№ 3479
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20211100114284 по описа за 2021 година
и при участието на прокурор Костов.
Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за
сумата от 52 000 лв.
Ищцата Д. Д. Г. твърди в исковата си молба, че била обвинена в извършване на
престъпление по чл. 311 ал.1 от НК. Твърди се, че обвинението било за това, че на
неустановена дата в периода 14.10.2013 г. до 03.10.2014 г. в гр. София, в сградата на 09
РУ – СДВР, находяща се в ж.к. „*******, вх. В, в качеството си на длъжностно лице
„разследващ полицай“, в кръга на службата си като разследващ орган по смисъла на
чл. 52 ал.1 т.2 НПК, в хода на разследването по ДП № ЗМ 2788/2013 г. по описа на 09
РУ – СДВР, съставила официален документ – протокол за разпит на свидетел от
10.06.2014 г., в който удостоверила неверни обстоятелства и изявления, а именно, че на
10.06.2014 г. е провела в сградата на 09 РУ –СДВР разпит в процесуалното качество на
свидетел на А.А.П. по посоченото производство и П. заявила, отразеното в протокола,
с цел документът да бъде използван като доказателство за проведения разпит и
отразеното в него съдържание.
Твърди се, че ищцата била привлечена като обвиняем за извършване на деянието
с постановление за привличане на обвиняем от 07.02.2018 г. С постановление за
прекратяване на производството от 28.06.2018 г. по ДП 235/2015 г. по описа на СО –
СГП, пр.пр. 6204/2016 г. било взето решение производството да бъде прекратено,
поради наличие на експертни заключения относно авторството на подписа в графа
1
„свидетел“ в протокола за разпит на свидетел от 10.06.2014 г. С определение от
02.01.2020 г. по чнд 13356/2018 г. на СРС, НО, 9 състав постановлението било
потвърдено и влязло в сила на 21.01.2020 г.
Твърди се в исковата молба, че в периода 07.02.2018 г. – 21.01.2020 г. ищцата
имала качеството обвиняем като производството се характеризирало с висока степен
на фактическа и правна сложност. Твърди се, че воденото срещу ищцата наказателно
производство й причинило значителни неимуществени вреди, включващи
здравословни, емоционални и морални такива. Наказателното производство накърнило
нейния престиж и авторитет сред колегите и началниците й. Въпреки, че през този
период била в болничен поради бременност, често посещавала РУ – СДВР и усещала в
част от колегите си променено отношение, резервираност и недоверчивост. Била
психически неустойчива и често изпадала в тревожност. Твърди се, че като получила
призовката за обвиняем била бременна в осми месец и изпитала ужас и унижение, а
човешкото й достойнство било накърнено. Твърди се, че не спирала да плаче и не
можела да спи в периода / 5 дни/ от получаване на тази призовка до датата на
явяването й като обвиняем, което довело до допълнителни притеснения и у членовете
на нейното семейство. Твърди се, че се явила в прокуратурата трепереща от яд и срам
като разпита й в качеството й на „обвиняем“ бил изключително унизителен за нея.
Била със сринат авторитет и обречено кариерно развитие. Твърди се, че случаят станал
широко известен сред роднини, приятели и съседи, което я карало да се чувства
некомфортно и рефлектирало върху положителния й статус. Изпитвала притеснения и
страхове във връзка с отношенията със семейството си, усещане за липса на
справедливост и реални опасения за изхода на делото
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от предявеният иск и от
съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата от 52 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно воденото
срещу нея наказателно производство, ведно със законната лихва върху сумата, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Р България, чрез своя представител оспорва
иска по основание и размер в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа и права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
2
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. С оглед така очертания фактически
състав по делото, следва да бъде доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който
по отношение на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе
органи е прекратено образувано наказателно производство като от тези действия на
правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да са били причинени
вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява
директно от съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното
длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени
виновно или не.
Ищцата релевира в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна на
Прокуратурата на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищцата е била
привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 311 ал.1 от НК. По делото е
представено постановление за прекратяване на наказателно производство, което е
влязло в сила на 21.01.2020 г.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е налице първата
предпоставка от фактическия състав.
Ищцата претендира обезвреда на причинените й неимуществени вреди
вследствие на воденото срещу нея наказателно производство.
В следствие на воденото срещу ищцата наказателно производство в досъдебна
фаза тя е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания,
стрес и промяна в ежедневния стереотип на поведение и начин на живот, които са
свързани пряко с нейното душевно равновесие. Тези вреди се установяват от събраните
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката П.И.Х., разпитана в съдебно
заседание на 13.06.2022 г. Същата установява, че ищцата е търпяла неблагоприятни в
психологически, социален и емоционален аспект преживявания като стрес,
притеснение и емоционално напрежение на личността, накърнената чест, достойнство,
добро име в обществото..
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен
характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне
размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в случая като се
вземе предвид възрастта, интензитета на страданието на ищцата, периода от време, в
който същото е водено - около 4 месеца и половина водено досъдебно производство,
през което време тя е търпяла негативни преживявания, доколкото предприетото
обжалване на постановлението за прекратяване на производството е предприето от
самата ищца. Следва да бъде съобразено, че през периода на водене на производството
3
по отношение на същата не е предприета мярка на неотклонение, тежестта на
повдигнатото обвинение – за извършване на престъпление, за което законът предвижда
наказание лишаване от свобода до 5 години т.е. непритежаващо белезите на „тежко
престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК. Следва да бъде отчетено
обстоятелството, че ищцата е с чисто съдебно минало, неосъждана, както и
обстоятелството, че воденото срещу нея производство е само в досъдебна
фаза/решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО/. При
определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се отчете и факта, че
обвинението за извършване на умишлено престъпление касаят сферата на
професионална реализация на ищцата – разследващ полицай /в този смисъл решение
267/26.06.2014 г. по гр. д. 820/ 2012 г. на ВКС, Четвърто ГО /. Следва да се съобрази и
фактът, че периода на водено наказателно производство срещу нея съвпада по време,
през което ищцата е била бременна и се е грижила за друго дете в невръстна възраст, с
оглед представените по делото два броя удостоверения за раждане, довело до „прояви
на изключителна тревожност и напрегнатост у нея“, съобразно показанията на
свидетелката Х. /стр.30 в делото/.
На следващо място при определяне размерът на обезщетението за тези обичайни
вреди, същото следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в
източник на неоснователно обогатяване за пострадалия / решение 165 от 16.06.2015 г.
по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г.,
ІV ГО на ВКС/.
При тези ангажирани доказателства и предвид критериите, визирани по-горе от
настоящия съдебен състав същият намира, че справедливо би било да се присъди
сумата от 4 000 лв., която би репарирала душевния дискомфорт на ищцата от воденото
срещу нея наказателно производство.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началният период на нейната дължимост е датата на
влизане в сила на съдебния акт, с който по отношение на ищеца е прекратено
наказателното производство т.е. 21.01.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищцата внесената държавна такса, поради което на същата се следва
сумата от 10 лв. – заплатена ДТ.
Процесуалният представител на ищцата е заявил своевременно искане за
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Това е и основанието,
посочено в договора за правна защита и съдействие, легитимиращ го с валидна
представителна власт /стр.11 в делото/. Адвокатското възнаграждение на следва да се
изчисли на основата на уважената част от исковете /определение 515/02.10.2015 г. по
4
ч.т.д. 2340/2015 г. на Първо ТО на ВКС/ и при съблюдаване фактическата и правна
сложност на делото, извършените процесуални действия по него респ. минималните
възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. При съвкупна преценка на тези
обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че на процесуалния представител
на ищеца се следва сумата от 450 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша” №
2 на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на Д. Д. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******“ № ******* – адв. Т. М.
сумата от 4 000 /четири хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на водено срещу нея наказателно производство по ДП
235/2015 г, пр.пр. 6294/2016 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 21.01.2020 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 52 000 лв. като неоснователен и
недоказан, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 10 /десет/ лв. – сторени
разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша” №
2 на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Т. М. сумата от 450 лв. –
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5