О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..
гр. София, 29 октомври 2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в проведено на 29 октомври 2019 г. закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иван КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Стефан МИЛЕВ
Мария
ИЛИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.ч.д. № 4393/19 г., намери за установено
следното:
Софийската районна
прокуратура (СРП) е подала по реда на чл. 251, ал.5 и гл. ХХІІ от НПК частен
протест срещу протоколното определение от 27.09.2019 г., с което на основание
чл. 25, ал.1, т.5 НПК е било спряно наказателното производство по н.о.х.д. №
9263/19 г. на СРС (НО, 112 с.). Твърди се, че първата инстанция е приела
погрешно, че развилото се срещу Р.С.З. (подсъдим за престъпление по чл. 343в,
ал.2 НК) административно-наказателно производство за същото деяние следва да се
счита за приключило с издаденото по него наказателно постановление №
17-4332-027513/10.01.2018 г.
Въззивният съд намери, че
следва да отмени протестираното определение.
В принципен план,
районната инстанция напълно законосъобразно е приела, че нито
административно-наказващият орган, нито по-горестоящ такъв имат правомощие да
отменят издадено наказателно постановление, с което установеният извършител е
бил санкциониран за деянието си, защото контролът върху този вид актове е
единствено съдебен, при това – двуинстанционен. Нещо повече, мотивираната
резолюция (№4322р-12006 от 29.03.2019 – л. 82 от д.п.), с която по административен
ред е било отменено процесното НП (№ 17-4332-027513/10.01.2018 г.), а
производството във връзка с него – прекратено, се явява изцяло нищожен
юридически акт, без правни последици. Укоримото поведение в случая обаче не е
на органите на СДВР-ОПП, а на наблюдаващия прокурор по д.п. № 1872/17 г. на
СДВР/07 РУ, който на практика им е разпоредил писмено (л. 71 от д.п.) да
нарушат закона, прилагайки правомощие, с което не разполагат. Целта е била
повече от ясна – да се стигне до прекратяване на административно-наказателната
процедура срещу З. (чл. 33, ал.2 ЗАНН), а преписката да бъде изпратена на СРП
за безпрепятствено провеждане на наказателно преследване срещу лицето за деяние
по чл. 343в, ал.2 НК.
Констатираните от
Районния съд пороци в начина, по който органите на администрацията са се
опитали по указания на прокуратурата „да заличат“ факта на наказателното
постановление, не е извинително поведение за по-нататъшните процесуални грешки,
допуснати от първата инстанция. За да спре висящото пред него производство (чл.
25, ал.1, т.5 НПК), съдът е приел, че коментираното наказателно постановление
(№ 17-4332-027513/10.01.2018 г.) е не само съществуващ (неотменен) юридически
акт, но той е довел и до „приключването“ на инициираното срещу нарушителя
административно-наказателно производство по смисъла на чл. 25, ал.1, т.5 НПК.
Именно тази разпоредба е била изтълкувана и приложена неправилно, защото процесът
по административно наказване на лицето не завършва с издаването на
наказателното постановление, а с неговото влизане в сила. Последното предполага
не само връчване на документа на субектите по чл. 59, ал.2 ЗАНН, но и предоставянето
на възможност в срока за неговото съдебно оспорване да постъпят жалби или
протест, подлежащи на евентуално двуинстанционно разглеждане.
Спирайки наказателното
производство, СРС е поставил прокурора в неразрешима процесуална ситуация,
защото по силата на чл. 24, ал.4 НПК последният разполага с едномесечен срок, в
който да поиска възобновяване на административно-наказателната преписка (чл.
70, б. „д“ ЗАНН) под угрозата, ако не направи това, да предизвика последващо
цялостно прекратяване на делото (чл. 24, ал.1, т.8а НПК). Искане по чл. 72 ЗАНН
обаче, към настоящия момент се явява недопустимо поради липсата на влязло в
сила наказателно постановление. Дори същото да бъде връчено на подс. З. в срока
по чл. 24, ал.4 НПК, това не би довело до автоматичното му влизане в сила,
най-малкото – поради възможността за съдебно обжалване. Така, че съдопроизводствените
действия по н.о.х.д. № 9263/19 г. следва да продължат до възникването на
законно основание за приложението на чл. 25, ал.1, т.2 НПК. За целта, на
административно-наказващия орган следва да се укаже незабавно връчване на
издаденото наказателно постановление № 17-4332-027513/10.01.2018 г., или в
крайна сметка – въпросното връчване да се извърши чрез първоинстанционния съд,
разглеждащ наказателното дело, доколкото документът е част от досъдебните доказателствени
материали и подсъдимият З. е бил открит и редовно призован за участие в
съдебните заседания.
По тези съображения и на
основание чл. 345, ал.2 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколното определение от
27.09.2019 г., с което на основание чл. 25, ал.1, т.5 НПК е било спряно
наказателното производство по н.о.х.д. № 9263/19 г. на СРС (НО, 112 с.).
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: