Решение по дело №4/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, подадена от У.Г., гражданин на Израел, действащ чрез процесуалния представител адв. П.К. от Ак-София, съд. адрес:***, офис № 2, против решение № 400/06.11.2019 г., постановено по АНД № 938/2019 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 4518а-132 от 08.10.2018 г. на началник ГПУ-Брегово, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева, на основание чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, за нарушение по чл.34 от ЗЧРБ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС, както и потвърденото с него НП.

Ответникът, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не взема отношение по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

Административен съд Видин, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, прие за установено следното: жалбата, като подадена в срок и от процесуално легитимиран субект, е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Установено е, че на 26.09.2018 г. около 15:40 часа оспорващият пристигнал на ГКПП-Брегово за излизане от страната. При извършена проверка в АИС-ГК било установено, че лицето е влязло в България на 27.06.2018 г. и следователно е превишило срока за пребиваване в страната с 2 дни, като е нарушило правилото, установено с чл.34 от ЗЧРБ. В резултат на тази констатация бил съставен АУАН № 405722/26.09.2018 г.

Във връзка със съставеният акт на 08.10.2018 г. началникът на ГПУ-Брегово изготвил атакуваното пред ВРС НП, с което на касатора било наложено описаното по-горе административно наказание глоба.

Видинският районен съд приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна съставът на описаното в АУАН и НП административно нарушение, а наказанието е в минималния законоустановен размер, поради което потвърдил НП.

Административен съд Видин не споделя правните изводи на Видинския районен съд по следните съображения: неправилно съставът на районния съд приел, че в конкретния случай при издаването на НП не е допуснато съществено нарушение на материалния закон. Според настоящия състав на Административен съд Видин процесното деяние разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не са накърнени съществени обществени отношения, от деянието не са настъпили никакви вреди, липсват данни уличеното лице да е допуснало други подобни нарушения преди процесното. Вероятно нарушителят е изчислил визирания в закона 90 дневен срок погрешно, което е довело до въпросното двудневно закъснение при напускането на страната.

Като не е съобразил това съставът на ВРС е допуснал съществено нарушение, обуславящо отмяна на атакуваното решение, както и потвърденото с него НП.

Във връзка с оплакванията в касационната жалба следва да се посочи следното: настоящият касационен състав приема за неоснователен основния аргумент на касатора, а именно, че с липсата на преводач в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, засегнало правото на защита на лицето, обуславящо незаконосъобразност на НП.

В ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език.

Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК.

Субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл.84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.3 от НПК, с която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

При установяване на нарушението и съставянето на АУАН както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл.48, §.2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чуждия гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на граничните служители, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието в цялост следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и правата на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред ВРС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство. За извършените административни нарушения, обаче, такова задължение липсва.

В конкретния случай и с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извод, че касаторът, макар и чужд гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено НП. Нарушението е констатирано на 26.09.2018 година с АУАН, който нарушителят е подписал. Въз основа на АУАН било издадено и  процесното НП, оспорено пред ВРС.

В тази връзка неоснователно е твърдението на процесуалният представител на нарушителя, че липсата на специално назначен преводач при съставянето на АУАН е накърнила правото му на защита.

Поради същите съображения за ненакърняване правото на лицето да разбере в какво точно нарушение е обвинено следва да бъде отхвърлено като неоснователно и твърдението, че при съставяне на акта е допуснато нарушение по чл.44, ал.4 от ЗАНН. Лицето е осъществило в пълнота правото си на защита пред съда, поради което не може да се приеме, че е налице накърняване на неговите процесуални права.

Настоящата касационна инстанция намира, че въззивният съд неправилно е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не е допуснато съществено нарушение, което да води до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В конкретния случай е налице такова, изразяващо се в неправилно приложение на относимия материален закон (чл.28 от ЗАНН), което обуславя отмяната на НП, противно на направените изводи от ВРС.

При това положение и с оглед горните съображения, Административният съд намира, че решението на ВРС е неправилно, а НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, Административен съд Видин

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 400/06.11.2019 г., постановено по АНД № 938/2019 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 4518а-132 от 08.10.2018 г. на началник ГПУ-Брегово, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4518а-132 от 08.10.2018 г. на началник ГПУ-Брегово.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                               2.