РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Бургас, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ПЕТЯ ХР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20252100500134 по описа за 2025 година
С Решение № 2157/22.10.2024г., постановено по гр. дело №
4360/2024г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „Таг Сървисис“ ЕООД
седалище гр. Бургас да заплати на С. Г. Д. сумата от 933 лева, представляваща
трудово възнаграждение по сключен между страните Трудов договор от
10.11.2022г., дължимо за периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г., ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба - 28.06.2024г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 500 лева – разноски по делото.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
„Таг Сървисис“ ЕООД седалище гр. Бургас, с която се претендира
атакуваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат
отхвърлени. С жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното
решение на районния съд, като се излагат съображения за неговата
незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се, че е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Във въззивната жалба се твърди, че са останали недоказани
1
твърденията на ищеца в първоинстанционното производство, че стриктно и
отговорно е полагал труд през процесния период съобразно сключения с
работодателя Трудов договор № 22/10.11.2022г. и длъжностната
характеристика като ,,моряк- моторист“. Направен е подробен анализ на
представените по делото писмени доказателства, оспорени като неавтентични
от ответната страна в първоинстанционното производство.
Твърди се, че съдът оставил без уважение искането за откриване на
производство по чл. 193 от ГПК, което се явявало съществено процесуално
нарушение и в крайния си съдебен акт, съдът е достигнал до неправилни
изводи. Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че
между страните съществувал валиден трудов договор, както и че въззиваемият
полагал труд през процесния период. Посочва се, че представената по делото
справка от НАП свидетелствала единствено, че към датата на нейното
генериране е имало подадено заявление за регистриран трудов договор, но не
и относно реалното му сключване. Завява се, че видно от приложената справка
от 08.10.2024г., въззиваемият работил и се осигурявал при друг работодател.
Във въззивната жалба се посочва, че трудово възнаграждение се
дължи на работник при положен труд съгласно чл. 242 от КТ. Навеждат се
доводи, че удръжките, които работодателят следва да направи по ДОД и
осигурителни вноски, не се дължали като трудово възнаграждение на
работника, по смисъла на чл.128 от КТ.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален
представител – адвокат Радост Сребрева депозира по делото писмено
становище, в което посочва, че поддържа въззивната жалба и изразява
становище по основателността на претенцията.
Ответната страна по въззивната жалба – С. Г. Д. чрез своя
процесуален представител – адвокат Кирил Киров депозира писмен отговор, с
който жалбата се оспорва изцяло. Посочва се, че постановеното решение на
първоинстанционния съд не страда от сочените в жалбата пороци. Заявява се,
2
че по делото са събрани безспорни доказателства, сочещи, че между страните
е възникнал валиден трудов договор и продължителен период преди
възникване на настоящия спор, работодателят е внасял дължимите публични
вземания за осигуровки и данъци. Подчертава се, че районният съд
внимателно анализирал всички представени по делото доказателства, видно от
които, между въззивното дружество и въззиваемия бил налице сключен
трудов договор.
Посочва се, че работодателят не провел насрещно доказване на
твърдението си, че заплатил трудово възнаграждение на работника. Излагат се
аргументи, че съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ, получаването на трудово
възнаграждение се доказва с наличието на подпис на служителя във
ведомостта, както и срещу разписка. Твърди се, че работодателят не е провел
насрещно доказване на твърдението си, че е заплатил трудово възнаграждение
на работника.
Отправя се искане за отхвърляне на въззивната жалба като
неоснователна и потвърждаване постановеното от районния съд решение.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред
въззивната инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – С. Г. Д.
чрез своя процесуален представител – адвокат Киров оспорва жалбата и
счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Окръжен съд – Бургас като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от С. Г. Д. от гр. ****, ул. „****“ № **, вх. **, ет. **,
ап. **, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 24, ет. 1, офис
3 – адвокат Кирил Киров против „Таг Сървисис“ ЕООД със седалище гр.
Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Северна
промишлена зона, ул. „Крайезерна“ № 121, представлявано от Управителя В.
К., с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на
ищеца С. Д. сума в размер от 933 лева, представляваща неплатено трудово
3
възнаграждение за периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г., ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
дължимата сума, считано от предявяване на исковата молба – 28.06.2024г.
В исковата молба се посочва, че ищецът е служител на ответното
дружество, като трудовите отношения между страните са възникнали въз
основа на сключен Трудов договор № 22 от 10.11.2022г., по силата на който
ищецът е изпълнявал длъжността „Моряк - моторист“, като страните са се
договорили ищецът да получава трудово възнаграждение в размер на 933 лева,
платимо на 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд.
В исковата молба се посочва, че за периода от 01.05.2024г. до
31.05.2024г. ищецът е полагал труд, но въпреки това не е получил дължимото
му се трудово възнаграждение.
Предявеният иск е с правно основание чл. 128, т. 2 от ГПК.
Ответната страна по предявения иск – „Таг Сървисис“ ЕООД със
седалище гр. Бургас депозира пред първоинстанционния съд писмен отговор
на предявения иск, в който посочва, че оспорва предявения иск. Посочва, че
дейностите по оформянето на трудовите договори, изготвянето на
ведомостите за работните заплати и всички други счетоводни функции са
възложени на счетоводна кантора, за която през процесния период от време е
имало Договор за счетоводно обслужване. В исковата молба се посочва, че
през месец май – 2024г. са били проведени процесуално-следствени действия
по досъдебно производство, при което от офисите на дружеството са иззети
счетоводни документи и компютърни системи, с които се обработват
счетоводните документи на дружеството и по тази причина ответното
дружество не разполага с трудовите досиета на работниците.
В писмения отговор се посочва, че се оспорват представените
писмени доказателства от страна на ищеца, а от друга страна се посочва, че
процесната сума не е дължима поради извършено плащане.
За да уважи ищцовата претенция и да осъди ответното дружество да
заплати трудовото възнаграждение, първоинстанционният съд е приел, че за
процесния период от време – от 01.05.2024г. до 31.05.2024г. по силата на
трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор и
допълнителни споразумения към него ищецът е заемал в ответното дружество
4
длъжността „Моряк - моторист“ с основно месечно възнаграждение в размер
на 933 лева, платимо до 25-то число на следващия месец. Въз основа на
събраните по делото гласни доказателства съдът е приел, че за процесния
период от време ищецът е престирал работна сила в полза на ответника, а по
делото са останали недоказани твърденията на ответното дружество, че
дължимото трудово възнаграждение за месец май – 2024г. е било заплатено в
брой.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на
първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените
оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд - Бургас намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт и счита, че липсват
нарушения на императивни материалноправни норми.
Следва да се отбележи, че Районен съд – Бургас е съобразил и
анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които
е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти
и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата
инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема
изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо
същата да се преповтаря и в настоящото решение.
По отношение на въведените във въззивната жалба съображения,
съдът намира следното:
На основание чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
По делото е представен писмен Трудов договор № 22/10.11.2022г.,
сключен между страните, с положени от тях подписи, по силата на който
ищецът – С. Г. Д. е встъпил в трудово правоотношение с ответното дружество
и е приел да изпълнява длъжността „Моряк - моторист“, при пълно работно
време, срещу основно месечно възнаграждение в размер от 710 лева, платимо
до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, с
допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0, 6% за всяка
5
прослужена година.
От представения по делото договор се установява, че страните са
договорили трудовият договор да бъде сключен за неопределен период от
време, с шестмесечен срок за изпитване, уговорен изцяло в полза на
работодателя. По делото няма данни трудовото правоотношение да е
прекратено в рамките на срока за изпитване, поради което и на основание чл.
71, ал. 2 от КТ следва да се приеме, че трудовият договор е продължил своето
действие – като такъв за неопределено време (както е и уговорено между
страните).
По делото са представени и две допълнителни споразумения –
съответно – от 30.12.2022г. и от 29.12.2023г., от които е видно, че трудовият
договор е изменян два пъти, като са променяни работното време и размера на
основното месечно трудово възнаграждение на ищеца, което към края на
2023г. е уговорено на 933 лева.
Обстоятелствата относно сключването на договора се потвърждават
и от приложената Справка по чл. 62, ал. 5 от КТ за прието уведомление от
ответния работодател до НАП относно сключения с ищеца трудов договор,
като видно от извършената от първоинстанционния съд служебна справка в
регистрите на НАП фигурира вписване на процесното трудово
правоотношение с начална дата - 11.11.2022г. и с дата на прекратяване -
31.05.2024г.
По делото в първоинстанционното производство в качеството му на
свидетел е разпитан И. С. С., от показанията на когото се установява, че
работи като служител на ответното дружество и пояснява, че познава ищеца
С. Д., тъй като работят на един кораб, длъжността на ищеца е моторист и
отговаря за агрегатите и главната машина. Свидетелят посочва, че през месец
май на 2024г. е ходил на работа всеки ден, ищецът също е ходил на работа
всеки ден, не е ползвал отпуск или болничен.
За да бъде уважена претенцията с правно основание чл. 128, т. 2 от
КТ следва по делото да бъде установено възникването на трудово
правоотношение с ответното дружество, съществуването на това
правоотношение и към периода, за който ищецът претендира да му бъде
изплатено трудово възнаграждение, както и обстоятелството, че това
възнаграждение не е заплатено и остава дължимо от работодателя.
6
От събраните по делото доказателства, настоящата инстанция
намира, че по делото се установява по безспорен начин наличието на
възникнало трудово правоотношение между страните за периода от
11.11.2022г. до 31.05.2024г. и направеното в тази връзка възражение във
въззивната жалба, намира, че е неоснователно. Следва да се отбележи, че
обстоятелството дали представения по делото трудов договор в оригинал е
подписан от самия управител на дружеството или не, не може да повлияе на
извода за наличие на валидно възникнало трудово правоотношение. По делото
от изявленията на ответното дружество се установява, че дейността по
оформянето на трудовите договори е възложена на трето лице. Дори и да се
приеме, че е налице договор, сключен без представителна власт от страна на
работодателя, то в конкретния случай следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, по смисъла на която, че когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт се счита, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването
им. Няма данни за подобно противопоставяне от страна на работодателя,
напротив на ищеца е изплащано трудово възнаграждение за целия срок на
договора, като дори същото е и увеличавано.
От друга страна – по делото са представени достатъчно
доказателства, от които да се направи извод за наличието на валидно сключен
трудов договор - подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за регистриране
на трудов договор с ищеца, наличието на последващи споразумения за
увеличаване на размера на трудовото възнаграждение, както и данните,
съдържащи се в регистъра на НАП за прекратяване на трудовия договор на
31.05.2024г. В този смисъл са и събраните гласни доказателства.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
направеното възражение от страна на работодателя за липса на валидно
възникнало трудово правоотношение е неоснователно. В тази връзка, съдът
намира, че по делото се установява по безспорен начин наличието на
необходимите предпоставки, за да се уважи претенцията - трудов договор,
сключен между страните, изпълнение на задълженията по така сключения
трудов договор и неизпълнение на задължението на работодателя да заплати
трудовото възнаграждение. По делото няма данни претендираното от страна
на ищеца трудово задължение да е изплатено от страна на работодателя,
7
поради което и не може да се приеме, че задължението му да заплати трудово
възнаграждение за месец май – 2024г. на С. Г. Д. е погасено, поради което и
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на възражението на въззивната страна относно
размера на дължимото трудово възнаграждение, съдът намира следното:
На основание чл. 272 от КТ работодателят прави удръжки от
трудовото възнаграждение на служителя без негово съгласие за получени
аванси, данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото
възнаграждение, както и осигурителни вноски, които са за сметка на
работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи.
Константната практика на ВКС на РБ приема, че при присъждане на трудово
възнаграждение, съдът следва да присъди брутното трудово възнаграждение
или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия
данък и обществени осигуровки, но за целта в решението си, съдът следва да
посочи ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се
присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на
дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. В първия
случай, съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово
възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези публично-
правно задължения – в този смисъл е и Решение № 154 от 24.06.2015г.,
постановено по гр. дело № 6134/2014г. по описа на ВКС на РБ. В конкретния
случай – дружеството – работодател нито твърди, нито по делото са
представени доказателства, от които да се направи извод, че е платил както
дължимите от него и явяващи се част от брутното трудовото възнаграждение
на ищеца данъци и осигурителни вноски за посочения месец, така и
дължимото на ищеца нетно трудово възнаграждение за м. май 2024г., поради
което и първоинстанционния съд правилно е уважил претенцията за сумата от
933 лева – в съответствие както със събраните по делото доказателства, така и
с поисканото от страна на ищеца, като изрично е отбелязал в своето решение,
че се касае за брутно трудовото възнаграждение и от присъдената сума ще
следва да се изплатят дължимите данък и осигурителна вноска.
Безспорно е и обстоятелството, че на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на определено задължение в срок
се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради което и
8
съдът намира, че и претенцията за заплащане на обезщетение за забавено
плащане от датата на предявяване на иска до окончателното плащане е
основателна и следва да се уважи.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил първоинстанционния съд в атакуваното решение, съдът намира, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от
ГПК препраща към изложените от първоинстанционния съд мотиви.
По отношение на разноските, съдът съобрази следното:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид изхода на спора, съдът
намира, че следва да бъде уважено искането на ответната страна по
въззивната жалба – С. Д. и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. По делото пред настоящата инстанция е представен Договор за
правна защита и съдействие от 21.01.2025г. (представен с отговора на
въззивната жалба), от който е видно, че ищецът С. Г. Д. и неговият
процесуален представител са се договорили възнаграждението на адвокат
Киров за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в депозиране
на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство пред
въззивната инстанция да бъде в размер на 500 лева, които са платени
еднократно – в брой – при подписване на договора.
От страна на въззивното дружество – с молба от 25.02.2025г. по
делото е направено възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна възнаграждение за адвокат.
С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ при
надлежно релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от
ответната страна адвокатското възнаграждение и съобразно нормативните
изисквания по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът трябва да извърши преценка на
действителната правна и фактическа сложност на всяко конкретно дело. В
настоящия случай – пред въззивната инстанция процесуалният представител
на С. Г. Д. е представил по делото писмен отговор на въззивната жалба и се е
явил в открито съдебно заседание, за да изрази своето становище по
съществото на спора. При това положение – и с оглед на фактическата и
правна сложност на делото, настоящата инстанция намира, че договореното
възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева не е прекомерно и не следва
9
да бъде намалявано. Договореното възнаграждение е и в размер около
минимума, изчислен съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която съдът разглежда в случая
само като ориентир, тъй като цитираната наредба не обвързва съда при
определяне на съответното на действително положените процесуални усилия
по делото адвокатско възнаграждение – извод, наложен в съответствие със
задължителните за националните съдилища разяснения по правилното
тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с Решение на СЕС от
25.01.2024г. по дело C-438/22 относно тълкуването на чл. 101, § 1 ДФЕС, във
вр. с чл. 4, § 3 ДЕС.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид
обстоятелството, че се касае за предявен иск с цена на иска под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2157 от 22.10.2024г., постановено по
гр. дело № 4360/2024г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Таг Сървисис“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК
********* и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Северна промишлена зона,
ул. „Крайезерна“ № 121, представлявано от Управителя В. К. С. Г. Д. от гр.
****, ул. „*****“ № **, вх. **, ет. **, ап. **, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул.
„Трайко Китанчев“ № 24, ет. 1, офис 3 – адвокат Кирил Валентинов Киров
сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща направените по делото
разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10