№ 3214
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100510295 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба от 11.08.2022 г. на длъжника С. К. К., чрез адв. А. Т.,
срещу постановление от 4.08.2022 г. за отказ от на частен съдебен
изпълнител Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, по изпълнително дело №
20178410406813/2017 г., да бъде прекратено изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че по изпълнителното дело, образувано през 2017
г., не са извършвани никакви изпълнителни действия, повече от две години,
поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, като в
тази връзка се позовава на приетото в тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че актът на
частния съдебен изпълнител има само констативен характер, като отказът му
да прогласи прекратяването на изпълнителното дело бил незаконосъобразен.
При тези съображения прави искане да бъде отменен отказът на частния
съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство и да бъде
постановено неговото прекратяване. Претендира разноски.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД, чрез старши юрисконсулт М.Н., е подал възражение,
в което са изложени съображения за неоснователност на подадената жалба.
Сочи се, че поради обявеното извънредно положение на територията на
Република България и съгласно Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение, спират да текат определените в закона срокове,
между които и законоустановения двегодишен срок за настъпване на
перемпция. Сочи се, че следва да бъде приспаднат срока от 2 месеца и 1
1
седмица от 2020 г., доколкото по силата на посочения закон за този период
давност не е текла, не е текъл и срокът за настъпване на перемпция.
Допълнително се излагат съображения, че по делото са извършвани
множество изпълнителни действия, които са прекъсвали изтичането на
двегодишния срок за перемиране на делото. Отделно частния съдебен
изпълнител бил овластен с правата по чл. 18 ЗЧСИ. Прави се искане жалбата
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че
жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Подробно са описани
изпълнителните действия, които частният съдебен изпълнител счита, че са
довели до прекъсване на двегодишния срок за настъпване на перемпция,
както и постъпилите плащания. Излага се становище, че жалбата следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните,
мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото,
намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20178410406813 по описа на частен съдебен
изпълнител Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, е било образувано на молба от
4.08.2017 г. на „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 9.05.2017 г.,
издаден по гр.дело № 69313/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 63
състав, срещу С. К. К. за следните суми: 465,43 лв., ведно със законната
лихва, считано от 30.11.2016 год. до окончателното изплащане, 25,51 лв. –
договорна лихва за периода от 15.12.2014 г. до 18.11.2016 г. и 325 лв. –
разноски в производството.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
възложил на частния съдебен изпълнител правата по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ.
С разпореждане от 4.08.2017 г. е наложен запор върху левовите и валутни
банкови сметки на длъжника в „Банка Пиреос България“ АД и е насрочен
опис на движимото имущество на длъжника.
С молба от 12.06.2018 г. е поискано налагането на запор върху трудовите
възнаграждения/пенсии на длъжника, както и опис на движимите вещи,
собствени на длъжника.
С разпореждане от 4.09.2018 г. е наложен запор върху вземанията на
длъжника С. К. К. за суми по банкови сметки /левови и валутни/, открити в
„Банка ДСК“ ЕАД.
На 10.09.2018 г. по делото е постъпила сумата от 1221,61 лв., за което е
налице съответно отбелязване на изпълнителния лист.
С молба от 3.09.2019 г. е направено искане от взискателя да бъде наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С молба от 6.10.2021 г. е направено искане от взискателя да бъде наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и върху негови
банкови сметки и сейфове.
С молба от 15.07.2022 г. длъжникът е направил искане да бъде прекратено
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, предвид
неизвършването на изпълнителни действия в продължение на две години. С
2
обжалваното постановление от 4.08.2022 г. частният съдебен изпълнител е
отказал да прекрати изпълнителното производство.
При така изложеното от фактическа страна, от правна страна
въззивният съд намира следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да е налице основанието за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
взискателят следва да не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В конкретния случай предприемането на всяко
от изброените по-горе действия по изпълнителното производство от
взискателя и по инициатива на частния съдебен изпълнител, предвид
възлагането на правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, е от естество да прекъсне
двегодишния срок, след изтичането на който при липса на предприети
действия по изпълнителното дело, същото се прекратява по силата на закона.
В случая взискателят не е поискал извършване на изпълнително действие в
периода 3.09.2019 г. – 6.10.2021 г., като извършване на такова не е предприето
и от частния съдебен изпълнител. Въпреки че в този период са изтекли две
години, делото не се е прекратило по силата на закона, доколкото на
основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни,
арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по
производствата и делата съгласно приложението към чл. 3, ал. 1.
Извънредното положение е отменено, считано от 20.05.2020 г. Ето защо
доколкото в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. сроковете по
изпълнителното производство са били спрени по силата на посочения закон,
към 6.10.2021 г., когато взискателят е депозирал молба с искане за
извършване на изпълнително действие, двегодишният срок, след изтичане на
който делото се прекратява по силата на закона, не е бил изтекъл.
Съдът констатира, че по изпълнителното дело е постъпило плащане в размер
от 1221,61 лв. на 10.09.2018 г., като отбелязване в този смисъл е направено на
изпълнителния лист. Няма данни да е извършено разпределение от частния
съдебен изпълнител. Съгласно изпратената до длъжника покана за
доброволно изпълнение от 25.05.2022 г., общият размер на дълга по
изпълнителното дело е 1155,70 лв., като в него се включват дължимите суми
за главница в размер на 465,43 лв., 25,51 лв. – договорна лихва за периода от
15.12.2014 г. до 18.11.2016 г. и 325 лв. – разноски в производството, както и
разноски по изпълнителното дело в размер от 113,76 лв., дължими по Тарифа
за таксите и разноските към ЗЧСИ, юрисконсултско възнаграждение в размер
от 100 лв., други такси, дължими до този момент, в общ размер от 126,00 лв.
В поканата е отразено, че по делото има постъпило плащане в размер от
1221,61 лв. Видно от мотивите на ЧСИ, същото е постъпило на 10.09.2018 г. в
изпълнение на наложения запор върху банковите сметки на длъжника в
„Банка ДСК“ ЕАД.
С оглед изложеното, необходимо е частният съдебен изпълнител да извърши
преценка относно обстоятелството дали е настъпило погасяване на дълга,
3
предвид постъпилата по делото сума.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 11.08.2022 г. на длъжника С. К. К.,
чрез адв. А. Т., срещу постановление от 4.08.2022 г. за отказ на частен
съдебен изпълнител Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, по изпълнително дело №
20178410406813/2017 г., да бъде прекратено изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на жалбоподателя и на частен съдебен
изпълнител Н.М. – за извършване на преценка относно обстоятелството
дали е настъпило пълно или частично погасяване на задължението, във
връзка с изложеното в мотивите на частния съдебен изпълнител относно
постъпилата по изпълнителното дело сума.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4