Р Е Ш Е Н И Е
№ 366/22.11.2021 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет
и шести октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич РУМЯНА ЖЕЛЕВА разгледа докладваното от съдия С. Сандева
к.а.н.х.д. № 338 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.Д. *** срещу решение
№ 260107/ 10.06.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1280/2020 г. по описа на
Районен съд - Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 79/28.09.2020
г. на директора на РЗИ – Добрич, с което на касатора е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 300 лева на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето за нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето и т. 4 от
заповед № РД-01-402/15.07.2020 г. на министъра на здравеопазването. В касационната
жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат
се доводи, че посочената за нарушена в НП заповед на министъра на
здравеопазването има характер на нормативен административен акт и не е породила
своето правно действие, тъй като не е обнародвана в ДВ. Твърди се, че
фактическата обстановка по спора не е изяснена по категоричен начин, тъй като е
налице противоречие в показанията на разпитаните по делото свидетели относно
датата и начина на извършване на нарушението. Иска се отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление.
Ответникът – РЗИ - Добрич, чрез процесуалния си
представител, оспорва основателността на жалбата. Счита, че решението на ДРС е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за неоснователност на касационната жалба. Настоява решението на ДРС да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Добричкият административен съд, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от фактическа
и правна страна:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна
по следните съображения:
С процесното наказателно постановление И.Д.Д. е санкциониран
за това, че при извършена на 23.07.2020 г. съвместна проверка на служители на
РЗИ – Добрич със служители на Първо РУ - Добрич е установено, че като шофьор на
транспортно средство за обществен превоз с рег. № ***, експлоатирано от “***”
ООД, не носи защитна маска или друго защитно средство, покриващо носа и устата,
на закрито обществено място – транспортно средство за обществен превоз. Прието
е, че с поведението си жалбоподателят е нарушил задължителните противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето и т. 4 от заповед № РД-01-402/15.07.2020
г. на министъра на здравеопазването, в резултат на което му е наложена глоба в
размер на 300 лева на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ).
С обжалваното решение районният съд е потвърдил
наказателното постановление като правилно и законосъобразно по съображения, че
вмененото с него нарушение е безспорно доказано. Конкретните обстоятелства по
извършване на нарушението са установени от показанията на разпитаните по делото
свидетели, които са кредитирани като логични, последователни и
безпротиворечиви. В мотивите към решението е посочено, че липсва индиция за
заинтересованост на свидетелите, поради което няма основания да не се дава вяра
на техните показания, нита да се счита, че те не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина. Прието е, че от събраните по делото доказателства
се установява по безспорен начин, че на посочената дата жалбоподателят се е
намирал в закрито обществено място – транспортно средство за обществено превоз,
и е нямал поставена по надлежния ред защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, поради което
правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение
на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и т. 4 от заповед № РД-01-402/15.07.2020 г. на министъра
на здравеопазването, с която са били въведени задължителни противоепидемични
мерки на територията на Република България. Районният съд е констатирал, че
наложената санкция по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е минималната по размер, поради
което няма правомощия да я намали с оглед на нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Счел е, че липсва по-благоприятна законова разпоредба от тази, която е
приложена спрямо нарушителя, тъй като от датата на извършване на нарушението до
момента не е отпаднала административнонаказателната отговорност за нарушение
или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки. Приел е, че липсват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от
обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай. Изложил е
съображения, че нарушението е формално по своя характер и за съставомерността
му не е необходимо настъпването на вредни последици, като обществените
отношения, които се охраняват с чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, са особено значими и накърняването
им създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. Въз основа на
това е направил извод, че не са налице основания за отмяна на наказателното
постановление, в резултат на което го е потвърдил.
Така постановеното решение е правилно.
При извършената касационна проверка не се установяват
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушение на правото на
защита на наказаното лице или до промяна в съдържанието на обжалвания акт.
Районният съд е събрал всички необходими и относими доказателства относно
правнорелевантните факти и обстоятелства по спора и въз основа на тях е стигнал
до правилни и обосновани фактически и правни изводи, които се споделят напълно
от касационната инстанция и не е необходимо да се преповтарят.
Не е спорно, че посочената като нарушена в АУАН и НП заповед
на министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал. 4 от ЗЗ,
във вр. с решение на МС № 482 от 15.07.2020 г. за удължаване на срока на
обявената извънредна епидемична обстановка и с нея са въведени противоепидемични мерки на
територията на страната, в т.ч. задължение за всички лица (т.4), които се
намират в закрити обществени места, сред които и транспортни средства за обществен
превоз, да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и
др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3. Не се споделя
становището на касатора, че тази заповед има характер на нормативен
административен акт и не е породила своето правно действие, тъй като не е обнародвана
в ДВ. Това становище противоречи на нормата на чл. 63, ал. 11 от ЗЗ (обн. в ДВ,
бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), която изрично дефинира заповедите
по ал. 4 като общи административни актове по смисъла на чл. 73 от АПК. В цитираната
норма няма изискване за публикуване на заповедите в ДВ като предпоставка за
влизането им в сила. Единственото условие е, те да са публикувани на страницата
на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на
регионалната здравна инспекция, което в случая е налице. Следователно процесната
заповед е породила своите правни последици и въведената с нея противоепидемична
мярка за носене на защитни маски е била задължителна за всички граждани, които
са се намирали в закрити обществени места по време на нейното действие, в т.ч. транспортни
средства за обществен превоз, каквото несъмнено е и моторното превозно
средство, което е управлявано от жалбоподателя по време на извършената проверка.
С оглед на това и с оглед на безспорно установената липса на
надлежно поставена защитна маска или друго средство (шал, шлем и др.), което да
покрива изцяло носа и устата на Д., правилно и законосъобразно наказващият
орган е приел, че е налице неизпълнение на наложената от министъра мярка по чл.
63, ал. 4 от ЗЗ от страна на жалбоподателя, което подлежи на санкциониране по
реда на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е
налице неизясненост на фактическата обстановка по делото поради разминаване в
показанията на свидетелите относно обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Вярно е, че двете служителки на РЗИ, които са преки очевидци на
нарушението, са посочили, че при потегляне на автобуса шофьорът е бил със
смъкната маска под брадичката, която не е покривала носа и устата му, а
служителите на Първо РУ – Добрич, които са оказвали съдействие на служителките
на РЗИ – Добрич, са посочили, че водачът е бил с маска под носа си, която е
закривала само устата му, но и в двата случая се касае за ненадлежно поставена
маска съгласно изискванията на заповедта на министъра на здравеопазването,
което е равнозначно на липса на поставена маска, както правилно е преценил и
районният съд. Вярно е също така, че в показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта е налице разминаване относно датата на извършване на проверката,
но това се дължи на фактическа грешка при възпроизвеждането на обстоятелствата
по случая вследствие на отдалечеността на събитието и не води до неяснота
относно датата на извършване на нарушението. В АУАН и НП е посочено точно кога
е извършена проверката и е установено нарушението. Жалбоподателят не е оспорил,
че на описаните в тях дата и място е бил спрян за проверка като водач на МПС.
Дори напротив, във възраженията си срещу АУАН сам е посочил, че на 23.07.2020
г. му била направена проверка от служители на РЗИ – Добрич във връзка с
носенето на маски в обществен транспорт. С оглед на това следва да се приеме,
че не е налице неизясненост на фактическата обстановка по спора и събраните по
делото доказателства установяват по безспорен и категоричен начин извършването
на процесното нарушение с всичките му съставомерни признаци от субективна и
обективна страна.
Ето защо, като е потвърдил наказателното постановление, районният
съд е постановил един правилен и законосъобразен акт, който съответства на
данните по делото и материалния закон. Не са налице касационни отменителни
основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.
С оглед на изхода от спора и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на общо 80 лева, определени по
реда на чл.27е от НЗПП, във вр. чл.37 от ЗПП.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260107/ 10.06.2021 г., постановено
по н.а.х.д. № 1280/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на РЗИ
– Добрич разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: