Присъда по дело №5255/2022 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XX НПК
Образувано е по внесен от СРП срещу К. Т. Н. обвинителен акт, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, а именно: че за времето от 08.11.2012 г. до 03.08.2019 г. в гр.
София, ж.к.“Люлин“, бл. 330, вх. Г, ет. 7, ап. 78, след като е осъден с решение № III-87-88 по
гражданско дело № 1886/2010 г. на СРС, Трето гражданско отделение, 87-ми състав от 08.06.2010
г., влязло в законна сила на 08.06.2010 г. да издържа свой низходящ - дъщеря си ИЛ. К. Н., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител - Г.П. Т., като заплаща месечна издръжка,
в размер на 150,00 /сто и петдесет/лева, до настъпването на законна причина, обуславяща нейното
изменение или прекратяване, съзнателно не изпълнил задължението си, в размер на две и повече
месечни вноски, а именно: за времето от 08.11.2012 г. до 08.07.2019 г. - 80 /осемдесет/ пълни
месечни вноски по 150 /сто и петдесет/ лева всяка и една непълна месечна вноска от 08.07.2019 г.
дo 03.08.2019 г., в размер на 130,64 лева /сто и тридесет лева и шестдесет и четири стотинки/ или
общо в размер на 12 130,64/дванадесет хиляди сто и тридесет лева и шестдесет и четири стотинки/.
В съдебно заседание СРП поддържа повдигнатото обвинение. Намира деянието за
съставомерно от обективна и субективна страна, а обвинението – за доказано по несъмнен начин.
Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „лишаване от
свобода“ в среден размер и при отложено изтърпяване.
Защитата пледира за субективна несъставомерност, както и за обективна невъзможност за
плащане. Пледира за постановяване на оправдателна присъда, в условията на евентуалност – за
налагане на по-лекото от двете алтернативно предвидени наказания, в минимален размер.
Подс. Иванов поддържа казаното от защитника си. Не се възползва от право на последна
дума.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подс. К. Т. Н. е роден на ** с българско гражданство, неосъждан, разведен, със средно
образование, работи, адрес: гр. ***, ЕГН **********

Св. Г.П. Т. живяла на семейни начала с подс. Н.. По време на съвместното им
съжителстване се родило тяхното общо дете - ИЛ. К. Н., ЕГН **********.
През 2010 г. Т. и Н. се разделили. С решение № III-87-88 по г. д. № 1886/2010 г. на СРС,
III г.о.,87-ми състав от 08.06.2010 г., влязло в законна сила на 08.06.2010г., подс. Н. бил осъден да
издържа свой низходящ - дъщеря си ИЛ. К. Н., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител - Г.П. Т., като заплаща месечна издръжка, в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева.
От 08.11.2012 г. до 03.08.2019 г. на адрес гр.*** подс. Н. не заплатил за времето от месец
08.11.2012г. до 08.07.2019г. ,80 /осемдесет/ пълни месечни вноски по 150 /сто и петдесет/ лева
всяка и 1 /една/ непълна месечна вноска - за времето от 08.07.2019 г. до 03.08.2019 г., в размер на
130,64 /сто и тридесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева или общо в размер на 12
130,64/дванадесет хиляди, сто и тридесет лева и шестдесет и четири стотинки/лева.
През цитирания период подсъдимият работел на трудов договор и притежавал идеални
части от недвижими поземлени имоти.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Г. Т. (л. 45-гръб и частично прочетени от л. 68 ДП) и И.Н. (л. 46 и частично прочетени
от л. 69 ДП); жалба (л. 49 ДП); удостоверение за раждане (л. 51 ДП); съдебно решение (л. 52 ДП);
изпълнителен лист (л. 54 ДП); констативен протокол (л. 55 ДП); молба за образуване на
изпълнително дело (л. 56 ДП); споразумение (л. 58 ДП); разписка (л. 60 ДП); справки от СО-р-н
„Люлин“ (л. 33) и р-н „Красна поляна“ (л. 51), от ЧСИ № 790 (л. 38; л. 53), от НАП (л. 63 ДП; л. 80
1

ДП), от НОИ (л. 67 ДП), от ОПП-СДВР (л. 78 ДП) и Агенция по вписванията (л. 85 ДП);
заключение на СОЕ (л. 90 ДП); справка за съдимост (л. 11) и за висящи наказателни производства
(л. 100 ДП).
Настоящият съдебен състав се отнася критично към необходимостта всеки съдебен акт да
бъде мотивиран. Не може, обаче, да бъде пренебрегната разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, която
позволява при една еднопосочна и вътрешнонепротиворечива доказателствена съвкупност, съдът
само да маркира доказателствата, на които основава своите фактически и правни изводи.
По делото са налице писмени доказателства за наличието на общо дете, за възлагане на
родителските права и за наличие на задължение за плащане на издръжка. Водеща роля за тези
изводи имат приложените по делото като писмени доказателства - съдебно решение и
споразумение.
Св. Т. дава подробни показания за отсъствие на плащания (а това обстоятелство не се
оспорва и от самия подсъдим), което е дало и основание за подаване на жалба. Тук е мястото да се
отбележи, че допълнително постъпили писмени доказателства не дават основание за ревизия на
обвинителната теза, в насока - стесняване обхвата на неплащане (респективно – броя вноски), а
оттам – и общия размер на неплатена дължима издръжка, на две отделни основания: първо –
доколкото се касае не за доброволно заплатени, а за принудително събрани суми от ЧСИ и на
второ – доколкото същите са били използвани за погасяване на задължения по разноски по
изпълнението, а не са били разпределени на взискателя.
Макар да няма принципно отношение към съставомерността на деянието, причината за
неплащането, която се съдържа като твърдения в пледоарията на защитата (подсъдимият е избрал
линия на поведение по даване на оскъдни обаснения на досъдебната фаза), има пряко отношение
към индивидуализацията на наказанието, поради което и също представлява въпрос, който
подлежи на изясняване. В досъдебното производство са налични данни, че в периода 2012 г. –
м.06.2019 г. и от 12.09.2019 г. до 14.01.2020 г. (справки от НАП) подсъдимият е бил трудово
ангажиран, по силата на сключен трудов договор, като справката от НОИ разширява периода, в
който подс. Н. е бил осигуряван (респективно – е имал доходи) – от 06;08.2014 г. до 02.09.2019 г.
Едновременно с това, налице са данни за собственост върху поземлени имоти (повече от един),
които, макар и по-трудно ликвидни от движимите вещи превозните средства, също могат да бъдат
част от гражданския оборот, респективно – източник на средства, но и без данни – усилия в тази
насока изобщо да са били правени.
Същевременно, от показанията на св. Т. се установява (а това се подкрепя и от наличната
по досъдебното производство разписка), че през инкриминирания период – на 30.10.2013 г.
подсъдимият е заплатил сума от 4 290 (четири хиляди, двеста и деветдесет) лева, във връзка с
дължимата издръжка (т. е. самият подсъдим частично опровергава твърденията си за обективна
невъзможност). Представената медицинска документация в хода на съдебното следствие не следва
да бъде обсъждана, в детайли. На първо място, това е така, доколкото липсват доказателства за
това – каква е родствената връзка между лицето *** (за което се представя епикризата) и подс. К.
Т. Н.. На второ място, представената за подсъдимия медицинска документация (епикриза, лист за
преглед, фактура, фискален бон и резултати от образна диагностика) касае обстоятелства за
периода м.04.2020 г. – м. 05.2020 г., т. е. период, следващ инкриминирания и в този смисъл няма
как същите да са се отразили върху възможността за плащане
Данни за съдебното минало на подсъдимия и допълнителни характеристични данни за него
съдът черпи от приложените по делото справки за съдимост и за висящи наказателни
производства.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. Н. е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
2

След извършен обстоен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съдебен
състав намира, че са налице предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на
подсъдимия. Между самите страни по делото и няма спор, че е налице осъществен престъпен
състав от обективна страна, изразяващ се в неплащане на поредни месечни издръжки от страна на
подсъдимия на непълнолетно дете, които вноски се дължат, по силата на влязло в сила съдебно
решение.
За да бъде ангажирана наказателната отговорност на извършителя за визираното престъпно
посегателство, от субективна страна е изискуемо инкриминираното неизпълнение на алименти
(неплащане на издръжка на низходящ) да е извършено съзнателно. Необходимо е авторът на
противоправното деяние да е изградил представи за наличието на съответното задължение за
плащане на издръжка, както и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми.
Наред с това той трябва да преследва настъпването на общественоопасните последици или да ги
допуска, като се примирява с престъпния резултат, а именно - изпадането в забава.
Оспорен от подсъдимия момент по делото касае възможността за плащане на
инкриминираните издръжки, а оттам – и субективния елемент на деянието.
Деянието по чл. 183, ал. 1 НК е формално /на просто извършване/, и съставомерен признак
на същото, в този смисъл, се явява единствено фактът на неплащането на издръжката, независимо
от наличието на обективни и субективни причини за това. В този смисъл, твърдяната липса на
регулярни доходи, както и липсата на каквито и да било доходи за подсъдимата не би могло да я
освободи от задължението й, произтичащо от влязлото в сила съдебно решение - нито по размер,
нито по основание, нито по отношение падежа и начина на плащане. Това е така, тъй като
съществува изрична законодателна регламентация относно реда за заплащане на издръжка, в това
число относно реда за нейното изменение или прекратяване, като именно с този ред подсъдимата е
следвало да се съобрази, при наличието на затруднения от финансово естество.
Съдът намира, че смисълът, придаден от законодателя на израза „съзнателно”, следва да
бъде тълкуван систематично с разпоредбата на чл. 183, ал. 2 НК, където се предвижда същото
наказание за този, който нарочно се е поставил в невъзможност да дава издръжка. По аргумент от
това, наказателната отговорност на дееца, в хипотезата на чл. 183, ал. 1 НК, следва да бъде
ангажирана, при условие, че същият е в невъзможност да плати издръжката, освен ако нарочно не
се е поставил в тази невъзможност. За субективната съставомерност на процесното деяние, с оглед
формалния му характер, е необходимо единствено субективното предвиждане от страна на дееца
на неизбежното неплащане на издръжката в размер на поне две месечни вноски, без законодателят
да държи сметка за наличието на обективна невъзможност за това. Това е така, тъй като
задължението за издръжка, съгласно чл. 183, ал. 1 НК, не е обвързано от настъпването на промени
в имуществената сфера на дееца, за разлика от субективната страна на деянието по чл. 183, ал. 2
НК, което е резултатно, и при което е необходимо деецът нарочно да се е поставил в обективната
невъзможност да дава дължимата издръжка.
С оглед това и доколкото стъпки за намаляване на издръжката по съдебен ред не са били
предприемани, а не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че подсъдимият очевидно е
разполагал и с регулярни постъпления от труд и с недвижимо имущество, тезата за обективна
невъзможност, макар и разколебана, не е в състояние да дисквалифицира деянието като
престъпление.
Плащанията от общинската администрация са непротивопоставими на обвинителната теза,
с оглед субсидирания характер на същите – пряка и непосредствена последица от липсата на
регулярни, надлежни плащания от дължащия издръжката.
Предвид гореизложеното, съдът намира деянието за съставомерно, а обвинението – за
доказано в изискуемата се по закон степен.

По вида и размера на наказанието
За деяние по чл. 183, ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода”
до една година или „пробация”.
3

Действително, подс. Н. е неосъждан, което е сериозно обстоятелство в негова полза.
Същевременно, при наличие на трудова ангажираност и недвижимо имущество, както и с оглед
броя на неплатените вноски (близо 7 години), приложимо и по-подходящо се явява по-тежкото
предвидено алтернативно наказание – „лишаване от свобода”. При преценка на размера, съдът не
може да не отчете големия брой неплатени вноски, както и коментираната по-горе възможност за
плащане, поради което и продължителност от 6 месеца се явява справедлива и съобразена с
обществената опасност на извършеното (периода на неплащане), но и на дееца (добри
характеристични данни), а предвид обстоятелството, че подсъдимият все пак е правил опити
(макар и силно отдалечени във времето) за плащане, а ефективно изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ би навлязло прекомерно в правната му сфера, то и отложено изтърпяване
за минималния законов срок, според съда, би имало надлежен поправителен и превъзпитаващ
(възпиращ е безпредметен, поради отпадналата дължимост – навършено пълнолетие на детето)
ефект.

По разноските
С оглед изхода на делото и императивната разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК, направените
по делото разноски следва да бъдат възложени, в тежест на признатия за виновен подсъдим.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	159
Дата:	24 юни 2022 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20221110205255
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 април 2022 г.

Присъда по дело №5255/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите