Мотиви
към
присъда № 43 от 24.02.2020 год. по нох дело № 5600 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Варна,
45-ти наказателен състав
Варненска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство № 374/2019 год. по описа на 03 РУП
Варна срещу подсъдимия Р.И.М. с ЕГН: **********
затова, че през периода от месец юли 2018г. до месец септември 2019г.,
включително, в гр. Варна, след като бил осъден с Определение от 24.10.2016г., с
което била одобрена съдебна спогодба по гражданско дело № 8809/2016год., по
описа на PC - Варна, 34 състав, влязло в законна сила на 01.11.2016г., да
издържа свой низходящ - дъщеря си ЕГН: **********,
чрез нейната майка и законен представител Д.И.И., съзнателно не изпълнил
задължението си, в размер на повече от две месечни вноски - 15/петнадесет/
месечни вноски по 120.00 лева, общо в размер 1 800.00лв. /хиляда и осемстотин/
лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК
В разпоредително съдебно заседание
подсъдимия при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК иска делото да се
разгледа по общия ред .
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура-Варна поддържа обвинението. С оглед на доказаността му
по един категоричен начин, предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл.183,ал.1 от НК, като предвид на обществената
опасност да му бъде наложено наказание ПРОБАЦИЯ, с първите две задължителни мерки
по т.1 и т.2 за срок към средния размер
предвиден в закона. Според представителя на РП Варна, така наложеното наказание
ще изпълни целите визирани в чл.36 от НК.
В хода на съдебното производство
подс. М. е редовно призован, явява се
лично. В обясненията си посочва ,че
разбира обвинението, изразява съжаление, че не е успял да събере сумата,
която дължи като издръжка. Твърди, че в момента няма къде да живее, работи на
минимална работна заплата, но когато има пари извежда детето си на сладкарница,
купува му дрехи, дава му пари според финансовите си възможности.
В личната си защита заявява, че
поема вината си. В последната си дума иска да му бъде наложено наказание
пробация.
Съдът, след като прецени събраните
по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа
страна:
Подс. Р.М. и св. Д.И. живели на
съпружески начала до 2016г. От съвместното си съжителство М. и св. И. имали дете - , родена на ***г. С
Определение от 24.10.2016г., с което била одобрена съдебна спогодба, по
гражданско дело № 8809/2016г. по описа на PC - Варна, 34 състав, влязло в
законна сила на 01.11.2016г., подс. Р.М. бил осъден да заплаща месечна издръжка
в размер на 120.00лв./сто и двадесет лева/, на детето си , чрез неговата майка
и законен представител Д.И.И., до настъпването на законно основание за нейното
изменение или прекратяване. Св. Д.И., на която било предоставено упражняването
на родителските права спрямо детето, живеела в гр. Варна. М. изпълнявал
задължението си по отношение заплащането на издръжката дължима до месец юни
2018г., включително. След месец юни 2018г., въпреки че имал средства, подсъдимия
преустановил изплащането на изискуемата издръжка за детето си И.М..
През периода от месец юли 2018г.
до месец септември 2019г., включително, подс. Р.М. не изпълнявал ежемесечното
си задължение по изплащане на изискуемата издръжка в размер на 120.00/сто и
двадесет/ лева месечно за детето си - , живуща заедно с майка си - св. Д.И. ***,
като не заплатил нито една от дължимите ежемесечни вноски за издръжка касаещи
въпросния период. Доколкото през периода от месец юли 2018г. до месец септември
2019г., включително не заплатил нито една от дължимите ежемесечни вноски за
издръжка по отношение на детето си И.М., подс. М. не заплатил повече от две
месечни вноски - общо 15/петнадесет/ месечни вноски по 120.00 лева, общо в
размер 1 800.00лв. /хиляда и осемстотин/ лева.
Изложената фактическа обстановка
съдът счита за безспорно установена въз основа на показанията на разпитаната в
хода на съдебното следствие св. Д.И., както и обясненията на самия подсъдима.
От показанията на св.И. посочва,
че с подсъдимия са разделени от лятото
на 2018 г. Нямали брак, живеели във фактическо съжителство. За първи път се
разделили през 2016 г. След делото имало определен режим на свиждане и
издръжка. Решили да се съберат отново, след това пак се разделили, като второ
дело не било водено за издръжка и за режима на свиждане, останало определеното
през 2016 г. Посочва, че след като влязла
в сила съдебната спогодба, живели в общо домакинство. Разходите делели на
половина. Живеели на квартира, която плащал подсъдимия. Твърди, че през това
време и тя работела.Посочва, че в момента детето живеело при нея, изцяло го
издържала, работела, помага ли и родителите и. Твърди, че подсъдимия не виждал
всеки месец детето, някой съботи заради работата му не се отзовавал. Не отрича,
че подсъдимия е правил подаръци на детето – за колета, за рождения му ден, за
Деня на детето.От първи август 2018 год. подсъдимия не преустановил да плаща
издръжка. Потвърждава, че действително по отношение на подсъдимия имало издадена
ограничителна заповед, защото подсъдимия без нейно съгласие и знание взел
детето от детската градина. Посочва, че имало и друга заповед, във връзка с
това, че я причаквал пред домът и и на мястото където работела и я притеснявал.
Посочва, че към момента двамата не
поддържат връзка, свижданията между детето и подсъдимия ставали в присъствието
на бащата на свидетелката, което било определено от съда.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката, като ги намира за обективни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
В обясненията си подсъдимия
посочва, че в момента няма къде да живее, работи на минимална работна заплата,
живее в склада. Преди плащал всички сметки, наем, детска градина, въпреки
трудностите. Почнали скандали, от които заявява, че го е срам, след това имало
издадена ограничителна заповед. Посочва, че се изложил пред колегите и
приятелите си с поведението си спрямо св.И. и детето си. Твърди, че виждал
детето си пъти в седмицата, дядото го извеждал, водил я в сладкарница. Когато
имал пари, купувал му дрешки, за празници също давал пари според финансовите си възможности. Твърди, че е спрял да плаща издръжката, тъй като
мислил, че тя ще се ползва от жена му. Твърди, че иска само да вижда детето си.
Съдът
приема, че дадените от подсъдимия обяснения са проявление на правото му на
защита, като ги кредитира като гласно
доказателствено средство и ги намира за кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите не създават съмнения за тяхната достоверност или автентичност
и доколкото като допустими и относими доказателствени източници, допринасят
съществено за изясняване на обективната истина по делото.
Предвид изложеното и от така
изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК
съдът приема за установено от правна
страна :
С деянието си и от обективна, и от субективна страна
подс. Р.И.М. е осъществила състава на престъпление по чл.183,ал.1 от НК, като
за периода от месец юли 2018г. до месец
септември 2019г., включително, в гр. Варна, след като бил осъден с Определение
от 24.10.2016г., с което била одобрена съдебна спогодба по гражданско дело №
8809/2016год., по описа на PC - Варна, 34 състав, влязло в законна сила на
01.11.2016г., да издържа свой низходящ - дъщеря си ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен
представител Д.И.И., съзнателно не изпълнил задължението си, в размер на повече
от две месечни вноски - 15/петнадесет/ месечни вноски по 120.00 лева, общо в
размер 1 800.00лв. /хиляда и осемстотин/ лева.
Изпълнителното деяние се състои в това, че деецът
като е осъден да издържа свои низходящ и съзнава напълно това свое задължение,
не плаща ежемесечните вноски за издръжка и така съзнателно не изпълнява
задължението си за издръжка. Задължението за издръжка според СК е периодично,
тъй като нейната цел е да задоволява ежедневните нужди на лица които са
неработоспособни и не могат да се издържат от своето имущество. Именно по тази
причина неизплащането на издръжка влече освен гражданска и наказателна
отговорност. Обстоятелството, че задълженото лице не разполага с големи
финансови възможности, не може да го освободи от задължението за даване на
издръжка за която е осъден за посочения по-горе период, в който все пак е
получил трудово възнаграждение. Материалното състояние на родителя е взето
предвид от гражданския съд при определяне размера на дължимата издръжка и
същата е в минимален размер. Подсъдимия е бил наясно със задължението си
възникнало по силата на съдебното решение, не е поискал изменение в
постановения размер. Касае се за престъпление на просто извършване, което за да
е осъществено е достатъчен факта на неплащане за процесния период, надвишаващ
повече от 2 месечни вноски, т.е. деянието е безспорно установено от обективна
страна. От обективна страна деянието е извършвано през целия процесен период.
От
субективна страна подсъдимия е действал виновно и с пряк умисъл за посочените 15
/ петнадесет / месечни вноски – за периода от месец
юли 2018 год. до месец септември 2018 год., включително, като е
знаел за съществуването на своето задължение и съзнателно не го е изпълнил. За
същия период подсъдимия не е имал задължения към друго лице за издръжка.
Причини
за извършване на деянието – незачитане на установения в страната ред и
несъобразяване с актовете на съда.
По определяне
на наказанието:
Наказанието
предвидено в НК за престъпление по чл. 183,ал.1 от НК е лишаване от свобода до
една година или пробация.
При индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и
размер на подс. Р.И.М. за извършеното от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства - направените
самопризнания и изразеното съжаление. Отегчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия е фактът, че не е
било изплатена издръжка за един сравнително дълъг период.
Като
съобрази гореизложеното и след като прецени наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът наложи на
подс. М. наказание „пробация“ по чл.42а,ал.1 от НК, с мерките предвидени в
чл.42а,ал.2, т.1 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
една година, с периодичност на срещите - два пъти седмично и по чл.42а,ал.2,т.2
от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една
година.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
Съдия в РС Варна :