Р Е Ш Е Н И Е
№………/………….
Гр. София, 07.04.2022г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ИРЕНА А. като разгледа т.д. №1250 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 694 от ТЗ
Ищецът „Н.**“ ООД, представляван първоначално от синдика
Д.А., а впоследствие след замяната
на синдика от г-жа В.С. поддържа, че с решение от
29.01.2020г. било открито производство по несъстоятелност на ответното
дружество „Е.Б.Б.Д.“ ООД с описаното съдържание. Сочи, че с молба от
02.03.2020г. в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ предявил описаните си вземания срещу длъжника, но синдикът бил включил вземанията
частично, като в списъка на
неприетите му вземания попаднали сума за
просрочена главница по договор за временна финансова помощ от 12.01.2011г. в
размер на 209 796,25 лв., просрочена възнаградителна лихва върху главницата от 368 416,25 лв.
за периода от 12.01.2011г. до 02.03.2020г. в размер на 168 368,92 лв., договорна лихва за забава върху първата главница
в размер на 80 002,21 лв. за периода от
13.01.2017г. до 02.03.2020г., законната лихва върху първата главница
от 03.03.2020г. – определяема. Сочи, че подал възражение,
но с определение от 26.06.2020г., вписано в ТР на същата
дата, съдът го оставил без
уважение. Предвид горното претендира признаване за установено на процесните гореописаните вземания, които извежда от сключения договор за заем /временна финансова
помощ/. С молба от
06.08.2020г. е приложил извлечения от сметки и заявил допълнителни
искания в подкрепа на изложените
си доводи. В хода на съдебното производство поддържа претенцията си чрез новоназначения си синдик В.С. като
претендира уважаването й, като излага доводи и в писмена защита.
Ответникът „Е.Б.Б.Д.“ ООД /в несъстоятелност/,
призован по реда на чл. 50
от ГПК, не е подал писмен отговор. От синдика на „Е.Б.Б.Д.“
ООД /в несъстоятелност/, г-жа Р.Т. е депозирано становище от 31.07.2020г., в което
по подробно изложените доводи се сочи, че договорът за финансова помощ съставлява реален договор
за заем, а са приложени данни за действително предадени суми само в размер на
158 620лв., който е и размера на приетото
вземане, а за процесната главница не са представени доказателства за реално плащане. Преводите в предходен период счита, че са неотносими.
По отношение на възнаградителната лихва се сочи, че е
изчислена за период от датата
на постъпване на процесните
суми, а не от сочената от ищеца. По отношение на претенцията
за сумата от 80002,21 лв.,
сочи, че се претендират едновременно
неустойка за забава и лихва за забава, което е неоснователно с оглед акцесорния характер на вземането.
В хода на производството поддържа
оспорването на исковата молба чрез процесуалния си представител – адв. П..
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
справка по публичния ТР с Решение № 210/29.1.2020г.
на СГС, 6-6 състав е обявена неплатежоспособността на „Е.Б.Б.Д.“
ООД, ЕИК *******, и е определена началната й дата - 31.12.2012 година, като е
открито производство по несъстоятелност на длъжника. С решение №
304/11.2.2020г.
е възобновено производството по т.д.№2629/2019 година по описа на СГС, ТО, по
което първоначално е постановено решение
по чл.632, ал.1 ТЗ. Не се спори, че ищецът е предявил вземанията си с молба с
вх.№28147/04.03.2020г., към която е представен договора за временна финансова
помощ от 12.01.2011г., като съгласно обявевния списък
по т.2 кредиторът „Н.**“ е с приети вземания както следва за главница –
158 620 лв., за неустойка за забава – 58 791,44 лв., за договорна
лихва – 1744,71 лв. и определяема законна лихва от 03.03.2020г.
до окончателното плащане, а за разликата до пълния предявен размер вземанията
са включени като неприети, а именно по втория списък неприети са вземания за
главница в размер на 209 796,25 лв., просрочена възнаградителна
лихва – 168 368,92 лв., договорна лихва – 80 002,21лв. и останалата
законна лихва. С определение на СГС от 26.06.2020г., обявено в ТР на
03.07.2020г. е оставено без уважение възражението на „Н.**“ ООД(н), ЕИК*******,
чрез синдика Д.А., срещу списъка на неприети вземания, съставен от синдика на „Е.Б.Б.Д.“ ООД(н), ЕИК *******, в който са включени вземания на
това дружество, а именно просрочена главница по договор за временна финансова
помощ от 12.01.2011 година в размер на 209 796,25лева, просрочена възнаградителна лихва върху главница от 368 416,25 лева за
периода от 12.01.2011г. до 02.03.2020 година в размер на 168 368,92лева;
договорна лихва за забава върху главницата от 209 796,25лева за периода от
13.01.2017г. до 02.03.2020 година, в размер на 80 002,21 лева и законната лихва
върху главницата от 209 796,25лева за периода от 03.03.2017
година до окончателното и заплащане.
На стр.21 и следващите от делото от ответника чрез синдика му е представено извлечение от разплащателни сметки на ответното дружество за периода от 11.08.2010г. до 27.04.2012г., в който на посочените дати фигурират операции – издаден превод, с наредител „Н.**“ ООД и основание – сделка, като например на 21.09.2010г. за сумата 6200 лв., на 25.10.2010г. за 6000 лв. и др., като същите подробно са анализирани от вещото лице.
На стр. 29 и
следващите от ищеца е представено извлечение от описаната разплащателна сметка
на ищеца, на която е видно извършените преводи на суми, също подробно
анализирани от вещото лице. Съгласно извлечението на 11.08.2010г. е извършен
превод от ищеца към ответника с основание по договор на сумата от 65200 лв.; на
21.09.2010г. – сумата от 6 200лв., също по договор, на 01.10.2010г. –
6 600 лв., на 25.10.2010г. – 6000лв., на 23.10.2010г. - 12 300 лв., а
останалите суми са след датата на договора – 12.01.2011г. Следователно по писмени доказателства
наредените за превод суми преди датата на договора за финансова помощ, а именно
в периода от 11.08.2010г. до 12.01.2011г. са в общ размер на 96 300 лв.
Съдът е задължил третото неучастващо лице – „КТБ“ АД, което с молба с вх.№275437/08.02.2022г. е представена разпечатка от счетоводната система на банката на бордерата, видно от които за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2019г. от сметки на „Н.**“ ООД по сметки на ответника са преведени описаните суми, общо в размер на 158 680 лв., като видно от бордерата, представени на стр. 59 и следващите, основанието за превод е по договор.
По делото е
изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице
П.Д., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и
компетентно. Вещото лице сочи, че съгласно Договор за временна финансова
помощ от 12.01.2011г. ищецът е заемодател, а ответникът е заемател на сума с обща стойност по договор в размер до 400 000лв. за срок от 6 години до 12.01.2017г. Съгласно чл.3.4. от
Договора, върху сумата на ефективно предоставените средства от финансовата
помощ се начислява 5% възнаградителна лихва. Съгласно чл.3.6 от Договора, при
забава се дължи и лихва за забава в размер 1% месечно (12% годишно). Съгласно
чл.4 от Договора, заемната сума следва да бъде преведена на заемателя
до 30.01.2011г. От експертното заключение се установява, че по месечни оборотни
ведомости към 30.04.2012г. размерът на
предоставената в заем сума като главница
е 368 416,25лв. Вземането на ищеца за главница остава
непроменено до 31.05.2015г., когато е последната налична оборотна ведомост –
т.е. заемната сума не е възстановена от ответника на ищеца. Вещото лице е
посочило, че липсват счетоводни документи за размера на ефективно предоставените
средства към 30.01.2011г., поради което
изчислява лихвата на база дължимото към 30.04.2012г. и след приспадане на
плащанията. Според експерта видно от банковите извлечения за периода от 01.02.2011г. до 30.04.2012г. са заплатени
суми в общ размер 132 380лв., така както
са посочени в таблицата на стр.2 от заключението. След приспадането на тези
суми от общото вземане на ищеца, се установява, че към 31.01.2011г. е била
дадена заемна сума в размер 236036,25лв.
(368,416,25лв. към 30.04.2012г. – 132 380лв. 02.2012г. – 04.2012г. =
236 036,25лв.). С оглед горното според вещото лице размерът на възнаградителната
лихва, изчислен при годишен лихвен процент (ГЛП) от 5%, върху първоначална главница от 236 036,25лв. към 30.01.2011г.,
и прибавяне на всяка ефективно усвоена следваща заемна сума, за
период от датата на усвояване до края на
Договора - 12.01.2017г. е 104 668,51лв., като формирането на
същата е видно от таблицата на стр.3 от заключението. Размерът на претендираната
от ищаца
наказателна лихва, изчислена съгласно чл.3.6. от Договора (1% месечно или 12% годишно), за период от
13.01.2017г. (след края на Договора) до 02.03.2020г. (предявено
възражение от ищеца) е 138 564,88лв., изчислена в таблицата на стр.4 от експертизата. В отговор на
задачата на ответника и съобразно уточнението в съдебно заседание, че това е
само въз основа на банковите документи, вещото лице сочи, че размерът на реално
усвоените суми от ответника за периода
след сключване на Договора да 27.04.2012г. е главница 158 680лв., както е
описано по дати в таблицата по задача 1 на стр.4 от заключението. Размерът на възнаградителната
лихва, изчислен при годишен лихвен процент (ГЛП) от 5%, при съобразяване на всяка ефективно
усвоена заемна сума, за период от датата на усвояване до края на Договора
- 12.01.2017г. е 42 293,52лв., изчислена в таблица на
стр.5 от заключението, а размерът на претендираната от
ищеца наказателна лихва, изчислена съгласно чл.3.6. от Договора (1% месечно
или 12% годишно), за период
от 13.01.2017г. (след края на
Договора) до 02.03.2020г. (предявено възражение от ищеца) е 59 681,07лв. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че от месечните оборотни ведомости е
видно, че към 30.04.2012 г. размерът на представената в заем сума е главница
368 416.25 лева. Банковите извлечения, които е представил ищеца, са и от
по-ранна дата, т.е. видно е, че има представени в заем и по банка суми,
предхождащи датата на договора, а може да има и представени в брой суми, но
освен от материалите по делото, експертът е получил единствено от ищеца справка
от НАП, която е обща, но няма извлечение по каса от които да се вижда, как е
набрана останалата сума, като не е получила допълнителна счетоводна информация
от нито една от двете страни.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно е по делото, че са налице специалните предпоставки за допустимост на отрицателния установителния иск за съществуване на вземането на кредитора по чл. 694 от ТЗ, тъй като не са спори, че са предявени са процесните вземания, налице е произнасяне на синдика по молбата за предявяването им, налице е подадено възражение от кредитора по чл. 690 от ТЗ пред съда по несъстоятелността и произнасяне на съда по несъстоятелността, с което е оставил без уважение възражението му. Искът е предявен в законоустановения срок от обявяване в ТР на определението по чл. 692 от ТЗ, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Процесното вземане от ищеца се претендира по договор за
финансова помощ, като макар че същият не е представен като доказателство по
делото от нито една от страните, то не се спори относно сключването му, а
съдържанието на основните клаузи е възпроизведено от вещото лице, тъй като
същото се е запознало с договора по самото производство по несъстоятелност,
доколкото е приложен към предявеното вземане. Сключването на договора от
12.01.2011г. при описаните клаузи се признава и от ответника изрично в
становището му от 31.07.2020г., а същият явно е предоставен на вещото лице,
макар и да не е представен по делото. Ответникът поддържа, че договорът за
финансова помощ по своето естество представлява договор за заем и следва да се
приеме, че е реален договор, т.е. за да бъде установено вземането, следва да
бъде доказано надлежно ефективното предаване на сумата от ищеца на ответника, а
това не било така за целия размер на вземането, а само 158 620 лв., за
който размер е и приетото вземане, но не и за разликата. Съдът споделя доводите
на ответника относно характера на договора. Безспорно е в съдебната практика, че договорът за заем по чл. 240 от ЗЗД е реален
договор, поради което част от фактическия състав е реалното предаване
(предоставяне) на парична сума. Не е достатъчно постигането на съгласие в
писмена форма, за да се счита договорът за сключен, необходимо е и предаването
на заемната сума, в които смисъл са постановените от ВКС на основание
чл. 290 ГПК решение № 78/17.07.2008 г. по т. д. № 29/2009 г. на I т. о.,
решение № 21/15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2011 г. на I т. о., решение №
16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на II т. о., решение № 136 от 6.11.2015
г. на ВКС по т. д. № 2483/2014 г., II т. о., ТК и др. Съгласно задължителната
съдебна практика съдържанието на договора за заем
следва да се тълкува според
волеизявленията на страните, като
въпреки поето задължение за връщане на
паричната сума, като съдържащото се изявлението за
нейното получаване в текста на договора,
подписан от двете страни има само свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен,
когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължи
да върне заетата сума или
вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването
в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако
първият елемент липсва налице е обещание за заем,
а ако липсва вторият, няма договор
и даденото е без основание. В доказателствената тежест
да установи, че е дал заемните
средства е върху ищеца, претендиращ връщането им, а при оспорване на
иска ответникът следва да докаже
възраженията си - че средствата са
дадени на друго основание, че е налице порок
на волята, че задължението е погасено и пр. факти, съобразно въведените възражения срещу иска. Предвид
горното, това, че по договора е постигнато съгласие за предоставяне на сумата
от 400 000 лв., не означава, че това е реално дължимата главница, тъй като
предвид оспорването от ответната страна, ищецът е този, който при пълно и
главно доказване следва да установи какви парични средства е предоставил на съконтрахента си по договора за финансова помощ, за да се
приеме, че са налице кумулативните предпоставки, той трябва да установи
надлежното предаване на сумите. В случая от представените извлечения от сметки
и от справката от банката се установява, че за периода от датата на сключване
на договора – 12.01.2021г. са преведени от ищеца на ответника сумата от
158 620 лв. Според заключението на вещото лице видно от банковите
извлечения за периода от 01.02.2011г. до
30.04.2012г. са заплатени суми в общ
размер 132 380лв., така както са посочени в таблицата на стр.2 от
заключението, но не са отчетени сумите, платени преди дата 01.02.2011г. Не е
ясно защо само за този период е сумирало платените суми вещото лице, след като
същият не е и свързан с датата на договора. Обстоятелството, че по оборотни
ведомости се води заемна сума в по-голям размер, както е установило вещото лице
не означава доказване на реално предоставяне на сумата. Оборотните ведомости са
част от счетоводната програма и дават общи месечни суми, заплатени към
ответника, но няма данни за датите на плащане и по какъв начин са платени. Те не
са първични документи, не са и платежни документи. Разбира се, няма пречка
сумите да са предоставени не само чрез банков път, но и чрез друг вид плащане,
като например касово, евентуално оформени с РКО. Горното, обаче, не се
установява надлежно от ищеца съобразно правилата на разпределение на доказателствената тежест. Ищецът не е представил никакви
разписки, РКО или други първични документи, доказващи получаването на суми от
ответника в изпълнение на сключения договор. Това, че счетоводно е отчел такива
суми с оборотните ведомости, които са общи, не го освобождава от задължението
да установи реалното предаване на паричните средства. Няма документ, който да
установява осчетоводяване на тези суми като получени от ответното дружество,
няма потвърждение на счетоводно салдо, за да се приеме, че само и единствено
въз основа на изготвени от самия ищец вторични счетоводни документи / оборотни
ведомости/ се установява реално предаване на процесните
суми. Ето защо вариантът на заключението, при който вещото лице на база
оборотните ведомости сочи каква е общата сума като главница по договора не може
да бъде кредитиран. Ищецът следва при пълно и главно доказване да установи
размера на предадените по договора суми, а това не е така само и въз основа на
оборотни ведомости.
Същевременно от представените банкови извлечения
по делото са налице са данни за превод и на други суми, извън горепосочените и
възприети от вещото лице, като същите са преди датата на сключения договор, а при
превода на сумите е посочено - по договор. Съобразно данните по извлечението от
сметка за периода от 11.08.2010г. до 12.01.2011г.
платените суми са в общ размер на 96 300 лв. Ищецът твърди, че няма
сключен друг договор с ответника, освен процесния.
Предвид неговото отрицателно твърдение, а именно, че няма друг договор и факта
на наличие на преводи към ответника с основание - по договор, в случая
ответникът е този, който следва да установи положителния и благоприятен за него
факт, че получените плащания, макар и в периода преди подписване на процесния договор за финансова помощ са по друго
правоотношение, като конкретизира същото и го докаже. Ответникът не е ангажирал
доказателства, че има друго правоотношение с ищеца, извън процесния
договор, на основание на което да е получил сумите, които безспорно са платени
с посочване – по договор. Още повече, че начина на оформяне на тези плащания
преди датата на договора е идентичен с начина на отразяване на същите след
датата му, т.е. – по договор, поради което макар да не е индивидуализиран в
извлечението от сметка, следва да се приеме, че се касае за същия договор за
финансова помощ, тъй като по делото не се твърди от ответника и не се установи
да има между страните друг договор. Предвид горното, макар и да са платени
преди сключване на договора, отчитайки че същият е с рамков характер на кредита
от общо 400 000 лв., то съдът намира, че следва да се приеме, че тези суми
също са реално предадени и са част от вземане за главницата по договора. Няма
пречка двата елемента на фактическия състав на договора за заем да не са
осъществени едновременно, в каквато насока е и трайната съдебна практика, като
ако има само консенсуален договор, но без плащане, се
приеме, че има т.нар. предварителен договор за заем, а в случая има платени
суми, по които впоследствие е облечена в
писмен договор волята на страните относно клаузите по връщането им, но има
категорични данни, че сумите са преведени на ответника и предвид
неустановяването нито от страните, нито от съда на друго правоотношение, по
което да е превода, следва да се приеме, че същите са пряко свързани с последващо подписания договор за финансова помощ. Предвид
горното съдът намира, че иска за главница в размер на 96 300 лв., за която
безспорно са представени доказателства за получаване на сумите с основание по
договор, макар и преди датата на подписването на писмения такъв, искът е
основателен. За разликата, обаче до 209 796,25 лв., която ищецът
претендира като просрочена главница по договора, претенцията е неоснователна и
недоказана, тъй като няма никакви доказателства за плащане на суми над тези, за
които вземането е прието и сумата от 96 300 лв., която съдът установява по
представените извлечения от банкови сметки. Няма никакви доказателства извън
горните суми, да са предоставяни на ответника други, няма представени РКО,
които да ангажират ответника или други преки и първични счетоводни документи.
Предвид гореизложените мотиви, само и единствено отразяването по оборотни
ведомости на ищеца, че са предоставени по-големи суми, и при наличие на изрично
оспорване от ответника на получаването им, липса на каквото и да насрещно
счетоводно потвърждение от ответника за начислените суми, не може да се приеме
за основателно и доказано твърдението на ищеца и да се кредитира варианта на
заключение на експертизата, при който по месечни оборотни ведомости към
30.04.2012г. размерът на предоставената
в заем сума като главница е 368 416,25лв. Размерът на предоставените суми е само този,
за който са налице безспорни доказателства за предаване, а именно извлечения от
сметки и той е 96 300 лв. – преди датата на сключване на договора и след датата
на сключване на договора – 12.01.2021г. са преведени от ищеца на ответника
сумата от 158 620 лв., т.е. общо възлизат на 254 920 лв. Доколкото
вземанията в размер на 158 620 лв. са приети и спорните по настоящото дело
са разликата над тази сума до пълния твърдян размер от ищеца - 368 416,25лв., т.е. сумата от 209 796,25
лв., то претенцията според съда е частично основателна, а именно само за сумата
от 96 300 лв.
По претенцията за възнаградителна
лихва, отново ищецът е този, който следва да докаже същата при пълно и главно
доказване. В случая той не е ангажирал надлежни доказателства по този си иск,
като най-малкото е следвало да установи конкретно уговорената клауза относно
лихвата. Позовавайки се на заключението на вещото лице, обаче, съдът
установява, че размерът на възнаградителната
лихва, изчислен при годишен лихвен процент (ГЛП) от 5%, при съобразяване на всяка ефективно
усвоена заемна сума, за период от датата на усвояване до края на Договора
- 12.01.2017г. е 42 293,52лв., изчислена в таблица на
стр.5 от заключението, а размерът на претендираната от ищеца наказателна лихва, изчислена съгласно
чл.3.6. от Договора (1% месечно или 12% годишно), за период от
13.01.2017г. (след края на Договора) до 02.03.2020г. (предявено
възражение от ищеца) е 59 681,07лв. В случая приетото вземане на „Н.**“ ООД
за неустойка е в размер на 58 791,44 лв., а съобразно експертизата същото
вземане, изчислено въз основа на реално получените суми е по-голямо, а именно
59 681,07 лв. Предвид горното тази претенция следва да бъде уважена за
разликата между двете суми или за сумата от 889,63 лв. За разликата до пълния
предявен размер от 80 002,21 лв. тази претенция се явява недоказана, тъй
като е акцесорна, а съдът не приема за надлежно
установено твърдението на ищеца, че е предоставил в заем реално сума над
установената с платежните документи по извлечението от банкови сметки.
По отношение на
договорната лихва следва да се има предвид, че съдът не споделя мотива на
синдика, че такава не се дължи, доколкото не се установявало към 12.01.2011г.
предоставяне на суми по договора. Предоставянето на суми по договора се
установява от банковите извлечения на посочените дати и кредитирайки варианта
на заключението на вещото лице, при което договорната възнаградителна
лихва е изчислена само до датата на падежа на договора и върху реално платените
суми, то съдът възприема установената от експерта в размер на 42 293,52лв.,
изчислена в таблица на стр.5 от заключението, поради което до този размер
претенцията е основателна, а следва да бъде отхвърлена за разликата до пълния
предявен размер от 168 368,92 лв. Възраженията на ответника, че не се
следват и двете суми е неоснователно, тъй като тази лихва е на практика
уговорената между страните цена за ползване на предоставените суми, поради
което именно същата се дължи в този размер и за посочения период, а неустойката
се дължи поради неизпълнение на задължението за връщане на получените суми,
т.е. същите обезщетяват различен вид вреди и не се дублират. По отношение на
законната лихва, която се претендира наред с неустойката за забава, съдът споделя
доводите на ответника и намира, че не следва да се приема и вземане за законна лихва за същия период,
за който се приема за неустойка за забава.
Предвид
гореизложените мотиви, съдът намира, че исковете са частично основателни. С
оглед изхода на спора на ищеца се следват и частично разноски, като претендираните от него са сумата от 600 лв., платена като
депозит за вещо лице. Уважени са претенции за сумата от 96 300 лв. – главница, а отхвърлена за
разликата до 209 796,25 лв., за 42 293,52лв. – възнаградителна
лихва спрямо претендирана от 168 368,92 лв., за
сумата от 889,63 лв. – лихва спрямо пълния предявен размер от 80 002,21
лв., като е неоснователна претенцията според съда за законна лихва за същия
период, неопределена по размер. Съответно общо уважените суми са в размер на
139 483,15 лв., поради което за този размер следва да се приемат разноски
спрямо общия претендиран размер на неприети вземания
от 458 167,38 лв. или приблизително 30,5%. С оглед горното разноски се
следват в размер на сумата от 183 лв.
Държавна такса не е внасяна предварително предвид чл. 694 ал.7 от ТЗ, поради което с оглед изхода на спора, разноските за отхвърлената претенция са върху ищеца, а за уважена следва да се присъди такса от масата на несъстоятелността в полза на съда, като се вземе предвид една четвърт от вземанията съгласно разпоредбата. Следователно за уважената част от сумите се дължи държавна такса върху ¼ от 139 483,15 лв. или се държи сумата от 1394,83 лв., а за отхвърления размер върху 79 671,05 лв. или таксата възлиза на 3186,84 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете по чл. 694 от ТЗ, предявени от „Н.**“ ООД / в несъстоятелност/, ЕИК *******, представляван от синдика В.С., с адрес ***, срещу „Е.Б.Б.Д.“ ООД / в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, и срещу синдика Р.П.Т. – с адрес ***, офис6, че „Е.Б.Б.Д.“ ООД дължи на „Н.**“ ООД / в несъстоятелност, следните суми, представляващи вземания по договор за временна финансова помощ от 12.01.2011г., с поредност по чл.722, ал.1 т.8 от ТЗ, а именно: главница в размер на сумата от 96 300 лв. / деветдесет и шест хиляди и триста лева/, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА по тази претенция за разликата до пълния предявен размер от 209 796,25 лв., че дължи сумата от 42 293,52лв. – възнаградителна лихва за периода от 12.01.2011г. до 12.01.2017г. като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълната претендирана сума от 168 368,92 лв., признава за установено, че се дължи сумата от 889,63 лв. – договорна лихва за периода от 13.01.2017г. до 02.03.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 80 002,21 лв. и отхвърля молбата в останалата й част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Е.Б.Б.Д.“ ООД / в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със синдик - Р.П.Т. – с адрес ***, офис 6, да заплати на „Н.**“ ООД / в несъстоятелност/, ЕИК *******, представляван от синдика В.С., с адрес ***, сумата от 183 лв. / сто осемдесет и три лева/ - съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл. 694 ал.7 от ТЗ „Е.Б.Б.Д.“ ООД / в
несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със
синдик - Р.П.Т. – с адрес ***, офис 6, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с
адрес – гр. София, бул.“Витоша“ №2 от масата на несъстоятелността, следващата
се държавна такса върху уважения размер на претенциите или сумата от 1394,83 лв. / хиляда триста
деветдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл. 694 ал.7 от ТЗ „Н.**“ ООД / в несъстоятелност/, ЕИК *******, представляван от синдика В.С., с адрес ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр. София, бул.“Витоша“ №2 от масата на несъстоятелността, следващата се държавна такса върху отхвърления размер на претенциите или сумата от 3186,84 лв. / три хиляди сто осемдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: