Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г.,
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети
състав на седми юли две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в
състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело №2741 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
128а от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано
е по искова молба от Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрисконсулт А. за прогласяване
нищожността на определение №2610/03.12.2020г. постановено по
ч.адм.д.№2655/2020г. на Административен съд-Варна.
В исковата молба се релевират доводи, че в заповедта за налагане на
принудителна административна мярка № 344-ФК/10.11.2020г. не се съдържа
волеизявление за допускане на предварително изпълнение на същата, като съдът се
е произнесъл при липса на подлежащ за оспорване акт извън пределите на
правораздавателната си власт. Сочи се, че изводът за наличие на допуснато
предварително изпълнение, съдът е направил единствено анализирайки датата
посочена в разписката за връчване на процесната заповед. Посочената дата се
сочи, че е денят, в който заповедта би влязла в сила при липса на жалба против
нея, но дали ще постъпи такава не би могло да се предвиди. В случай, че заповедта
не бъде оспорена в законоустановения срок, то ще се пристъпи към изпълнение,
което няма да е предварително, а действие по изпълнение на влязъл в сила
индивидуален административен акт.
На следващо място се сочи, че не е взето под внимание волеизявлението на
административния орган, чрез процесуален представител, че по оспорената заповед
не е допуснато предварително изпълнение и няма друг акт съдържащ мотиви за
допускане на предварително изпълнение по заповедта.
По изложените аргументи, ищецът сочи, че съдът се е произнесъл по
разпореждане за предварително изпълнение на заповед за налагане на ПАМ, което
не се съдържа в нея, което прави същото определение на съда нищожно и искът
основателен. Релевират се доводи, че определението на съда е постановено в
противоречие с целите на закона, като заповедта цели охрана на определени
обществени отношения, защита на засегнатите. В случая липсва нужда от защита по
предварително изпълнение на акта, поради това се сочи, че съдът е надхвърлил и
е излязъл извън рамките на правораздавателните си правомощия.
С оглед на изложените доводи се отправя искане за прогласяване нищожността
на определение №2610/03.12.2020г., постановено по ч.адм. д. № 2652/2020 г., по
описа на Административен съд - Варна, ХХІХ състав и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба. По съществото на спора моли предявения иск да бъде уважен като се
постанови решение, с което се прогласи нищожността на определение постановено
по ч.адм.д.№2650 по описа на Административен съд-Варна за 2020г. с присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не изразяват становище по исковата молба и по
съществото на спора.
Административен съд–Варна, след като обсъди релевираните
с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото
относими доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства, съдържащи
се в частно административно дело № 2655/2020г. по описа на Административен съд
– Варна, се установява, че е образувано по жалба от „БУЛ – ИТ ГЛАС“ ООД, ЕИК *********
представлявано от М.П.Д., чрез адв. В., срещу разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 344-ФК/10.11.2020 г. издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С
разпореждане на съда от 02.12.2020г. е предоставена на ответника възможност да
посочи разпореждането за допуснато предварително изпълнение: „Запечатването ще се извърши на 04.12.2020 г. от 10 часа“, вписано в
разписка за връчване на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №344-ФК/10.11.2020 г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП от кой орган е издадено, като се представят доказателства за
компетентността на същия да издаде посоченото разпореждане и се уточни налице
ли са мотиви, съдържащи се в друг акт за допускане на предварително изпълнение.
С молба ответника, чрез пълномощника юрисконсулт А. уточнява, че по заповедта
не е допуснато предварително изпълнение. На страница 4 от заповедта е посочено,
че запечатването следва да се извърши в срок от 15 /петнадесет/ дни от датата
на влизане в сила на същата. Няма друг акт или мотиви съдържащи се в друг акт
за допускане на предварително изпълнение на посочената заповед.
С определение
№2610/03.12.2020г. по ч.адм.д.№2655/2020г. административен съд-Варна, ХХІХ
състав е обявил нищожността на разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 344-ФК/10.11.2020 г. издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което е
определено, че запечатването ще се извърши на 04.12.2020 г. от 10,00 часа.
За да постанови този резултат съдът е
констатирал, че в случая изявлението „Запечатването ще се извърши на
04.12.2020 г. от 10 часа“, вписано в разписка за връчване на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №344-ФК/10.11.2020 г. издадена
от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по
същество съставлява разпореждане за предварително изпълнение по смисъла на чл.
60, ал.1 от АПК. Установил е също, че на
стр.4 от посочената заповед е посочено „Запечатването следва да се извърши в
срок до 15 /петнадесет/ дни от датата на влизане в сила на заповедта за
налагане на принудителна административна мярка. Запечатването ще се извърши в
конкретен ден и час определен от връчителя на настоящата заповед.“ В този
смисъл съдът е приел, че предвид изявлението, че връчителят на заповедта ще
извърши определяне на времето за предварително изпълнение и посочване от същия,
че на 04.11.2020 г. в 10,00 часа, че ще
се извърши запечатване на обекта, то това потвърждава изложеното от съда, че е
допуснато предварително изпълнение на оспорената заповед. Констатирано е също,
че Разпореждането е издадено от връчителя на заповедта – П.Б.К. – СИП в Главна
дирекция фискален контрол – Варна при ЦУ на НАП, който не разполага с
компетентност да издава заповед от вида на процесната, поради което е приел, че
разпореждането е издадено от некомпетентен орган и същото е нищожно. Съдът е посочил, че дори и да се приеме, че П.К.не
е издател на посоченото разпореждане, че на 04.12.2020 г. от 10 часа, ще се
извърши запечатването на обекта, то в този случай не е ясен органа, който го е
издал. Поради липсата на възможност да се установи компетентността на органа
издал посоченото разпореждане съдът е напрали извод и за липса на компетентност
на лицето, което го е издало, поради което отново е стигнал до извод, че
разпореждането е нищожно. Прогласил е нищожността му и е посочил,че
определението не подлежи на обжалване.
При така установената фактическа обстановка настоящия
съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно изрично разписаната с чл.
128а, ал. 1 от АПК процесуална възможност
е допустимо без ограничение във времето, когато е налице правен интерес, да се
предяви иск за обявяване нищожността на постановените от административните
съдилища или от Върховния административен съд съдебни решения и определения, които преграждат по-нататъшното
развитие на производството. За допустимостта на този установителен иск е
необходимо решението или определението, чиято нищожност се претендира, да не е
било предмет на заявено в сроковете по чл. 211 от АПК касационно оспорване, по основателността на което
касационната инстанция се е произнесла. В случая тази предпоставка е налице.
При това положение състава намира, че е сезиран с
допустим и редовен иск за обявяване нищожността на съдебно определение, по реда
на чл.
128а от АПК, от страна по делото, определението по което
се моли да бъде обявено за нищожно. Искът е подаден пред компетентния съд,
предвид разпоредбата на чл.
128а, ал. 2 от АПК.
При преценката на основателността на иска по чл.
128а от АПК, съдът следва да се ръководи единствено от
критериите за нищожност на съдебните актове, за да не излезе извън следващите
се от чл.
128а от АПК параметри на дължимата проверка. При това,
тъй като става въпрос за исково съдебно производство, в което предвид
диспозитивното начало предметът на делото се определя изцяло от ищеца с
очертаването на спорното право, чрез основанието и петитума на иска му, при
проверката съдът е обвързан изцяло от заявените в исковата молба основания за
нищожност на определението и преценява наличието на този порок именно при
тяхното изследване и съобразяване. Ищецът мотивира искането си за обявяване на
нищожност с мотиви от контекста на изложеното в определението, като счита, че
произнасянето е при липса на предмет, тъй като не се съдържа разпореждане за
предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ.
По правило нищожността на съдебните актове е резултат от
най-тежки пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. Касае се
за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на
състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с
формата или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля.
Съдебната практика се е произнасяла, че нищожен съдебен акт има в случаите,
когато решението е постановено от незаконен състав; еднолично от съдия, вместо
от съдебен състав, когато това е предвидено; само от съдебни заседатели или с
участие на лице, което не е било избрано за съдебен заседател; срещу лица,
неподчинени на правораздавателната компетентност на българските съдилища; при
постановяване на което не е спазена изискуемата от закона писмена форма или
неподписано решение; съдържанието на което е абсолютно неразбираемо; което е
постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Следователно
това са изключителни тежки пороци, засягащи компетентността на съда, изразената
в съдебното решение или определение воля или много тежък порок във формата им.
Същите пороци, като основания за нищожност на съдебните актове са приети и от
ВКС в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 година по тълкувателно дело № 1/2011
година на ВКС.
В случая наведените с исковата молба основания не
представляват пороци, водещи до нищожност на определението. Това е така, защото
съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗСВ, респ. чл. 132 от
АПК на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с
изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд, а
съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗСВ и чл. 164 от АПК Административният
съд разглежда административните дела в състав от един съдия, освен ако
със закон е предвидено друго. Нормата на чл.186 ал.4 ЗДДС предвижда обжалването на заповедта от вида на процесната да се
извършва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като чл. 188 ал.1 ЗДДС е регламентирана възможност за предварителното й изпълнение. Разпоредбата
на чл.188 ал.2 ЗДДС (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020
г.) предвижда, че определението на съда не подлежи на обжалване.
В настоящия случай видно от съдържанието на определение
№2610/03.12.2020г., постановено по ч.адм.д.№2655/2020г. същото е постановено от
законен едноличен съдебен състав, тъй като съдът е бил сезиран с жалба срещу разпореждане за допускане
на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 344-ФК/10.11.2020 г. издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Съдебният акт е постановен в закрито заседание в предвидената
от закона форма и съдържа всички реквизити, посочени в чл. 254, ал. 2
от ГПК. Определението съдържа изложение на жалбата,
становището на ответника, което е аналогично с изложеното в исковата молба,
фактическите установявания на съда, правни изводи и диспозитивна част.
Диспозитива на определението съответства на мотивите му. Определението е
подписано от съдебния състав, който го е постановил и е постановено в закрито
заседание по арг. от чл.60 ал.6 АПК. Волята на едноличния състав на
Административен съд–Варна в определението е изразена ясно и недвусмислено и е
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда.
Настоящият състав на съда намира, че твърденията на ищеца
за наличие на пороци на съдебния акт не обосновават извод за нищожност. Както
бе посочено по-горе са напълно аналогични изложеното становище по жалбата в
хода на производството по ч.адм.д. №2655/2020г. и тези в исковата молба, а
именно за липсата на допуснато предварително изпълнение в Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 344-ФК/10.11.2020 г.
Въпросът обаче за правилността на този съдебен акт, не е от
компетентността на настоящия съд. Несъгласие
с изложени мотиви и крайния извод на съда не могат да обосноват нищожност на определението,
доколкото е налице пълно единство между изложените мотиви и диспозитива на
съдебния акт.
Несъгласието на ищеца с преценката на доказателствата по
делото, респективно направените изводи не може да обуслови наличие на основание
за обявяване нищожност на определението.
Обсъждане на правилността на съдебния акт е недопустимо,
защото настоящият съд не разполага с подобни правомощия. Налага се убеждението,
че изложените в исковата молба доводи освен, че преповтарят поддържаната теза
по ч.адм.д. №2655/2020г., но и изместват предмета на настоящия спор, защото е
недопустимо при наличие на постановен съдебен акт, с който е приключил спора
отново да се преразглежда изразеното становище на административния орган, но в
исково производство.
От анализа на определение
№2610/03.12.2020г. постановено по ч.адм.д.№2655/2020г. на Административен
съд-Варна, настоящият съдебен състав приема, че
съдебният акт е постановен в рамките на правораздавателната власт на
съответната съдебна инстанция, по повод подадена пред него жалба и като такъв е
валиден. Определението е постановено в законоустановена писмена форма,
подписано е от съдебния състав, разпределен да разгледа образуваното дело като
обективираната в съдебния акт воля на съдебния състав е напълно ясна и
разбираема. Съдът е изложил мотиви по отношение на релевантните към казуса
въпроси, аргументирал се е обстойно и при извършена служебна проверка по чл.168
ал.2 АПК е стигнал до крайния извод за нищожност на разпореждане за
допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 344-ФК/10.11.2020 г. издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което е
определено, че запечатването ще се извърши на 04.12.2020 г. от 10,00 часа. Извън
предмета на настоящия спор е и твърдението на ищеца, че посочената в разписката
дата е деня, в който заповедта би влязла в сила при липса на жалба, което не би
могло да се предвиди, тъй като по този въпрос сезирания със спора съд се е
произнесъл като е изложил мотиви, защо приема, че именно посочените дата и час
касаят предварителното й изпълнение. Горното не обосновава липса на предмет на
произнасянето доколкото съдът изрично е констатирал и обосновал, защо не приема
тезата на ответника в производството по ч.адм.дело №2655/2020г.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав приема, че определение №2610/03.12.2020г. постановено по ч.адм.д.№2655/2020г. на
Административен съд-Варна не страда от пороци, водещи
до неговата нищожност. Същото е валидно и допустимо и постановено в рамките на
правомощията на съдебния състав. Поради това, исковата молба като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложеното, Административен съд – Варна, ХІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова молба от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
пълномощника юрисконсулт А. с искане за обявяване нищожността на определение
№2610/03.12.2020г. постановено по ч.адм.д.№2655/2020г. по описа на
Административен съд-Варна.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: