Р Е Ш Е Н
И Е
№ 478 /04.08.2017 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд,
Девети граждански състав
на десети
юли две хиляди и седемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар:
Цветелина Станчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър
Вунов гражданско дело номер 1649 по описа на съда за
2016 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХXIX от ГПК - "Съдебна делба" и е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 105/22.02.2017 г., постановено по настоящето дело, е допуснато
извършване на съдебна делба между
Д.И.Н. и И.Д.Й. на следния техен съсобствен недвижим имот, а именно: УПИ XVI - за КОО в кв. 14 по регулационния план на с. Минерални бани, обл. Хасково, одобрен със Заповеди № 51/1990 г., № 121/2002 г. и № 148/28.05.2009 г., с площ 780 кв.м., при граници на
имота: от две страни улици,
УПИ VI - сондаж за минерална вода и УПИ V-за хотел, при следните квоти: по 1/2 ид.ч. за всеки
един от тях.
Ищецът, чрез пълномощника си по делото, изразява
становище, че делбата на имота следва да се извърши
чрез изнасянето
му на публична продан.
Ответникът, чрез пълномощника си по делото, иска процесния имот да му бъде възложен, без да сочи правно
основание на тази си претенция.
В първото по делото заседание
след допускането на делбата Д.И.Н. е направил искане
по чл. 344, ал. 2 ГПК за присъждане на
сумата от 300 лв. месечно, представляваща обезщетение
за ползването от ответника на полагащата се на ищеца 1/2
ид ч.
от делбения
имот, считано от датата, на
която И.Д.Й. е получил екземпляр от исковата
молба – 24.08.2016 г. до
окончателно приключване на делбата.
Ответникът оспорва искането, като твърди, че не създвал
пречки на другия съделител да ползва имота.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 12
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От заключението на приетата съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно
като компетентно, обосновано и неоспорено от страните /относно неподеляемостта на имота/, се установява, че имотът е неподеляем, действителната му средна пазарната цена възлиза
на 76 600 лв., а размерът на претендираното
обезщетение за лишаване на Д.И.Н. от правото му
на ползване, съобразно дела му в съсобствеността, е 150 лв.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите С.Х.З. – сочен и воден от ищеца и Н.А.К.–
сочен и воден от ответника, за обстоятелства относно ползването на процесния имот. Показанията
им са записани
подробно в протокола за съдебното заседание,
проведено на 12.06.2017 г. /л. 105 – л. 106 по
делото/, като при необходимост те ще бъдат
обсъдени при преценката на наведените
от страните правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По извършването на делбата:
Основният принцип при извършване на делбата, установен в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, е всеки съсобственик да получи своя
дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява
в пари. Той може да бъде
реализиран, както по реда на чл. 350 и чл. 352 ГПК, така и посредством разпределение на имотите от
съда. Съсобствеността може да бъде прекратена
и чрез възлагане на имота или чрез изнасянето му на
публична продан по реда на
чл. 348 ГПК.
В настоящия случай до делба между две лица с равни квоти е допуснат един имот, който не е жилищен, а съгласно кредитираното
заключение на вещото лице Н.Д. е неподеляем, поради
което способите - теглене нa жребий, разпределение
на имотите и възлагане на имота са неприложими. Следователно, единствената възможност делбата да бъде извършена е чрез
изнасянето му на публична продан по реда на чл. 348 ГПК, като съделителите получат дяловете си парично от продажната цена след осребряване на имуществото.
По искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК:
То е неоснователно, тъй като присъждането на сума, която следва
да бъде заплащана
между съделителите относно ползването на делбен имот
по време на висящността на производството, е възможно
само, ако някои от тях
не го ползва
съобразно правата си. В настоящия случай не се установява това да е
сторено от И.Й.. Според показанията на разпитаните свидетели имотът не е ограден и до него
има свободен достъп, вкл. и от външни лица. Нещо повече, ангажираният от ищеца свид. С.З.
сочи, че построеното в имота кафе-аператив „от доста време не работи“, като дори не дава сведения, че е било ползвано
именно от ответника. Освен
това не се установява по никакъв начин дали това ползване е било несъразмерно с правата му.
Предвид изложеното съдът намира, че искането по чл. 344, ал. 2 ГПК следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
В чл. 355, изр. 1 ГПК е предвидено, че
страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете
им. Касае се както за дължимите държавни
такси, така и за разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство,
а именно определения
депозит за съдебно-техническа експертиза относно пазарната стойност и поделяемостта на имота. В случая само ищецът е внесъл този депозит, поради което ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 150 лв. – припадащия му се
дял съобразно правата му в съсобствеността.
Съгласно разпоредбите на чл. 355, изр. 1 ГПК и чл. 8 Тарифа
за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда
на ГПК, всеки
един от съделителите трябва да заплати държавна
такса в
размер на по 1 532 лв., а равняващи
се на 4% върху
стойността на дяловете им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на
основание чл. 348 ГПК, следния допуснат до делба недвижим имот, а именно: УПИ XVI - за КОО в кв. 14
по регулационния план на с. Минерални
бани, обл. Хасково, одобрен със Заповеди № 51/1990 г., № 121/2002 г. и № 148/28.05.2009 г., с площ 780 кв.м., при граници на
имота: от две страни улици,
УПИ VI - сондаж за минерална вода и УПИ V-за хотел, като получената при
публичната продан сума да
се разпредели между
съделителите Д.И.Н., ЕГН **********
***, съдебен адрес:***, офис 1 - адв. К.В., и И.Д.Й., ЕГН
********** ***, съобразно квотите им, а именно: 1/2 ид.ч.
за Д.И.Н. и 1/2 ид.ч. за
И.Д.Й..
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.И.Н., ЕГН **********
***, съдебен адрес:***, офис 1 - адв. К.В. срещу И.Д.Й., ЕГН ********** *** с с правно
основание чл. 344, ал. 2 ГПК за присъждане на сумата от 300 лв. месечно, представляваща обезщетение за ползването от И.Д.Й. на полагащата се
на Д.И.Н. 1/2 ид ч. от гореописания делбен имот, считано от датата, на която е получил
екземпляр от исковата молба – 24.08.2016 г., до
окончателно приключване на делбата.
ОСЪЖДА И.Д.Й., ЕГН ********** ***, да заплати на Д.И.Н., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис
1 - адв. К.В., сумата
от 150,00 лв., представляваща направени разноски по делото
ОСЪЖДА Д.И.Н., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис
1 - адв. К.В., да
заплати по сметка на Районен
съд Хасково сумата от 1 532,00 лв., представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
ОСЪЖДА И.Д.Й., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
Районен съд Хасково сумата от 1 532,00 лв.,
представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.