Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260000 04.01.2022 г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд ХХІ-ви
граждански състав
На тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
при секретаря: Жасмина
Славова,
като разгледа
докладваното от съдия М.Яханаджиян гражданско дело №1133 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК ………………., седалище и адрес на управление в …………., представлявано от Ю.Б.Ц.,
съдебен адрес ***, чрез адв.В.Г., против К.Д.К., ЕГН **********, адрес ***, с
която е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че за
ищеца съществува вземане към него в размер на 57,64 лева – главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под
клиентски номер …………./06.10.2017 г., сключени между К.К. и „БТК“ ЕАД и в размер
на 16,24 лева – мораторна лихва за периода 07.01.2018 г. – 13.10.2020 г., което вземане е предмет на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№6975/2020 г. по описа на БРС. Претендират
се разноските от исковото производство.
Ищецът
твърди, че между ответника и „БТК“ ЕАД са сключени договори за предоставянето
на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер …………./06.10.2017 г., като за
потребените услуги са издадени ф-ри с №№**********/22.10.2017 г.,
№**********/22.11.2017 г., №**********/22.12.2017 г. за периода 22.09.2017 г. –
21.12.2017 г. на обща стойност 57,64 лева. Поради неплащане в срок, операторът
е прекратил едностранно индивидуалния догвоор на абоната. На следващо място се
твърди, че с Договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД е прехвърлило
вземанията си към ответника на „С.Г.Груп“ ООД, а с Договор за цесия от
01.10.2019 г. вземанията са били прехвърлени от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ООД.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, като същият е
допустим.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя
молба-становище, вх.№283525/17.11.2021 г.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му от съда особен
представител – адв.С., депозира писмен отговор на исковата молба, в който изразява
становище за основателност на иска.
В
съдебно заседание назначеният от съда особен представител не поддържа отговора
на исковата молба, в частта, в която признава иска за основателен и го оспорва
като неоснователен поради липса на доказателства цесиите да са били сведени до
знанието на ответника.
При
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, че на 06.10.2017 г., между „БТК“ ЕАД и ответника К. е бил
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ………….
за ползване на интернет услуга с избран тарифен план VIVACOM ………….. с месечна абонатнетна такса 21,80
лева и телевизонна услуга с избран тарифен план VIVACOM …………… с абонаментна
такса 14,99 лева, както и че за предоставените на ответника услуги са били
издадени от оператора фактури с №№**********/22.10.2017 г.,
№**********/22.11.2017 г., №**********/22.12.2017 г. на обща стойност 57,64
лева. По делото няма данни сборната сума да е платена от страна на ответника.
Приети
като доказателства по делото са още Договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен
между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, пълномощно, потвърждение за прехвърляне на вземания
по чл.99, ал.3 от ЗЗД, Уведомление за цесия, договор за прехвърляне на вземания
от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, извлечение от
приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., Уведомление за цесия, от
съдържанието на които става ясно, че кредиторът по договора за мобилни услуги е
прехвърлил на настоящия кредитор, вземанията, които има спрямо ответника К., за
което последният е уведомен с получаване на препис от исковата молба и
приложенията й чрез особен представител.
По
делото е приложено ч.гр.д.№6975/2020 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието
на което е видно, че е образувано на 04.11.2020 г. по заявление на „ЮБЦ“ ЕООД,
по което има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260781/05.11.2020 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на
заявителя сумата от 57,64 лева, представляваща главница за потребени и ползвани
услуги, както и сумата от 16,24 лева – мораторна лихва за периода 07.01.2018 г.
– 13.10.2020 г.
При
така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните изводи:
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №1133 по описа на Бургаския районен съд за 2021 г., против
длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№6975/2020 г. по описа на
РС-Бургас, е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 04.01.2021 г., от лице легитимирано
да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
В
тежест на ищеца бе да се установи наличието на облигационна връзка с ответника.
Същата не се оспорва от ответника, чрез назначеният му от съда особен
представител и се установява от приетия като писмено доказателство договор. По
своята същност договорът касае доставката на далекосъобщителна и интернет услуги,
доколкото не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в
различен смисъл, и поради това отношенията между страните се регламентират от
общите правила за договорните задължения с предмет натурална престация.
Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена доставка.
Подписвайки договора, потребителят декларира, че е запознат, приема и е получил
екземпляр от ОУ на дружеството по повод договорните отношения. В настоящия случай
от ищцовото дружество са представени фактури и приложения към тях, от които са
видни вида, количеството и стойността на потребените услуги. При липсата на
оспорване на представените извлечения от електронната система на
телекомуникационната компания, в които доставените услуги са конкретно и
детайлно индивидуализирани и при наличие на валидно сключен договор за
предоставянето им, се налага извод, че е извършена реална доставка на
посочените услуги, поради което и ответникът дължи уговореното за тях възнаграждение
или сумите, начислени за осъществяването им, чийто падеж за плащане е настъпил.
Ето защо установителният иск следва да се уважи като основателен и доказан
по размер.
Що се отнася до възраженията на назначения от съда особен представител на
ответника досежно действителността на сключените цесии, то същите не се
споделят от съда за основателни. Всички изисквания за закона, целящи да
предпазят длъжника и да му позволят да плати на носителя на вземането са
изпълнени. Връчването на исковата молба на ответника, чрез
назначения му от съда особен представител, към която са приложени документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, съдът приема
като надлежно уведомяване на длъжника за цесията, като няма пречка с едно
изявление длъжникът да бъде уведомен и за двете цесии. Смисълът на изискването за
уведомяване на длъжника за цесията е неговата защита – да знае на кого да
изпълни и ако не е бил надлежно уведомен и е изпълнил на стария кредитор, то да
е изпълнил валидно. В тази връзка, ответникът
е получил отправеното от „ЮБЦ“ ЕООД уведомление за цесията най-късно
получавайки препис от исковата молба с приложенията към нея, включително
договор за цесия и уведомление за цесия. Следователно, най-късно на тази дата
длъжникът е получил изходящото от цедента до него уведомление, като според
практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК получаването на уведомлението от
особен представител на ответника се счита за надлежно връчено. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото
с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че договорът за цесия
има действие за длъжника.
На ищеца следва да се присъдят разноските от исковото и заповедно производство,
които са в размери съответно на 355,00 лева, съгласно списъка по чл.81 от ГПК,
обективиран в молба-становище, вх.№283525/17.11.2021 г. и в размер на 205,00
лева за заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че К.Д.К., ЕГН **********, адрес ***,
дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ………….., седалище и адрес на управление в …………….,
представлявано от Ю.Б.Ц., съдебен адрес ***, чрез адв.В.Г., сумата от 57,64
лева, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщитетлна
услуга по договори, заведени под клиентски номер …………./06.10.2017 г., сключени
между К.К. и „БТК“ ЕАД и сумата от 16,24 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 07.01.2018 г. – 13.10.2020 г., за които суми има издадена по ч.гр.д.№6975/2020 г. по
описа на БРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№260781/05.11.2020 г.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********, адрес
***, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК …………….., седалище и адрес на управление в ……………,
представлявано от Ю.Б.Ц., съдебен адрес ***, чрез адв.В.Г., сумата от 355,00
лева (триста петдесет и пет лева), представляваща направени в исковото производство
разноски, както и сумата от 205,00 лева (двеста и пет лева), представляваща
направените в заповедното производство разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.