Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №

                                 

гр.Русе, 04.07.2017 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 6-ти юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

при секретаря Галя Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 1542 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е  иск с правно основание чл.42, б.”Б” от Закона за наследството и чл.108 от Закона за собствеността.

Ищцата Г.И.Е. твърди, че на 16.05.2015г. починал брат й К. И. И.и към деня на смъртта му същия нямал деца и други низходящи, както и родители и възходящи от втора и по-горна степен. Заедно с ответницата, негова съпруга В.И. останали  негови наследници. На 30.06.2015г.  ответницата сменила ключа на бащината им къща, с което отнела владението на имота и не й дала ключ с обяснението, че не е наследник на брат си и къщата е само нейна, тъй като той я е завещал на нея.

Въз основа на изп.лист от 17.06.2014г. по решение №1639/09.20.2013г. на РРС било образувано срещу нея изпълнително дело с  16059/2014г. на ДСИ с взискател брат й. По делото била извършена публична продан на недвижими имоти, построени върху поземлен имот с идентификатор 32095.1.639, находящ се в с.И., обл.Р., ул.Х. С., №.. Това била останалата в наследство от родителите им къща, в която заедно със съпруга си е живяла до м.април 2015г.  В тази къща живеели нейното семейството и семейството на брат й. Тя, заедно със съпруга си живеели в пристройката до къщата, която нямала отделен вход, а се влизало през входа на къщата, като двете семейства ползвали общо кухнята.

Твърди още, че брат й бил болен от бъбречно заболяване и тридесет години бил на хемодиализа, като се грижела и тя , и съпругата му. От 2007г. брат й бил с инвалидна количка, тъй като здравето му се влошило, не можел да се обслужва сам – нито за хранене, нито за тоалетна. Последната година от живота си бил неадекватен, дори не я познавал и я питал коя е. Говорел и с починалата им майка. Делото за подялба на имота било инициирано от ответницата. Намира, че подписите върху пълномощните и по делата –гражданско и изпълнително - не били изпълнени от брат й.

В края на юни от ответницата разбрала, че брат й е оставил саморъчно завещание, с което завещавал цялото си движими и недвижимо имущество на В.И.. Завещанието било писано на 08.12.2010г. и за нея било необяснимо, че за наличието на това завещание разбрала след смъртта на брат си. В началото на м.юли  отишла при нотариус Пеню Шилков и видяла завещанието, като счита че същото не е писано от брат й, както и че подписа не е неговия.

Твърди, че завещанието е нищожно, като не е съобразено с трите основни изисквания на чл.25, ал.1 ЗН- да е написано ръкописно от самия завещател, да съдържа датата на съставянето му и да е подписано от него след текста на завещанието. 

Не било ясно и основанието за вписване в Службата по вписвания на ½ от подробно описани имоти, като същите не били описани в завещанието, а само били посочени бланкетно.

Ответницата отричала качеството й наследник, а така също и отнела владението на къщата, въпреки че там се намирали по-голямата част от вещите й, вкл. и кухнята и оборудването на същата и поради това за нея възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което със сила на присъдено нещо да установи, че саморъчното завещание изготвено от К. И. И.от 08.12.2009г. е нищожно и да се прогласи неговата нищожност, както и да бъде осъдена ответницата да предаде владението на ¼ от оставените в наследство от брат й имоти, а именно: 1.жилищна сграда с идентификатор 32095.1.639.1 на един етаж, със застроена площ 141 кв.м.;

2.сграда с идентификатор 32095.1.639.2 със застроена площ 24 кв.м. на един етаж с предназначение: хангар, депо, гараж;

3.сграда с идентификатор 32095.1.639.3 със застроена площ 10 кв.м. на един етаж с предназначение:  друг вид сграда за обитаване;

4. сграда с идентификатор 32095.1.639.4 със застроена площ 23 кв.м. на един етаж с предназначение: хангар, депо, гараж;

5. сграда с идентификатор 32095.1.639.5 със застроена площ 81 кв.м. на един етаж с предназначение: друг вид сграда за обитаване;

6. сграда с идентификатор 32095.1.639.6 със застроена площ 8 кв.м. на един етаж с предназначение: селскостопанска сграда;

7. сграда с идентификатор 32095.1.639.7 със застроена площ 4 кв.м. на един етаж с предназначение: селскостопанска сграда. Сградите са построени върху поземлен имот с идентификатор 32095.1.639, находящ се в с.И., обл.Р., ул.Х. С., №. и жилище, апартамент с площ от 72.370 кв.м. в гр.Р., ул.”П.”, №.., вх.., ет.., ап.В, с идентификатор 63427.7.151.1.35. Претендира и направените по делото разноски.        

Ответницата В.Т.И. в срока по чл.131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни, респективно претендира отхвърлянето им. Поддържа, че е собственик на подробно описаните недвижими имоти, по силата на завещателно разпореждане, обстоятелство, изключващо твърдените права на собственост на ищцата. Представя доказателства. Претендира направените по делото разноски.  

По делото са приложени гр.д.№ 2384/2012г. по описа на РРС и изп.дело №16059/2014г. по описа на ДСИ при РРС.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:   

От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № ОБА1-33/02.06.2015г. на Община Иваново се установява, че К. И. И.е починал на 16.05.2015г. и е оставил за наследници страните по делото, съответно сестра и съпруга. Същият, видно от приложените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №28, том 2, рег.№1559, дело №370 от 05.03.1999г. на нотариус Цвятко Миланов , №180 и район на действие Районен съд град Русе  и справка по лице от Служба по вписванията Русе е бил собственик на описаните в ИМ недвижими имоти.

Със саморъчно завещание, съставено на 08.12.2009г., К. И. И.е завещал в полза на ответницата В.Т.И. цялото си движимо и недвижимо имущество.

С оглед направеното оспорване на автентичността на завещателното разпореждане при настоящото разглеждане на делото е назначена и изслушана единична, тройна и допълнителна тройна  съдебно- графологическа експертиза, изготвена от ВЛ, които след извършване на изследване на ръкописния текст и подписа под обявеното саморъчно завещание дават категорично заключение, че ръкописния текст и подписа за завещател на саморъчното завещание от 08.12.2009г. са изписани и положени от едно и също лице - Койчо Иванов Иванов.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните и приобщени по делото доказателства. Съдът кредитира изцяло заключението на изготвените съдебно- графологически експертизи, тъй като няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещите лица.

На базата на приетото за установено от фактическа страна се налагат  следните правни изводи:

С оглед формулирания с ИМ петитум, съдът намира, че е сезиран с  предявени в условията на обусловеност искове е чл.42, б.„б”, вр.чл.25, ал.1, изр.1 от Закона за наследството, за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 08.12.2009г. на завещателя К. И. И.в полза на ответницата В.Т.И., обективно съединен с установителен иск за собственост, основан на наследствено правоприемство. Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор (ТР № 8/2012 ВКС, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия).

При така формулираните с ИМ претенции, съдът счита, че за да се произнесе по установителния иск, следва да съобрази изхода на спора за валидността на саморъчното завещателно разпореждане, направено в полза на ответницата,  т.е. за да се разреши спора за собственост, съдът следва да разгледа първо спора за валидността на саморъчното завещание, който се явява преюдициален, обуславящ спрямо спорното право за собственост материално правен въпрос.

При оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че то не е написано и подписано от завещателя, страната, която се ползва от него следва да установи неговата истинност, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и то чрез пряко и пълно доказване. В този смисъл е утвърдената съдебна практика, в т. ч. и задължителната такава. За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН – да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да е поставен след завещателното разпореждане. Липсата на която е и да е от горните предпоставки обосновава нищожността на завещанието, съгласно чл. 42, б. „б” ЗН. Несъмнена е в случая доказателствената тежест за наличието на горните предпоставки на страната на ответницата, която е  заявила в отговора на ИМ, че ще се ползва от оспореното от другата страна саморъчно завещание.

Спорът се свежда до това дали завещанието е написано от завещателя и дали е подписано от него.

От събраните доказателства се установи по безспорен начин, че наследодателят е написал и подписал съставеното на 08.12.2009г. саморъчно завещание, като същото е оставено за пазене при нотариус. Завещанието е действително и отговаря на всички изисквания за действителност, визирани в разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗН. Индивидуализирано е лицето, в чиято полза се извършва завещателното разпореждане, както и предмета на разпореждане, след смъртта на завещателя. Съдебно- графологическата експертиза е доказателствено средство за проверка на прието по делото писмено доказателство – саморъчното завещание, като частен диспозитивен документ, по повод оспорването на неговата истинност от другата страна по спора. Поради това и задачата на вещото лице по тази експертиза включва по необходимост отговора на въпроса дали текстът на завещанието е написан от лицето, което документът сочи за негов автор, така и отговор на въпроса дали подписът е негов. От заключенията на изготвените по делото единична, тройна и допълнителна тройна експертизи, които съдът възприема като правилни и обосновани се установява, че и ръкописния текст и подписа на процесното завещание са изпълнени от покойния К. И. И..

Завещанието е изпълнено в съответствие с императивните изисквания на чл.25 от ЗН, поради което съдът счита, че не са налице основания, които да наведат на извода, че същото е нищожно, поради което предявеният по реда на чл.42, б.”Б” ЗН вр.чл.25, ал.1 от ЗН  следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предвид неоснователността на преюдициалния иск, свързан с нищожността на оспореното от ищцата саморъчно завещание изготвено в полза на ответницата, неоснователен се явява и  предявеният от същата  установителен иск за собственост.

С оглед изхода на делото и направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сумата в размер на 680.00 лв., разноски по делото, съгласно представения по реда на чл.80 ГПК списък.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.И.Е., ЕГН ********** иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 08.12.2009г. на К.И. И., починал на 16.05.2015г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 28.05.2015г.на Нотариус Пеню Шилков, с №215 на НК и  район на действие РС Русе, с което е направено завещателно разпореждане в полза на В.Т.И., с ЕГН **********, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.И.Е., ЕГН ********** против В.Т.И., с ЕГН ********** иск за предаване от ответницата И. на  ищцата  владението на ¼ от следните недвижими имоти, а именно:

1. жилищна сграда с идентификатор 32095.1.639.1 на един етаж, със застроена площ 141 кв.м.;

2. сграда с идентификатор 32095.1.639.2 със застроена площ 24 кв.м. на един етаж с предназначение: хангар, депо, гараж;

3. сграда с идентификатор 32095.1.639.3 със застроена площ 10 кв.м. на един етаж с предназначение:  друг вид сграда за обитаване;

4. сграда с идентификатор 32095.1.639.4 със застроена площ 23 кв.м. на един етаж с предназначение: хангар, депо, гараж;

5. сграда с идентификатор 32095.1.639.5 със застроена площ 81 кв.м. на един етаж с предназначение: друг вид сграда за обитаване;

6. сграда с идентификатор 32095.1.639.6 със застроена площ 8 кв.м. на един етаж с предназначение: селскостопанска сграда;

7. сграда с идентификатор 32095.1.639.7 със застроена площ 4 кв.м. на един етаж с предназначение: селскостопанска сграда. Сградите са построени върху поземлен имот с идентификатор 32095.1.639, находящ се в с.И., обл.Р., ул.Х. С., №. и жилище, апартамент с площ от 72.370 кв.м. в гр.Р., ул.”П.”, №.., вх.., ет.., ап.В, с идентификатор 63427.7.151.1.35, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Г.И.Е., ЕГН **********,*** да заплати на  В.Т.И., с ЕГН **********,*** сумата от 680.00 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА Г.И.Е., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата от 240.00 лв. –възнаграждение за вещи лица.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: