Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
К. 15.11.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Районен
съд К., трети състав,
в публичното заседание на първи април, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Стефан
Стойков
при секретаря Д.М., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 336 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по искова молба, предявена от ищеца - “А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”П.Д.” № 25, офис-сграда „Л.”, ет.
2, офис 4, представляван от Д.Б.Б. – изпълнителен директор, пълномощник по делото:
С.Р.П. – юрисконсулт, с която се иска признаване за установено, че ответника – И.К.А.,
ЕГН ********** *** му дължи следните суми: главница в размер на 1 072,51 лева,
договорна лихва в размер на 54,55 лева, такса за оценка на досие в размер на
49,18 лева, такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 268,85 лева, такса за услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя в размер на 627,09 лева и обезщетение за забава в размер на
65,44 лева. Ищецът претендира присъждане на законната лихва, считано от
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и присъждане на разноските
по настоящото производство.
С
допълнителна молба в хода на производството са посочени периодите на отделни
претенции, както следва: За претендираната договорна лихва в размер на 54,55
лева периода е от 06.08.2017 г. до 22.04.2018 г.; За претендираната такса за
оценка на досие в размер на 49,18 лева периода е от 13.08.2017 г. до 22.04.2018
г.; За претендираната такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 268,85 лева периода
е от 06.08.2017 г. до 22.04.2018 г.; За претендираната такса за услуга „Кредит
у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя в размер на 627,09 лева периода е от 13.08.2017 г. до
22.04.2018 г.; За претендираното обезщетение за забава в размер на 65,44 лева
периода е от 06.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
10.12.2019 г., считано от която дата претендира и законна лихва за забава.
Твърди,
че на 24.02.2017 г. ответникът, в качеството на кредитополучател е сключил
договор за потребителски кредит с №
********* с „П.Ф.Б. ООД, съгласно който му е предоставена заемни сума в
размер на 1 600 лева, като е договорено изплащането й на 60 седмични вноски,
първата на 05.03.2017 г., а последната на 22.04.2018 г., при което ответникът е
следвало да върне както заемната сума, така и договорна лихва в общ размер на
315.61 лева.
Твърди,
че с договора е уговорено ответникът да заплати и сумата от 80 лева,
представляваща такса за оценка на кредитно досие, като тази сума е разпределена
в уговорените седмични вноски, тоест по 1.33 лева към всяка погасителна вноска.
Твърди,
че с договора е уговорено на ответникът да бъде предоставена услугата „Кредит у
дома“, която е на обща стойност от 1 452.77 лева, като в това число са е
включена сумата от 435.83 лева, която е за частта от услугата, изразяваща се в
предоставяне на заемната сума в брой по местожителството на кредитополучателя –
ответник, а сумата от 1 016.94 лева е част от същата такса и се отнася до разходите
на кредитора за събиране на погасителните вноски в дома на ответника. Твърди,
че тези суми са дължими с всяка от погасителните вноски, съответно сумата от
7.26 лева към всяка седмична вноска за предоставянето н заемната сума в брой по
местожителство на кредитополучателя, и сумата от 16.95 към всяка седмична
вноска за събиране на погасителните вноски в дома на кредитополучателя.
Твърди,
че по този начин общата дължима сума от ответника е в размер на 3 448.38 лева,
която е следвало да бъде изплатена с 60 седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 57.47 лева., от която сума вноската по кредита е в размер на 31.93
лева, а останалите суми към всяка една от погасителните вноски са за заплащане
на посочените такси – 1.33 лева за оценка на досие, 7.26 лева за такса „Кредит
у дома“ за предоставяне на заемната сума в брой по местожителство, като и 16.96
лева за същата такса, но за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
ответника.
Твърди,
че ответникът е изплатил общо по кредите сума в размер на 1 434 лева,
разпределена според по отделните пера, както следва: 166.98 лева по такса
„Кредит у дома“ за предоставяне на заемната сума в брой по местожителство;
389.85 лева по такса „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене; 30.82 по такса за оценка на досие; 261.06 лева за договорна
лихва,; 527.49 лева за главница и 57.80 лева за лихва за забава.
Твърди,
че е придобил правата по договора, след като на 01.07.2017 г. вземането е било
прехвърлено от „П.Ф.Б. ООД на „И.А.М.“ АД, като последният е прехвърлил
вземането по договора на „Агенция за контрол над просрочени задължения“ ЕООД с
рамков договор от 31.01.2017 г. и приложение към него от 01.10.2018 г., а от
своя страна последният е прехвърлил вземането в полза на ищеца с рамков договор
от 03.05.2019 г.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена молба е направено
искане за гледане на делото в негово отсъствие.
Ищецът
претендира присъждане на разноски по настоящото производство
В
срока за отговор ответницата не подава такъв. Във възражението, приложени в
заповедното производство е направено възражение, че не знае за делото, че не
може да бъде съдена в закрито заседание без да известена, че два пъти й е
начислена такса „Кредит у дома“.
В
съдебно заседание ответницата не се явява.
С
протоколно определение от 01.04.2021 г. е оставено без уважение искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение, поради невъзможност да се
направи извод, че предявените искове са вероятно основателни предвид
направените твърдения и представените доказателства.
Производството
е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, след като в образуваното
заповедно производство – ч. гр. д. № 933/2019 г. по описа на РС К. е издадена
заповед за изпълнение № 702 от 11.12.2019 г., препис от която е връчен на
ответника, като в срок е подадено възражение по чл. 414 от ГПК.
След преценка
на приложените писмени доказателства и от двете страни съдът намира от правна и
фактическа страна следното:
Искът е допустим,
а по същество е частично основателен.
Налице е
заемно правоотношение, регулирано от специални правила, в различни нормативни
актове, но без съмнение е подчинен и на общите правила за заемно правоотношение
по смисъла на чл. 240 и следващите от ЗЗД. Характерна особеност на този вид
облигационна връзка е реалният й характер – за да бъде действително такова
правоотношение е необходимо реално предаване на заетата вещ.
Предвид липсата на каквито и да е било
конкретни оспорвания от страна на ответницата може да се отбележи, че на
24.02.2017 г. от нейна страна е подписан договор за потребителски кредит с
№ ********* с „П.Ф.Б.“ ООД, съгласно
който е следвало да й бъде предоставена заемна сума в размер на 1 600 лева, като е договорено
връщането й на равни седмични вноски – 60 броя, като освен сумата от 1 600
лева с тези вноски е следвало да бъде изплатена и договорна лихва в размер на 315.61
лева, представляваща възнаграждение за лицето, предоставило финансовата услуга,
както и сумата от 80 лева – такса за оценка на досие. Липсва погасителен план.
Съгласно чл.
27 от договора, с подписването му се удостоверява получаване на заемната сума
от страна на клиента.
С точка „Д“
от договора е уговорено ответницата да ползва услугата „Кредит у дома“,
съгласно която клауза предоставянето на заемната сума и плащането на
погасителните вноски ще се извършва по адреса на ответницата в гр. К., срещу
което ответницата се задължава да заплати на заемодателя общата сума от
1 452.77 лева, като с чл. 25 е уговорено, че 30% от нея се отнася до
предоставяне на заемната сума – предаването й по адреса на клиента, докато
останалата част е за получаване от същия адрес на отделните погасителни вноски.
С посочената разпоредба е уговорено заплащане на тази такса на части със всяка
една седмична вноска, като при сумиране а общите задължения по кредита
ответницата е дължала общата сума от 3 448.38 лева.
Доколкото
с изявлението на ищеца за извършени плащания от страна на ответницата се
установяват неблагоприятни за него обстоятелства съдът приема за установено, че
ответницата е направила общи плащания в размер на 1 434 лева, като според съда
разпределението на тези плащания е различно от изложеното от ищеца тъй като е
налице нищожност на част от клаузите, уговарящи част от тези плащания.
Без
съмнение ищецът е собственик на вземанията по цитирания договор за
потребителски кредит, сключени между ответницата и „П.Ф.Б.“ ООД, след като
последният е продал вземанията по договора на И.А.М.“ АД с договора от 01.07.2017
г. С рамков договор от 31.01.2017 г. и приложение към него от 01.10.2018 г. И.А.М.“ АД е продал вземанията по същия договор за
потребителски кредит на „Агенция за контрол над просрочени задължения“ ЕООД, а
съответно последният е прехвърлил вземанията в полза на ищеца с рамков договор
от 03.05.2019 г. В тази насока с
представени договори, приложения, както и упълномощаване на приобретателите по
сделките за уведомяване на ответницата за извършените цесии, както и
уведомителни писма, като са налице доказателства – обратна разписка, за
връчване на уведомление от ищеца до ответницата за придобиване на вземането от
негова страна, което е връчено на ответницата на 05.06.2019 г. чрез пълнолетно
лице от семейството му /справка НБД Население/.
Без съмнение
ответника има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от
Закона за защита на потребителите и съответно са приложими на това основание
разпоредбите на чл. 146 от Закона за защита на потребителите, а на общо
основание и разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от Закона за потребителския
кредит, както и на чл. 26 от ЗЗД.
С
оглед на това и предвид служебното задължение на съда по чл. 7, ал. 3 от ГПК
следва да бъде отбелязано, че според настоящия състав е нищожна договорената клауза
„Кредит у дома“, уговаряща заплащане на сумата от 1 452.77 лева на части с
всяка седмична погасителна вноска.
На първо място
следва да се отбележи, че по напълно неясен са съда, а така също и без съмнение
за ответницата в качеството й на потребител е начинът на определяне размера на
тази такса, след като никъде в договора няма описани правила за изчислението й.
Неизвестният
начин на определяне на тази такса и липсата на доказателства за уведомяване на
потребителя за начинът на формирането й дава основание на съда да счита, че
клаузата „Д“ от договора и разпоредбите на чл. 25 от него са недействителни
съгласно чл. 22 от ЗПК, поради неясно по смисъла на чл. 10 от ЗПК описание на
тази такса и начинът на определянето й. При липса на каквито и да е правила за
определяне на тази такса съдът счита, че по същество тази такса е произволно
определена от „П.Ф.Б.“ ООД при сключване на договора. Размера на плащането по
тази такса дава основание на съда да счита, че по същество се цели
нерегламентирано възнаграждение на заемодателя извън размера на договорната
лихва, за която може да се отбележи, че е в размер, определящ ГПР в размер от
48%, тоест близък до максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвид
нулев размер на основния лихвен процент, обявяван от БНБ от началото на 2017 г.
Без съмнение размера на таксата, изразен като непълно число, е зависим пряко от
размера на кредита и срока на връщането му, предвид което може да бъде изразена
като годишен процент от кредита, съответно на основание чл. 19, ал. 1 следва да
бъде включена при изчисление на ГПР. Без съмнение при такова изчисление ще бъде
надхвърлен максимално допустимия размер на ГПР за периода от 2017 г. до
настоящия момент, поради което съдът намира, че това е допълнително основание
за извод, че клаузата за тази такса е недействителна на основание чл. 19, ал. 5
от ЗПК, както и на основание чл. 21 от същият закон предвид уговарянето й с цел
заобикаляне на законовите ограничения при начисляване на общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Извън казаното до тук може да се посочи и
недействителност на клаузата „Кредит у
дома“ и предвид разпоредбите на ЗЗП, а именно т. 19 от чл. 143, след като при
сключването на договора за потребителя остава неясно какви са икономическите
последици от уговарянето та тази клауза, а именно заплащане допълнително на
сума доближаваща се по размер до заемната сума, което освен това според съда
противоречи и на морала, което се явява самостоятелно основание за нищожност на
основание чл. 26 от ЗЗД.
Предвид
изложеното следва да бъде отхвърлена претенцията за установяване, че
ответницата дължи суми по тази клауза, а извършените от нейна страна плащания
бъдат отнесени към общото задължение – сумата от 1 995.61 лева, в което
число сумата от 1 600 лева заемна сума, сумата от 315.61 лева – договорна
лихва, и сумата от 80 лева такса за оценка на досие.
Предвид
липсата на погасителен план не може общата сума на плащанията на ответницата в
размер на 1 434 лева да бъде отнесена към съответните вноски и да бъде
определени погасените такива със съответната им част главница, договорна лихва
и такса, поради което следва да се приеме, че с плащането на тази сума е
погасена договорната лихва и таксата за оценка, а остатъка бъде отнесен към
задължението по главницата.
При
обща дължима според съда сума в размер на 1 995.61 лева и извършени плащания в
размер на 1 434, остатъка от дължимата главница е в размер на 561.61 лева.
Само
за тази сума следва да бъде уважен иска, като бъде установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 561.61 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението - 10.12.2019 г., до изплащане
на вземането, а в останалата част бъде отхвърлена частично претенцията за
главница и изцяло останалите претенции за заплащане на договорна лихва в размер
на 54,55 лева, такса за оценка на досие в размер на 49,18 лева, такса за услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя
в размер на 268,85 лева и такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 627,09
лева.
Основателно,
изцяло е искането за заплащане на сумата от 65,44 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 06.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 10.12.2019 г.. За посочения период законната лихва върху главницата е в
размер по-голям от претендирания, но предвид диспозитивното начало съдът не
може да присъди повече от поисканото.
Искането
на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде уважено и бъде присъдена сума
пропорционална на уважената част от исковете. Предявените претенции са в общ
размер 2 137.62 лева, докато уважената част е сумата от главница в размер
на 561.61 лева и 65.44 лева законна лихва или общо 627.05 лева.
Присъдените
разноските в заповедното производство са в размер на 242.75лева, в това число
42.75 лева за заплатена ДТ и 200 лева за адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Разноските
в исковото производство са в общ размер на 407.25 лева, в това число сумата от
207.25 лева за заплатена ДТ и претендирана сума от 200 лева за адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Съразмерно
с уважената част от исковете общия размер на разноските в заповедното и
исковото производство – сумата от 650 лева, следва да бъде намалена до размер
на сумата от 170.77 лева, която следва да бъде присъдена на ищеца, а в
останалата част бъде отхвърлена.
Поради липса
на искане от ответницата за присъждане на разноски съдът не следва да се
произнася в такава насока.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ОТВЕТНИЦАТА И.К.А., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА - “А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ”П.Д.” № 25, офис-сграда „Л.”, ет. 2, офис 4,
представляван от Д.Б.Б. – изпълнителен директор, пълномощник по делото: С.Р.П.
– юрисконсулт, СЛЕДНИТЕ СУМИ: Сумата
от 561.61 /петстотин шестдесет и един
лева и шестдесет и една стотинки/ лева, представляваща дължима главница по
договор за потребителски кредит с №
********* от 24.02.2017 г.; Сумата от 65,44 /шестдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за забава
за периода е от 06.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
10.12.2019 г.; Законната лихва, считано от подаване на заявлението – 10.12.2019
г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ НА ИЩЕЦА “А.С.В.“ ЕАД, ЕИК **** ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ
ОТВЕТНИЦАТА И.К.А., ЕГН ********** МУ ДЪЛЖИ И СЛЕДНИТЕ СУМИ: Разликата над
сумата от 561.61 лева до пълния размер на претенцията за главница от 1 072,51
/хиляда и седемдесет и два лева и петдесет и една стотинки/ лева; Сумата
от 54,55 /петдесет и четири лева и
петдесет и пет стотинки/ лева,
представляваща договорна лихва за
периода е от 06.08.2017 г. до 22.04.2018 г.; Сумата от 49,18 /четиридесет и
девет лева и осемнадесет стотинки/ лева,
представляваща такса за оценка на досие
за периода от 13.08.2017 г. до 22.04.2018 г.; Сумата от 268,85 /двеста
шестдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща такса за
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 06.08.2017 г. до 22.04.2018 г.; Сумата от 627,09 /шестстотин двадесет и седем лева и девет
стотинки/ лева, представляваща такса за
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 13.08.2017 г. до 22.04.2018 г.
ОСЪЖДА
ОТВЕТНИЦАТА И.К.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА - “А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ****, СУМАТА ОТ 170.77 /сто и седемдесет лева и
седемдесет и седем стотинки/ лева, представляваща обезщетение, съразмерно с
уважената част от исковете, за направени разноски в хода на настоящото
производство и ч. гр. д. № 933/2019 г. по описа на РС К., КАТО ОТХВЪРЛЯ
ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА РАЗНОСКИ в частта над тази сума до пълния размер на
претендираните разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаването му.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :