№ 431
гр. Варна, 14.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело
№ 20213100102628 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 16:11 часа се явиха:
Ищцата ИВ. Н. Д., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Р.Д.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ДЪРЖАВАТА, чрез МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО
РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, редовно призован, представлява се от старши
юрисконсулт С.В., редовно упълномощен от по-рано и приет от съда от днес.
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Ю. К. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И ГО ДОКЛАДВА:
Делото е в първо съдебно заседание.
1
Съдът с Определение № 4518 от 21.12.2021 г. е приел проекто-доклада по делото, в
който е изложил фактическите твърдения на страните, определил е правната квалификация
на предявения иск, допуснал е приемането на писмени доказателства.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по проекто-
доклада на делото.
АДВ. Д.: Нямам възражения. Нямам искания. Да се приемат представените писмени
доказателства.
Ю. К. В.: Нямам възражения. Поддържам искането относно заявлението. Да се
приемат представените писмени доказателства.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 26906/29.12.2021 г. от адвокат Р.Д..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпил отговор вх. № 372/07.01.2022 г. от старши
юрисконсулт С.В..
СЪДЪТ намира, че следва да приеме за окончателен изготвения и връчен на страните
проекто-доклад по делото.
Предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА за окончателен обективирания в определение № 4518/21.12.2021 г. проект
за доклад на делото.
СЪДЪТ, по отношение на писмените доказателства намира, че същите следва да
бъдат и приети и приобщени към доказателствения материал по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба доказателства: копие от Решение от 31.05.1988 г. по гр. д. № 632/1988 г. по
описа на Районен съд – Варна; копие от Удостоверение от 27.11.1991 г. по гр. д. № 632/1988
г. по описа на Районен съд – Варна; копие от Заповед № 1065/08.11.1991 г. на
Кораборемонтен завод „Одесос“ – Варна; копие от Заповед № 1066/08.11.1991 г. на
Кораборемонтен завод „Одесос“ – Варна; копие от три броя квитанции за наем 10951/1995
г.; 2152/17.01.1992; 08687/23.06.1995 г.; копие от писмо изх. № IX-5919/16.11.1995 г.; копие
2
от писмо изх. № IV-2665/29.05.1996 г.; копие от писмо изх. № V-4700/09.11.2001 г.; копие от
книга на собствениците в жилищната сграда в режим на етажна собственост, намираща се в
област Варна, район ****** – 3 листа; копие от акт № 11532/05.05.1972 г. за държавна
собственост на недвижим имот; копие от писмо изх. № I – 3309/14.07.2021 г.; копие от
писмо изх. № 127/27.07.2021 г.; копие от писмо № РИ-21-9400-5(1) от 07.07.2021 г. – 2 листа;
копие от писмо № РИ-21-9400-5(5) от 23.07.2021 г. – 2 листа; копие от схема № 15-212906-
02.03.2020 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** на СГКК – Варна;
копие от разпределение на тавански етаж, съгласувано на 23.01.2020 г., заверено от Н. Х.;
копие от удостоверение за настоящ адрес изх. № АУ022646ВН от 10.03.2015 г. на Община
Варна; копие от лична карта на ИВ. Н. Д..
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмено доказателство по делото представеното с
молба вх. № 35873/08.10.2021 г. удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от
Приложение № 2 към ЗМДТ изх. № **********/05.10.2021 г. на Община Варна.
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмено доказателство по делото постъпило,
изискано писмо вх. № 36966/14.10.2021 г. от АГКК, ведно със схема № 15-1108926-
12.10.2021 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1506.814.1.10 на СГКК
– Варна.
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмено доказателство по делото представената с
молба вх. № 23314/15.11.2021 г. вписана искова молба по делото вх. рег. № 34908/12.11.2021
г., акт. № 37, том X, дело № 13625 по описа на АВ – Варна.
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с
отговора на исковата молба вх. № 26015/14.12.2021 г. писмени доказателства: АДС №
11532/05.05.1972 г. на Градски народен съвет - Варна; копие от ръкописен текст, започващ с
„На основание Акт № 11/01.04.1994 г…“; копие от Заповед № 1065/08.11.1991 г. на КЗ
„Одесос“ – Варна; копие от писмо вх. № РИ-21-9400-5(7)/17.08.2021 г. от ИД на
„Параходство БМФ" АД; копие от писмо вх. № РИ-21-9400-5(6)/29.07.2021 г. от ИД на
„Булярд корабостроителна индустрия" АД; копие от писмо вх. № РИ-21-9400-
5(3)/15.07.2021 г. от ИД на Кораборемонтен завод „Одесос" АД; копие от писмо вх. № РД-
10-9400-109(3)/26.02.2010 г. от ИД на Кораборемонтен завод „Одесос" АД; копие от
страница 104 от архивни справочници – 1 лист; копие от пътеводител на Държавен архив –
Варна (1944-1995 г.) – 1 лист; копие от писмо изх. № V-4700/09.11.2001 г. от ИД на
Кораборемонтен завод „Одесос" АД; копие от писмо изх. № IV5-5919/16.11.1995 г. от
управителя на Кораборемонтен завод „Одесос" ЕООД; копие от писмо изх. № IV5-
2665/29.05.1996 г. от изпълнителния директор на Кораборемонтен завод „Одесос" ЕООД;
копие от писмо № ДИ-2600(64)/13.04.1994 г. от ИД на „Варненска корабостроителница" АД;
копие от Писмо № ДИ-2600(64)/19.08.1994 г. от ИД на „Варненска корабостроителница" АД
– 2 листа; копие от писмо изх. № IVs-8619/31.10.1991 г. от генералния директор на
Кораборемонтен завод „Одесос" - Варна; копие от писмо вх. № РД-21-0801-
298(1)/10.12.2021 г. от Дирекция „Местни данъци" при Община Варна; Пълномощни - 2
броя.
3
АДВ. Д.: Заявлението съм го представил така, както ми беше представено от
клиентката ми. Не оспорвам, че в окончателният вариант е това, което представи колегата,
вече подписан от нея с дописан текст, имейл и подпис. Водя свидетели. Ние нищо не сме
зачертавали или заличавали. Просто сме дописали.
СЪДЪТ, като взе предвид становището намира, че следва да приеме като писмено
доказателство по делото копие от оспореното заявление във варианта, който е представен от
ответника с отговора на исковата молба.
Предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмено доказателство по делото представеното с
отговора на исковата молба вх. № 26015/14.12.2021 г. копие от Заявление вх. № РИ-21-9400-
5/03.02.2021 г., подадено от ИВ. Н. Д..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ищцовата страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Д. В. Я..
В залата влиза свидетелят Д. В. Я..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Д. В. Я. – 71 г., вдовица, неосъждана, българска гражданка, без родство и дела със
страните по делото, с адрес – ******. Желае да свидетелства. Предупредена за наказателната
отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Свидетелката Я.: Аз живея в този блок от 1988 г., а И. дойде три години по-късно с
дъщеричката си. От тогава сме заедно. През последните две-три години тя започна за два-
три месеца да работи в Германия и да се връща. Тя първо живееше с дъщеричката си. После
дъщеря й се омъжи и И. остана сама в апартамента. Внучето беше повече при нея, като се
роди. В началото, като обявиха, че ще ги продават и бяха спряли да плащат наем. Тя ходи в
корабостроителния и в кораборемонтния завод да пита къде сега да плаща, но никой нищо.
Тя постоянно си е там. Тя каза, че иска да купи апартамента, обаче ходи къде ли не, обикаля
4
навсякъде жената и затова се хвана да работи. Тя каза, че ако може, иска да го закупи,
защото от 1990 г. е там, не се е махала, не е ходила никъде да живее на друго място. В
крайна сметка не е намерила кой да й го продаде. От 1991 г. до сега тя непрекъснато живее
там сама, а от 1995-1996 г., когато се роди внучето, и внучето. До 1995 г. беше с дъщеря си.
След като започнаха да продават апартаментите, ние си купихме. Ние бяхме първи от тези,
които си закупиха апартамента и тя непрекъснато говореше, че иска да го закупи, за да има
дом. Нито ходеше да пита къде да плаща наем. Плащаше наем до 1995 г. и като обявиха, че
ще ги продават спря. Тя ми е споделяла многократно, че има намерение да го закупи.
Понастоящем твърди, че иска да го закупи.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Д. В. Я..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Я. К. П..
В залата влиза свидетелят Я. К. П..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Я. К. П. – 58 г., омъжена, неосъждана, българска гражданка. Без родство и дела със
страните по делото, с адрес – ******. Желае да свидетелства. Предупредена за наказателната
отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛКАТА П.: Познавам И. някъде от 1986-1987-1988 година. Доста отдавна.
Забравих от кога тя е в апартамента на ул. „******“, но е доста отдавна, след развода си. Тя
живее там много повече от десет години. През цялото време първо с дъщеря си беше, защото
тя беше малка. След като се омъжи дъщеря й, тя остана самичка там. Никой друг не се е
нанасял. Тя доста време плащаше наем на центъра, в „Жълт фонд“, но когато спряха фонда,
търсеше да плаща на някой, обаче нямаше къде. Ние с нея сме приятелки. Аз съм плащала
някой път, когато тя е в чужбина. Тя търси доста време някой, от който да купи апартамента,
обаче няма на кого да плати, защото единият завод казва, че не е техен, в другия завод ходи
и търси, обаче те казаха, че не е тяхна собственост. Никой друг не е живял в апартамента,
само тя.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Я. К. П..
5
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: С. Н. К..
В залата влиза свидетелят С. Н. К..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
С. Н. К. – 79 г., разведена, неосъждана, българска гражданка, с адрес – ******.
Сестра на ищцата. Предупредена от правото на отказ от свидетелстване. Желае да
свидетелства. Предупредена за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Свидетелката К.: Аз съм сестра на И.. Сестра ми живее в жилището на ул. „******“
от 1995 г. Аз бях заминавала за Либия. След това съм идвала на гости и колкото пъти сме се
срещали, говорихме да се уреди това жилище, но тя каза, че не намират документ. Много
пъти сме говорили за тези работи. Говоря за това, че дори да отиде да плаща наем, тя не е
казвала, че не плаща, но търси документ, а няма никъде и не може никъде да намери въз
основа на какво. Това е така може би от 1995 г. През цялото това време само тя живее в
апартамента. Тя искаше да купи апартамента, но нали трябва да има документ, за да се
направи нотариален акт. Там, където е ходила в завода не съществуват нейните имена и
понеже като отсъства, нея като я няма, даже и да се получи някакъв документ, няма кой да й
го предаде. И аз като съм отсъствала, и при мен е било същото – на село като се пристигнат
такива работи, не ги получавам. Тя след развода има право на този апартамент, защото
живее с детето. Там, където е станала размяната, тя вече е с право да живее, защото е с
детето си. Тя иска да си уреди документите, ходила е там по инстанциите, където е било
необходимо, но не ги намират. Дори да са оставили някаква бележка, няма кой да й я
предаде, защото тя е отсъствала.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля С. Н. К..
АДВ. Д.: Представям списък на разноски. Нямам други доказателствени искания.
Ю. К. В.: Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Нямам други
доказателствени искания.
СЪДЪТ, с оглед изразеното становище от страните и липсата на други
доказателствени и процесуални искания, намира делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което следва да обяви съдебното дирене за приключило и даде ход на устните
състезания.
6
Водим от гореизложените мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. Д.: Казусът не е толкова сложен, с оглед на събраните доказателства. Всичко
опира до една оценка на реалностите, които са събрани и облечени в писмени доказателства.
Положението на моята клиентка е такова, че тя в продължение на 27 години от 1995 г. насам
е оставена да живее сама в този апартамент, без никой да изявява каквито и да е претенции
към нея да заплаща какъвто и да е наем. Отношение на този имот като собствен, доколкото
ти не плащаш на никого за него, пък и никой не ти иска парите смятам, че е налице.
Подробно ще изразя съображения за това в писмените си бележки. Правните отражения на
нормата, на която сме се позовали още в исковата молба по Закона за държавната
собственост мисля, че също са ясни, защото сме пред хипотезата на чл. 2, ал. 4 от Закона за
държавната собственост, гласяща, че не са държавна собственост по смисъла на този закон
имотите и вещите на търговските дружества, дори ако Държавата е била единствен
собственик на прехвърляното с тях имущество. Мисля, че случаят е точно такъв – и двете
дружества „Булярд“ и „Варненска корабостроителница“ този кораб са го забравили, не са го
отразили като свой, обаче той им е бил даден в потребление и е бил отписан от актовите
книги, доказателство за което има на гърба на акта за държавна собственост. При това
положение ми се струва, че единственият процесуален канал, по който би могла да протече
една претенция на клиентката ми, при непротивопоставянето на тези две дружества е точно
завеждането на установителен иск за собственост спрямо Държавата, спрямо която ние
други претенции нямаме. Тя с нищо не ни е провокирала за този иск, но това е единственият
начин да докажем едно трайно фактическо положение, което е прераснало в правно
релевантно, защото какво би станало ако моята клиентка би постъпила по начина, по който
се постъпва в подобни случаи. Започваме обстоятелствена проверка по давностно владение
при нотариус, тръгваме по инстанциите и още в Областна администрация, е служебно
известно какво се случва. Ще кажат, че този акт те не са го актували, ще го актуват като
държавен. Точно това искахме да избегнем, завеждайки настоящия иск – да помолим да
приемете за установено в отношенията ни с Държавата, която двадесет и седем години нищо
не ни е искала, че този имот е наш, въз основа на установена трайна фактическа власт и
неплащане на данъци на никого. Смятам, че имаме основание да искаме уважаването на
един подобен иск и че правните отражения на един отдавна забравен от всички имот са
точно такива, че клиентката ми е единствен негов собственик, въз основа на
непротивопоставянето на никой друг. Моля да ми дадете възможност да представя писмени
бележки. Моля да присъдите направените разноски, съобразно представения списък.
7
Ю. К. В.: Моля да отхвърлите исковата претенция. Основни аргументи съм изложил
в отговора си. Както вече съм посочил считам, че този имот никога не е губил характер си
на държавна собственост. В случай, че ще се коментират индивидуални права на трети
субекти, каквито са дружествата, считам, че те трябваше да вземат участие в процеса. Не
смятам, че позицията може да бъде аргументирана чрез отрицателни предпоставки от други
търговски дружества и да се навежда чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост,
защото тези субекти не са взели участие в процеса. Аз смятам, че именно техните писмени
свидетелства, че не са придобили имота означават, че той никога не е губил своят държавен
характер, защото има специална процедура, при която такива дружества придобиват
имущество по определени сметки, активи и тогава, балансово или задбалансово,
осчетоводявания, описи, инвентарни и т. н., когато може да се каже, че е настъпил този
ефект на спиране на един имот да бъде държавна собственост и на включването му в
капитала на едно търговско дружество. В случая тези субекти нито участват, нито основна
са изследвали тези транслации, за да бъдат използвани като мотиви за това, че частно лице,
понеже живее там, е придобило имота. Аз считам, на основанията, изложени в отговора ми,
че не е налице своене, а лицето през цялото време е знаело, че този имот не е негов, правило
е постъпки за закупуването му и до последния имот, това означава, че не можем да говорим
за давностно владение и за придобиване по давностно владение. Освен това считам, че
евентуално уважаване на исковата претенция би довела до неоснователно обогатяване на
госпожа Д., тъй като тя е настанена там като наемател и не само, че не е плащала наем, но и
след това директно придобиване на имота, абсолютно не виждам правно основание това да
се случи. Моля за срок за писмени бележки. Моля за юрисконсултско възнаграждение и
моля да отхвърлите исковата претенция като неоснователна и недоказана. Включително и
свидетелите потвърдиха, че през цялото време жената е правила опити да го купи, което
означава, че тя не го счита за свой този имот.
Съдът обяви устните състезания за приключили.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да представят писмена защита, както
следва: за ищеца - в 10-дневен срок, а за ответника – в 14-дневен срок, считано от датата на
изготвяне на съдебния протокол.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение на 08.04.2022 г.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8