|
след проверка на материалите по делото и за да се произнеса, взех пред вид:
Обвинителният акт, ведно с дознание № 68/2002 год. по описа на ОСлС – Кърджали, са внесени от Окръжна прокуратура – Кърджали против Илиян Иванов Динков от гр.София, за извършено престъпление по чл. 257 ал.1, във вр. с чл. 255 ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1, във вр. с чл. 2 ал.2 от НК.
Съдията – докладчик, като проучих материалите по делото, констатирах следното:
На предварителното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване и ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Динков. Така, наказателното производство е било образувано срещу обв.Динков, за извършени няколко отделни престъпления по чл.257 ал.1, във вр. с чл. 255 ал.1 от НК и по чл. 255 ал.1 от НК. По предварителното производство са били извършени необходимите процесуални действия – привличане на Динков като обвиняем, разпит на обвиняемия; разпитани са свидетели; извършена е съдебно-счетоводна експертиза; събрани са писмени доказателства. С последващо постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16.11.2005 год., Илиян Динков е бил привлечен като обвиняем за извършването на едно престъпление по чл. 257 ал.1, във вр. с чл. 255 ал.1, във вр. с чл. 26, т.е. извършено при условията на продължавано престъпление, съобразно разпоредбите на чл.2 ал.2 от НК, установяващи приложението на най-благоприятния закон за обвиняемия при изменение на материално-правните норми. След приключване на разследването, прокурор от Окръжна прокуратура – Кърджали е изготвил обвинителен акт срещу обв.Динков, с който обвинението за извършено престъпление е посочено с юридическа квалификация /цифрово изписване/ като такова по чл. 257 ал.1, във вр. с чл. 255 ал.1, във вр. с чл.26, във вр. с чл.2 ал.2 от НК, т.е. за укриване на данъчни задължения в особено големи размери, чрез потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларация, която се изисква по силата на закон. Същевременно, при словесното /фактическо/ формулиране на обвинението в диспозитивната част на обвинителния акт прокурора е посочил, че обв.Динков в периода м.януари 1999 год. – м.август 2000 год. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, като управител на ЕТ „ТВТ – Илиян Динков” – гр.Кърджали, избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери, възлизащи на 288 159.68 лв., като потвърдил неистина и затаил истина за реализирани сделки с право на данъчен кредит и данъчен кредит за приспадане в подадени месечни декларации по ЗДДС, което формулирано по този начин представлява престъпление по чл. 255 ал.1 от НК, а не такова по чл.257 ал.1, във вр. с чл. 255 ал.1 от НК. Или, налице е противоречие между юридическото и фактическото формулиране на престъплението, в извършването на което е обвинен Динков в диспозитива на обвинителният акт. В обстоятелствената част на така изготвения обвинителен акт са допуснати редица фактически неточности и неясноти. Така, съгласно разпоредбата на чл. 235 ал.2 от НПК в обстоятелствената част на обвинителният акт се посочват времето, мястото и начинът на извършеното от обвиняемия престъпление. За да квалифицира действията на обв.Динков като престъпление по посочения законов текст, прокурора се е позовал на извършената съдебно-счетоводна експертиза на предварителното производство, като е описал 9 месечни данъчни периода, за които при извършената данъчна ревизия на фирмата на обв.Динков не е признат данъчен кредит за възстановяване по отделни фактури, установяващи сделки, по които Динков е бил получател, като посочените от ревизията суми на непризнатия данъчен кредит е приел като такива, предмет на отделните деяния, за които се твърди, че представляват престъпления. Същевременно, в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва фактическо описание на точния механизъм /начин/ на извършване на престъплението, т.е. как именно, кои и в какви точно размери данъчни задължения е избегнал плащане обв.Динков чрез невярното деклариране, имайки предвид, че ДДС за възстановяване /данъчния кредит/ сам по себе си представлява не данъчно задължение, а вземане на търговеца. С други думи, в обвинителният акт не е посочена и обоснована по никакъв начин взаимовръзката между невярното деклариране на данък добавена стойност за възстановяване /данъчен кредит/, от една страна, и укриването /неправилно посочено от прокурора като „избягване плащането”/ на данъчни задължения на обв.Динков, от друга. Отделно от това, въпреки, че с диспозитива на обв.акт се вменява на обв.Динков извършването на престъпление при условията на продължавано престъпление за периода м.януари 1999 год. – м.август 2000 год., в обстоятелствената част на акта е посочено, че в хода на данъчната ревизия на фирмата на обв.Динков „….било установено, че за времето от м.декември 1999 год. до м.август 2000 год……”, т.е. налице е противоречие в самият обвинителен акт досежно времето на извършване на инкриминираните деяния. Посочено е в обстоятелствената част на обвинителния акт относно данъчния период м.февруари 1999 год., че обв.Динков „…декларирал в справката-декларация по ДДС данък добавена стойност за възстановяване в размер на 6 011 деноминирани лева, в резултат на това, че отчел 4 бр. фактури за извършени покупки от СД „Кирилови – Елисей – 90 и сие” – гр.Кюстендил, по които начислил ДДС в размер на 26 285 ден.лв…..”, което само по себе си представлява неяснота относно това инкриминирано деяние, имайки предвид, че декларираният данък добавена стойност за възстановяване /данъчен кредит/ представлява начисления на получателя от изпълнителя по сделката ДДС, т.е. не е възможно обв.Динков да начисли ДДС по сделка, по която е получател /купувач/, както се твърди от прокурора.
Или, посочените по-горе противоречие в диспозитива на обвинителния акт между фактическото и юридическото формулиране на престъплението, в извършването на което е обвинен Динков; липсата в обстоятелствената част на обвинителния акт на описание на начина на извършване на твърдяното престъпление от обв.Динков; допуснатото противоречие досежно времето на извършване на инкриминираните деяния; както и допуснатата неточност и неяснота в описанието на осъществяването на деянието през данъчния период м.февруари 1999 год., представляват нарушения на процесуалните правила, които са съществени, тъй като същите са ограничили и нарушили правото на защита на обвиняемия, който следва да знае в извършването на какво точно престъпление е обвинен, вкл. и по отношение на начина и времето на осъществяване на фактическите действия, които са инкриминирани от закона като престъпление, за да може да осъществи защитата си по най-ефективния за него начин.
Ето защо, на основание чл. 246 ал.1 и 2, във вр. с чл. 241 ал.2 т.3 от НПК следва съдебното производство да бъде прекратено, като делото бъде върнато на Окръжна прокуратура – Кърджали за допълнително разследване – за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
Водим от горното,
Р А З П О Р Е Ж Д А М :
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по Н.о.х.дело № 51/2006 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
ВРЪЩАМ делото на Окръжна прокуратура – Кърджали за допълнително разследване - за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в мотивите на разпореждането.
Разпореждането не подлежи на обжалване или протестиране.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
/Д.СЪБЕВ/