№ 19
гр. Враца, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. П.
Ана Б. Ангелова-Методиева
като разгледа докладваното от Пенка Т. П. Въззивно гражданско дело №
20211400500447 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Г. П. Г. от гр.Враца и Т. П. СТ. от с.Веслец,обл.Враца,и двамата чрез адв.М.Д.
от ВрАК ,са обжалвали решение на РС гр.Враца от 30.07.2021г.,постановено по гр.д.№
267/2021г.,с което са отхвърлени предявени от въззивниците при условията на
субективно съединяване искове с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД.
Поддържа се във въззивната жалба,че обжалваното решение е неправилно и
необосновано – постановено при неправилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото,поради което се иска неговата отмяна,и постановяване на
ново от въззивната инстанция,с което предявените искове се уважат.Излага се,че
първоинстанционният съд не бил отчел и обсъдил всички доказателства по
делото,неправилно бил дал вяра на показанията на една част от свидетелите,а на друга
– не,превратно бил приложил разпоредбата на чл.172 ГПК.
Противната страна оспорва жалбата.Моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и
процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страни
в процеса,имащи право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
1
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд въззивниците са предявили против
въззиваемата субективно съединени искове с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД.
Поддържа се в исковата молба, че с договор за продажба на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане,обективиран в нотариален акт № 3, том II,
рег. № 1491, дело № 101/2020 г. на нотариус С.П. с рег. № 006 в Нотариалната камара,
И.П. Г., бивш жител на гр.Враца, брат и наследодател на въззивниците - ищци , а също
и наследодател на третото за делото лице И.П.П., приживе, на 10.09.2020 г.,
прехвърлил на своята племенница и ответница по настоящото дело Д.П. правото на
собственост върху свой собствен недвижим имот,представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 12259.1012.221.2.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Враца, с административен адрес гр.Враца,ул.”***” № 10,
с площ по документ 50,71 кв.м., ведно с прилежащите му 1/2 идеална част от мазе, 1/2
идеална част от тавана и съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, както и 1/4 идеална част от поземлен имот с
идентификатор № 12259.1012.221,находящ се в гр.Враца,същия адрес, целият с площ
от 708 кв.м., срещу задължението на приобретателката да гледа и издържа
прехвърлителя докато е жив, съобразно нуждите му, като му подсигури спокоен и
нормален живот, какъвто е водил до сега, и така както са го издържали и са се грижили
за него от 2017 г. до деня на сделката, като прехвърлителят си и е запазил пожизнено
вещно право на ползване върху имота. Поддържа се също, че ответницата Д.П. след
прехвърлянето на имота не е полагала необходимите грижи и не е издържала с каквито
и да било средства прехвърлителя И. П.Г., както и че същата е живяла преимуществено
в чужбина и се е завърнала в България единствено за сключването на договора за
издръжка и гледане. И. Г. бил несемеен, в добро общо състояние за годините си,
обслужвал се сам в ежедневието, издържал се сам от пенсията си, като от ранна пролет
до късна есен живеел в местността „Врачански лозя“, където притежавал имот, съседен
на този на въззивника Г.Г.-негов брат. Последният, подпомогнат от съпругата си,
помагал на прехвърлителя И. Г. (готвене и предоставяне на храна и предоставяне на
помощ при нужда в бита), като подкрепата между двамата братя била взаимна, както
било прието между съседи по лозе. Същевременно, през зимните периоди, когато И. Г.
се прибирал в жилището си в гр. Враца (втория етаж на къщата), при опитите на
ищците-въззивници Г.П. и Т.С. да му занесат готвена храна и да му окажат друга
помощ, тези опити срещали съпротивата на другия брат на И. Г. – И. П. и неговата
съпруга Т.. Въпреки това ищците един или два пъти били допуснати до втория етаж на
къщата, като при тези посещения забелязали недобра поддръжка и хигиена на
жилището. През зимните периода И. Г. се изхранвал чрез „Патронажна грижа-Враца“,
където се планувал предварително и си взимал готвената храна от „Стария пазар“.
2
Искането е да се постанови решение, с което да се развали поради
неизпълнение договора за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, до размера на съответната част, която двамата ищци биха получили по
наследство, а именно 2/3 идеални части - по 1/3 идеална част за всеки от ищците.
Ответницата е подала в срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор, с
който оспорва исковете. Сочи, че изложените в исковата молба твърдения са
голословни, не отговорят на истината и целят единствено да обслужат тезата на
ищците. Поддържа, че нейният баща И. П. и останалите членове на семейството й са
живели в една и съща къща с прехвърлителя И. Г., като едните ползвали първия етаж, а
другия – втория етаж. Къщата била съсобствена между тях по силата на договор за
дарение, за който е съставен нотариален акт № 2, т. II, дело № 404/1982 г. и договор за
доброволна делба, вписан в Служба по вписванията гр. Враца под вх. рег. №
587/17.04.1995 г., том I, № 68. Във връзка с тези имуществени разпореждания И. П. и
И. П.Г. изплатили на всеки от ищците по 50 000,00 лева, като за това ищците
подписали разписка от 03.05.1995 г., след което отношенията между страните по
делото силно се влошили. Относно здравословното състояние на И. Г. се сочи, че
същият имал здравословни проблеми след 2011 г., когато изкарал хепатит и трябвало
да спазва хранителен режим. По отношение на работата на ответницата в чужбина се
сочи, че същата от 2017 г. до 08.04.2020 г.-датата на подписване на договора за гледане
и издръжка, е работила сезонно в Англия за по пет или шест месеца в годината.
Поддържа се също, че след 2017 г. ищцата изцяло поела грижите за чичо си и
издръжката му, като по време на сезонната си работа в чужбина непрекъснато
изпращала колети, пари, лекарства и дрехи за нуждите на чичо й И. Г., а в останалите
месеци от годината си била в България и лично се грижела за чичо си, готвела, перяла и
чистела жилището му, което не представлявало пречка за нея, тъй като обитавали
различни етажи на една и съща къща. И. Г. не можел да се издържа от малката си
пенсия, както и не ползвал услугите на „Патронажна грижа-Враца“. Когато през 2020 г.
И. Г. се влошил здравословно заради диабета си, именно ответницата, подпомогната от
сестра си, закарала чичо си в болница в гр. Плевен, където бил приет за лечение и му
бил отстранен оперативно петия пръст на лявото ходило. По време на престоя на И. Г.
в болницата ответницата и сестра й ходели всеки ден да го видят, да му носят храна и
да го подкрепят, а след изписването му, му правели ежедневно превръзки по лекарско
предписание. След изписването му от Плевен и подобряване на здравословното му
състояние, И. Г. напълно доброволно и осъзнато сключил процесния договор за
гледане и издръжка с племенницата си Д.П., в последствие се влошил отново заради
диабета си, било му проведено необходимото лечение, но на 10.09.2020 г. починал
внезапно от друго заболяване – сърдечен инфаркт.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че договорът за прехвърляне
3
на собственост върху недвижим имот срещу задължеение за издръжка и гледане е
възмезден и алеаторен – не е известен обемът на бъдещите издръжка и грижи, тъй
като не е известно каква ще бъде нуждата, а когато уговореният срок е смъртта на
прехвърлителя, не е известна и продължителността на времето, през което те ще трябва
да се предоставят. Такъв договор подлежи на разваляне поради неизпълнение по
причина, за която приобретателят отговаря. Договорът се разваля изцяло, когато
неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква
е изпълнената част.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.
164 ал. 1 т. 4 от ГПК обстоятелството, че ищците са наследници по закон на
прехвърлителя с права по 1/3 идеална част за всеки от тях.
Установено е,че въз основа на договор за доброволна делба /стр. 56/ И. П.Г. е
станал собственик на 1/4 идеална част от дворище с планоснимачен № 4949, цялото от
655 кв.м., по плана на гр. Враца и на втория етаж от жилищната сграда, находяща се в
същия парцел, ведно с 1/2 идеална част от тавана и мазето на сградата.
С договор за продажба срещу гледане и издръжка, за който е съставен
нотариален акт № 3, том II, рег. № 1491, дело № 101/2020 г. на Сн. П. с рег. № 006 в
Нотариалната камара, И. П.Г., бивш жител на гр.Враца, е прехвърлил на ответницата
Д.П. правото на собственост върху посочения в исковата молба недвижим имот срещу
задължението на последната да го гледа и издържа съобразно нуждите му и да полага
всички необходими грижи за прехвърлителя до края на живота му и така, както са се
грижили за него от 2017 г. до момента на пръхвърлянето, като прехвърлителят си е
запазил пожизнено вещно право на ползване върху апартамента.
Не е спорно по делото,и е установено от писмените и гласни доказателства,
включително удостоверение за наследници с изх. № 11287/14.09.2020 г. на Община
Враца, че И. П.Г. е брат и наследодател на ищците , че има още един брат, който е
негов наследник – И. П.П., като ответницата Д.П. е дъщеря на последния, както и че И.
Г. е починал на 10.09.2020 г.
Видно от приложените в оригинал и легализиран превод от английски език
трудови документи (стр. 22-28 и стр. 30-36 от делото), ответницата Д.П. всяка
календарна година в периода от 2013 г. до 2020 г. е работила сезонно във
Великобритания, за около пет месеца през всяка от годините в този период и е
получавала съответното възнаграждение.
Установява се от приложената на стр. 29 от делото служебна бележка, че И.
П.Г. в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. не е бил потребител на услугите на
Домашен социален патронаж гр. Враца.
Видно от приложената на стр. 39-55 от делото медицинска документация, И.
П.Г. още от 2011 г. е страдал от здравословни проблеми. През месец ноември 2011 г. е
4
бил диагностициран с вирусен хепатит, поради което му е бил предписан специален
хранителен режим в продължение на месеци; артериална хипертония I-ва степен;
пресбиакузис (прогресивно намаляване на слуха); неинсулинозависим захарен диабет с
периферни съдови усложнения, заради който в периода от 02.03.2020 г. до 10.03.2020 г.
е бил приет за болнично лечение в УМБАЛ „Света Марина – Плевен“ ООД ,и е
претърпял операция по отстраняване на пети пръст на лявото ходило, както и в периода
от 07.05.2020 г. до 15.05.2020 г. е бил на лечение в „МБАЛ-Мездра“ ЕООД, където е
претърпял операция по отстраняване на четвъртия пръст на лявото стъпало, отново с
препоръки за спазване на хранителен режим.На 10.09.2020 г. И. П.Г. е починал от
инфаркт на миокарда.
По делото са събирани и гласни доказателства.
Свидетелката Г. Г.а – съпруга на ищеца дава показания, че е във влошени
отношения със семейството на ответницата поради имуществени спорове, както и че
със съпруга й и ищец по делото Г.Г. имат две вили в околностите на гр. Враца-едната в
местността „Деривол“, а другата в местността „Пионер“, в които вили прекарват
цялата година, като от м.март до м.ноември всяка година пребивават във вилата в
местността „Пионер“, където съседната на тях вила е собственост на И. П.Г..
Последният в периода от 2011 г. до 2019 г., всяка календарна година, в периода от
пролетта до есента живеел във вилата си, грижел се за лозето си, пазарувал си, готвел
си и изобщо бил самостоятелен, получавал и съседска помощ и подкрепа от
свидетелката и нейния съпруг, като и в този период ходел в града, за да си вземе
пенсията или да си свърши някоя работа. През пролетно-летния период И. П.Г. бил
чист, спретнат и не се оплаквал, че нещо му липсва, а през останалия период живеел в
процесния имот в гр. Враца на 2 етаж. На първия етаж ов къщата живеела ответницата
Д.П. и нейните родители. Доколкото на свидетелката и нейния съпруг е известно, до
зимата на 2019-2020 г. И. П.Г. нямал сериозни здравословни проблеми и не се оплаквал
от такива, но същата уточнява, че тя и съпруга й не са имали достъп до имота в гр.
Враца, а и не са били информирани от семейството на ответницата за такива
здравословни проблеми. Ответницата според свидетелката от десет години работела
сезонно в Англия, като след приключването на сезона се прибирала в дома си в гр.
Враца.
Свидетелката Г. Г.а – дъщеря на ищцата заявява, че не поддържа никакви
отношения с ответницата Д.П., рядко посещава имота в гр. Враца, но на вилата на И.
П.Г. в местността „Пионер“ ходи много често и знае, че той е прекарвал времето си
предимно в тази вила, като свидетелката и И. П.Г. често се трудели заедно.
Свидетелката и съпруга й често помагали на И. П.Г., включително и като му готвели.
До зимата на 2019-2020 г. свидетелката не знаела, че И. П.Г. има здравословни
проблеми, но когато разбрала, настоявала да го посети в имота в гр. Враца и в крайна
5
сметка през август 2020 г. получила достъп до същия имот. При посещението си
заварила И. П.Г., облечен със скъсана тениска, на неговия етаж не било изчистено,
печката била неизмита и хладилникът бил празен, въпреки че имало готвена храна. На
въпроса на свидетелката дали е болен И. П.Г. отговорил, че му няма нищо, има само
лека форма на диабет, както и че си готви сам.
Свидетелят С.С. описва две посещения на свидетелката Г. Г.а в имота в
гр.Враца, при които й бил отказан достъп до имота.
Свидетелката Св. П.-сестра на ответницата дава показания, че живее в
съседство на спорния имот, където на първия етаж живеят нейната сестра и ответница
по делото Д.П., както и техните родители, както и че често посещава имота, тъй като
баща й е инвалид. И. П.Г. живеел на втория етаж, а вилата си в местността „Пионер“
посещавал само около един път месечно. Тъй като семейството на ответницата и И.
П.Г. живеели в една и съща къща, винаги си помагали, особено ответницата много
помагала с всичко: внасяла въглища и дърва за огрев за нуждите на И. П.Г., готвела,
чистела, а когато ответницата била на сезонна работа в Англия, помагала с пари и
колети, а свидетелката Св. П. и майка й полагали грижите за И. П.Г.. Последният
сключил процесния договор за гледане и издръжка напълно осъзнато, в изпълнение на
много по-рано взето решение да остави процесния имот или на ответницата Д.П., или
на свидетелката.След 2011 г. здравословното състояние на И. П.Г. не било добро:
бързо се уморявал, получил диабетно стъпало и от февруари 2020 г. често му се
налагало да постъпва в болници, както и да претърпи две операции, поради което
свидетелката получила от И. П.Г. пълномощно, което използвала единствено за
получаване на пенсията му, поради обстоятелството, че същият бил трудноподвижен.
Ответницата платила лечението на И. П.Г., тя се грижела и за превръзките и за
хигиената в стаята му, за да не се стигне до вторична инфекция, водела го на
контролни прегледи,купувала лекарства.Самото шофиране до там се осъществявало от
свидетелката, тъй като ответницата не била шофьор. Преди февруари 2020 г. И. П.Г.
бил в сравнително добро здравословно състояние за възрастта си. На свидетелката Г.
Г.а никога не бил отказван достъп до имота в гр. Враца, но същата не проявявала
желание да го посещава.
Свидетелката Е. А., съседка на процесния имот във Враца дава показания, че за
И. П.Г. се грижели всички – съпругата на И. П. Т., както и дъщерите им С. и Д.. Дълги
години преди да почине, И. П.Г. споделил пред свидетелката, че е изкоренил част от
лозето си и ,че вече няма да седи на лозе, защото не може да се грижи за него, но все
пак му се иска донякъде да поддържа лозето, за да не пустее, а и защото там има
роднини. Свидетелката ежедневно минавала покрай спорния имот и виждала И. П.Г.,
който винаги бил спретнат и чист. Рязкото влошаване на здравословното състояние на
И. П.Г. започнало в края на 2019 г. или началото на 2020 г.
6
Свидетелят А.С., живеещ в съседство на спорния имот заявява, че И. П.Г.,
ответницата и нейните роднини били задружно семейство. До преди края на 2019 г.-
началото на 2020 г. И. П.Г. си бил добре и дори ходел на работа, но след това
здравословното му състояние не позволявало и за него се грижели С. и Д. Г.и,
включително готвели, а тяхната майка почиствала помещението.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанцонният съд приел предявения иск за неоснователен и недоказан и го
отхвърлил.Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на
първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 от ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Процесният договор от 08.04.2020 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу поето
задължение за гледане и издръжка е действителен, поради което е породил целените от
страните правни последици. Ответницата по иска е поела договорното задължение да
подсигури на прехвърлителя спокоен и нормален живот , докато последния е жив, като
се грижи за него и го издържа. С прехвърлянето на правото на собственост върху
обекта-предмет на договора е възникнала и изискуемостта на насрещното правно
задължение за приобретателя - трайно, постоянно, със собствени усИ. да издържа и
полага грижи за прехвърлителя.Както задължението да се грижи за прехвърлителя, така
и задължението да го издържа, ответницата е следвало да изпълнява точно в
качествено, количествено и времево отношение. Натуралната престация на
ответницата е следвало да включва извършване на всички действия по осигуряване на
нормални бит и домакинство, грижи за здравословното състояние на прехвърлителя,
както и такива с нравствен елемент – уважение, внимание.
Още с отговора на исковата молба ответницата е навела твърдението, че при
нейните отсъствия за сезонна работа в Англия задълженията по договора за гледане и
издръжка са били изпълнявани от нейната сестра и от майка й.Основният спор се
свежда до това допустимо ли е приобретателят по договора за продажба срещу поето
задължение за издръжка и гледане да изпълнява задълженията си по договора чрез
трети лица.Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че не
съществува пречка дължимата престация да бъде осъществена от трети лица, ако
съществува такава договорка или ако и без наличието й, кредиторът е съгласен да
приеме такова изпълнение.
Договорите за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане са вид
ненаименован алеаторен договор. Съдържанието на насрещните права и задължения по
договора се определя по съгласие на страните, които съгласно чл. 9 ЗЗД могат свободно да
определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и
на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено
7
на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед
конкретиката на всеки отделен случай и с с оглед жизнените и битови нужди на
прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо
различно, се дължи винаги в пълния и обем и независимо дали продавачът по алеаторния
договор има собствени средства за издръжка - дължимата издръжка не се подчинява на
правилата за издръжка, уредени в Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно
задължение, неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора.
Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение – целта на
договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни
граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да
предостави обещаното по договора. Липсата на парични средства за изпълнение на
задължението за издръжка, било в натура, било в пари, не освобождава длъжника от
отговорност.
Ако кредиторът не приема изпълнението без основателна причина за това, той се поставя в
забава, което освобождава длъжника от забава, но не и от задължението за изпълнение.
Длъжникът обаче не може да натрапи на кредитора грижи, които той не е готов да приеме;
да му наложи начин на живот, който не е готов да следва, макар и по-задоволителен в
социално-битов план. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е
детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. Ако престираното
от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не
могат да искат разваляне на договора.
В конкретния случай настоящата инстанция с оглед доказателствата по делото
приема,че ответницата е изпълнявала поетите с договора задължения за издръжка и гледане
по отношение на прехвърлителя лично и чрез трети лица – членовете на нейното семейство
– родители и сестра.При извличане на този извод настоящият състав освен на писмените
доказателства се базира и на показанията на изслушаните свидетели.
Свидетелите не си противоречат относно това, че И. П.Г. и семейството на
ответницата и самата ответница са живели в една и съща къща, макар и на различни
етажи, но спорят относно това дали прехвърлителят преимуществено е живеел на лозе,
което е обработвал и дали предоставеното от ответницата, лично и чрез нейната сестра
и майка, изпълнение на договора за издръжка и гледане представлява пълно и точно
такова.В тази насока съдът не дава вяра на показанията на св.Г. Ц.Г.а,като отчита
близката и връзка с ищеца – негова съпруга ,заинтересоваността и от изхода на делото
и лошите отношения,в които се намира със семейството на ответницата по нейни
изявления,както и факта,че споделя факти от преди сключване на
договора.Показанията и са в противоречие с писмените доказателства по
делото,и,според които заболяванията на прехвърлителя датират от 2011,а свидетелката
нищо не знае за някакви заболявания.Съдът не дава вяра и на показанията на св.Г. Г.а-
дъщеря на ищцата по същите съображения,както и на св.Ст.С. – приятел на
предишната свидетелка и споделящ неконкретизирани впечатления.И тримата
8
свидетели споделят впечатления от преди сключване на договора,които са неотносими
към предмета на спора.Настоящият състав дава вяра на показанията на св.Е.А. и Ал.С.
– съседи,незаинтересовани от изхода на делото,споделящи свои непосредствени
впечатления,и на показанията на св.Св.П.,която макар и сестра на ответницата
добросъвество депозира показания,които кореспондират с показанията на предходните
двама свидетели и с писмените доказателства по делото. От гласните доказателства се
установява, че ответницата, нейната сестра и тяхната майка непрестанно са били
ангажирани с потребностите на И. П.Г., като ответницата и майка й на практика са
живели в едно домакинство с него, подсигурявали са му храна, отопление, помощни
средства, грижели са се за личната му хигиена и чистотата на дома и редовно са
предприемали нужните мерки за медицинското му обслужване за лечение,
осигуряване на медикаменти, извършване на контролни прегледи, спазване на
предписан хранителен режим.
От гласните доказателства се налага безпротиворечивия извод, че приживе
прехвърлителят е приемал и е бил напълно доволен от полаганите за него грижи, и е
бил задоволен от начина, по който ответницата, нейната сестра и майка й са
изпълнявали задълженията по договора за издръжка и гледане. Св. С. П. и нейната
майка, която е и майка на ответницата, като трети лица по смисъла на сключения
договор от 08.04.2020 г. са престирали на прехвърлителя договорените грижи и
издръжка (издръжката може да се дава и в натура), в съответствие с нуждите и волята
на прехвърлителя, осигурявайки му спокоен и нормален живот, съобразно нуждите и
предпочитанията му. Прехвърлителят е приемал този начин на изпълнение, отговарящ
на установените му навици и здравословно състояние. Престираното е отговаряло на
действителните нужди на прехвърлителя, според разбиранията му и той го е приемал.
В този смисъл е разрешението, дадено в цитираното от ВрРС решение.
Предявеният иск за разваляне на договор за издръжка и гледане е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение.Въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава
следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.
При този изход на делото въззивниците следва да заплатят на въззиваемата
сторените от нея разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на
600 лева – изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,ВрОС
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд Враца от 30.072021г.по гр.д.№
267/2021г.
ОСЪЖДА Г. П. Г. от гр.Враца и Т. П. СТ. от с.Веслец,обл.Враца да заплатят на
Д. И. П. от гр.Враца сумата 600,00 лева – разноски пред възззивната
инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
уведомяване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10