Определение по дело №877/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ IV - 1299                                                                                      град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На единадесети юли, две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                          мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдията   ПЕНЕВА  

въззивно частно гражданско дело номер 877  по описа за 2019 година    

 

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД - гр.Бургас, ищец по предявения иск, чрез процесуален представител юрисконсулт Златева, срещу Определение №160/14.02.2019г., постановено от Несебърски районен съд (НРС) по гр.д.№428/2018г. по описа на същия съд, с което прекратено производството по делото, поради неизпълнение на задължението на ищеца да внесе в указания срок определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника по делото.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени определението и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Според жалбоподателя, съдът не се е произнесъл по молбата му за определяне на по-нисък размер на възнаграждението, а е прекратил делото, с което е нарушил разпоредбите на чл.2 и чл.8, ал.1 ГПК.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С искова молба, входирана в НРС на 08.05.19г., ищецът „Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД – гр.Бургас, е предявил искове по чл.422 ГПК по отношение на ответника Д.В.В.. С Разпореждане от 01.06.19г., на основание чл.131, ал.1 ГПК съдът е разпоредил връчване на исковата молба и приложенията на ответника. връчването е извършено при условията на чл.47,ал.5 ГПК.

С Разпореждане №2/03.01.19г., съдът е изпратил писмо до АК – Бургас за определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК и е задължил ищеца да внесе в двуседмичен срок от съобщението, сумата 300 лева за възнаграждение на особения представител. Препис от разпореждането е връчен на ищеца на 29.01.19г. На 25.01.19г. чрез куриер е изпратена молба, получена на 28.01.19г., с която ищецът е поискал на осн. чл.47, ал.6, изр.2 ГПК размерът на възнаграждението на особения представител да бъде намален на 150 лева, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото.

На 14.02.19г., с тук обжалваното разпореждане, като е счел, че указанията му не са изпълнени, в дадения на ищеца срок, както и че последният е предупреден за последиците от неизпълнението на указанията, НРС е прекратил производството по делото и върнал подадената искова молба.

Бургаският окръжен съд, при така установените факти намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Според нормата на чл.129 ГПК, нередовностите на исковата молба следва да бъдат отстранени в едноседмичен срок. При назначаване на особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК разноските за възнаграждението на особения представител се понасят от ищеца. Макар внасянето от ищеца на възнаграждение за назначен особен представител по този ред да не е сред условията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и 128 ГПК, разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е приложима, доколкото невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото - участието на особен представител в производството е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия. Невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника за съответната инстанция е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК във всяка инстанция. (така Определение № 1 от 4.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3320/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова).

В настоящият случай, с разпореждането от 03.01.19г. съдът формално не е оставил без движение исковата молба, с указание за внасяне на адвокатско възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника; независимо от приетото в мотивната част на прекратителното определение, с горното разпореждане съдът не е е указал на ищеца неблагоприятните последици, които ще настъпят при неизпълнение на указанията за внасяне на определената сума. Нещо повече – съдът е следвало да се произнесе по искането на ищеца за определяне на по-ниско възнаграждение, както и да му укаже какво да бъде процесуалното му поведение след произнасянето – определяне на нов срок за внасяне на първоначално определения или изменения размер на възнаграждението.

При тези данни, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Определение №160/14.02.2019г., постановено от Несебърски районен съд  по гр.д.№428/2018г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                         2.