ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№313/16.06.2020г.
гр.Варна
Варненският
апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 197/2020г.,
за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е.Т.Ш., ЕГН **********
против протоколно определение от 21.01.2020г., постановено по гр.д. №
264/2018г. на ОС – Силистра, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателката за приемане за разглеждане на установителен иск за
установяване на обстоятелството, че към датата на извършване на въвод на
купувача на публичната продан не е била изнесла личния си багаж, находящ се в
апартамента.
По
изложени в жалбата оплаквания за неправилност на така обжалваното определение
се иска неговата отмяна.
В
срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор само от ответника М.К., в който
се излага становище, че определението на първоинстанционния съд не подлежи на
обжалване, а в условията на евентуалност, че същото като краен резултат е
правилно и законосъобразно.
Ответникът
Георги Петров Георгиев не е депозирал отговор.
Частната жалба е подадена в срок
/съгласно пощенското клеймо на приложения на л.234 от първоинстанционното дело
плик/, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Възражението
на ответната страна за недопустимост на жалбата поради необжалваемост на
атакуваното определение е неоснователно. Изрично в исковата молба
жалбоподателката е формулирала петитум, съдържащ и искане за установяване на
твърденията й, че към датата на процесния въвод същата не е имала възможност да
изнесе намиращо се в продадения на публична продан апартамент нейно имущество,
както и че част от вещите й не са били описани и включени в оценката на
апартамента. В хода на процеса от съда са давани указания по уточняване на
другите искови претенции за обезвреда на претърпени от нея имуществени и
неимуществени вреди, но не и такива, касаещи искането за произнасяне с решение
и по горните обстоятелства. По повод извършения доклад по чл.146 ГПК жалбоподателката
е депозирала молба с вх. № 3623/12.12.2019г., с която е поискала от съда да
допълни същия, като посочи, че е предявен и установителен иск за твърдените от
нея обстоятелства. Именно по повод тази молба с обжалваното пред настоящата
инстанция определение първоинстанционният съд за първи път е формирал извод за
недопустимост на подобна искова претенция, поради което и е оставил без
уважение искането за допълване на доклада. Следователно, по същество с това
определение се оставя без разглеждане предявеното с исковата молба искане за
постановяване на решение, с което да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че ищцата е била лишена от възможността да изнесе намиращо се в
продадения на публична продан апартамент нейно имущество, както и че част от
вещите не са били описани и включени в оценката на апартамента, но са предадени
на купувача. С оглед на това същото има преграждащ характер и като такова
подлежи на инстанционен контрол, на основание чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Разгледана по същество обаче, частната
жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно изричната разпоредба на чл.124 ал.4,
изр. второ ГПК установителния иск за установяването на съществуването или
несъществуването на факти с правно значение е допустим само в случаите, изрично
предвидени в закон. Установяването на исканите от жалбоподателката
обстоятелства съставлява искане за признаване съществуването на определени
факти, за които обаче липсва изискуемото се процесуално условие – допустимостта
на тяхното установяване да е предвидено в закон. Същите ще бъдат предмет на
съдебното производство по останалите предявени от нея искове, като част от
фактическите основания за претендираните обезщетения за претърпени имуществени
и неимущестевни вреди, но това не обуславя правен интерес и допустимост от
установяването им чрез самостоятелна искова претенция /постановяване на нарочен
диспозитив в съдебното решение/.
Ето защо, като е приел, че искането за
установяване на процесните факти съставлява недопустима искова претенция,
първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Водим
от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение
от 21.01.2020г., постановено по гр.д. № 264/2018г. на ОС – Силистра, с което е
оставено без уважение искането на ищцата Е.Ш. за приемане за разглеждане на
установителен иск за установяване на обстоятелството, че към датата на
извършване на въвод на купувача на публичната продан не е била изнесла личния
си багаж, находящ се в апартамента.
Определението може да се обжалва при условията
на чл.280 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.