№ 1495
гр. ***, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20224430104553 по описа за 2022 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 150 СК.
Делото е образувано от Н. С. Р., EГH**********, чрез адв.С. Й.,
гр.П*** офис 2 , със съгласието на родител и законен представител ***
против С. Д. Р. с правно основание: чл.150 от СК.
Фактическите твърдения в исковата молба са следните:
Родителите на ищеца *** и С. Д. Р. са имали сключен граждански брак,
прекратен със съдебно решение №766/31.05.01г. по гр.дело №056/01г. по
описа на РС-***. От брака е родено единствено дете –Н. С. Р., 15-годишен.
С цитираното съдебно решение е постановена издръжка за детето в
размер на 80лв, която от 2012г. до настоящия момент не е била изменяна.
От 2015г. детето и майката живеят в *** - село ***, дом 97, област ***,
където Н. е записан на училище като редовен ученик.
Съгласно чл.143 ал.1 и ал.2 СК, родителите са длъжни, съобразно
своите възможности и материално състояние, да осигуряват необходимите за
развитието на детето условия за живот, като дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Следователно, задължението за престиране на издръжка е безусловно
Чл.150 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Майката
счита, че е настъпило трайно изменение на обстоятелствата, при които е
определена първоначалната издръжка:
1
По отношение първата предпоставка на чл.142 ал.1 СК, касаеща
нуждите на детето, е налице е съществено увеличение на нуждите на
детето и възникване на нови нужди. Нуждите на лицата, които имат право
на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от
значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери,
стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи
възможност сумите да се използват за цели извън издръжката.
Възрастта на ищеца предполага потребност от средства за храна,
облекло, книги, учебници и пособия, за социално общуване, спорт,
извънкласни занимания. Следва да се имат предвид и ежедневните нужди на
момчето от вода, електроенергия, отопление.
- Според разпоредбата на чл.142 ал.2 СК, минималната издръжка за
едно дете е 1/4 от размера на минималната работна заплата за страната. С
ПМС № 37 / 24. 03. 2022 г. същата е в размер на 710лв, от което следва, че
минимумът за издръжка на дете е в размер на 177,50лв (за сведение през
2012г. МРЗ е била в размер на 290лв).
По отношение втората предпоставка на чл.142 ал.1 СК, касаеща
възможностите на родителя, който дължи издръжка, ищецът и майката
заявяват, че нямат представа какви са възможностите му, предвид липсата на
каквито и да са контакти с него. Известно им е, че в настоящия момент
ответникът С. Д. Р. изтърпява присъда в Затвора - ***, но само това.
Лишените от свобода имат възможността да полагат труд срещу заплащане
по време на изтърпяване на присъдите си по реда на Наредба №5/21.03.2006г.
за условията и реда за полагане на труд от лишени от свобода лица и
следователно местоположението на ответника в затвора не е пречка да
изплаща издръжка на детето си, след като има възможност да заработва
трудови доходи. *** работи във фирма - завод за производство на текстилно
обзавеждане за автомобили в област ***. Тя е на постоянен трудов договор.
Майката не притежава недвижимо имущество и МПС. Заедно с детето от
години живеят в собственото жилище в *** на *** с когото *** съжителства
на съпружески начала.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да ИЗМЕНИ
размера на присъдената с решение №766/31.05.2012г. по гр.дело №056/2012г.
по описа на РС-*** месечна издръжка за дете в размер на 80 (осемдесет) лева,
като ответникът да бъде осъден С. Д. Р.. ЕГН 8Ш024044, да заплаща на
детето Н. С. Р., ЕГН**********, месечна издръжка в размер на 250 (двеста и
петдесет) лева, считано от датата на депозиране на исковата молба, която да
бъде изплащана чрез неговата майка и законен представител ***,
ЕГН**********, до настъпване на законова причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до окончателното й погасяване.
Твърденията в исковата молба се подкрепят от следните писмени
доказателства: удостоверение за раждане на детето Н. С. Р., издадено
въз основа на акт за раждане от Община ***; Заверен препис от съдебно
2
решение №766/31.05.2012г. по гр.дело №056/2012г. по описа на РС-***.
Исковата молба и приложенията е връчена на ответната страна лично,
като в срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.150, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2 от
СК.
Безспорно е, че ответникът е баща на детето, като и родителските права
са предоставени с влязло в сила решение на майката, а бащата е бил осъден
да заплаща месечна издръжка. Не се спори, че детето живее при майка си.
След влизане в сила съдебното решение е настъпило изменение на
обстоятелствата, свързани с потребностите на детето, въз основа на които е
била определена предишната издръжка.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143,
ал. 2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата има, когато е
налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Безспорно е между страните и това се установява от представеното
удостоверение за раждане, че *** и С. са родители на детето Н.. Не е налице
също така спор, че родителите не живеят заедно, а детето живее със своята
майка.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
За ответника съществува безусловно задължение, съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 от СК, да издържа своето непълнолетно дете.
При определяне размера на издръжката, съгласно нормата на чл.142 от
СК, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето, което има право на
издръжка и възможностите на родителя, който я дължи. Законодателно е
определен минималният размер на издръжката, която родителят дължи на
детето си - една четвърт от размера на минималната работна заплата.
В конкретния случай, при определяне необходимата на детето месечна
издръжка, съдът съобрази следните обстоятелства: Детето е ученик. Няма
специфични потребности, с оглед здравословното си състояние. Поради това,
съдът приема, че в случая за детето Н. е необходимо осигуряване на
издръжка в минимален размер. Минималната сума е достатъчна за
нормалното му съществуване. Извън нея остават евентуални разходи за
извънкласни обучения, спортни занимания и други допълнителни разходи,
които не са свързани със задоволяване на основни потребности. Съдът
приема, че ответникът следва да осигурява на сина си минималния размер
3
издръжка, предвиден в закона, а именно 177,50 лв, като разликата следва да
се поеме от майката.
Предвид изложеното, съдът счита, че на основание чл. 143, ал.2 от СК,
ответникът следва да бъде осъден да заплаща на ищеца, издръжка в размер на
177,50 лв, като за разликата до претендирания размер на издръжката, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и поради затруднение на
ответника да я дава. Известно е, че неплащането на издръжка е
криминализирано от Наказателния кодекс и може да бъде санкционирано с
лишаване от свобода.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати н направените
разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание 150, вр. чл.143, ал.2 от СК, размера на
издръжката, определена с решение № 766 от 31.5. 2001 г. по гр. д. № 56 /
2001г. на ПлРС, като
ОСЪЖДА, С. Д. Р.. ЕГН **********, да заплаща на детето Н. С. Р.,
ЕГН**********, месечна издръжка в размер на 177,50 лева, считано от
датата на депозиране на исковата молба 24.8. 2022 г, която да бъде
изплащана чрез неговата майка и законен представител ***, ЕГН**********,
до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ЗА РАЗЛИКАТА ДО
ПРЕТЕНДИРАНИЯ РАЗМЕР КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК, С. Д. Р., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕГН**********, съдебен адрес гр.П*** офис 2
сумата от 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК, С. Д. Р., ЕГН **********,
адрес ЗАТВОРА В ГРАД ПЛЕВЕН, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ***ски
Районен съд държавна такса в размер на 144,40 лв, върху увеличения
размер на издръжката и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4