№ 20564
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110140548 по описа за 2024 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 219744/04.07.2024г. на СРС,
подадена от Л. Й. Д. и М. Н. Д. срещу „*************“ /Ирландия/.
Ищците Л. Й. Д. и М. Н. Д. чрез адв. В. Ч.-М. – АК-Варна, са предявили срещу
ответника „***************“ ДОД /“*************“ DAC/, регистриран съгласно
законодателството на Ирландия, рег. № 104547 от Регистъра на дружествата, със седалище и
адрес на управление в град Дъблин, Ирландия, представляван от Ю.К., искове с правно
основание по чл. 7, § 1, б. „б“ вр. чл. 4, § 3 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците по 400,00
евро, представляващи обезщетение за неправомерно отказан достъп до полет № FR6110,
излитащ по разписание в 15:55ч. на 21.12.2023г. от Дъблин за София, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба /04.07.2024г./ до окончателното ú изплащане.
Ищците твърдят, че закупили самолетни билети за осъществяван от ответника на
19.12.2023г. полет № GLE6WD по маршрут от Дъблин до София. Тъй като закъснели с три
минути, те не успели да се качат на борда на самолета, като се наложило да презаверят
билетите си за следващ полет - № FR6110, летящ по разписание на 21.12.2023г., за което
заплатили по 100,00 евро такса за презаверка на билетите. На 21.12.2023г. те се явили
навреме на летището, представили квитанциите за плащане на таксите за презаверка, като
им били издадени и бордни карти. На тях не било посочено конкретно място на пътника в
самолета. В крайна сметка се оказало, че, въпреки че авиокомпанията е презаверила билетите
за този полет, тя не осигурила на ищците места, на които да бъдат превозени, твърдейки, че
свободни места няма. По този начин на ищците неправомерно бил отказан достъп до борда
на самолета. Тъй като разстоянието между Дъблин и София е 2482,051 км., изчислено по
метода на дъгата на големия кръг, то дължимото в такива случаи обезщетения на всеки
пътник било по 400,00 евро. Претенция била заявена спрямо авиокомпанията, но правото на
обезщетение не било признато. За насроченото по делото публично съдебно заседание
ищците не се явяват и не изпращат представител. Становище се изразява в писмен вид, като
1
предявените искове се поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***************“ ДОД /“*************“
DAC/ чрез адв. С. Т. – АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. №
272207/26.08.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва факта на закупените билети за полетите, закъснението на пътниците за първия
полет, както и заплащането на такси за презаверка на билетите им за този на 21.12.2023г.
Твърди, че не дължи обезщетение, тъй като пътниците-ищци не са се явили на изхода за
качване на борда на самолета навреме и именно затова не са превозени с процесния полет. В
конкретния случай те трябвало да се явят на изхода най-късно 30 минути преди полета,
което било посочено ясно на бордните им карти, включително с означението на конкретния
час, в който изходът затваря – 15:25. За потвърждение на това се изтъква, че самолетът,
изпълнил полета на 21.12.2023г. имал 189 места за пътници, а се качили само 187 човека, т.е.
две места останали празни. В насроченото по делото публично съдебно заседание
ответникът се представлява от адв. Ивана Илчева – АК-София, която оспорва предявените
искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в
Писмена защита, вх. № 352199/04.11.2024г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 7, § 1, б. „б“ вр. чл. 4, § 3 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета е за ищците. Същите следва при условията на пълно и главно
доказване да установят възникнало валидно облигационно отношение по сключен договор
за въздушен превоз на пътници за посочените дати и маршрут, че имат потвърдена
резервация за полета, че са се явили на гишето за регистрация (ако е предвидено) в
съответния час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от
превозвача, а ако не е посочен час – не по-късно от 45 мин. преди обявения час на излитане,
че неправомерно им е отказано качване на самолета, както и какво е разстоянието между
Дъблин и София, измерено по метода на дъгата на големия кръг. В тежест на ответника е да
установи заплащането на претендираните обезщетения, съответно обстоятелствата, които го
освобождават от това задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, въз основа на които черпи благоприятни за себе си правни последици.
По делото не се спори относно това, че ищците са закупили самолетни билети за
осъществяван от ответника на 18/19.12.2023г. /според исковата молба – 19.12.2023г., според
ответника – 18.12.2023г./ полет № GLE6WD по маршрут от Дъблин до София, че не са
успели да се качат на борда на самолета, във връзка с което се наложило да презаверят
билетите си за следващ полет - № FR6110, летящ по разписание на 21.12.2023г., за което
заплатили по 100,00 евро такса за презаверка на билетите, както и че разстоянието между
Дъблин и София, измерено по метода на дъгата на големия кръг, е 2482,051 км.
Видно от приложените по делото /л.13-13/ разпечатки, на ищците са издадени бордни
карти за полет № FR6110 за дата 21.12.2023г. с час на излитане от Дъблин 15:55 и час на
пристигане в София 21:30. Отбелязано е, че изходът /не е посочено кой с указание да се
следят екраните/ за полета затваря в 15:25ч. Като място в самолета и на двете бордни карти е
посочено „0“.
Видно от представените по делото разпечатки, неоспорени по съдържанието си от
2
ищците, полетът е изпълнен със самолет, който стандартно е оборудван със 189 места за
пътници, като с полета са превозени 187 пътника, сред които не са ищците.
Съдът приема за доказано по делото това, че между страните е сключен договор за
въздушен превоз: това не се спори между тях, а и се установява от представената на л. 10-11
от делото разписка, която съдът цени като билет по смисъла на чл. 2, б. „е“ от Регламент
(ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета.
Съдът приема, че е налице и потвърдена резервация на пътниците по смисъла на чл.
3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета. С оглед
Решението от 21.12.2021г. по съединени дела С-146/20, С-188/20 и С-270/20 на Съда на
Европейския съюз следва да се приеме, че пътникът разполага с потвърдена резервация,
когато притежава доказателство по чл. 2, б. „ж“ от Регламент (ЕО) №261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета, съдържащо обещание да бъде превозен с конкретно
посочен полет, място и час на излитане и кацане. Освен разписката на л. 10-11, ответното
предприятие е издало на ищците и бордни карти, в които тези данни отново са посочени.
Бордната карта представлява документ, който се издава от превозвача, даващ право на
пътника да се качи на самолет, осъществяващ определен полет, отново с посочване на
номера на полета, имена на пътника, датата и часа на излитане и кацане, краен час за
качване на самолета, място на борда. При това положение съдът приема, че е налице
потвърдена резервация за полета от Дъблин за София на 21.12.2023г.
Ответникът е възразил, че ищците не са се явили навреме на изхода за самолета и
затова не са се качили на борда. Това възражение съдът намира за неоснователно. Съгласно
общите условия на дружеството /т.6.7, л.90/, пътниците трябва да се явят на изхода за
качване поне 30 минути преди часа на излитане, като изходът затваря 20 минути преди
излитане. Пътниците са предупредени, че, ако пристигнат на изхода по-късно, няма да бъдат
допуснати в самолета. В настоящия случай, видно от издадените бордни карти, полетът
излита по разписание в 15:55ч., а изходът затваря в 15:25ч. Когато обаче е налице потвърдена
резервация, още повече е издадена и бордна карта, както в настоящия случай, по аргумент
от чл. 3, §2, б. „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета,
явяването на пътника на изхода за полета навреме се презюмира. В този случай в тежест на
превозвача е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не се е явил навреме
/Така р.2791/17.10.2022г.-в.гр.д.3379/2022г.-СГС/. Такова обратно доказване обективно не бе
проведено. Напротив – от представените списъци на пътниците се установява, че качването
в самолета е започнало много по-късно от часа, в който е обявено, че изходът затваря
/15.25ч./, като първият пътник е качен в 16,53ч., а последният – в 17,18ч., като това е станало
дори след часа, в който е следвало да излети самолетът, т.е. полетът е и закъснял, при това
значително. По този начин тезата, че ищците не са се явили в указания им час на изхода за
самолета, се разколебава в значителна степен и не може да бъде споделена. За това,, защо
самолетът е излетял с двама пътници по малко от максималния си капацитет, може да има
различни обяснения, включително от технически и организационен характер, като не значи
непременно, че ищците не са се явили за качване на борда.
Презаверката на билетите за полета на 21.12.2023г. е направено безусловно и то
срещу немалка такса. Затова и за превозвача не е било налице каквото и да било основание,
включително и хипотетично това, че на бордната карта е посочено място „0“, да изисква от
ищците да чакат с оглед евентуално наличие на свободни места на полета, съответно да
откаже да ги качи на борда на самолета. Щом безпроблемно е приел от тях цената на
билетите и парите за такса за презаверка, също така безпроблемно е следвало да изпълни и
своите задължения по договора за въздушен превоз и да превози пътниците от Дъблин до
София. Отказът му да стори това покрива предпоставките по чл. 7, § 1, б. „б“ вр. чл. 4, § 3 от
Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета и води до задължение за
заплащане на обезщетение. С оглед разстоянието между летищата в София и Дъблин, което,
3
измерено по метода на дъгата на големия кръг, е 2482 км, то обезщетението следва да е в
размер на по 400,00 евро за всеки ищец.
Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат само
ищците. В полза на всеки от ищците следва да се присъдят разноски от по 530,00 лева, от
които 50,00 лева за държавна такса и 480,00 лева за заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 7, § 1, б. „б“ вр. чл. 4, § 3 от Регламент (ЕО) №261/2004г.
на Европейския парламент и на Съвета, „***************“ ДОД /“*************“ DAC/,
регистриран съгласно законодателството на Ирландия, рег. № 104547 от Регистъра на
дружествата, със седалище и адрес на управление в град Дъблин /Ирландия/, Райънеър
Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес Парк, Окръг Суордс, представляван от Ю.К., да заплати на
Л. Й. Д., ЕГН **********, от град София, и М. Н. Д., ЕГН **********, от град София, по
400,00 евро, представляващи обезщетение за неправомерно отказан достъп до полет №
FR6110, излитащ по разписание в 15:55ч. на 21.12.2023г. от Дъблин за София, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /04.07.2024г./ до окончателното ú
изплащане.
ОСЪЖДА „***************“ ДОД /“*************“ DAC/, регистрирано съгласно
законодателството на Ирландия, рег. № 104547 от Регистъра на дружествата, със седалище и
адрес на управление в град Дъблин /Ирландия/, Райънеър Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес
Парк, Окръг Суордс, представляван от Ю.К., да заплати на Л. Й. Д., ЕГН **********, от
град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 530,00 лева, представляваща разноски
по делото в производството пред първата инстанция (гр.д. № 40548/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА „***************“ ДОД /“*************“ DAC/, регистрирано съгласно
законодателството на Ирландия, рег. № 104547 от Регистъра на дружествата, със седалище и
адрес на управление в град Дъблин /Ирландия/, Райънеър Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес
Парк, Окръг Суордс, представляван от Ю.К., да заплати на М. Н. Д., ЕГН **********, от
град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 530,00 лева, представляваща разноски
по делото в производството пред първата инстанция (гр.д. № 40548/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4