О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                                                                                                                                    № 260755

22.03.2021г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ 

                       МИРЕЛА  ЧИПОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №750  по описа за 2021г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда  на  чл.122 от  ГПК.

С  Определение №1342/11.03.2021г., постановено по ч.гр.д.№17075/2020г.  по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г. е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд- Пловдив и Районен съд-  Велинград за определяне на местно компетентния съд, който да разгледа и да се произнесе по  заявлението  на  В.  П.  С.  за издаване  на заповед  за изпълнение  на  парично задължение въз основа на документ  по  чл.417  от  ГПК  против  М.  Р.  А.,  с  посочени  в заявлението  ЕГН **********  и  адрес-***. 

Пловдивският окръжен съд след като прецени данните по делото, намира следното:

Повдигнат е спор/препирня за местна подсъдност между две районни съдилища, принадлежащи към различни по-горни съдилища.  Окръжен  съд- Пловдив е компетентен да се произнесе по  спора за местна подсъдност  на основание чл.122 от ГПК като по-горен  на съда, попадащ в неговия район, който последен е отказал да разгледа делото- Районен  съд- Пловдив.

В.  П.  С.  е  сезирал  Районен  съд- Велинград  със  заявление за издаване  на заповед  за изпълнение  на  парично задължение въз основа на документ  по  чл.417  от  ГПК  против  М.  Р. А.,  с  посочени  в заявлението  ЕГН **********  и  адрес-***.  При извършената  от  Районен  съд- Велинград  служебна справка  е  установено,  че  лице с посочените  в заявлението  три имена  е  с друго  ЕГН,  същото  е  починало   и е  било  с  постоянен  адрес  в  гр. Перник. С определение  на  Районен  съд- Велинград  от  01.12.2020г.  производството  по делото  е  било прекратено  и  същото  е  изпратено  по подсъдност  на  Районен  съд- Пловдив,  тъй  като  длъжникът  бил с адрес  в  гр. Пловдив.  При извършените  от  Районен  съд- Пловдив служебни справки  е  установено,  че  лице  с посочените в заявлението  три  имена  и  ЕГН  не  съществува,  като   съдът е  оставил без  движение   заявлението  и  е  дал възможност  на заявителя  да  конкретизира  лицето,  срещу  което  се  иска  издаване  на заповед  за изпълнение,  което  обаче заявителят  не  е  успял  да направи.   С  определение  от 11.03.2021г.  Районен съд-  Пловдив  е  приел,  че  не  е  местно  компетентен  да се произнесе  по  подаденото заявление, тъй като  постоянният  адрес  на длъжника  не  се намира  в района  му,  поради което  произнасянето  по  съществото   на  заявлението  е  следвало  да се извърши  от  първоначално сезирания  Районен  съд- Велинград.

Пловдивският окръжен съд приема, че при  данните  по  делото  местно компетентен  да се  произнесе  по подаденото  заявление е  Районен съд- Велинград по следните съображения:

Съгласно  разпоредбата  на  чл.411, ал.1, изр.1  от  ГПК  заявлението  се подава  до  районния  съд  по  постоянния  адрес  на  длъжника,  който  в тридневен  срок  извършва служебна  проверка  на местната  подсъдност.  В случая  при  извършената  от  Районен  съд- Велинград  справка  за  постоянния  адрес  на длъжника  е  установено       ,  че лице  с  посочените  в заявлението  три  имена  е  с  друго  ЕГН,  същото  е  починало  и  е  било с постоянен  адрес  в  гр. Перник. При  тези  данни   Районен  съд- Велинград   не  е  имал  основание  да изпраща  делото  по подсъдност  на  Районен  съд- Пловдив, тъй  като  служебно  извършената  от  него  проверка  не  е  установила,  че  постоянният  адрес  на   длъжника  е  в района  на  Районен  съд- Пловдив.  При преценката  за  местната  подсъдност  по  чл.411, ал.1  от ГПК  е  без  значение  посоченият  от  заявителя  адрес на  длъжника в заявлението,  тъй  като  за съда  е  предвидено  задължение  да провери  служебно  това  обстоятелство.  Ето  защо  сезираният  със заявлението  съд  може  да  изпрати  делото  по подсъдност  само  на съд,  на  който  същото  е  подсъдно  съобразно   официално  изисканите  данни  за  постоянния  адрес на  длъжника,  а  не  основавайки  се на  посоченото в заявлението.  В случаите,  когато  от  посочените  в заявлението  данни  за  длъжника  /три имена  и  ЕГН/  същият  не  може  да  бъде идентифициран, съдът,  пред  който  е подадено  заявлението,  следва  да  предприеме действията  по  чл.411, ал.2, т.1  от  ГПК,  като  даде  указания на заявителя  да  отстрани  допуснатите  нередовности.  Ако  заявителят  не  отстрани същите  или  ако  по делото  не се  установява  при извършената  служебна справка  посоченият  от него длъжник  да  е  с  постоянен  адрес  в района  на друг  съд,  то  компетентен  да  се произнесе  по  заявлението  е  съдът,  пред който  същото  е  подадено.   

С оглед на изложеното делото следва да се изпрати за  разглеждане  на Районен  съд- Велинград.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                                ОПРЕДЕЛИ:

 

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и да се произнесе   по  заявлението  на  В.  П.  С.  за издаване  на заповед  за изпълнение  на  парично задължение въз основа на документ  по  чл.417  от  ГПК  против  М.  Р.  А.,  с  посочени  в заявлението  ЕГН **********  и  адрес-***,  е  Районен съд- Велинград.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане на Районен съд- Велинград.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Пловдив за сведение, а цялото дело-  на  Районен съд-  Велинград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: