№ 6496
гр. С., 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря С. Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110155571 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „*********************“ АД, ЕИК
**********, чрез пълномощника адв. А. Н., срещу *******************,
Областно пътно управление - С..
Ищецът твърди, че на 09.02.2021г. лек автомобил „************“ с рег.
№***********, управляван от В. В. И., собственост на „**************“
ООД при движение в гр. С. по ул. „***************** попада в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на
което на автомобила са нанесени щети. Твърди, че собственикът на лекия
автомобил „************“ с рег. №***********, е имал сключен договор за
застраховка „Каско” с ищцовото дружество, застрахователна полица
№**************, валидна за периода от 22.01.2021г. до 21.01.2022г.
Навежда твърдения, че изплатил на собственика на увредения автомобил
сумата от 225,23 лева за отстраняване на щетите, с което твърди, че встъпил в
правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на
изплатеното обезщетение. Твърди, че отправил регресна покана до ответника
за доброволно плащане на сумата, но плащане не последвало. Ето защо
ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да осъди
1
ответника да му заплати сумата от 225,23 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №************10.02.2021г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 13.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски
Ответникът *******************, Областно пътно управление – С.,
чрез пълномощника юрисконсулт Г.Н., е депозирал писмен отговор на
исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва
изцяло предявения иск. Не били представени общи условия към
застрахователния договор, което водело до недоказан застрахователен риск.
Липсвал протокол за ПТП, издаден от компетентен държавен орган. Не била
установена скоростта на движение на водача и същият не бил тестван за
алкохол. Не били събрани доказателства за изключени застрахователни
рискове или за умишлено причиняване на вредите. Не било посочено в
застрахователната полица, че МПС е застраховано за допълнителен
застрахователен риск „гуми“. Навежда твърдения, че ПТП не е настъпило, а
описаните щети са в резултат на обикновеното ползване на МПС, свързано с
индивидуалните качества на водача. Посочените щети били с възможен
механизъм за ПТП от бордюр или друга твърда неравност по-висока от
терена, преминаване през отводнителна шахта и др., поради което счита, че не
е налице причинно-следствена връзка. Прави възражение за съпричиняване от
страна на водача на МПС. С оглед изложеното моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Установява се от събраните по делото доказателства /застрахователна
полица за застраховка „Каско на МПС”; уведомление за щета на МПС, опис
на претенция, доклад по щета, фактури и преводни нареждания/, че между
ищеца и собственика на лек автомобил „************“ с рег. №********** е
бил сключен договор за застраховка „Каско” застрахователна полица
№**************, валидна за периода от 22.01.2021г. до 21.01.2022г.
Подадени са на 10.02.2021г. до ищцовото дружество заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение по договора за застраховка и декларация за
2
настъпване на застрахователно събитие, в които е посочено, че на 09.02.2021г.
при навлизане на ************** С., при десен завой, автомобилът е
попаднал в дупка, при което се спукала предна дясна гума. Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило на
застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 225,23 лева.
За изясняване на релевантните за спора факти по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. В. И. и Д. П. К.. Св. И.
разказва, че пътувала със свой колега към ул. „**************“ от офиса им
в Бизнес парк С., „**********“, когато автомобилът попаднал в дупка и се
спукала гума. Дупката се намирала на пътя, който излиза на ул.
„**************“, зад магазин „*****“. Свидетелката посочва, че се движела
с около 30 км/ч. Дупката била голяма, нямало сигнализация за наличие на
препятствие, нямало дори маркировка на пътя. Нямало как да избегне
дупката, тъй като тя била по средата на пътя. Когато усетила, че е влязла в
дупката, натиснала спирачката. Св. К. разказва, че излизайки на
околовръстното покрай магазин „*****“, автомобилът попаднал в дупка и се
спукала гума, джантата също била увредена. Дупката била с диаметър около
20 см, но била много дълбока.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвено. Според вещото лице щетите по лек
автомобил „************“ с рег. №********** се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото на 09.02.2021г. ПТП в гр. С., като
стойността на причинените вреди по средни пазарни цени възлиза на 225,23
лева.
Актуалният списък на републиканските пътища, изготвен в
съответствие с чл. 3, ал. 4 от ЗП включва пътя, на който е настъпило
процесното ПТП. Посоченият списък е приет с Решение №959 на
Министерски съвет от 31.12.2018г., обнародвано в ДВ, бр.3 от 08 януари
2019г., поради което в съответствие с нормата на чл. 155 ГПК като
общоизвестен факт не подлежи на доказване.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ
във вр. с чл.49 от ЗЗД.
3
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите. Необходимите предпоставки за предвидената
суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице – изпълнител,
извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45
ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на иска.
Установи се по делото, че между ищеца и собственика на лек автомобил
„************“ с рег. №********** е бил сключен договор за застраховка
„Каско” в сила към датата на процесното ПТП, както и, че във връзка с
настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило на
застрахованото лице за отстраняване на щетите по автомобила
застрахователно обезщетение в размер на 225,23 лева.
Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответника по делото –
************************.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и
местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
4
пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗП републиканските
пътища са изключителна държавна собственост. Именно, това е и
основанието на законодателят да възложи на специализирано държавно
учреждение задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане - чл. 30
от Закона за пътищата. Списъците на републиканските и общинските пътища
и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на
министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с
кметовете на общините. Съдът като взе предвид мястото, на което е
настъпило процесното ПТП и Решение №959 на Министерски съвет от
31.12.2018г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища на МС,
намира, че произшествието е настъпило на републикански път.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата
отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл.
49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1) възлагане на друго лице
– изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при
изпълнението на задълженията им по чл. 30, ал.1 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от
ЗДвП.
Механизмът на ПТП се установява от съставения протокол за ПТП, от
кредитираното заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ и от
5
показанията на свидетелите В. И. и Д. К.. Вещото лице посочва, че описаните
ремонтирани части на автомобила, които са в зоната на удара, дават
основание да се счита, че вредите са в причинно – следствена връзка с ПТП.
Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП,
респ. на вредите върху застрахования лек автомобил, в резултат на
неизпълнение на задълженията на длъжностни лица на ответника да
поддържат изправността на пътя.
Неоснователно е поддържаното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на водача на автомобила, тъй като не е установено
по делото нарушение от страна на последния на задължение по ЗДвП.
С оглед покритите застрахователни рискове, според представените
Общи условия, съдът намира, че тъй като се касае за застраховка „Каско”
процесният инцидент представлява покрит застрахователен риск по
застраховката. Обемът на отговорността при деликт се определя от закона –
той е в размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а
обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да
разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. В случая
от кредитираното заключение на САТЕ се установява, че стойността на
ремонта на автомобила по средни пазарни цени възлиза на сумата от 225,23
лева, поради което предявеният иск е основателен и доказан в пълния му
предявен размер.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на
680 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД
************************, Булстат *********, с адрес гр. С.,
*************, да заплати на „*********************“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
************************, сумата от 225,23 лева, представляваща
6
изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на
МПС”, застрахователна полица №**************, по щета
№************10.02.21, на собственика на лек автомобил „************“ с
рег. №**********, за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило 09.02.2021г. на ул. „*****************, гр. С., при което
автомобилът попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2022г.
до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски по делото в размер на 680 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7