№ 51
гр. Ловеч , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20214300500178 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази :
Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Постъпила е въззивна жалба №261187/02.03.2021 от
„Райфайзенбанк“България ЕАД-София против съдебно решение №260019 от
08.02.2021 г. по гр.д. 331/2020 г. на ЛРС . Въззивникът посочва,че обжалва
постановеното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно в
частта в която са отхвърлени предявените против К. А. М. положителни
установителни искове с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК, както и
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. С чл. 86,ал.1 от ЗЗД. Подробно се
обосновава становището, че банката е обявила предсрочна изискуемост на
кредита надлежно,като следва да бъде съобразено бездействието на длъжника
. Обсъжда се актуална съдебна практика относно начина на връчване на
съобщенията до длъжника. Акцентира се върху основателност на предявения
1
евентуален осъдителен иск , който е допустим и доказан по представените
писмени доказателства Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно и предявените искове да бъдат уважени
като основателни и доказани.
Представен е писмен отговор №26 1691/№6.04.2021 г. от К.М.
чрез проц.представител адв. Т.. Заявява, че банката не е изпълнила
задължението си да обяви кредита за предсрочно изискуем и съобщението не
е достигнало до длъжника.Изтъква се, че позоваването на т.11б от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо, тъй като се касае до друга
хипотеза.Моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
За въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не
участва представител, в писмена молба се завява,че предявените искове са
основателни и доказани и моли да бъдат уважени.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован не
участва лично, а чрез процесуален представител адв. Ст.Т.. Заявява, че
съдебното решение е правилно и законосъобразно и моли съда бъде
потвърдено.
От представените по гр. д. 331/20 год. на ЛРС доказателства,
от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка
и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Постановено е съдебно решение №260019 от 08.02.2021 г. по
гр.д. 331/2020 г. на ЛРС , с което е отхвърлен предявеният
от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”ЕАД , ЕИК : *****, със седалище и
адрес на управление : *****, представлявано от Изпълнителния директор
А.В.А. и Прокуриста М.Т.П., действащи чрез пълномощника си Г.С., редовно
упълномощен с нотариално заверено пълномощно рег.№1355,1356/10.02.2017
год. по описа на Л.Л. – Нотариус с район на действие СРС, вписана под №151
в регистъра на НК срещу К. А. М. положителен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК,
за признаване за установено, че спрямо ответника К. А. М., съществуването и
2
изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от Договор за
потребителски кредит №1805152352136815 от 17.05.2018 г., а именно :
изискуема главница в размер на 19 582.42 лв., от която - редовно падежирала
главница в размер на 1 284.41 лв., начислена за периода от 15.12.2018 г. до
15.05.2019 г. включително и предсрочно изискуема главница в размер на 18
298.01 лв.; изискуема редовна лихва в размер на 512.26 лв., начислена за
периода от 15.11.2018 г. до 13.06.2019 г. включително; изискуема наказателна
лихва в размер на 502.65 лв., начислена за периода от 15.12.2018 г. до
08.08.2019 г. включително; законна лихва за забава за периода от 09.08.2019 г.
до изплащане на вземането – предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №816/12.08.2019 г. по Ч.гр.дело №1580/2019 г.
по описа на РС-гр.Ловеч, като неоснователен и недоказан.С цитираният
съдебен акт от 08.02.2021 г. ЛРС е отхвърлил и предявеният
от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”ЕАД , ЕИК : *****, със седалище и
адрес на управление : *****, представлявано от Изпълнителния директор
А.В.А. и Прокуриста М.Т.П., действащи чрез пълномощника си Г.С., редовно
упълномощен с нотариално заверено пълномощно рег.№1355,1356/10.02.2017
год. по описа на Л.Л. – Нотариус с район на действие СРС, вписана под №151
в регистъра на НК срещу К. А. М. ,облигационен иск, предявен при условията
на евентуалност с правно основание чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД, за
осъждане на К. А. М., с горните данни да заплати на ищеца „Райфайзенбанк
(България)"ЕАД, с горните данни следните суми : изискуема главница в
размер на 19 582.42 лв., от която - редовно падежирала главница в размер на 1
284.41 лв., начислена за периода от 15.12.2018 г. до 15.05.2019 г. включително
и предсрочно изискуема главница в размер на 18 298.01 лв.; изискуема
редовна лихва в размер на 512.26 лв., начислена за периода от 15.11.2018 г. до
13.06.2019 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 502.65
лв., начислена за периода от 15.12.2018 г. до 08.08.2019 г. включително;
законна лихва за забава за периода от 09.08.2019 г. до изплащане на
вземането, като неоснователен и недоказан, както и претенцията на банката за
заплащане на съдебно деловодните разноски в исковото и заповедното
производство..
Обжалваното съдебно решение №260019 от 08.02.2021 г. по
гр.д. 331/2020 г. на ЛРС е валидно и допустимо, а при самостоятелен анализ
3
на доказателствата въззивният съд намира,че е правилно и законосъбразно.
Настоящето производството е инициирано по заявление по чл.
410 от ГПК №8967/12.08.2019 година по ч.гр.дело №1580/2019 г. На ЛРС от
„Райфайзенбанк (България)ЕАД против К. А. М. за заплащане на сумата
19 582,42 лв., от които редовно падежирала главница в размер на 1 284,41 лв.
и предсрочно изискуема главница в размер на 18 298,01 лв.; изискуема
редовна лихва в размер на 512,26 лв. за периода от 15.11.2018 г. до 13.06.2019
год. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 502,65 лв. за
периода от 15.12.2018 г. до 08.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 09.08.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски : внесена държавна такса в размер на сумата 411,95 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. В т.12 на заявлението е
уточнено, че вземането касае връщане на парична сума по предоставен
банков кредит по Договор за потребителски кредит №
1805152352136815/17.05.2018г.за кредит в размер на 20 630 лв., усвоен на
17.05.2018 г. Издадена е заповед за изпълнение №816/12.0.8.2019 г. на ЛРС,с
което е уважено искането на кредитора изцяло.Постановено е, в хипотезата на
чл.47,ал.5 от ГПК, разпореждане №238/16.01.2020 г. по ч.гр.д. №1580/2019 г.
на ЛРС,с което е указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване
на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си против
длъжника, като довнесе дължимата държавна такса съгласно Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - в сила от
01.03.2008 г. Настоящата искова молба №2023/20.02.2020 г. е подадена с
пощенско клеймо 19.02.2020 г. в законоустановения месечен срок,тъй като
съобщението е връчено на кредитора на 30.01.2020 г.
Сключен е между страните Договор за потребителски кредит
№1805152352136815 на 17.05.2018 г.между "Райфайзенбанк
(България)"ЕАД и К.А. М. за сумата 20630 лева, топуснат за потребителски
нужди и срок на погасяване на кредита 15.06.2025 г. Постигнато е съгласие
относно на заплащане на лихви, такси и комисионни, в т.ч. за първите 12
месеца, считано от първата падежна дата на кредита, кредотополучателят
заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 4.70%. Уговорено
е, че след изтичане на този срок, заплаща на Банката годишна лихва,
4
формирана от сбора на две компоненти : променлив референтен лихвен
процент, представляващ 6-месечен Sofibor и надбавка в размер на 5.235 , като
първоначалната стойност на 6-месечния Sofibor, след изтичане на срока по
чл.4.1 ще бъде определена за 27.02.2019 г. 2 работни дни преди 01.03.2019 г.
Конкретизирано е в клаузите на договора, че лихвата в частта 6-
месечния Sofibor да се преизчислява и променя от Банката 2 пъти в годината,
на 01 март и на 01 септември, като преизчисляването се прави съгласно
стойността на 6-месечния Sofibor, обявена на страницата на БНБ два работни
дни преди 01 март и 01 септември. Лихвата, преизчислена съгласно
предходното изречение, се прилага от следващата падежна дата по кредита, а
ако следващата падежна дата е неработен ден, преизчислената лихва се
прилага от първия работен ден след падежната дата. Същевременно е прието
от страните, челихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по
кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30
дни в месеца и 360 дни в годината. В чл.4.5 на договора е предвидено, че при
забава в плащането на дължими суми по кредита, кредотополучателят дължи
на Банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в
размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на
забавата до окончателното изплащане на забавените задължения, като към
датата на сключване на договора, лихвеният процент при просрочени
плащания, съгласно предходното изречение, изчислен съгласно чл.4.1, е в
размер на 14.70%. Погасяването на кредита е на 84 анюитетни месечни
вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.07.2018
год. до 15.06.2025 год., включващи приложимата годишна лихва по чл.4.1,
съответно чл.4.2. Постигнато е съгласие ,че анюитетната погасителна вноска,
дължима за първите 12 месеца от действието на договора, с включена
годишна лихва по чл.4.1 е 288.68 лева, съгласно Погасителен план, който е
неразделна част от настоящия договор. Договорено е ,че при изменение на
лихвата по реда на чл.4.2.1 се променя и размерът на дължимата месечна
анюитетна вноска по кредита, като актуалният размер на месечната вноска ще
бъде определен в нов Погасителен план, изготвен по реда на чл.4.3 от
договора. Страните са постигнали съгласие е досежно изпълнение на
договора, като за неизпълнение се приема, просрочено плащане на която и да
е вноска по настоящия договор за повече от 31 дни, от съотвената дата на
дължимо плащане, както и друго условие, свързано с представяне на неверни
5
или неточни данни от страна на кредитополучателя - чл.81 и 8.2 на договора.
Същевременно е предвидено правомощие на банката да начислява
наказателна надбавка в случай, че кредитополучателят просрочи плащане на
която и да е вноска или част от вноска по договора, върху забавената сума
/вноска или част от вноска/, без да обявява предсрочна изискуемост –чл.9 на
договора, като не е нужно да е изтекъл 31-дневния срок по чл.8.1. Страните
са уговорили, че кредитодателят има право едностранно, с писмено
уведомление до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по
договора суми, начислената лихва /евентуална наказателна надбавка/ и
комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми-чл. 9.2 на договора и
предприеме всички предвидени в закона способи за събиране на вземанията,
без да е длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото и/или
задължени лица, срещу което насочва изпълнението. Предвидено е за
длъжника задължение за плащане на обезщетение за забава - наказателна
надбавка към лихвата върху просрочената главница; принудително
изпълнение за събиране на дължими суми по законоустановения ред;
докладване от Банката в изпълнение на нормативни изисквания на
просрочието в ЦКР, което ще повлияе върху кредитоспособността на
длъжника и получаването на кредити в бъдеще.В чл.11. 8 на договора е
посочено, че всички уведомления и изявления във връзка с него трябва да
бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от
кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адреса за
кореспонденция на кредотополучателя, посочен в договора или в
уведомлението за промяна на адреса.
Банката е приела, че не са платени вноски от 15.12.2018 г.
до 15.05.2019 г.-6 бр. и на 14.06.2019 е обявила кредита за предсрочно
изискуем. Изготвено е от кредитора №ИЗХ-001-43418 от 22.05.2019 г., до
К.М. на посочения в договора настоящ адрес и адрес за кореспонденция в
гр.Летница, Област-гр.Ловеч, *****. В него е посочено, че е обявена
предсрочната изискуемост на кредита по договор за банков кредит,тъй като от
16.12.2018 г. до 22.05.2019 г. не е платил месечни вноски в необходимия
размер. В писмото е вписано,че към 22.05.2019 г. продължава да е в
просрочие на дължимите вноски по главницата и лихвата, което съгласно
6
договора за банков кредит представлява случай на неизпълнение и са
незабавно платими всички дължими по договора суми, които към 22.05.2019
г. са в размер на 20 067.62 лева, в това число 19 582.42 лева главница и 485.20
лева лихва. Въззиваемият е поканен незабавно доброволно да плати всички
дължими суми по Договора за банков кредит №1805152352136815/ 17.05.2018
г., като при неплащане от негова страна, банката ще предприеме всякакви
действия, позволени от закона, с цел удовлетворяване на всички техни
вземания. Изпратено е писмо по пощата с известие за доставяне, чрез
Български пощи, като е върнат отрязък на съобщение, с отбелязване,че
пратката е непотърсена от получателя с дата на връщане 14.06.2019
г.Последвало е изготвяне и изпращане на писмо№001-43417/22.05.2019 г. по
постоянен адрес на К.М. с напълно идентично съдържание . Приложено е по
делото съобщение на Български пощи,за връщане на писмото с
отбелязване,че е непотърсено в срок и дата 14.06.2019 г.
По допусната съдебно-счетоводна експертиза/съобразена като
компетентна, но приета доколкото съответства на правните и фактически
изводите на настоящия състав по казуса/ е констатирано, че кредитният
лимит е усвоен изцяло. Изчислени са от експерта отразените счетоводно суми
в банката, а именно към 09.08.2019 г. усвоена и непогасена главница -/ 20 630
лв.-1 047,58 лв. /19 582,42 лв. в това число редовно изискуема главница
/редовно падежирали вноски преди обявяване на предсрочната изискуемост/ -
1 284,41 лв. за периода от 15.12.2018 г. до 15.05.2019 г.; предсрочно
изискуема главница - 18 298,01 лв.; начислена редовна /възнаградителна/
лихва - 512,26 лв., от които редовно изискуема възнаградителна лихва-442,98
лв. и предсрочно изискуема възнаградителна лихва-69,28 лв.; начислена
наказателна лихва за забава 502,65 лв. в това число редовно изискуема
наказателна лихва-84,24 лв. и предсрочно изискуема наказателна лихва-
418,41 лв. Съответно към дата 17.12.2020 г. при изготвяне на експертизата, а
сумите са определени съответно в размер на : редовно изискуема главница
/редовно падежирали вноски преди обявяване на предсрочната изискуемост
на 14.06.2019 г. - 1 284,41 лв.; предсрочно изискуема главница-18 298,01 лв.;
редовно изискуема възнаградителна лихва-442,98 лв. предсрочно изискуема
възнаградителна лихва-69,28 лв.; начислена наказателна лихва за забава-
502,65 лв. в това число редовно изискуема наказателна лихва-84,24 лв.;
7
предсрочно изискуема наказателна лихва-418,41 лв. и начислена лихва за
забава-2 360,68 лв.По заключението не са конкретизирани сумите , които са
внасяни от длъжника като размер и дати на внасяне, с оглед изясняване на
размера на плащанията и остатъка на дължимите суми от въззиваемия при
спазване на уговорената от страните поредност на погасяване на дълга.
Предявени са с обективно съединени положителни
установителни искове на кредитора с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК
във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за съществуване на вземане
и евентуални осъдителни искове относно изискуема главница в размер на 19
582.42 лв., от която - редовно падежирала главница в размер на 1 284.41 лв.,
начислена за периода от 15.12.2018 г. до 15.05.2019 г. включително и
предсрочно изискуема главница в размер на 18 298.01 лв.; изискуема редовна
лихва в размер на 512.26 лв., начислена за периода от 15.11.2018 г. до
13.06.2019 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 502.65
лв., начислена за периода от 15.12.2018 г. до 08.08.2019 г. включително;
законна лихва за забава за периода от 09.08.2019 г. до изплащане на вземането
– предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№816/12.08.2019 г. по Ч.гр.дело №1580/2019 г. по описа на РС-гр.Ловеч.
Въззивният съд счита, че се доказва съществуването на договор за кредит
между страните от 17.05.2018 г. ,но в хода на производството кредиторът-
въззивник не е представил доказателства в какъв размер са погасителните
вноски, кога са платени, на какви дати, за да съобрази съда към момента на
обявяване на предсрочна изискуемост били ли са налице условията на чл. 8 от
договора. Съдът счита, че не са установени и конкретизирани внесените за
погасяване на дълга суми по вноски, размер и дата. Следователно
въззивникът не доказва спазен ли е от кредитора уговорения между страните
по договора ред за погасяване по 4.6 от договора и оттам правилно ли са
формирани претендираните претенции по редовна главница, просрочена
главница и акцесорните вземания. В делото са представени вносни бележки- 3
бр. , но те не отговарят нито по размер на сумите, нито по основание за
внасяне на погасената главница. С пл.нареждане от 17.05.2018 г. /датата на
сключване на договора за кредит/ е внесена сумата 103.15 лева-такса
разглеждане на документи потребителски кредит от К.М.. С преводно
нареждане от 17.05.2018 г. въззиваемият е внесъл и сумата 630 лева , но от
8
посоченото основание за превод-„#NL 600072- пакет“ не може да се прецени
относим ли е документа към казус и към погасяване на главницата. По
преводно нареждане от 17.05.20218 г. за сумата 60 лева като получател
фигурира ЗК“Уника живот“АД, а не въззивника и също не може да се
определи връзка с претенциите по дълга. Същевременно в искането за кредит
от 17.05.2018 г. К.М. е посочил, че има в РББ и друг кредит за сумата
15472.50 лева с падеж 15.10.2024 г. и месечна вноска от 220.87 лева. Тези
фактически данни не са изяснени от въззивника, като не са обсъждани и по
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и настоящия състав
счита,че предвид на тях не може да се изведе основателност на главните и
акцесорни искове.
Съдът преценява, че не са представени надлежни доказателства
за факта,че е съобщено от кредитора на длъжника за предсрочната изскуемост
на дълга. От представените писмени документи не може да се направи
извод,че кредитополучателя-картодържател е бил уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита, предвид действието на т.11.8 от договора за
потребителски кредит от 17.05.2018 г. Страните са уговорили конкретна
клауза относно изпращане на уведомленията по договора, като изрично е
посочено, че ще следва да бъдат в писмена форма и се считат получени ако
бъдат доставени. Отбелязването върху обратната разписка,че пратката е
непотърсена за съда не следва да се обсъжда като доставена пратка.
При това положение настоящата инстанция счита, че не се
доказва по безспорен и категоричен начин, че фактите относно настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост са били осъществени до подаване на
заявлението и следователно вземането не е изискуемо в заявения размер и на
предявеното основание- т. 18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г.
пот.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 148/02.12.20216 г. по т.д.
№2072/2015 г. на ВКС.
Съдът счита, че исковете за заплащане на обезщетения за
забавено изпълнение-редовна лихва, наказателна лихва са акцесорни спрямо
главния иск за присъждане на главницата от 19582.42 лева и с оглед
неоснователност на главния иск, акцесорните искове с правно основание чл.
86 от ЗЗД също са неоснователни и недоказани.
9
Предвид отхвърляне на исковете по чл. 422 от ГПК съдът
следва да се произнесе по предявените евентуално обективно съединени
искове с правно основание чл. 79 във вр. С чл. 86 от ЗЗД. С оглед на
изложените по-горе доводи по същество за неоснователност на претенциите,
евентуално съедините искове също са неоснователни и недоказани.
При тези мотиви Ловешки окръжен съд намира, че съдебно
решение №260019 от 08.02.2021 г. по гр.д. 331/2020 г. на ЛРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от процеса следва да се изплати на адв. С. Т.
сумата 574 лева възнаграждение за проц.представителство по делото във
въззивна инстанция.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно съдебно решение
№260019 от 08.02.2021 г. по гр.д. 331/2020 г. на Ловешки районен съд.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на С. Т.- адвокат при ЛАК сумата 574 лева
от сметката на ЛОС, внесена при условията на чл. 47 от ГПК –
адв.възнаграждение за проц.представителство по в.гр.д. №178/2021 г. на ЛОС
във въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280,ал.2 от ГПК по цена на исковете.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10