РЕШЕНИЕ
№ 769
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300500690 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. К., ЕГН ********** /ответница в
първоинстанционното производство/ против решение № 217 от 14.11.2021г.,
постановено по гр. д. № 428 по описа за 2021г. на Карловски районен съд, III гр. с., с
което признава за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1
във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. Д. К. с ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1046, 05 лева главница, дължима за
потребена питейна вода и канализационни услуги през периода от 31.05.2019г. до
30.09.2020г., сумата от 23, 93 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
за периода от 31.05.2019г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 05.11.2020г. до
изплащането на вземането, за които суми е издадена заповед № 260199 от 06.11.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1441/2020г. по
описа на Районен съд Карлово.Осъжда М. Д. К., ЕГН ********** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ********* деловодни разноски в
исковото производство в общ размер на 465 лева и разноски по ч. гр. д. № 144182020г.
по описа на РС Карлово в размер на 75 лева.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение
1
на материалния и процесуалния закон.Било налице нарушение на Закона за защита на
потребителя – чл. 143, ал. 2, т. 6 от този закон, за което съдът трябвало да се произнесе
служебно.С поведението си ВиК /в частност негов служител/, не отчитал количеството
изразходена вода в имота, не били изпращани уведомления и
съобщения.Жалбоподателката твърди, че е оспорила приложените по делото карнети,
които представляват частни документи и следвало да се изключат от доказателствата
по делото.Оспорва и заключението на приетата в първоинстанционното производство
експертиза.Иска решението на районния съд да бъде обявено за нищожно, респ. да
бъде отменено като неправилно и спорът да се реши по същество от въззивния съд,
като се отхвърли предявения иск.
С писмения отговор на въззиваемото дружество въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение по изложени съображения, а
решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Претендират се направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана
страна, останала недоволна от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима и следва да се разгледа по същество.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ответницата М. Д. К., ЕГН
**********, носейки отговорност по силата на закона за задълженията си, възникнали
при доставка на ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се на адрес: Община
Карлово, с. Д., ул. „***“ № *, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.
Пловдив, ЕИК *********, сумата от 1046, 05 лева главница за периода от 29.03.2019г.
до 28.09.2020г., както и мораторна лихва за периода 31.05.2019г. до 30.09.2020г. в
размер на 23, 93 лева.Твърденията в исковата молба са, че за претендираните суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1441/2020г. по описа на РС Карлово, по
която е постъпило възражение от длъжника в законоустановения срок.Посоченото дело
е приложено, като от него е видно, че е налице подадено възражение от длъжника в
срок, поради което заявителят в заповедното производство има правен интерес от
водене на положителен установителен иск, с оглед нормата на чл. 415 от ГПК.В
подаденото възражение е посочено, че за 5 години само 1 път инкасатор е посещавал
имота и 1 път е съобщавал, че е минавал, но не ответницата не знаела дали е отчел
нещо.Възразява, че цялата претендирана сума е начислена служебно и не е вярна, тъй
като ползвала тоалетна, баня, мивка и живеела сама.Твърди, че при опит да заплати
сумата от 85 лева за тази година се оказало, че същата би отишла за погасяване на
2
разноски по заповедно производство, поради което не платила.Не отрича, че за 2020г.
не е плащала, но счита че нямала вина за това положение.Признава претенцията за
2020г. до размера от 85 лева.
С писмения отговор на исковата молба ответницата е оспорила иска като
неоснователен, поради неправомерно отчитане относно сумата от 747, 25 лева за м.
септември 2020г.Твърди, че не е била канена и не е присъствала на нито едно отчитане,
нито е подписвала някакъв документ.
В приложения по делото карнетен лист като писмено доказателство са направени
записвания за показанията на монтираното измервателно устройство в имота на
ответницата от 23.08.2017г. до 20.01.2021г., като за процесния период няма нито един
подпис на потребителя срещу отчетените показания.
На ответницата са изпращани покани за доброволно изпълнение, като в
последната връчена й покана е отразено, че към 25.08.2020г. има неплатени
задължения към водоснабдителното дружество в размер на 298, 80 лева за главница и
19, 89 лева мотаротрна лихва.
В съдебно заседание на 28.08.2021г. във връзка с разпита на допуснатия
свидетел ответницата е заявила, че през м. септември 2020г. в имота й не е имало теч.
Разпитаният свидетел П. А. е дал показания, че е работел като инкасатор в
ищцовото дружество.Знаел къде живее ответницата, имотът й представлявал къща с
празен двор.Винаги, когато ходел на адреса, ответницата била там и отчитането се
извършвало по показанията на измервателното устройство, монтирано на 5-6 метра
навътре в двора.Било поставено в шахта и имало капак.Имало и пломба, но не знаел
кога е поставена.При посещение на 24.09.2020г. св. А. констатирал, че има спукана
тръба и теч, водата вървяла постоянно в двора.Свидетелят твърди, че уведомил
ответницата за необходимостта от поправка и отговорността й за това, но тя му
отговорила, че водопроводчика не искал да смени тръбата.Същевременно свидетелят
твърди, че на същата дата му казали, че ответницата спи и поради това нямало неин
подпис в карнета.По официален ред не бил предявявал констатации за повреди.
При решаване на спора първоинстанционният съд е счел исковете за основателни
в пълните им предявени размери.Приел е за установено, че през процесния период
ответницата не е подписвала карнета за отчетените показанията на водомера, освен в
един случай, като липсвал и подпис на свидетел.Взел е предвид, че карнетния лист не е
оспорен по надлежния ред, нито пък в процесния период или в хода на съдебното
производство е направено искане за отчитане на водомера на място и установяване на
основание за измерване на количествата в съответствие с реалното потребление, респ.
не е оспорено съответствието на отразеното в карнетите количество вода със записите
по фактурите.Районният съд се е позовал на заключението на вещото лице, съгласно
което счетоводството на ищеца е водено редовно, а вземанията на ответника са
3
отразявани към момента на тяхното възникване и ежемесечно при спазване принципа
за текущо начисляване съгласно Закона за счетоводството.
Въззивният съд намира за безспорно по делото от фактическа страна, че
ищцовото дружество е „ВиК оператор“ по см. на чл. 198 „о“, ал. 1 от ЗВ и предоставя
ВиК услуги на портебителите срещу заплащане на територията на гр. Пловдив.По
делото се претендират потребените количества вода за водомер № 12801016159 за
периода 29.03.2019г. до 29.09.2020г., като отчетът е извършван по монтираното в
имота измервателно устройство.Приложимият нормативен акт за процесния период е
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. е предвидено, че потребители на ВиК
услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти.Тази разпоредба се отнася за няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за
който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги.В случая с отговора на исковата молба ответницата не е оспорила това си
качество, както и че има открита партида в дружеството.Исковата претенция е
оспорена частично досежно размера на претендираната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г., получаването
на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния
регулаторен орган.Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник /чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата/.В случая ответницата по
делото не е оспорила, че отношенията с ищцовото дружество по предоставяне на ВиК
услуги са уредени в одобрени от ДКЕВР общи условия.Съответно според нормата на
чл. 8, ал. 4 от Наредбата, в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия,
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
предприятие заявление, в което да предложат различни условия.По делото не са
релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото
си на възражение срещу Общите условия.Поради изложеното настоящият състав на
съда приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с
включените в него права и задължения на страните съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004г. и Общите условия на ВиК Пловдив.
4
Съгласно чл. 23, ал. 4 от приложимите общи условия на В и К оператора
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета.При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел,
който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите
имена и адреса на свидетеля.Този ред не се прилага в случаите на дистанционно
отчитане и при ползване на електронен карнет.
Съгласно чл. 15, ал. 2 от приложимите общи условия при установяване на
повреди на ВиК системите, причинени от потребители, или включване на отпадъчни
води в количества и с качества, различни от нормативно допустимите, длъжностно
лице на ВиК оператора съставя констативен протокол, който се подписва от
потребителя.В случай, че потребителят не се яви или откаже да подпише констативния
протокол, същият се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на
ВиК оператора.Съгласно чл. 46 от общите условия причинените щети и повреди на
водоснабдителните и/или канализационните системи, включително на водопроводните
и/или канализационни отклонения, за които е съставен протокол по чл. 15, ал. 2, се
отстраняват за сметка на потребителя.
От събраните по настоящето дело доказателства не се установява ищецът да е
изпълнил горепосочените задължения, предвидени в общите условия.Представените
карнети, отразяващи показанията на измервателното устройство, са частни
свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за автора факти /за доставка на
определено количество услуги и възникнали в негова полза парични вземания/.В
доказателствена тежест на ищеца е да установи количеството доставена и изразходвана
вода от водоснабдителната система и съответната цена на ВиК услугите, респ. за него
са и неблагоприятните последици от неустановяването им.При положение, че в
карнетите не фигурира подпис на потребителя, нито подпис на свидетел, не би могло
да се приеме, че ищецът е доказал реално потребеното количество вода през процесния
период.Противно на приетото от първоинстанционния съд в тази насока ответницата
още в заповедното производство е оспорила верността на отразеното количество за м.
септември 2020г. в карнетите, като възраженията си е поддържала и с писмения
отговор по чл. 131 от ГПК в исковото производство.
Неоснователен е и доводът на въззиваемата страна, че тъй като подмяната на
спуканата тръба е за сметка на потребителя, въззивницата дължи заплащане на цялото
отчетено количество вода, вкл. и на похабеното поради аварията такова.Съгласно чл.
47, ал. 2 от Наредба № 4/2004г. отстраняването на повредите, чийто причинител не е
установен, е за сметка на потребителя, когато те са възникнали в частите от
водоснабдителната система, намиращи се в имотите, в които е извършено
присъединяването със сградните водопроводни инсталации и/или вътрешните
5
водоснобдителни мрежи на потребителите след общия водомер – т. 1, а за сметка на
оператора – за частите от водоснабдителната система, които са извън имотите по т. 1 -
т. 2.Цитираните норми разпределят разходите между водоснабдителния оператор и
потребителя на водопроводни услуги, необходими за поправка на повредената
водопреносна мрежа, в зависимост от участъка от трасето, в който е възникнала
повредата.В случая обаче ответницата е оспорила твърдението за възникнал теч в
имота й, а констативен протокол за удостоверяване на това обстоятелство не е бил
съставен съгласно предвиденото в чл. 15, ал. 2 от общите условия на оператора.При
положение, че и карнетния лист не е подписан от потребителя, количеството отчетена
вода през оспорения месец, не може да се приеме за доказано.Освен това релевантен за
предмета на спора не е въпросът за чия сметка ще са разходите за отстраняване на
аварията, а в чия тежест е задължението за предотвратяване безконтролното изтичане
на питейна вода, вследствие на възникнала авария, чрез спиране на водоснабдяването
след нейното констатиране.Нормата на чл. 41 от Наредбата еднозначно възлага това
задължение на ВиК оператора.В ал. 2 от същата разпоредба са посочени хипотези на
пълно или частично спиране подаването и отвеждането на вода от страна на
операторите без предварително уведомяване на потребителите, между които е и
отстраняването на аварии по водопроводните и канализационните системи в срок до 8
часа, а по довеждащите водопроводи – до 12 часа, а в ал. 3 – случаите, при които е
допустимо спиране на водоснабдяването само след предварително уведомяване от
страна на операторите.Във всички случаи обаче задължението и правомощието за
спиране на водоснабдяването, вкл. при констатиране на повреда във водопреносната
мрежа, до нейното отстраняване – арг. от ал. 5, лежи върху ВиК оператора, независимо
за чия сметка са разходите за поправката.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема иска за доказан до размера от
298, 80 лева - главница за периода 29.03.2019г. – 24.08.2020г., за който период и размер
не е налице и оспорване от ответницата, а за размера от 747, 25 лева - главница за м.
септември 2020г., намира иска за неоснователен и недоказан.Основателен и доказан е и
иска за мораторна лихва до размера от 19, 89 лева за периода 22.02.2019г. –
18.08.2020г. и правилно уважен, а за разликата до претендираните 23, 93 лева, или за 4,
04 лева акцесорният иск е неоснователен.Поради това следва да се отмени решението
на районния съд в частта, с която главният иск е уважен над размера от 298, 80 лева -
главница за периода 29.03.2019г. – 24.08.2020г. до претендирания размер от 1046, 05
лева /или за разликата от 747, 25 лева, представляваща главница за м. септември
2020г./, както и за присъдената мораторна лихва над размера от 19, 89 лева за периода
22.02.2019г. – 18.08.2020г. до присъдения размер от 23, 93 лева /или за разликата от 4,
04 лева мораторна лихва за периода 18.08.2020г. – 24.09.2020г./, като вместо това се
постанови решение, с което главният и акцесорният иск да бъдат отхвърлени за тези
размери.Решението следва да се отмени и в частта, с която са присъдени разноски в
6
полза на ищцовото дружество над размера от 138, 39 лева за исковото производство и
над размера от 22, 32 лева за заповедното производство, тъй като такива се дължат с
оглед уважената част от исковете.
За въззивното производство на въззиваемото дружество се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 29, 76 лева с оглед отхвърлената част от
жалбата.
За въззивното производство се дължи ДТ в размер на 50 лева, като с оглед изхода
на делото пред настоящата инстанция и доколкото жалбоподателката е била
освободена от внасянето на ДТ, същата следва да се възложи в тежест на въззиваемото
дружество.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 217/14.11.2021г., постановено по гр. д. № 428 по описа за
2021г. на Пловдивски районен съд, III гр. с., в частта, с която е признато за установено
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. Д.
К., ЕГН **********, с адрес на призоваване: Община Карлово, с. Д., ул. „*** , дължи
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, със законен представител С.
Л. Н., сумата над размера от 298, 80 лева главница, дължима за потребена питейна
вода и канализационни услуги през периода 31.05.2019г. – 24.08.2020г. до присъдения
размер от 1046, 05 лева /или за разликата от 747, 25 лева - главница за м. септември
2020г./ и за сумата над размера от 19, 89 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода 31.05.2019г. – 30.09.2020г. до присъдения размер от 23, 93 лева
/или за разликата от 4, 04 лева мораторна лихва за периода 18.08.2020г. – 24.09.2020г./,
ведно със законната лихва върху тези разлика за главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 05.11.2020г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед № 260199 от 06.11.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1441/2020г. по описа на Районен съд
Карлово, както и в частта, с която осъжда М. Д. К., ЕГН **********, с адрес на
призоваване: Община Карлово, с. Д., ул. „**, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, със законен представител С. Л. Н.,
деловодни разноски в исковото производство над общия размер от 138, 39 лева до
присъдения размер от 465 лева и разноски по ч. гр. д. № 1441/2020г. по описа на
Карловски районен съд над размера от 22, 32 лева за заповедното производство до
присъдения размер от 75 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 422 от ГПК за признаване за
установено, че М. Д. К., ЕГН **********, с адрес на призоваване: Община Карлово, с.
Д., ул. „** 1, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Шести септември“ № 250, със законен
представител С. Л. Н., сумата над размера от 298, 80 лева главница, дължима за
потребена питейна вода и канализационни услуги през периода 29.03.2019г. –
24.08.2020г. до претендирания размер от 1046, 05 лева /или за разликата от 747, 25 лева
- главница за м. септември 2020г./ и сумата над размера от 19, 89 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода 22.02.2019г. – 18.08.2020г. до
претендирания размер от 23, 93 лева /или за разликата от 4, 04 лева мораторна лихва за
периода 18.08.2020г. – 24.09.2020г./, ведно със законната лихва върху тази разлика за
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК –
05.11.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 260199 от
06.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
1441/2020г. по описа на Районен съд Карлово, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН **********, с адрес на призоваване: Община Карлово, с.
Д., ул. „И****, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, със
законен представител С. Л. Н., сумата от 29, 76 лева – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, със
законен представител С. Л. Н., да заплати 50 лева ДТ по сметка на ОС Пловдив в полза
на бюджета на съдебната власт.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8