№ 53
Гр.
Силистра, 14 юни 2023
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Е.Чернева
при
секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното от съдията адм. д № 26
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 156 и сл. ДОПК и чл. 145 и сл. АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Жалбоподателят
"Нийдком" ЕООД с ЕИК ********* оспорва ревизионен акт (РА) №
Р-03001919004588-091-001 / 04.02.2020 г., издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Варна и
потвърден с решение № 106 / 15.05.2020 г. на ответника, с който са установени задължения на
дружеството, както следва:
корпоративен данък (КД) за 2014 г. в размер на 6058,15 лв. с мораторна лихва
върху данъка в размер на 2880,59 лв.; КД за 2015 г. в размер на 5507,34 лв. , от които се оспорват 4000.77
лева, с мораторна лихва в размер на 2149,71лв.; КД за 2017 г. в размер 109,15
лв., от които се оспорват 30.73 лв., с мораторна лихва върху данъка в размер на
20,41 лв.; данък добавена стойност (ДДС) за м.01.2014 г. в размер на 63,34 лв.
с мораторна лихва върху данъка в размер на 38,40 лв.; ДДС за м.02.2014 г. в
размер на 3050,00 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 1825,44 лв.;
ДДС за м.04.2014 г. в размер на 602,87 лв. с мораторна лихва върху данъка в
размер на 350,59 лв.; ДДС за м.05.2014 г. в размер на 4398,06 лв. с мораторна
лихва върху данъка в размер на 2517,21 лв.; ДДС за м.06.2014 г. в размер на
1597,44 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 896,27 лв.; ДДС за
м.07.2014 г. в размер на 2112,30 лв. с мораторна лихва върху данъка е размер на
1174,25 лв.; ДДС за м.12.2014 г. в размер на 2096,64 лв. с мораторна лихва
върху данъка в размер на 1069,43 лв.; ДДС за м.01.2015 г. в размер на 1044,81
лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 527,06 лв.; ДДС за м.02.2015 г.
в размер на 2043,01 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 1014,01 лв.;
ДДС за м.04.2015 г. в размер на 1033,73 лв. с мораторна лихва върху данъка в
размер на 496,11 лв.; ДДС за м.05.2015 г. в размер на 66,67 лв. с мораторна
лихва върху данъка в размер на 52,46 лв.; ДДС за м.07.2015 г. в размер на
4277,04 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 2088,95 лв.; ДДС за
м.08.2015 г. в размер на 366,99 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на
163,57 лв.; ДДС за м.09.2015 г. в размер на 3145,50 лв. с мораторна лихва върху
данъка в размер на 1375,69 лв.; ДДС за м.11.2015 г. в размер на 1179,84 лв. с
мораторна лихва върху данъка в размер на 495,97 лв.; ДДС за м.12.2015 г. в
размер на 100,00 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 41,18 лв.; ДДС
за м.03.2017 г. в размер на 2137,59 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер
на 606,89 лв.; общият размер на всички гореописани вземания възлиза на 53 410.77
лв., от които 35 443.89 лв. данъци и 17966.88 лв. лихви. В жалбата се
съдържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон
при издаването на акта; претендират се и направените по делото разноски.
Първоначално по жалбата е
било образувано производството по адм. д. № 170 / 2020 г. на АдмС-Силистра,
приключило с постановяването на Решение № 6 / 09.02.2021 г., с което в една
част оспореният ревизионен акт е бил обявен за нищожен, а в друга, в която са установени задължения на
дружеството за общата сума 10031,50 лв., представляваща данък върху
добавената стойност за м.01.2014 г., м.04.2014 г., м.07.2014 г., м.01.2015 г.,
м.04.2015 г., м.05.2015 г., м.07.2015 г., м.08.2015 г., м.09.2015 г., м.11.2015
г. и м.12.2015 г., ведно с мораторна
лихва върху данъка, възлизаща общо на 4885,94 лв., жалбата е отхвърлена.
С решение № 1287 / 10. 02.
2022 г., постановено по адм. д. № 4833 / 2021 г. по описа на ВАС, I о., посоченото
решение на АдмС-Силистра по адм. д. № 170 / 2020 г. е отменено в частта, в която е обявен за
нищожен ревизионен акт № Р-03001919004588-091-001 / 04. 02. 2020 г. на органи
по приходите при ТД на НАП – Варна за
общо 25 412. 39 лева установени данъчни задължения на „НИЙДКОМ“ ЕООД и 13 080.
94 лв. лихви, от които 10 089. 65 лева за корпоративен данък за 2014 г.,
2015 г. и 2017 г. и лихви в размер на 5151. 69 лева, 15322. 74 лв. за ДДС за м. 02, 05, 06 и 12. 2014 г., м. 02. 2015
г. и м. 03. 2017 г. и лихви в размер на 7 929. 25 лева, както и в частта на
присъдените разноски, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
в посочената част при съблюдаване на указанията, дадени в мотивите на
касационния съдебен акт. В останалата част, в която жалбата на дружеството е
била отхвърлена, решението на първата инстанция не е било обжалвано и е влязло
в сила.
Жалбоподателят поддържа
заявеното оспорване. Твърди нищожност на ревизионния акт, свързани със
съображения, че предметът на настоящата ревизия дублира предмета на предходна
ревизия, тъй като не е било извършено надлежно изменение на ЗВР по предходното
производство и заповедта за изменението изхожда от ненадлежно оправомощено лице.
В тази връзка оспорва положения квалифициран електронен подпис върху Решение №
Р-03001919000834-098-001 / 14. 05. 2019 г. на зам. Директора на ТД на
НАП-Варна, с което на осн. чл. 7, ал. 3 от ДОПК е иззето разглеждането и
решаването на предходната ревизия с № Р-03001919000834 от Е.С. Х. и същото е
възложено на Д.Б.К., издала в последствие заповедта за промяна на обхвата.
Допълнително, в последното съдебно заседание оспорва квалифицираните електронни
подписи върху всички документи, в това число и заверките за вярност с оригинала,
извършени от процесуалния представител на ответника, по съображения, че не
покриват изискванията за КЕП по Регламент (ЕС)№ 910/2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги.
Ответникът – директорът на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно
управление на НАП, чрез своя процесуален представител, поддържа заявеното до момента становище за
неоснователност на жалбата и моли за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, дължими при първото и второто разглеждане на делото.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
В резултат на постановяването на
решението на касационната инстанция по адм. д. № 4833 / 2021 г. по описа на
ВАС, I о., предмет на разглеждане в настоящото производство са установените
задължения по РА за общо 25 412. 39 лева и 13 080. 94 лв. лихви. Към настоящия
момент по ЗДДС спорни се явяват реалността на доставките по седем бр. фактури,
издадени от „ГАЗ ТЕРМО ИНВЕСТ“, общо 48 бр. фактури за закупуване на дизелово
гориво, за които в РА е прието, че липсват доказателства, че е използвано за
дейността на дружеството (дан. периоди м. 05. 2014 г., м. 02. 2015 г. и м. 03.
2017 г.), неначислен ДДС от страна на
„НИЙДКОМ“ ЕООД във връзка с необходимост за префактуриране на задължение
относно наемна цена за м. 02. 2015 г. по
фактура № 697 / 02. 02. 2015 г., (макар да няма конкретни доводи в жалбата
относно тази доставка, същата не е изключена от предмета на спора с нарочно
изявление на процесуалния представител в с. з. на 14. 01. 2021 г.), както и
реалността на доставката по фактура № 70 / 02.08.2016 г., издадена от „Трейдинг
Комерс Експорт“ (дан. период м. 03. 2017 г.).
В частта по ЗКПО спорните
обстоятелства също са редуцирани, доколкото са обусловени от частичното
отхвърляне на жалбата, респ. влизане в сила на РА по отношение на част от
установените вземания по ЗДДС след постановяването на решението на АдмС –
Силистра при първото разглеждане на делото.
Предвид факта, че настоящото
производство се разглежда в хипотезата на чл. 226 АПК и е налице влязло в сила
съдебно решение, признаващо частична законосъобразност на оспорения ревизионен
акт, предметните рамки на процеса се явяват стеснени спрямо първоначалното
производство и произнасянето на съда не би могло да противоречи на вече
установени обстоятелства с оглед разпоредбите на чл. 177, ал. 1 и ал. 3 АПК, намиращи
приложение в настоящето производство по силата на препращащата разпоредба на §
2 от ДР на ДОПК. В тази връзка направеното при новото разглеждане на делото
оспорване на нищожността на ревизионния акт по съображения, че квалифицираните
електронни подписи в административното производство не покриват изискванията за
КЕП по Регламент (ЕС) № 910/2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги, е процесуално недопустимо (в този смисъл Решение №
9313 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4528/2015 г., II о., постановено при
сходна фактическа обстановка).
Наличието на влязло в сила
решение по част от вземанията по РА установява със сила на пресъдено нещо както
подписването на заповедта за възлагането на настоящата ревизия №
Р-03001919004588-020-001 / 16.07.2019 г. и заповедите за удължаване на срока
ѝ с № Р-03001919004588-020-002 / 30.09.2019 г. и №
Р-03001919004588-020-003 / 28.10.2019 г., така и оспорения ревизионен акт №
Р-03001919004588-091-001 / 04.02.2020 г. с КЕП, отговарящи на изискванията на
Регламент № 910 / 2014 г., а също и надлежното връчване на тези документи.
Спорни са липсата на отрицателна предпоставка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за възлагане на ревизията във връзка със
съмнения за дублиране на част от нейния предмет с предмета на ревизията,
възложена със заповед № Р-03001919000834-020-001 / 11.02.2019 г. и по-конкретно
необходимостта от установяване на факта, че процесните задължения са изключени
от обхвата на тази предходна ревизия на осн. чл. 113, ал. 3 ДОПК. Впрочем
установяването на този факт е стояло на дневен ред преди приключването на
производството по адм. д. № 56 / 2021 г. на АдмС-Силистра, чийто предмет е била
законосъобразността на РА № Р-03001919000834-091-001 / 21.08.2019 г., издаден
въз основа на посочената ЗВР № Р-03001919000834-020-001 / 11.02.2019 г. С
решение № 9209 / 19.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10420 / 2021 г. е отменено
решение № 90 / 02.08.2021 г. по адм. д. № 56 / 2021 г. и е обявена нищожността
на оспорения в производството ревизионен акт № Р-03001919000834-091-001 /
21.08.2019 г. поради невръчване на ЗВР № Р-03001919000834-020-001 / 11.02.2019
г. След като посочената заповед не е била връчена и издаденият ревизионен акт в
първото ревизионно производство е нищожен и този факт е установен със сила на
пресъдено нещо между страните, то нито един от посочените актове не би могъл да
породи предвидените в закона правни последици, а след като това е така, не би
могло да се говори за дублиране на предмета на двете ревизии и пречки за
възлагането на настоящата ревизия. Дори това да не беше така, по делото са представени
доказателства за обективната невъзможност за изпълнение на възложените функции
поради заболяване (л. 960-962) от страна Е.Х., в резултат на което са били
изпълнени условията за заместването ѝ от Д.Б.К. при издаването на заповед
за изменение на ЗВР № Р-030001919000834-020-004/16.07.2019 г. за промяна на
обхвата на ревизията, възложена със ЗВР № Р-30001919000834-020-001 / 11. 02.
2019 г. и в този смисъл указанията на касационната инстанция, дадени с решение
№ 1287 / 10.02.2022 г. по адм. д. № 4833 / 2021 г., са изпълнени и от събраните
доказателства не могат да се направят изводи за дублиране на предметите на
двете ревизии, респ. за наличието на пречки по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК за образуването на ново производство.
Отново във връзка с влязлото
в сила съдебно решение на АдмС-Силистра по адм. д. № 170 / 2020 г. не следва да
се коментират предпоставките за определяне на задължения на дружеството му по
реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. За прецизност следва да се отбележи, че е
достатъчно установяването на едно от лимитативно изброените в закона основания
от чл.122 ал.1 ДОПК (т.1-т.8), за да премине ревизията по особения ред, а в
настоящия случай е посочено наличие на три основания – съответно по чл. 122,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Основанието по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК визира
наличие на данни за укрити доходи или приходи, каквито данни несъмнено са
установени в хода на ревизията (данни, а не укриване). Достатъчно условие да се
премине към ревизия по реда на чл.122 ДОПК е установеното незаприхождаване на
шест придобити МПС и съответното неотразяване на приходите от тяхната продажба,
което е форма на укриване, без значение от субективната страна на бездействието.
Няма нормативно изискване за някакво съотношение между стойността на
укритите/недекларирани приходи и размера на общите такива, генерирани в рамките
на съответната финансова година по ЗКПО. Липсата на подадена ГДД по ЗКПО за
2014 г. е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК. В тази връзка
настоящият състав приема, че са налице основания за провеждане на ревизията по
особения ред.
На следващо място е
необходимо да се обсъди материалната законосъобразност на оспорения акт.
При наличие на основания за
извършване на ревизия по особения ред, в тежест на ревизираното лице е да
установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, оборващи тези по РА. В РА е прието, че поради липса на
доказателства за реално осъществени доставки от „Газ термо инвест“ ЕООД, не е
признато право на приспадане на данъчен кредит по седем фактури от посочения
доставчик в общ размер на 13 513. 67 лева, както следва: за данъчен период
м. 02.2014 г. – фактури № 279/24.02.2014 г. и № 288 / 28.02.2014 г.; за м.
05.2015 г. – фактури № ********** /29.05.2014 г. и № ********** /30.05.2014 г.;
за м. 06.2014 г. – фактура № **********
/12.06.2014 г.; за м. 12.2014 г. – фактура № ********** /10.06.2014 г.; за м.
02.2015 г. – фактура № ********** /13.06.2014 г. По същите съображения не е
признато и приспадане на право на данъчен кредит по една фактура с № 70 /
02.08.2016 г., издадена от „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД, за данъчен период м. 03.2017 г.
Така направените констатации се оспорват от
жалбоподателя, като спорът е дали посочените фактури документират реално
настъпили данъчни събития, съответно възникнало ли е за дружеството правото да
приспадне начисления по тях данък. За да
обоснове правото си на приспадане, жалбоподателят се позовава на издадените
фактури, счетоводни справки и представени в края на ревизията приемо-предавателни
протоколи за доставчика „Газ термо инвест“ ЕООД, подписани от двамата
управители, съдържащи идентични данни с тези, посочени във фактурите (л. 246-248 от делото).
Съгласно разпоредбата на чл.
68, ал. 1 от ЗДДС, данъчният кредит се определя като сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон за: 1/ получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2/
извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема
доставка; 3/ осъществен от него внос; 4/ изискуемия от него данък като платец
по глава осма. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, правото на приспадане на
данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем,
т. е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 и 3 ЗДДС. В
този момент възниква и задължението на доставчика да начисли ДДС.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 2
и 3 от ЗДДС сочи, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата,
на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена,
както и в специфичните случаи описани в чл. 25, ал. 3 ЗДДС. Следователно
извършването на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е абсолютна
предпоставка за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит.
Действителното извършване на
доставките, по които се претендира право на приспадане, е признато от трайната
практика на СЕС като необходимо условие за възникване на претендираното право.
В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална
доставка на стоки, не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното ѝ
отразяване при страните по доставката. Доказването на факта на реалното
предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда
с нея като собственик, изисква имплицитното установяване на следните
обстоятелства: първо, че доставчикът е разполагал със стока от същия вид и
количество, като фактурираните и второ, че това количество стока фактически е
предадено на получателя. Установяването на факта на обективното съществуване на
фактурираната стока, съответно, нейното реално предаване на разпореждане на получателя,
предполага изследването на въпроса за предходните и последващите продажби, за
съхранението и транспортирането на стоката, заприхождаването ѝ при
получателя, обективната ѝ наличност при получателя (което пък от своя
страна изисква установяване на възможността за съхраняването ѝ),
съответно за извършването на последващи продажби (в този смисъл Решение № 12553
от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13661/2014 г., VIII о.). Само при
категорични данни за горепосочените обстоятелства може да се направи обоснован
извод за реално съществуваща стокова верига, участниците, в която са
установими, а стоката - подлежаща на идентифициране.
В настоящия случай не е установено, че доставчикът
„Газ термо инвест“ ЕООД е разполагал със стоките, за които е издал фактурите на
дружеството–жалбоподател. В хода на ревизията са били извършени проверки, като
установените при тях обстоятелства (неоткрит офис и упълномощено лице от ЕООД
на декларирания адрес; липса на доказателства за произхода на стоките; липса на
кадрови ресурс за осъществяване на доставките и др.) са надлежно подкрепени с доказателства и не
са опровергани в хода на съдебното производство.
Подобни са и установяванията
относно другия доставчик - „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД, като доказателството, на което се
позовава жалбоподателя относно реалността на доставката по посочената по-горе
фактура, е единствено самата фактура и прикрепения към нея касов бон.
Не се установява и реалното
предаване на стоките и данни за тяхното транспортиране. Материалната
доказателствена сила на приложените приемо-предавателни протоколи, подписани от
двамата управители, в качеството им на частни свидетелстващи документи, се
разпростира само досежно удостоверените неизгодни за издателя факти (в този
смисъл проф. д-р Ж. Сталев в „Българско гражданско процесуално право“, ИК
„Сиела“, София 2000, стр. 286). Ето защо доказателствената сила на посочените
протоколи следва да се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. В
тази връзка не може да се приеме за установено по категоричен начин
фактическото получаване на стоките от жалбоподателя. Предвид липсата на
транспортни документи - товарителници, пътни листи, не е установено физическото
преместване на закупените стоки до обекти на жалбоподателя, нито влагането на тези
стоки в последващи доставки. Количествата на закупените материали изключва
пренасянето им на ръка или с лек автомобил, което означава, че пренасянето им е
изисквало допълнителна организация (например закупените Н профили по три от
фактурите са били между 5120 и 9722 кг – л. 644-645 от делото). В този смисъл
следва да се приеме, че липсват доказателства как е осъществен транспорта на
материалите, закупени от двамата доставчици, а представените приемо-предавателни
протоколи, без доказателства за транспортирането на стоките, не са достатъчни
за да обосноват извод, че стоката е предадена на разпореждане на получателя.
По отношение на отказания
данъчен кредит по общо 48 бр. фактури за закупуване на дизелово гориво, за
които в РА е прието, че липсват доказателства, че е използвано за дейността на
дружеството (дан. периоди м. 05. 2014 г., м. 02. 2015 г. и м. 03. 2017 г.)
следва да се каже, че констатациите на органите по приходите също не могат да
се счетат за опровергани. От дадените обяснения в хода на ревизията (л.244), а
и от жалбата по чл.152 ДОПК (л. 56), се установява, че дизеловото гориво е било
използвано за агрегати, които обезпечавали работата на помпите на чилърите -
елемент на оборудването на съоръжение „ледена пързалка“, а когато чилърът се е
предоставял под наем на „София Мед“ АД, машината е била подсигуряване с
генератор, за да не бъде спиран процеса в случай на авария. Същевременно са представени обяснения и
доказателства от посоченото дружество, съгласно които в периодите на ползване
на чилъра, не е ползван генератор на дружеството „Нийдком“, а съоръжението е
било захранвано със собствен токов източник (л. 314-348 от делото). Липсата на
съответствие между обясненията, дадени от управителя на дружеството-жалбоподател
относно използването на закупеното дизелово гориво, и сведенията, получени от
третото неучастващо в процеса лице-ползвател на чилъра, преценени в съвкупност
с количествата закупени дизелови горива по фактурите, отразени в ревизионния
доклад от стр. 38 до стр. 49, от които се установява закупуването на малки
количества гориво през кратки интервали от различни търговски обекти в цялата
страна, сочи на недостоверност на твърденията, че с това гориво са захранвани генератори,
обезпечаващи работа на ледени пързалки в гр. София или в гр. Бургас. Липсват и
доказателства как тези количества са били доставени до обектите. Протоколите за
изразходвани суровини и материали за собствени нужди, които са били показани на
вещото лице и приложени към експертизата, назначена при второто разглеждане на
делото (л. 1132-1136 от делото), са частни документи, без достоверни дати,
непредставени своевременно на ревизиращите органи. Освен това, противно на
посоченото от вещото лице, същите не се преценяват от съда като първични
счетоводни документи по смисъла на чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството,
тъй като по-скоро имат обобщаващ характер за използваното през съответния месец
гориво, а истинността им е разколебана от посочените по-горе несъответствия и
логически противоречия. Не следва да се пренебрегва и това, че за данъчни
периоди м.04.2014 г., м. 07.,08.,09. и особено м.11. 2015 г., в частта относно
отказаното признаване на данъчен кредит за закупено дизелово гориво, РА е
влязъл в сила. Не се установи че в отделните периоди дейността на
дружеството-жалбоподател в частта относно установения начин на отчитане на
изразходваните стоково-материалните запаси и конкретно на горивата, е била
различна, поради което наличието на влязло в сила решение относно другите
периоди създава индиция за законосъобразност на РА и относно процесните три
данъчни периода - м. 05. 2014 г., м. 02. 2015 г. и м. 03. 2017 г. В
заключение на изложеното се налага извода, че констатациите на органите по
приходите са правилни и по отношение на тази част от РА.
Що се касае за констатациите по РА за неначислен ДДС във
връзка със задължение за последващо префактуриране на задължение по фактура №
697 / 02. 02. 2015 г., относно наемна цена за м. 02. 2015 г. за ползване на
открита площ , разположена на външен паркинг пред търговски център Бургас
Плаза, върху който са поставени ледена пързалка, чилър и павилион за
съхранение, жалбоподателят не е изложил конкретни възражения. По силата на
договор за наем от 17.10.2014 г. с "Адвъртайзинг БГ" ЕООД
жалбоподателят е бил наемател на имота, който в последствие е предоставил за
стопанисване на друго търговско дружество-"Лъки 13" ЕООД, въз основа на
сключен договор за съвместна дейност от 17.11.2014 г. Съгласно представените писмени обяснения наемът
и всички съпътстващи разходи е следвало да бъдат префактурирани от
жалбоподателя, платими от "Лъки 13" ЕООД, респ. върху тях да бъде
начислен ДДС. В по-голямата си част ревизионният акт относно тези вземания е
влязъл в сила, като същите са били признати от жалбоподателя. Единствено
относно задължението за наем за м. февруари 2015 г. на стойност 444.80 лв.
липсва признание, но липсват и конкретни доводи относно неговата недължимост. Относно това задължение
първият наемодател "Адвъртайзинг БГ" ЕООД е издал фактура № 697 / 02.
02. 2015 г. на жалбоподателя на стойност 444.80 лв. и ДДС 88.96 лв. В този
период дейността по стопанисването на ледената пързалка и съоръженията и
помещенията, обезпечаващи дейността ѝ, се е осъществявало от "Лъки
13" ЕООД по силата на договора с жалбоподателя, като за м. февруари от
страна на жалбоподателя не е начислен ДДС върху дължимата цена за ползването.
Ето защо и в тази част констатациите по РА не могат да се счетат за
опровергани.
С РА, на осн. чл. 175 от ДОПК
във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, са определени лихви върху невнесения в срок ДДС в размер
на 7929.25 лева. Съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените
срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния
закон. Този закон е ЗЛДТДПДВ, като на основание чл. 1 от него неплатените в
сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок
данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни
вземания от подобен характер се събират със законната лихва. В РД са посочени
периодите на изчисляване на дължимата лихва за отделните данъчни периоди, на
база на които е изчислен и посочения в таблица № 1 от РА размер. Въз основа на
това следва да се приеме, че лихвите са определени от органите по приходите в
съответствие с разпоредбите на материалния закон, поради което оспорването на
РА в тази част е неоснователно.
На следващо място е
необходимо да се обсъди материалната законосъобразност на оспорения акт,
касаеща облагането по ЗКПО:
За данъчен период 2014 г. е
извършено увеличение на счетоводния резултат на дружеството- жалбоподател, в
резултат на което е установено задължение за заплащане на КД размер на 6058.15 и
лихва за забава в размер на 2981. 57 лв. Увеличението е пряко свързано с вече
влезлите в сила части от РА или коментирани по-горе задължения по ЗДДС. На
първо място и на основание чл. 78 от ЗКПО финансовият резултат на дружеството е
увеличен с неотчетени приходи от продажба на автомобили в общ размер на 6947.41
лева, относно които жалбата срещу РА е била отхвърлена при първото разглеждане
на делото и същият е влязъл в сила. На следващо място увеличението на
счетоводния резултат е следствие на приложението
на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, съгласно които не се
признават за данъчни цели следните счетоводни разходи: 1. разходи, несвързани с
дейността; 2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този
закон. Конкретно за 2014 г. е отказано
признаване на разход по шест фактури, издадени от "Газ термо инвест"
ЕООД и обсъдени по-горе, по които е отказано право на приспадане на данъчен
кредит по съображения за липса на реална доставка на стоки (чл. 26, т. 2 във
вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО), а също и за отчетени разходи за закупуване на
дизелово гориво, които не са свързани с дейността на дружеството, като по
отношение на горивото относно данъчни периоди м. 01 и м. 04.2014 г. РА е влязъл
в сила, а по-горе се коментира, че констатациите относно данъчен период м.
05.2014 г. в РА са правилни.
За данъчен период 2015 г. е
извършено увеличение на счетоводния резултат на дружеството- жалбоподател, в
резултат на което е установено допълнително задължение за заплащане на КД
размер на 5507.34 лв., от които се оспорват 4000. 77 лв., и лихва за забава в
размер на 2057.92 лв. В по-голямата си част увеличението е в причинно
следствена връзка с влезли в сила части от РА, свързани с: неотчетени приходи
от продажба на автомобили, неотчетени приходи по две фактури -едната издадена
от "Хидрострой" АД, а другата от "Лъки 13" ЕООД, непризнати
разходи по две фактури от м. юли 2015 г., издадени от "Трейдинг Комерс
Експорт" ЕООД, непризнати разходи за закупуване на дизелово гориво за м.
07.,08.,09.и м.11. 2015 г. В останалата част увеличението на дължи на
обстоятелствата, изложени по-горе - една фактура, издадена от "ГазТермо
Инвест" ЕООД с № ********** / 13.06.2014 г., по която е отказано право на
приспадане на данъчен кредит по съображения за липса на реална доставка на
стоки, както непризнати разходи за закупуване на дизелово гориво по фактури от
м. 02.2015 г., несвързани с дейността на дружеството.
За данъчен период 2017 г. е
извършено увеличение на счетоводния резултат на дружеството- жалбоподател, в
резултат на което е установено допълнително задължение за заплащане на КД
размер на 109.15, от които се оспорват 30.73 лв., и лихва за забава в размер на
18.59 лв. Конкретно за посочената година е отказано признаване на разход по
една фактура, издадена от "Трейдинг Комерс Експорт" ЕООД, по
съображения за липса на реална доставка на стоки (чл. 26, т. 2 във вр. с чл.
10, ал. 1 ЗКПО), а също и за отчетени разходи за закупуване на дизелово гориво
по три фактури от м. 03.2017 г., несвързани с дейността на дружеството.
Предвид приетото за
установено в частта по ЗДДС, съдът намира, направените изводи от органите по приходите относно
приложимост на разпоредбите на чл. 26, т.
2, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, за правилни. На посоченото основание е преобразуван
финансовият резултат на дружеството-жалбоподател за трите данъчни периода с
отчетната стойност по посочените фактури, издадени от "ГазТермо
Инвест" ЕООД и "Трейдинг Комерс Експорт" ЕООД.
Разпоредбата на чл. 26, т. 2
от ЗКПО предвижда, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които
не са документално обосновани по смисъла на този закон. С оглед на
гореизложените факти и обстоятелства, органите по приходите са направили
обоснован извод, че отчетените разходи не са документално обосновани, тъй като
липсват доказателства, че фактурите, с които са отчетени, отразяват реално
извършени стопански операции. Съгласно чл. 3, ал. З от ЗСч, предприятията
осъществяват текущото счетоводно
отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и
факти. Изискванията за документална обоснованост по смисъла на ЗКПО по
отношение на отчетени от задължените лица счетоводни разходи са регламентирани
в чл. 10 от ЗКПО.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Предвид установеното
по-горе в частта по ЗДДС, издадените на ревизирания субект фактури от
горепосочените доставчици не отразяват вярно посочените в тях стопански
операции, поради което и разходите, свързани с тях, се явяват документално
необосновани, и с техния размер правилно и законосъобразно е увеличен
финансовия резултат.
Отново във връзка с установеното
по-горе в частта по ЗДДС, съдът намира, че направените изводи от органите по
приходите относно приложимост на
разпоредбата на чл. 26, т. 1 ЗКПО, са правилни. Вече беше обсъдено, че в
производството е останало недоказано твърдението, че осчетоводените разходи за
дизелово гориво са били извършени по повод на икономическата дейност на
дружеството. Ето защо правилно се явява извършеното увеличение на финансовия
резултат на дружеството с отчетната стойност на закупеното дизелово гориво.
Разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО предвижда, че при определяне на
данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със
сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през
текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от
данъчно задълженото лице. В случая е установено със сила на пресъдено
нещо, че жалбоподателят не е отчел приходите от продажба на автомобили за 2014
и 2015 г., нито приходи от коментираните по-горе по две фактури, издадени през
2015 г. от "Хидрострой"
АД "Лъки 13" ЕООД. В този смисъл увеличението на финансовия резултат
с изброените приходи се явява правилно.
В заключение на изложеното
подадената жалба от "Нийдком" ЕООД, ЕИК *********, срещу ревизионен
акт (РА) № Р-03001919004588-091-001 / 04.02.2020 г., издаден от органи по
приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите
(НАП) – Варна, и потвърден с решение № 106 / 15.05.2020 г. на ответника, в
частта, в която са установени задължения за
общо 25 412. 39 лева и 13 080. 94 лв. лихви, от които 10 089. 65 лева за
корпоративен данък за 2014 г., 2015 г. и 2017 г. и лихви в размер на 5151. 69
лева, 15322. 74 лв. за ДДС за м. 02, 05, 06 и 12. 2014 г., м. 02.
2015 г. и м. 03. 2017 г. и лихви в размер на 7 929. 25 лева, се явява
неоснователна.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от
страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски в
производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че
следва да се присъдят такива в общ размер на 12381.80 лева за настоящото производство,
производството пред ВАС (чл. 226, ал. 3 АПК) и
за първото разглеждане на делото пред АдмС-Силистра. За първото
разглеждане на делото пред АдмС-Силистра размерът на възнаграждението възлиза
на 4922.86 лева и е определен съгласно чл. 161, ал. 1, изр. посл. от ДОПК, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (2650
лв. + 8 % за
горницата над 25 000 лева, при интерес в размер на 53410.77 лв.). За производството пред ВАС и пред настоящата
инстанция възнаграждението е определено на същото основание, но възлиза на по
3729.47 лв. за всяка от инстанциите, като е съобразено, че материалният интерес
е редуциран до общо 38493.33 лева след частичното отхвърляне на жалбата с Решение № 6 /
09.02.2021 г. по адм. д. № 170 / 2020 г. на АдмС-Силистра.
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Нийдком"
ЕООД с ЕИК ********* срещу ревизионен акт № Р-03001919004588-091-001 /
04.02.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите– Варна и потвърден с решение № 106 / 15.05.2020
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна
при Централно управление на НАП, в частта, в която са установени и оспорени задължения
за данъци общо в размер на 25 412. 39
лева и лихви общо в размер на 13 080. 94 лв., както следва:
- корпоративен данък (КД) за
2014 г. в размер на 6058,15 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на
2880,59 лв.;
- КД за 2015 г. в размер на 5507,34 лв., от
които оспорени 4000.77 лева, с мораторна лихва върху данъка в размер на
2149,71лв.;
- КД за 2017 г. в размер на
109,15 лв., от които оспорени 30.73 лв., с мораторна лихва върху данъка в
размер на 20,41 лв.;
- данък добавена стойност
(ДДС) за м.02.2014 г. в размер на
3050,00 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 1825,44 лв.;
- ДДС за м.05.2014 г. в
размер на 4398,06 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 2517,21 лв.;
- ДДС за м.06.2014 г. в
размер на 1597,44 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 896,27 лв.;
- ДДС за м.12.2014 г. в размер на 2096,64 лв.
с мораторна лихва върху данъка в размер на 1069,43 лв.;
- ДДС за м.02.2015 г. в
размер на 2043,01 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 1014,01 лв.;
- ДДС за м.03.2017 г. в
размер на 2137,59 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 606,89 лв.
ОСЪЖДА "Нийдком" ЕООД с ЕИК ********* да
заплати на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 12 381.80 (дванадесет хиляди триста осемдесет и един лв. и
осемдесет ст.) лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: