Р Е Ш Е Н И Е
№ 870/17.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на девети ноември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Радослава Цоневска и
участието на прокурора Тихомир Гергов, като разгледа докладваното от съдия
Колева к.а.н. дело № 925 по описа за 2022 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на „Гранд самурай – Д. К.“ ЕООД, със седалище гр.
Панагюрище, подадена чрез процесуален представител адвокат Д.С., срещу Решение
№ 358/04.08.2022 г. по АНД № 567/2022 г. на Районен съд-Пазарджик, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 13-2100102/25.01.2022 г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик. Релевирани са доводи за
неправилност на обжалваното решение, по които се претендира отмяната му, ведно
с присъждане на разноски по приложен списък
Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“-Пазарджик, в представен писмен отговор чрез процесуалния представител
юрисконсулт М. Ш., изразява становище за неоснователност на касационната жалба
и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е образувано по
жалбата на „Гранд самурай – Д. К.“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 13-2100102/25.01.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Пазарджик, с което на посочено правно основание чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда (КТ) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 лв., за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Прието е за
установено, че при извършена проверка на 08.10.2021 г. в склад за алкохолни и
безалкохолни напитки, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Мильо Войвода“ № 10,
стопанисван от „Гранд самурай – Д. К.“ ЕООД, е заварено да работи лицето И. А.
К., като управлява мотокар без сключен писмен трудов договор. Нарушението е
установено на 25.10.2021 г. в ДИТ-Пазарджик при прегледа на фирмената
документация, когато от дружеството е представен сключен с И. К. граждански
договор № 3/08.10.2021 г.
За изясняване на фактите по делото, районният съд е
събрал административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на
свидетелите. За да потвърди наказателното постановление е приел, че атакуваният
акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, без
при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито
противоречие с материалния закон. Приел е, че представеният граждански договор
е съставен за целите на производството, тъй като работникът не е разполагал с
него към момента на проверката и не може да се установи кога е бил съставен.
Посочил е, че договорът не може да промени правоотношението от трудово на
гражданско, доколкото естеството на полагания труд определя вида на договора, а
именно: в склада на работодателя, в рамките на определеното работно време, със
средствата, материалите и машините на работодателя. Посочил е, че
възнаграждението е било уговорено не за постигнат резултата, а за извършената
работа през деня, поради което приема, че правоотношението е трудово по своя
характер. Приел е, че липсата на издадено постановление по реда на чл. 405а КТ
не води до нарушение на материалния закон, доколкото това е само възможност за
контролните органи, а не задължение. Съдът е изложил мотиви и за
неприложимостта на чл. 28 ЗАНН като е приел, че наложената имуществена санкция
отговаря на извършеното от дружеството нарушение.
Постановеното решение е правилно.
В касационната жалба се релевират оплаквания за
неправилност на оспореното решение като се излагат аргументи за недоказаност на
вмененото на дружеството нарушение по смисъла на чл. 62, ал. 1 КТ. Въз основа
на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Пазарджик е
установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани
правни изводи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В
решението си инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят
изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях.
Неоснователно е твърдението на касатора, че при
издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. В АУАН и НП са ясно описани фактите и обстоятелствата, които определят
извършеното деяние като нарушение, а именно: описан е обектът на работодателя,
неговото място, данни за лицето, което по време на проверката е установено да
извършва дейност (управлява мотокар) в склад, собственост на дружеството, която
дейност е описана и в представения граждански договор. С това, АНО е изпълнил
изискването да провери акта за неговата законосъобразност с оглед събраните по
преписката доказателства.
Правилно районният съд е посочил, че правно
значение за определянето на едно правоотношение като такова от граждански или
трудов характер е същността на извършваната работа. Установено е, че лицето е
извършвало конкретна товаро-разтоварна дейност с мотокар, осигурен от
работодателя, при определени предварително от него часове и договорено
възнаграждение за положения труд. Предоставянето на работната сила съществува
винаги, когато за изпълнението на даден вид работа, нейният извършител се
подчинява на определен работен режим като работно време и работно място, спазва
определени правила, ред и дисциплина, установени от работодателя и работата му
подлежи на контрол от същия работодател, каквото безспорно в случая е налице. В
тази връзка е неоснователен доводът в касационната жалба, че нарушението не е
констатирано и установено по безспорен начин, доколкото бил представен сключен
граждански договор и не било налице трудово правоотношение. Гражданското
правоотношение се характеризира с определена свобода, както по отношение на
времето, така и по отношение на мястото, липса на контрол спрямо лицето
извършващо работата, липса на трудова дисциплина, ред и правила, работата е
конкретна и е определена по обем, респ. резултат, който следва да бъде получен/постигнат.
Положеният по гражданското правоотношение труд също може да изисква спазването
на определена последователност, време, място и изпълнителят да е лично ангажиран
с влагане на собствения труд при изпълнението на конкретната работа, но
възможността за определена независимост, самостоятелност и гъвкавост е вътрешно
присъща при този вид труд, а заплащането е обвързано с определен краен
резултат, обем или продукт, който се явява и предмета на това правоотношение. В
случая не се спори, че трудов договор с И. К. не е сключен, което е основание
за ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Правилно районният съд е посочил, че производството
по чл. 405а КТ е самостоятелно и независимо административно производство от
производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на
работодателя, каквото е настоящото. Неоснователни са доводите в касационната
жалба, че липсата на постановление по чл. 405а КТ представлява нарушение на
материалния закон. С производството по чл. 405а КТ се установява, че работната
сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, но съществуването на трудовото
правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на
инспекцията по труда. Производството по чл. 414, ал. 3 КТ, каквото е
настоящото, е с административнонаказателен характер, за което се налага глоба
или имуществена санкция. В това производство наказващият орган е установил, че
с работника не е бил сключен трудов договор, като лицето изпълнява трудови
функции в полза на „Гранд самурай – Д. К.“ ЕООД,
поради което за органа не съществува задължение за установяване на нарушение на
чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ да бъде издадено постановление по чл.
405а КТ.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, районният съд е издал правилно решение,
съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, основателно е искането на
процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касаторът следва
да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
възнаграждение в размер на 80 лв., в определен от съда размер.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК
във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, ХІІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 358/04.08.2022 г. по АНД № 567/2022 г. на Районен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА „Гранд самурай – Д. К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Панагюрище, ул. „Хаджи Димитър“ № 23, да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в
определен от съда размер.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.