Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали,
24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на
зам.- окръжен прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от
съдия Шефки канд № 7
по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН,
във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна
жалба от Е.Н.Д. от *** срещу
Решение №260106/03.12.2020г., постановено по анд
№656/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Жалбоподателката
твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение
на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че
от събраните по делото доказателства, вмененото й нарушение не е доказано по
несъмнен начин. Твърди, че фитнес зала „***” била затворена от датата на
обявяване на извънредното положение на 13.03.2020г. и към 14.04.2020 г., не
функционирала по предназначение, респ.
не била “обществено място” по смисъла на
относимата заповед на министъра на здравеопазването.
Сочи неправилна правна квалификация на нарушението, тъй като посочената като
нарушена норма на чл.209а, ал.1 Закона за здравето /ЗЗ/ била бланкетна, като не било посочено конкретно нарушеното
правило за поведение по ЗЗ. Счита също, че задължението, въведено с т.9 на
заповед на министъра на здравеопазването, е в колизия с нормите на Закона за
ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, поради което
не следва да се прилага, като противоречаща на законови разпоредби. Процесното наказателно постановление, не било съобразено и с
разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗАНН, тъй като към датата на издаването му, Заповед
№РД-01-197/11.04.2020г. била отменена със
Заповед №РД-01-247/01.05.2020 на министъра на здравеопазването. Иска
отмяна на обжалваното решение, както и
на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация – Директор на ОД на МВР
–Кърджали, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Кърджали, намира жалбата за неоснователна. Счита, че установените по делото
факти са относими към състава на визираното нарушение
на чл.209а, ал.1 ЗЗ, както и че не са налице сочените в жалбата касационни основания
за отмяна на оспореното решение. В тази връзка, предлага оспореното решение да
бъде оставено в сила.
Административният съд, след като извърши
проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни
основания, констатира следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е
подадена от страна по анд №656/2020 г. по описа на РС
- Кърджали, засегната неблагоприятно от оспореното решение, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С оспореното решение районният
съд е потвърдил Наказателно постановление № 154/14.05.2020 г., издадено от
директор на ОД МВР-Кърджали, с което, на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ, на Е.Н.Д. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лв., за извършено нарушение
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена
със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. С
горното решение жалбоподателката е осъдена да заплати
на ОД на МВР – Кърджали и деловодни разноски в размер на 100 лв. С оглед
събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на свидетелите –
очевидци - А. Ч., И. П., П. К. и Е. Ю., кредитирани
изцяло, като достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените
доказателства по делото, съдът приел за установено, че на 14.04.2020 г. жалбоподателката се
е намирала на закрито обществено място, без да има поставена защитна маска за
лице, с което е осъществила състава на вмененото й нарушение. Показанията на
св. Г. в частта им, относно твърдениятя, че залата не
е работила, не били кредитирани от съда, предвид обратното, установено от
полицаите, били на мястото около 10-15 минути след пристигането на жалбодателката и св. Г., както и поради заинтересоваността на свидетелката от изхода
на делото. Освен това, според писмените доказателства, събрани по ДП № **/***г.
по описа на РУ-Кърджали, установените от полицаите 4 лица от женски пол, отишли
в залата, изтъквайки различни причини. Три от тях заявили, че почистват
уредите, като свидетелката Х. Х. С. е заявила, че четирите момичета, по двойки,
са тренирали в залата. При извършената служебна проверка, съдът не констатирал
и нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода
на административнонаказателното производство. АУАН и
НП били съставени от компетентен орган, с необходимите реквизити по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Не са констатирани и съществени нарушения на процесуалните
правила, които да ограничават правото на защита на нарушителя и да опорочават
НП до степен, налагаща отмяната му. Изложени са и доводи във връзка с
възраженията в жалбата за неправилна правна квалификация на деянието. Прието е,
че констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г. на министъра на здравеопазването. Прието е също, че за установеното
административно нарушение е приложен административният акт, който е бил в сила
по време на извършването му. В тази връзка е отбелязано, че заповедта на
министъра на здравеопазването е с определен срок на действие и след изтичането
му не е приет нов нормативен акт, за да може жалбодателят
да се позове на по-благоприятен закон. Прието е, че процесното
деяние не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид
значимостта на охраняваните, с разпоредбата на чл.209а,
ал.1 от ЗЗ, обществени отношения, както и че неспазването на последното правило
създава риск
за живота и здравето на неограничен кръг лица. По изложените съображения, съдът
потвърдил наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно.
При извършената служебна
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд намира, че решението е
валидно, допустимо и правилно.
Според относимата
към случая разпоредба на чл.63, ал.1 от ЗЗ(Доп. - ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила
от 14.03.2020 г.), при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
На основание горната разпоредба,
със Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г., са били въведени
противоепидемични мерки на територията на страната, като с т.9 от последната
заповед, в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., е въведено и задължение за всички лица, които се намират в закрити или на открити
обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти,
паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.).
Съгласно разпоредбата чл.209а, ал.1
от ЗЗ(Изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от
9.04.2020 г.), който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че на 14.04.2020 г., жалбоподателката се намирала
във фитнес зала „***, заедно с други лица, без поставена защитна маска. Последната
фитнес зала е обществено място по своето предназначение, съгласно
определението, дадено в §1а, от ДР на
ЗЗ, както и по смисъла на т. 9 от Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. В тази връзка, обстоятелството, дали към момента на
проверката спортната зала е била свободно достъпна за външни лица или не, не е относимо към определянето й
като обществено място, а има значение за ангажиране отговорността на стопанисващите
залата лица. При така установеното, съдът намира за правилни изводите на
районния съд, че лицето е нарушило задължението си да
носи защитна маска за лице на закрито обществено
място.
Правилни са и
изводите на районния съд, че деянието не съставлява маловажен случай, тъй като
не е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид
нарушения, както и че не
е налице хипотезата на последваща по – благоприятна
разпоредба, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Последната норма предвижда, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, да се прилага онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Действително, според последваща Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. на министъра на здравеопазването, е отпаднало
задължението за носене на защитни маски. Действащата обаче, към 14.04.2020г., и
посочена като нарушена разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, регламентираща
задължението за спазване на противоепидемичните
мерки, въведени с акт на министъра на
здравеопазването, както и санкцията за неспазване на горното задължение,
не е по-благоприятна, от приложената спрямо
нарушителя.
Не е налице и
твърдяното в жалбата противоречие между задължението въведено с т. 9 от заповед на министъра на здравеопазването и
разпоредбите на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или
скриващо лицето. Съгласно чл. 3, т. 3 от ЗОНОПСЛ,
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от с.з., /въвеждаща забрана за носенето на
облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето/, не се прилага, когато със закон е установено
друго. В случая, „друго“ е установено в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1, вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ, въз основа на която е издадена
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г. на министъра на здравеопазването, поради което е налице изключение от
забраната, предвидена в ЗОНОПСЛ
По изложените съображения правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора, за описаното в НП нарушение,
и като е стигнал до този извод, районният съд е постановил законосъобразно
решение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Кърджали
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№260106/03.12.2020г., постановено по анд №656/2020 г.
по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.