РЕШЕНИЕ № 260274

 

гр. Бургас, 25.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и и трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2502/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на М.Р. ***, против „АПС Бета България“ ООД, ЕИК …, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че, поради изтекла погасителна давност към датата на подаване на исковата молба – 29.05.2020 год., ищецът не дължи на ответника следните суми: 1378,50 лева – главница по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 2567/2007 год. на БсРС, 1842,62 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 17.12.2007-02.03.2020 год., 1378,50 лева – главница по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 2568/2007 год. на БсРС, 1842,62 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 17.12.2007-02.03.2020 год., и 193 лева – присъдени деловодни разноски, които вземания са предмет на висящото изп. д. № …/2020 год.

Исковете са уточнени с писмена молба от 05.06.2020 год., а с определение от същата дата делото е частично прекратено.

Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът моли за постановяване на неприсъствено решение по спора – чл. 239, ГПК.

Ответникът не изразява становище по иска, не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от представеното съобщение от 02.03.2020 год. на ЧСИ рег. № 805 – л. 8 по описа, ищецът М.Р. е легитимиран като длъжник на „АПС Бета България” ООД за описаните по-горе парични вземания, цедирани от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, съгласно изпълнителни листи, издадени на 19.12.2007 год. по ч. гр. д. №№ 2567/2007 год. и 2568/2007 год. на БсРС. Ищецът твърди, че за събиране на тези вземания е било образувано изп. д. № … на ЧСИ рег. № 805, което е прекратено поради настъпила перемпция, а впоследствие, по молба на цесионера, било образувано висящото изп. д. № … на ЧСИ рег. № 805. Ищецът Р. твърди, че цесията не му е съобщена, а и по първото изпълнително дело не са извършени процесуални действия, поради което процесните вземания са погасени по давност към датата на подаване на исковата молба – 29.05.2020 год.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени осъдителни искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства – изпълнителни листи, молба за образуване на изпълнително дело, ПДИ, постановление за прекратяване на изпълнително дело (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК), както и с оглед процесуалното бездействие на ответника за опровергаване на твърдения от насрещната страна отрицателен факт. Предвид въведеното от ищеца-длъжник твърдение за изтекла погасителна давност, ответникът-взискател носи доказателствената тежест, за провеждане на главно и пълно доказване липсата на предпоставки за изтичане на такава давност през процесния период, вкл. за спирането или прекъсването й – чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК. Такова насрещно доказване по делото не е проведено. Според задължителните указания на ВКС по правилното прилагане на закона – т. 10 от 2/2013-2012-ОСГТК, погасителна давност започва да тече от датата, на която взискателят е поискал или съдебният изпълнител служебно е предприел извършване на последното валидно изпълнително действие. Делото не съдържа доказателства в тази насока, поради което съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.

Основателността на иска налага уважаване молбата на М.Р. за присъждане на направените деловодни разноски в общ размер от 901,56 лева – сбор от платените държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 във вр. с чл. 78, ал. 1, ГПК.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК, че, поради изтекла погасителна давност към 29.05.2020 год. ищецът М.Р.Р., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на ответника „АПС Бета България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. „България“ № 81-В, ап. 3, следните суми: 1378,50 лева – главница по изпълнителен лист, издаден на 19.12.2007 год. по ч. гр. д. № 2567/2007 год. на БсРС, и 1842,62 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 17.12.2007-02.03.2020 год.; 1378,50 лева – главница по изпълнителен лист, издаден на 19.12.2007 год. по ч. гр. д. № 2568/2007 год. на БсРС, и 1842,62 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 17.12.2007-02.03.2020 год., както и 193 лева – присъдени деловодни разноски, които суми са предмет на висящото изп. д. № …/2020 год. на ЧСИ рег. № 805.

 

ОСЪЖДА „АПС Бета България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. „България“ № 81-В, ап. 3, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на М.Р.Р., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 901,56 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК; защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ