Решение по дело №3771/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5999
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 30 декември 2019 г.)
Съдия: Христина Валентинова Колева
Дело: 20193110103771
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………/30.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

              

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3771 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от А.Т. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** срещу М.А.Г., ЕГН **********, адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 927.76 лв. /деветстотин двадесет и седем лева и 76 ст./, от които: 604.77 лв. – дължима главница по Договор за кредит № *****/14.06.2017 год.; 42.19 лв. – административни разноски;  88.90 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 112.11 лв.  – договорна лихва за периода от 01.09.2017 год. до 30.06.2018 год.; 79.79 лв.  наказателна лихва за периода от 26.09.2017 год. до 03.10.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.10.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: по силата на Договор за кредит № *****/14.06.2017 год, сключен във формата на електронен документ при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Кредисимо” ЕАД се задължило да отпусне паричен заем в размер на 700 лева на ответника, който предварително информиран за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр, както и за приложимите към нея Общи условия, се ангажирал да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати уговорената възнаградителна лихва в срок до 30.06.2018 г. на вноски, съгласно уговорен погасителен план. На 14.06.2017 г. ищецът подписал със заемателя Договор за предоставяне на поръчителство, а със заемодателя – Договор за поръчителство, с които в качеството на „Поръчител“ се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на дълговете му, произтичащи от кредитния контракт, срещу месечно възнаграждение в размер на 51.63 лева, платимо от последния чрез посредничеството на „Кредисимо“ ЕАД. Релевира се, че ответникът усвоил заемните средства от търговски обект на „Изипей” АД, но преустановил погасителните престации, поради което съгласно т. 2.7 от Раздел VІІІ на Общите условия дължал на кредитодателя сторените от него административни разходи за извънсъдебно събиране на просрочените вземания в размер на 42.19 лева. Чрез осъществено на 12.10.2018 г. плащане на задълженията за главница, договорна, наказателна лихва и административни разноски, поръчителят встъпил в правата на удовлетворения кредитор, за което на същата дата уведомил заемателя, а впоследствие пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания ведно с възнаграждението за поръчителство в размер на 88.90 лева по реда на чл. 410 ГПК, постановено със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 16152/2018 г. по описа на ВРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

По разноските:

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 225  лева - довнесена държавна такса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така разноските в полза на ищеца се определят на сумата от 325 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, в отношенията между ищеца А.Т. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника М.А.Г., ЕГН **********, адрес: ***, от друга, че в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника в общ размер на 927.76 лв. /деветстотин двадесет и седем лева и 76 ст./, от които: 604.77 лв. – дължима главница по Договор за кредит № *****/14.06.2017 год.; 42.19 лв. – административни разноски;  88.90 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 112.11 лв.  – договорна лихва за периода от 01.09.2017 год. до 30.06.2018 год.; 79.79 лв.  наказателна лихва за периода от 26.09.2017 год. до 03.10.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.10.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА М.А.Г., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Т. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.16152/2018г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА М.А.Г., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Т. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** сумата от 325 лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

                                                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: