Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 12.06.2019 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
08.05. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
Секретар: Красимира Цонева
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1144 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 134/01.02.2019 г.
по гр.д.№5021/2018 г. по описа на СтРС.
Въззивникът „Д.К.” АДСИЦ ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр. С. излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното
решение, като излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове ведно
със законните последици от това. Претендира за присъждане на разноски пред
двете инстанции.
Въззиваемият М.Д.И. редовно и своевременно призован не се явява и
не взема становище.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 3752/2018г. по описа
на Районен съд - С.З., съдът е издал в полза на „Д.К.” АДСИЦ срещу М.Д.И.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 536,50
лева за главница, представляваща непогасено задължение по споразумение от
30.01.2013 г. за признаване и разсрочване на задължение по договор за издаване
и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 28.07.2004 г., със 163,55 лева -
мораторна лихва за периода от 24.07.2015 г. до 24.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
24.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното
производство в общ размер на 75 лева.Съществува правен интерес от предявяването
на настоящия установителен иск,тъй като в срока по чл. 414, ал.2 ГПК длъжникът
е подал възражение.
По делото е представено заявление за издаване на
кредитна карта EUROLINE, подадено от М.Д.И. с дата 16.07.2004г. до „Б.Р.С.“ АД, с приложени към него Общи условия
за издаване и използване на картата. Видно от съдържанието на заявлението в
него фигурират само данни за заявителя, за датата на подаването му, като е
посочено още, че в случай че това заявление бъде прието, следва да бъде
заверена сметката на „Моби стор“ ООД със сумата от 636,50 лева.
Представен е също по делото договор от 15.11.2007г. за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Ю.”АД и „Б.Р.С.“ АД, като цеденти и „А.К.“АДСИД, като цесионер,
като в чл. 2 от договора е посочено, че цедентите прехвърлят на цесионера
всеманията си срещу длъжниците съгласно Приложение 1 към договора. Видно от
извлечение от Приложение 1 в него е
отразено вземане към М.Д.И. в размер на 1256.50 лева, с дата на откриване на
сметка 28.07.2004г., с дата на последно постъпило плащане 02.06.2006г.
По делото е представено уведомление, изхождащо от „Ю.”
АД и „Б.Р.С.“ АД до М.Д.И., в което е записано, че се уведомява длъжникът за
сключения договор за цесия и ,че вземанията, произтичащи от договор при общи
условия за издаване на кредитна карта
EUROLINE от 28.07.2004 г., сключен между Банката и длъжника, възлизащи в
размер на 1256.50 лева (главница и лихва) се прехвърлят на кредитора „А.К.“АДСИЦ.
Видно от споразумение от 30.01.2013г. , същото е сключено между „Д.К.“АДСИЦ (с
предишно наименование „А.К.“ АДСИД), като кредитор и М.Д.И., като длъжник, в
което страните са посочили, че цедираното от „Ю.” АД
на кредитора вземане срещу длъжника е в размер на 1256,50 лева, произтичащо от
договор 1904267 от 28.07.2004г. за кредитна карта EUROLINE (т.1, 2, 3 от
споразумението). Страните са се споразумели в т. 4, че длъжникът се задължава
да погаси това задължение при условия, както следва: избира варианта за
редукция на задължението с 30%, чийто остатък става 879.55 лева, при условие на
разсрочено плащане – на 6 броя ежемесечни вноски, първата от които в размер на
309.42 лева в срок до 26.02.2013г. , а следващите в размер на 114.03 лева
всяка, дължима до 26 - то число на съответния месец, с краен срок на пълно
погасяване на задължението - 26.07.2013г. В т. 6 от споразумението е записано,
че при неизпълнение на задължението за изплащане по горепосочения начин,
изборът на редукцията става невалиден и кредиторът има право без покана и без
предизвестие да обяви за изискуема цялата неизплатена сума по т. 3, а именно
сумата от 1256.50 лева, намалена с направените плащания и да я претендира съдебно, заедно с дължимите
лихви за забава.
В първоинстанционното производство е назначена и
изслушана съдебно-икономическа експертиза като на осн.чл.272 ГПК настоящата
инстанция препраща към мотивите на районния съд.
Районният съд е приел,че договора за прехвърляне на
вземания №001/15.11.2007 г. не е породил действие и ,че „Д.К.“ АДСИЦ не се
явява кредитор на ответника М.Д.И.,тъй като не било извършено надлежно
уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията.Настоящата инстанция не
споделя този извод на първоинстанционния съд. Действително цесията ,за да има действие спрямо
длъжника по прехвърленото вземане, тя трябва да му се съобщи от цедента. Целта
е длъжникът да не престира на лице, което не е кредитор, като се доведе до
знанието му станалата цесия .
Видно от доказателствата по
делото , съобщението от стария кредитор за извършената цесия е връчено на
длъжника, заедно с исковата молба по настоящото дело. Следва да се приеме,че
договорът за цесия е породил действие спрямо ответника.
В мотивите на обжалваното решение
съдът е приел, че няма документ на база, на който да се направи извод, че е
възникнало облигационно отношение между страните.Въззивника твърди, че
сключеният договор от 28.07,2004г. е обективиран в двустранно подписаното
заявление-договор от 16.07.2004 г. за издаване на кредитна карта „EUROLINE” и в
приложимите Общи условия за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE.
В двустранно подписаното заявление за кредитна карта, имащо характер на договор
и в приложимите Общи условия се съдържали конкретни уговорки относно начините
за усвояване на кредита /чл.4 до чл.6 от ОУ/.
Следва да се отбележи, по делото
не е представен сключения между банката и ответника договор за издаване за
издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE”, от който според твърденията
в исковата молба произтичат претендираните от ищеца вземанията срещу ответника.Не
е основателно твърдението на въззивника,че
правопораждащият факт от който произтича претенцията на ищцовото
дружество, е сключеното с ответника споразумение от 30.01.2013 г.
Следва да се приеме, че по делото не се доказва
възникването на валидно правоотношение, породено от договор при общи условия за
издаване на кредитна карта EUROLINE от
28.07.2004 г., сключен между „Юробанк България” АД и ответника по делото.
Предвид гореизложените съображения настоящата
инстанция намира,че предявените искове са неоснователни и като такива следва да
се отхвърлят.Решението като краен резултат на първата инстанция е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/01.02.2019 г. по гр.д.№5021/2018 г. по
описа на СтРС.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: