Р Е Ш
Е Н И Е № 260070
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр.Добрич 20.05.2021 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.Стоева
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА.................................................... и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева...........т.д.№333
от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Д.С.Р. ЕГН **********,
с адрес *** и С.К.Р. ЕГН ********** с адрес-*** а ,двамата чрез адв.Н.Д.,с
адрес ***,четвърти полуетаж,офис №4 срещу Сдружение „***“,ЕИК ***,със седалище
и адрес на управление-гр.С.,с правно основание на предявения иск-чл.284
ал.3,т.2 от КЗ/отм./във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД,с цена на иска сумата от
400 000лв.-по 200 000 лв.за всеки от ищците.
В исковата молба се излагат
следните обстоятелства:
На ***. около 00,05ч.на територията
на окръг ***,С. ,настъпва ПТП между л.а.марка „***“,модел“Ксара“,с рег.***,управляван
от М.Й.,роден на ***т. с лична карта ***и л.а. марка „Мерцедес“,модел
„Спринтер“,с ДК№***с ремарке марка „Кнот“с ДК №***,управляван от А.В.В. ЕГН **********.
В пряка причинно следствена
връзка с настъпилото произшествие пасажерът в лек автомобил марка
„Мерцедес“,модел „Спринтер“,с ДК№***–Г.С.Р.ЕГН **********,претърпява изключително
тежки телесни травми,които водят до смъртта й,настъпила на мястото на
процесното ПТП.
Видно от протокола за ПТП,издаден
от КАТ –гр.***,както и от останалите документи по наказателното производство,механизмът
на настъпване на процесното ПТП е следният:
На ***. около 00,05ч по магистрала
D 2 Кути-***,на около 27,500 км.водачът на л.а.марка „***“,модел“Ксара“,с
рег.***,управляван от М.Й. предприема маневра „изпреварване“спрямо попътно
движещ се лек автомобил марка „Мерцедес“,модел „Спринтер“,с ДК№***с ремарке
марка „Кнот“с ДК №***.
По време на така предприетото
изпреварване на водача на автомобила М.*** се привижда едър дивеч,който се опитал да избегне,в
резултат на което автомобилът му изгубил устойчивост и ударил косо задната част
на лек автомобил марка „Мерцедес“,модел „Спринтер“,с ДК№***.
В резултат на така настъпилия удар
лек автомобил марка „Мерцедес“,модел „Спринтер“,с ДК№***се завърта,удря се с
дясната си предна част в средната мантинела,завърта се около оста си и се
преобръща на дясната си страна заедно с прикаченото ремарке,с което се е
намирал в композиция и качения на ремаркето автомобил,като вследствие от удара
се прекъсва механичната връзка между ремаркето и теглещото го превозно
средство.
Във връзка с процесното ПТП срещу
водача М.Й. е повдигнато обвинение за смъртта на Г.Р.,поради нарушаване на
разпоредбите на Словашкия закон за пътищата, а именно неправилно предприемане
на маневра изпреварване,при което неправилно се е отклонил от посоката на
изпреварването,с което е нарушил задълженията си като водач на МПС.
Безспорно е ,че с непредпазливото
си и неправомерно поведение *** допуска
виновно настъпването на процесното ПТП,в пряка причинно следствена връзка,с
което е настъпилата смърт на Г.Р.-дъщеря на ищците.
След официално запитване до
Гаранционен фонд С.,направено чрез „***“ става ясно ,че МПС с № ***няма валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
датата на настъпване на процесното събитие.
Съгласно чл.284 ал.3 т.2 от КЗ/отм./ ***“ ,в качеството си на компенсационен орган заплаща обезщетение на
увреденото лице,пребиваващо в Република България,когато в държава членка,различна от РБ не може да се
определи застрахователят на виновния водач.
Съгласно чл.25 от Директива
2009/103 ЕО и чл.282 ал.4 от КЗ /отм./ ответникът по делото е органът ,който
следва да заплати обезщетението ,тъй като замества чуждия гаранционен фонд.
Видно от изложеното ищците имат
право на обезщетение,дължимо им от ответника по делото,на основание чл.284 ал.3
от КЗ/отм./.
Излагат се подробни съображения
защо приложимото в настоящия случай право следва да бъде българското материално
право,съгласно КЗ/отм./
На първо място,съгласно
разпоредбата на чл.4 ,пар.1 от Регламента РИМ ІІ,прилага се правото на
държавата ,в която е настъпила вредата,независимо в коя държава е настъпил
вредоноснияг факт и непреките последици от този факт.В настоящия случай вредата
се изразява в болките и страданията,които търпят ищците по делото и чието
обичайно пребиваване е на територията на Република България.
Претенцията е за претърпените от
ищците неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания от необратимата
загуба на дъщерята на ищците по делото.Загубата на дете съставлява едно от
най-тежките житейски събития,предвид
естеството на връзката между родител и дете и очакването по-възрастните първи
да се оттеглят от живота,а не по-младите.Страданието продължава до края на
живота ,а вредата е непоправима и неизмерима.
И до настоящия момент ищците
страдат от посттравматичен стрес,изразяващ се в нарушение на съня им,главоболие
и тревожност.Преди настъпилото събитие ищците са били изключително жизнени и
контактни ,радвали са се на спокоен живот и постоянни срещи с близки и
приятели.Настъпилото събитие има за последица изключително негативно влияние
върху целия бъдещ живот на ищците.
Вземайки предвид принципа на
пълното обезщетяване на увреденото лице,закрепен в нормата на чл.51 ал.1 от ЗЗД
и отчитайки на следващо място,че „справедливостта“не е абстрактно понятие,а е
свързано с преценка на различни конкретни обективно съществуващи
обстоятелства,ищците считат,че обезщетенията,които се дължат от ответника за
компенсиране на неимуществените вреди,които са претърпени ,търпят се и ще бъдат
търпени от тях,поради загубата на своята дъщеря са в размер на по 200 000
лв.за всеки един от тях.
Събитието е настъпило след
10.06.2012г.,когато е била в сила последната актуализация на разпоредбата на
чл.266,т.1,б.“а“ от КЗ/отм./на лимитите по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“,а именно при едно пострадало лице от
1 000 000 лв.на 2 000 000 лв.
В подадения в срок отговор на
исковата молба и депозирания допълнителен отговор ответникът по делото прави
възражения за недопустимост на предявения иск.
Предвид изложените в отговора на
ответника съображения производството по делото е прекратено с Определение №152
от 18.03.2019г.
С Определение №425 от
14.06.2019г.по ч.в.т.д.№302/2019г.по описа на Апелативен съд гр.Варна
въззивната инстанция е отменила Определение№152 от 18.03.2019г.по т.д.№333/2018г.
по описа на ДОС,с което е прекратено производството по делото и е дала
задължителни указания на първоинстанционния съд за приложение на Регламент
№864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г.,относно
приложимото право по отношение на извъндоговорни задължения/Рим ІІ/.Прието е
,че предвид местонастъпването на вредата и разпоредбата на чл.4 пар.1 от
Рекламент „Рим ІІ“ към извъндоговорни задължения,произтичащи от непозволено
увреждане,приложимо е правото на държавата в която е настъпила
вредата,независимо в коя държава настъпват
непреките последици от този факт.Според тълкуването на разпоредбите АС
гр.Варна намира,че приложимо е правото на държавата ,където е настъпило ПТП,а
не където са се проявили вредите от него.Претърпените от това произшествие
болки и страдания на близките на починалото лице следва да се квалифицират като
непреки последици от това произшествие.Следва да се приложи словашкото
материално право.
Спори се относно наличието на
установена по съдебен ред вина на причинителя на вредите М.Й.,счита се,че за
настъпване на автопроизшествието вина носи и водача на автомобил „Мерцедес Стринтер 312 D“-Асен Велчев,който е превозвал пътници над допустимия максимален брой
,съгласно техническите параметри на автомобила,като именно загиналата пътничка
е превозвана ,без да е седнала на предвидената за целта седалка.
Видно от съставения протокол за
ПТП№510041/***.пътниците в л.а. „Мерцедес Стринтер 312 D“са били общо девет на брой.Съгласно техническите параметри на лекия
автомобил ,броя места,предвидени за пътници плюс водач са 8 плюс 1 .
Настоява се за привличане в
качеството на трето –лице помагач на страната на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“АД,ЕИК *********,поради факта ,че към датата на ПТП за автомобил „Мерцедес
Стринтер 312 D“с ДК №Тх 1077 ХМ има действаща към датата на произшествието застраховка
„Гражданска отговорност“,сключена с „ЛЕВ ИНС“АД .
Оспорва се размера на предявените искове като
прекомерно завишен.Съгласно словашкото право претендираните от ищците вреди не
се обезщетяват,доколкото не са настъпили
пряко вследствие на управлението на МПС ,а имат вторичен
характер.Исковите суми не съответстват по размер на присъжданите от словашките съдилища суми,съотнесени към датата
на непозволеното увреждане.
Направено е и възражение за изтекла
погасителна давност по претенцията,предвид разпоредбите на словашкото
материално право.
Прави се възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата Г.Р.,която е пътувала права и без да е поставила задължителен предпазен
колан.Тези й действия са в пряка причинно следствена връзка с настъпилата
смърт.
Оспорва се основателността на
претенцията за лихва за забава,тъй като ответникът не е изпадал в забава,поради
това,че не е надлежно сезиран с претенцията.
В подадена в срок допълнителна
искова молба ищците се противопоставят
категорично на установяване на съдържанието на
относимото към ***.приложимо словашко право.Предвид указанията на
Апелативен съд гр.Варна в Определение
№425 от 14.06.2019г.по ч.в.т.д.№302/2019г.по описа на Апелативен съд гр.Варна,съдът
епреценил ,че е задължен да установи съдържанието на словашкото национално
право ,приложимо към настоящия казус.
По повод възражението за
съпричиняване от страна на пострадалата-оспорва се факта на съпричиняване.За да
е налице съпричиняване ,като основание за намаляване на дължимото обезщетение
,е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с конкретно свое поведение за възникване на
вредоносния резултат.Към момента на възражението то е недоказано от страна на
ответника.
Оспорва се твърдението,че
претенциите са прекомерно завишени.Конкретните неимушествени вреди ще бъдат
доказани от ищеца по делото чрез ангажиране на свидетелски показания.Става
въпрос за загуба на човешки живот и то на дете,което обуславя справедливия
размер на предявените претенции.
В подадения допълнителен отговор
се поддържа искането за установяване на съдържанието на приложимото словашко
право,като се аргументира приложението
му.Не се спори относно компетентността на българския съд да разгледа делото.
Ответникът не оспорва отговорността си като компенсационен орган по
смисъла на чл.284 ал.1 от КЗ.
В съдебно заседание страните
поддържат заявените от тях становища и възражения в разменените между тях
книжа,включително за изтекла погасителна давност.
Съдът,като се запозна с писмените
доказателства по делото,свидетелските показания и съдържанието на приложимото
по спора словашко материално право,приема за установено следното:
На ***. около 00,05ч.по магистрала
2,км.26.65,в окръг *** ,С.,извън населено място е станала катастрофа.
Причина за възникналата катастрофа
е ,че водачът на БПС *** Ксара,рег.№МА 101 АВ ,пътувал по магистрала D-2 Кути –*** ,на около 27,500 км.е искал да изпревари автомобила пред него
„Мерцедес Спринтер“,с рег.№***,с ремарке „Кнот“,върху което е било превозвано
МПС „Форд Траннзит“,с рег.№***.По време на изпреварването му се сторило,че на
пътя пред него изскача едър дивеч,уплашил се е и се е опитал да го
избегне.Следствие на това действие автомобилът му се е подхлъзнал и е
поднесъл,ударил е косо задната част на автомобила „Спринтер“.В следствие на
удара автомобилът „Марцедес Спринтер „ се е завъртял ,ударил се в средната
мантинела с дясната си предна част,завъртял се около оста си и се е преобърнал
на дясната си страна,заедно с ремаркето и качения върху него автомобил „Форд
Транзит“,като от удара ремаркето се откъсва
от автомобила,който го движи.След удара автомобила Мерцедес остава
преобърнат на дясната си страна,с лява задна част е при средната мантинела,а с
предната си част навлиза леко в лявото платно.
При пристигане на място лекарят е
констатирал смъртта на Г.Р. ***,вследствие на мозъчна смърт.
По случая е повдигнато обвинение
срещу лицето М.Й. на ***. и е
постановена Наказателна заповед по дело
с рефернтен номер №3Т/61/2018г. на Районен съд *** ,с която обвиняемият М.Й. е
признат за виновен в това,че на ***. около 00,05ч.,управлявайки МПС ***
Ксара,ДКН ***,по автомагистрала D-2 в посока от
гр.Кути за гр.*** ,при описаните в заповедта обстоятелства е ударил в задната
част МПС „Мерцедес Спринтер“ ДКН *** ,с ремарке „Кнот“,с което е било
превозвано МПС „Форд Траннзит“ ДКН ***,при което ППС е ударило с предната си
дясна част централната мантинела,завъртяло се е около оста си и се е
преобърнало в дясната си страна ,заедно с ремаркето и превозвания в него
автомобил.Водачът М.*** неправилно е изпреварвал и неправилно е напуснал
посоката на движението си при изпреварването,не е спазил безопасното надлъжно
разстояние от минаващото пред него превозно средство“Мерцедес Спрентер“,с
ремаркето,с което е нарушил задължението на водача,произтичащо от разпоредбите
на чл.15 ал.3 и чл.137 ал.1от Закон №8/2009 в Сборника от законите за
движението по пътищата,като в резултат от ПТП потърпевшата Г.Р. *** е пострадала от нараняванията и е починала на
място.Причинени са и телесни повреди на другите пасажери в автомобила.Предвид
изложеното М.Й. е осъден на лишаване от свобода в продължение на 30 месеца.
Видно от изпратено от Окръжен съд
Малазки известие от 18.09.2020г.
наказателна заповед по дело № 3Т/61/2018-470
от 27.09.2018г. е влязла в сила и изпълнение на 19.10.2018г.по произнесеното
наказание и на 09.01.2019г.по отношение на компенсиране на щетата.
Починалата е дъщеря на ищците по
делото,видно от представеното с исковата молба удостоверение за раждане.
Ответникът не спори по пасивната си легитимация по
предявения иск. Не спори и че смъртта на пострадалата е настъпила в резултат на
процесното автомобилно произшествие.
Предвид направеното възражение за
погасителна давност от страна на ответника по делото съдът излага следното:
Спорът между страните касае
непозволено увреждане ,ПТП от ***.,не територията на Република С.,поради което
и предвид изложеното от Апелативен съд гр.Варна в Определение
№425/14.06.2019г.по в.ч.т.д.№302/2019г. приложение ще намери Регламент
№864/2007 г.на Европейския парламент и на съвета от 11.07.2007г.,относно
приложимото право по извъндоговорни задължения.
В чл.4 от Регламента „Рим ІІ“ е
записано,че ако не е предвидено друго в регламента ,приложимото право към извъндоговорни
задължения,произтичащи от непозволено увреждане,е правото на държавата,в която
е настъпила вредата,независимо от това ,в коя държава е настъпил вредоносният факт
и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този
факт.При тълкуване на разпоредбата въззивният съд е стигнал до извода,че местонастъпването
на вредите следва да бъде отнесено към мястото на автотранспортното
произшествие,т.е.към мястото,където е настъпило увреждането на правно
защитеното благо,а не където са се проявили вредите от него.Съгласно цитираното
Решение на СЕС по дело С-350-14 вреди,настъпили в следствие на смърт на лице
при пътнотранспортно произшествие и които са претърпени от негови близки,се
квалифицират като непреки последици от това произшествие,които нямат значение
за определяне на приложимото право по спора.Изведен е извода,че приложимо в
случая е словашкото материално право.
Съгласно чл.15 от Регламента „Рим
ІІ“ обхвата на регламента се разпростира върху основанията и границите за
освобождаване от отговорността,както и основанията за освобождаване от
отговорността,ограничаването и разделянето на отговорността,наличието и
определянето на размера на вредите и на търсеното обезщетение,мерките ,които
съдът може да предприеме за да осигури предотвратяване,прекратяване и
обезщетяване на вредите,правото на прехвърляне на обезщетение,включително и при
наследяване,лицата,които имат право на обезщетение за претърпени от тях
вреди,отговорност за вреди ,причинени от другиго и способите за погасяване на задълженията,погасителната
давност и прекратяването на права,включително и правилата относно началото
,прекъсването и спирането на срока на давността или прекратяване на права.
Предвид така посочените норми на
Регламента,съдът намира,че за конкретния случай следва да намерят приложение
правилата за давността,уредени в словашкото материално право,включително
относно давността и погасяването на прететнцията.
По делото са приложени и приети
извлечения от словашкото материално право,които уреждат института на давността
по отношение на претенциите за обезщетяване на имуществени вреди.Съгласно
представеното становище по приложението на словашкото право разпоредбата на
пар.106 ал.1 от Гражданския кодекс предвижда,че правото на парична компенсация на нематериална щета,като
имуществено право има давност две години
от деня,в който пострадалият се осведоми за щетата и за този,който е отговорен
за нея.Според пар.106 ал.2 от Гражданския кодекс ,най-късно правото на компенсация на щетата
има давност три години,а ако щетата е причинена умишлено,давността е десет
години от деня на събитието ,от което е произлязла щетата.Това не важи ,ако се
касае за щета на здравето.
При това положение,тъй като
деянието е причинено по непредпазливост и не е умишлено съдът намира,че следва
да се приложат разпоредбите на пар.106 ал.1 и ал.2 от Гражданския кодекс на С.,като претенцията се счете за погасена
по давност.Вредата е настъпила в следствие на пътнотранспортно
произшествие,станало на ***.,а три годишният давностен срок,предвиден за
погасяване на отговорността на причинителя на щетата ,съответно на ответното
дружество,чиято отговорност е обусловена от тази на прекия причинител,е изтекъл
на 20.10.2016г.
Исковата молба е предявена след
изтичане на предвидения в законите на Република С. давностен срок –на
19.10.2018г.
Заведеното от ищците
гр.д.№4701/2014г.по описа на Софийски градски съд не прекъсва теченето на
давността,предвид разпоредбата на чл.116 б.“б“ изр.последно от ЗЗД,тъй като
производството по делото е прекратено,т.е.искът не е бил уважен и давността не
се смята прекъсната.
По тези съображения съдът не
обсъжда доводите на страните относно наличието на съпричиняване от страна на
пострадалата на вредоносния резултат,нито дължимостта и размера на обезщетението
за неимуществени вреди.
Искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.Като субсидиарен на основния предявен иск ,на отхвърляне подлежи
и иска за присъждане на мораторна лихва върху дължимото обезщетение.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК се
дължат направените от ответника по делото съдебно деловодни разноски.
Съгласно представения списък
ответникът е направил разноски по делото в размер на 23 193,48 лв. ,които
следва да му бъдат присъдени.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.С.Р.
ЕГН **********, с адрес *** срещу
Сдружение „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.С.за сумата от
200 000 лв./двеста хиляди лева/-обезщетение за неимуществени
вреди,причинени от смъртта на дъщеря й *** *** ***,вследствие на ПТП ,настъпило
на ***. на територията окръг ***,С.,ведно с лихва за забава,считано от датата
на смъртта на пострадалото лице до окончателното изплащане на главницата,като
погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.К.Р.
ЕГН ********** с адрес-*** а срещу „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление-гр.С.за сумата от 200 000 лв./двеста хиляди лева/-обезщетение
за неимуществени вреди,причинени от смъртта на дъщеря му *** *** ***,вследствие
на ПТП ,настъпило на ***. на територията окръг ***,С.,ведно с лихва за
забава,считано от датата на смъртта на пострадалото лице до окончателното изплащане
на главницата,като погасен по давност.
ОСЪЖДА Д.С.Р. ЕГН **********, с
адрес *** и С.К.Р. ЕГН ********** с
адрес-*** а да заплатят поравно на „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление-гр.С.сумата от 23 193,48 лв./двадесет и три хиляди сто
деветдесет и три лева и четиридесет и осем ст./-съдебно деловодни разноски.
Решението е постановено при
участието на третото лице помагач-Застрахователна Компания „ЛЕВ ИНС“АД,ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление-гр.София 1406,р-н“***“№51Д.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: