№ 1390
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. И.
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501323 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК: *********, подадена чрез пълномощника му юрисконсулт Х.,
против Определение № 4168 от 15.04.2022 г., постановено по гр. д. № 5044 по
описа на РС – Пловдив за 2022 г., с което производството по делото е
прекратено и е обезсилена Заповед за изпълнение № 6967 от 02.08.2021 г.,
издадена по ч.гр.д. № 12617 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното
определение. Оспорва се изводът на районния съд, че заявителят
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД не е представил в срок доказателства
за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Навеждат се твърдения, че
съобщението с дадените на заявителя указания за възможността да предяви
иск относно вземането си е връчено на 11.03.2022 г., а не на 01.04.2022 г.,
както е приел първоинстанционният съд. Отправя се молба за отмяна на
обжалваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените в частната жалба оплаквания, намира
за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен по
реда на чл. 422 ГПК от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против АС.
КР. ИЛ., ЕГН: **********, иск за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 777,38 лв. – главница,
1
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода за
периода 21.09.2018 г. – 22.07.2021 г., както и сумата от 79,13 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода 30.11.2018 г. – 30.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателното
плащане, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 12617 по описа на РС – Пловдив за 2021 г. За извършване на
преценка на допустимостта на иска и определяне на точния размер на
дължимата държавна такса първоинстанционният съд е изискал за
послужване посоченото частно гражданско дело. След постъпването на
последното съдът е констатирал, че заявителят е представил доказателства за
завеждане на иска на 06.04.2022 г., след като предоставеният от заповедния
съд едномесечен срок вече е бил изтекъл на 01.04.2022 г. По тази причина е
приел за недопустимо образуваното исково производство и го прекратил,
като е обезсилил и издадената заповед за изпълнение.
Така постановеното определение е неправилно.
От материалите по приложеното по делото заповедно производство по
ч.гр.д. № 12617 по описа на РС – Пловдив за 2021 г. се установява, че
издадената в полза на заявителя „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
заповед за изпълнение е била връчена на длъжника АС. КР. ИЛ. по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление. С Разпореждане № 4718 от
27.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 12617 по описа на РС – Пловдив за
2021 г., на заявителя е указано, че в едномесечен срок от съобщението може
да предяви иск относно вземането си, като довнесе дължимата държавна
такса, че в посочения срок следва да представи доказателства, че е предявил
иска, както и че в случай че не представи такива, издадената заповед за
изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщението с дадените указания е връчено
на заявителя, но от отпечатъка от поставения върху върнатия от съобщението
отрязък печат с дата не може да се установи точната дата на връчването,
доколкото първата цифра от датата не се чете. От отпечатъка е видно, че
втората цифра от датата е „1“, както и че връчването е извършено през м. март
2022 г. Не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че
съобщението е връчено на заявителя на 01.03.2022 г. Това е така, доколкото
самото съобщение е изпратено на 02.03.2022 г. и не би могло да бъде връчено
на 01.03.2022 г., т.е. на дата, прехождаща датата на изпращането му. С оглед
посоченото по-горе относно четимата част от отпечатъка, то съдът намира, че
е напълно възможно съобщението да е връчено на 11.03.2022 г., както твърди
заявителят в частната си жалба. Останалите възможни варианти са
връчването да е извършено на 21.03.2022 г. или 31.03.2022 г. С молба с вх. №
27437/06.04.2022 г. заявителят е представил доказателства пред заповедния
съд за предявяването на иска по чл. 422 ГПК на същата дата, поради което
според настоящия състав на съда при всички положения срокът за
предявяване на иска е бил спазен. Освен това, посочената неяснота по
отношение на датата на връчване на съобщението не следва да бъде тълкувана
във вреда на страната, тъй като съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК задължение на
2
връчителя е да удостовери с подписа си датата на връчването.
Горното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на
делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 4168 от 15.04.2022 г., постановено по гр. д.
№ 5044 по описа на РС – Пловдив за 2022 г.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3