се в
свидетелските показания данни, че температурата е била около -10 градуса, но
не е валял сняг или дъжд, съдът намира, че е житейски нелогично за времето
от настъпването на ПТП до пристигането на полицейските служители да
настъпи промяна в състоянието на пътното платно.
Съдът намира, че не могат да бъдат възприети направените от
ответника и третото лице-помагач възражения за изключителна вина на водача
на МПС за настъпването на пътния инцидент, респ. за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Във връзка с възражението за изключителна вина на водача следва да
бъде отбелязано, че само неизпълнението на законово задължение от водача на
застрахования автомобил не е достатъчно, за да бъде изключена изцяло
отговорността. Необходимо е да се докаже наличието на причинна връзка
между това виновно поведение и реализирането на риска, изключваща при
това с категоричност проявлението на всякакви други причини за
настъпването на вредоносния резултат.
В конкретния случай се установи, че основната причина за
настъпването на ПТП е заледяването на пътния участък, на който е настъпило
ПТП, поради което не може да бъде направен извод, че вредоносният резултат
се дължи единствено и само на поведението на водача на застрахования
автомобил.
Що се касае до възражението за съпричиняване, съдебната практика
непротиворечиво приема, че за да е налице такова пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното
поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само
това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина
за произлезли вреди, би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата
за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите.
Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на страната,
която с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, цели намаляване на
отговорността си. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51,
ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
В случая не се установи да е било такова поведение на водача на
застрахования автомобил, което да се явява пряка и непосредствена причина
за настъпването на вредоносния резултат. Поддържа се, че водачът е
управлявал автомобила със скорост, която не е била съобразена с
атмосферните условия и състоянието на пътя, както и с превишена скорост.
По делото не се събраха доказателства в подкрепа на тези твърдения. Данните
сочат, че Х. Ц. е управлявал автомобила с 40 км/ч, което е в рамките на
разрешената скорост за населено място. Действително тези данни се извличат
от свидетелските показания на самия водач, но по делото липсват каквито и да
са други обективни данни в тази насока, поради което съдът дава вяра на тези
13
показания. По отношение на това дали скоростта е била съобразена, според
заключението на повторната експертиза водачът е могъл да намали скоростта
и в случай на необходимост да спре управлявания от него автомобил, ако е бил
сигнализиран за възникналата опасност от стопанина на пътя, но в случая
няма данни за такава сигнализация. Според вещото лице от състава на тази
експертиза, от техническа гледна точка няма причинно-следствена връзка
между настъпилия вредоносен резултат и поведението на водача.
Заключението на изслушаната пред районния съд САТЕ е, че е налице
причинна връзка между обективно настъпилия вредоносен резултат и
поведението на водача на автомобила. Този извод обаче е мотивиран
единствено с принципните разпоредби на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП, без да се
посочват конкретни и обективни обстоятелства, които да дават основание за
същия, поради което съдът намира, че в тази част заключението е
необосновано. Както бе посочено, изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, поради което
и при липсата на категорични доказателства за конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които обективно да е способствал за
вредоносния резултат, възражението за съпричиняване остава недоказано.
На следващо място страните спорят относно пасивната
материалноправна легитимация на Община Мездра.
От отразеното в съставения протокол за ПТП е видно, че улицата, на
която е реализирано произшествието, се намира в населено място – гр.Мездра.
При извършване на справка в актуалния Списък на републиканските пътища в
РБ е видно, че тази улица, която по протежението си извън населеното място
води до с.Боденец, общ.Мездра, не е част от републиканската пътна мрежа.
При това положение съдът приема, че същата представлява местен път по
смисъла на чл.3, ал.3 от Закона за пътищата и като такъв е публична
собственост на Община Мездра /чл.8, ал.3 ЗП/. Ето защо и на основание чл.19,
ал.1, т.2 и чл.31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява дейностите
по поддържането му в изправно състояние, така че да бъде ползван по
предназначение. За зимните месеци това задължение включва дейностите по
снегопочистване и разпръскване на противообледенителни материали. В
случая – предвид установения заледен и неопесъчен участък, е налице
неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона. Липсват
доказателства и относно поставена сигнализация за препятствия на пътя,
съгласно изискванията на чл.13 и чл.167, ал.1 ЗДвП. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по поддръжка на пътищата чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
Доколкото пътният участък не е бил обезопасен ответникът не е изпълнил и
задълженията си по посочените законови разпоредби. Предвид изложеното
съдът намира, че е налице противоправно бездействие на компетентните
служби на ответната страна, изразяващо се в неизпълнение на задължението
им за поддържане на общинските пътища, довело до настъпване на процесния
инцидент, което съставлява основание за ангажиране нейната отговорност в
качеството на възложител на работата при условията на чл.49 ЗЗД.
Сключеният договор между ответника и третото лице-помагач за
възлагане на действия по поддържане, снегопочистване и опесъчаване на
общинската пътна мрежа в Община Мездра не води автоматично до отпадане
отговорността на общината. Същата е възложител на посочените дейности и е
длъжна да надзирава и да контролира начина по който се изпълняват тези
дейности /чл.5 и чл.6 от договора/. Нещо повече, в чл.7 от договора е
14
посочено, че при заледяване възложителят Община Мездра може чрез
органите на Пътна полиция временно да ограничи движението на МПС в
определен участък до окончателно овладяване на пътнотранспортната
обстановка. В случая явно не е извършен контрол на дейността на
изпълнителя, в резултат на което общината не е установила и не е взела мерки
за незабавно премахване на заледения участък от пътя, на който е станало
процесното ПТП. Следователно Община Мездра, в качеството си на
възложител и контролираща дейностите по зимното поддържане, носи
наравно с изпълнителя отговорност за неизвършените дейности, довели до
настъпване на ПТП. Ето защо този договор не може да освободи възложителя
от ангажиране на регресната му отговорност по чл.410 КЗ към застрахователя.
Налице е причинно-следствена връзка именно между бездействието на
общината по контрола и по извършването на процесните дейности по зимното
поддържане на пътя и настъпилото ПТП.
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен
начин и последната предпоставка за ангажиране регресната отговорност на
ответната Община Мездра, а именно – че в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят-ищец да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение.
Последният спорен между страните въпрос е свързан с размера на
подлежащото на възстановяване обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, застрахователното
обезщетение се определя по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната стойност (при пълна увреда), т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество – чл.400, ал.1 КЗ, или възстановителната стойност на
застрахованото имущество (при частична увреда), т.е. стойността, необходима
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка – чл.400, ал.2 КЗ. Възстановителната стойност се
прилага в случаите, когато щетите по автомобила не са отстранени към
момента на изплащане на застрахователното обезщетение. В случаите когато
щетите са отстранени, за застрахователя възниква задължението да заплати
тези направени разходи, които по същество представляват действително
претърпените вреди към деня на настъпването на събитието.
В конкретния случай се установи, че щетите са отстранени в официален
сервиз "Мото-Пфое" ЕООД чрез оригинални резервни части. Двете САТЕ
също определят пазарна стойност на щетите, равняваща се стойността по
фактурите, като разликата в заключенията се дължи на това, че
първоначалната САТЕ посочва стойността на частите и труда без вкл.ДДС, а
повторната САТЕ – с вкл.ДДС. Съдът намира, че размерът на
застрахователното обезщетение следва да се съизмери с действителната вреда
на застрахования, която в случая е равна на пазарната стойност за
възстановяване на лекия автомобил с оригинални резервни части. Касае се за
автомобил, който към момента на настъпване на застрахователното събитие е
с 2-годишна експлоатация (първоначалната регистрация на автомобила е от
16.01.2020 г., а датата на настъпване на ПТП е 23.01.2022 г.). В представените
от ищеца ОУ е предвидено, че при такава възраст на МПС обезщетяването при
частична щета се извършва по няколко начина, сред които - в официален
сервиз, както е процедирано в случая. В тези сервизи възстановяването на
15
щетите се извършва именно с оригинални части. Ето защо съдът намира, че
само с ползването на такива части може да се каже, че автомобилът е
възстановен до същия вид и качество, каквито са посочените по-горе законови
изисквания на чл.386, ал.2 и чл.400, ал.2 КЗ.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са
налице всички предпоставки за ангажиране регресната отговорност на
ответника и същият следва да отговаря изцяло за заплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 8841,58 лв. За обработване на щетата се претендират
обичайни разноски в размер на 15 лв., което вземане съдът намира за
основателно, доколкото за обезщетяване на вредите ищецът е образувал щета,
извършил оглед на автомобил, калкулация на щетите наредил е сума по банков
път, изпращал е писма до ответника, поради което сума не надвишава
обичайния размер на тези разноски и е основателно претендирана.
В исковата молба е направено и искане за заплащане на обезщетение
за забава. При предявен регресен осъдителен иск с правно основание чл.410,
ал.1, т.2 КЗ ответникът изпада в забава след изпращане на поканата. Такава е
отправена и получена на 20.07.2022 г. Срокът за доброволно плащане е
определен на 15 дни, като в този срок плащане не е реалзирано. Следователно
обезщетението за забава се дължи за периода от 05.08.2022 г. /изтичане на
срока за доброволно плащане/ до 04.11.2022 г. /датата на подаване на исковата
молба/. След служебно извършено изчисляване от съда на интернет
платформата: http: //www. calculator. bg/1/lihvi_zadaljenia. html, се установява,
че дължимият размер на лихва за забава в плащането за този период се
равнява на претендираната от ищеца сума, поради което предявеният иск
следва да бъде уважен изцяло.
Районният съд е уважил частично предявените искове, като е присъдил
главница в размер на 7639,77 лв. и мораторна лихва в размер на 195,24 лв., а в
останалата част до пълните предявени размери е отхвърлил исковите
претенции. Главницата е присъдена съобразно заключението на изслушаната в
първоинстанционното производство САТЕ. Както бе посочено, заключението
на вещото лице по тази експертиза е определено на база стойността на
вложените материали и труд без ДДС. Настоящият съдебен състав намира, че
така възприетата от първоинстанционния съд стойност на щетите е
неправилна. Съгласно чл.2 ЗДДС с този данък се облага всяка възмездна
облагаема доставка на стока или услуга. Ремонто-възстановителните работи
съставляват облагаема доставка, чиято цена крайният потребител заплаща,
поради което посоченият данък е неизменна дължима цена. С договора за
имуществена застраховка „Каско” застрахователят се е задължил да обезщети
застрахованото лице, като възстанови или изплати съответното обезщетение в
цялост, без приспадане на присъщите разходи за доставка, в т.ч. и да заплати
дължимия ДДС. Ето защо изплатеното застрахователно обезщетение следва
да му бъде възстановено изцяло.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение на РС-Мездра следва да бъде отменено в частта, в която
предявените искове са отхвърлени и вместо това следва да бъде постановено
решение, с което Община Мездра да бъде осъдена да заплати сумата 1201,81
лв., представляваща разликата между уважения от районния съд размер на
главницата от 7639,77 лв. и пълния претендиран размер от 8841,58 лв., както и
сумата 28,26, представляваща разликата между уважения от районния съд
размер на мораторната лихва от 195,24 лв. и пълния претендиран размер от
223,50 лв.
16
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде ревизиран и по отношение
на разноските, като бъде отменен в частта, в която ищецът "Дженерали
Застраховане" АД е осъдено да заплати на Община Мездра сумата 331,25 лв.,
представляваща деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
На ищеца се дължи пълния размер на направените разноски в
първоинстанционно производство. Според представения списък по чл.80 ГПК,
ищецът е направил разноски в размер на 403,67 лв. – внесена държавна такса и
160,00 лв. – внесен и изплатен депозит за работа на САТЕ. Претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Следователно общият размер на разноските възлиза на 863,67 лв., от които
районният съд е присъдил 745,90 лв. С оглед изхода на спора на ищеца следва
да бъде присъдено допълнително сумата 117,77 лв.
На ищеца се дължат и направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски в размер на 50,00 лв. – внесена държавна такса по
въззивната жалба, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8/17.01.2024 г. по гр.д.№ 1204/2022 г. по описа
на Районен съд-Мездра В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от
„Дженерали Застраховане” АД против Община Мездра иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за главница над уважения
размер от 7639,77 лв. до пълния предявен размер от 8841,58 лв. и иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва над уважения размер от 195,24
лв. до пълния предявен размер от 223,50 лв., както и В ЧАСТТА, в която
„Дженерали Застраховане” АД е осъдено да заплати на Община Мездра
сумата 331, 25 лв., представляваща деловодни разноски съобразно
отхвърлената част от исковите претенции, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Мездра, БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на "Дженерали Застраховане" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата 1201,81 лв. (разликата между уважения от районния
съд размер на главницата от 7639,77 лв. до пълния претендиран размер от
8841,58 лв.), представляваща платено застрахователно обезщетение по щета
№ *********/23.01.2022 г. на основание застрахователна полица № *** от
05.01.2022 г. за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа” със
застрахователно покритие „Пълно Каско” за причинени увреждания на лек
автомобил марка „Форд”, с рег.№ СВ *** РМ, при ПТП, реализирано на
23.01.2022 г. в гр.Мездра, ***, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на иска – 04.11.2022 г. до окончателното й изплащане;
сумата 28,26 лв. (разликата между уважения от районния съд размер от
195,24 лв. до пълния претендиран размер от 223,50 лв.), представляваща
мораторна лихва за периода 05.08.2022 г. - 04.11.2022 г.; сумата 117,77 лв.,
представляваща допълнителни съдебни разноски за първоинстанционното
производство; сумата 250,00 лв., представляваща съдебни разноски за
въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8/17.01.2024 г. по гр.д.№ 1204/2022 г. по
17
описа на Районен съд-Мездра в останалата му част.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
„Мегаинвест-Холд” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчване на преписи от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18