Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Русе, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, VІІ състав, в публично заседание на дванадесети септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ САТНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията АГУШ адм. дело № 153 по описа за 2022
год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК, чл. 4
и чл. 9б от Закона за местните данъци такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на „Ф+С Агро” ООД със
седалище: в гр. Русе, представлявано от управителя Светльо Янчев Стойчев чрез
пълномощника адв. Б.С., против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.
3 от ДОПК (АУЗ) № 11-1/10.01.2022 г., издаден от главен специалист в отдел МДТ към Дирекция „ФМДТ” при Община Две могили, потвърден с Решение
№ 1/22.03.2022 г. на Началника на отдел „МДТ” при Община Две могили, в частта с
която са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2021 г.
Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушения
в изискването за форма, допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби
и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че е налице и немотивираност и
необоснованост на акта. При определяне на дължимите суми за ТБО административният
орган не е обосновал използвания метод за изчисление – като процент (промил) от
данъчната оценка, не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ
относно определяне на основата, от която да бъде изчислена ТБО. Развити са и
съображения за противоречие на приетата от Общински съвет – Две могили Наредба
№ 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите,
предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две
могили, област Русе (за краткост Наредба № 5 на ОбС) със законовите норми на
ЗМДТ относно начина на определяне на размера на ТБО чрез използване за основа
данъчната оценка на имотите. С жалбата се оспорва дължимостта на определената
ТБО и начинът (методът) на определянето й. Няма наведени възражения относно
определения от административния орган размер, съобразно приложения метод.
С формулирания в жалбата петитум жалбоподателят
претендира отмяна на потвърдения с решение на началника на отдел МДТ Акт за
установяване на задължения в частта, в която са установени задължения за ТБО. Доколкото
от съдържанието на оспорения АУЗ е видно, че с този акт се определят единствено
задължения за ТБО за 2021 г. за два имота, то съдът намира, че АУЗ №
11-1/10.01.2022 г. всъщност се оспорва в цялост. Претендира се и присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата – началник отдел „МДТ” при
Община Две могили, в качеството си на ръководител на звеното за местни приходи,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на разноски.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
писмените доказателства по делото, становищата на страните, въз основа на
съвкупната им преценка и с оглед предоставените компетенции по чл. 160 от ДОПК,
съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия
ред. Според чл. 156, ал. 2 и ал. 3 ДОПК ревизионният акт (в случая АУЗ по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК) не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е
обжалван по административен ред или в която част подадената по административен
ред жалба е уважена. Според чл. 9б ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл. 4, ал. 1 – 5 ЗМДТ. Обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. В
случая е проведено задължителното оспорване по административен ред на
първоначалния акт, като с Решение № 1/22.03.2022 г. Началникът на Отдел “МДТ” е
потвърдил акта, с който са определени задължения за ТБО за недвижими имоти в гр.
Две могили и с. Чилнов, собственост на дружеството-жалбоподател. Следователно
налице е годен предмет на оспорване. Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице – адресат на акта. Спазен е преклузивният 14-дневен срок за
оспорване по чл. 156, ал. 1 от ДОПК – решението на горестоящия административен
орган е съобщено на жалбоподателя на 23.03.2022 г. (л. 12 от преписката), а жалбата
е подадена на 28.03.2022 г., чрез решаващият орган.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото не се
спори, че дружеството – жалбоподател е собственик на недвижим имот в гр. Две
могили, за който е подало декларация по ЗМДТ вх. № 68040000144/22.02.2016 г. и е
разкрита данъчна партида с № 6804F3871 – за нежилищен недвижим имот с адрес гр. Две могили,
ул. Черно море № 7, представляващ УПИ в строителни граници с идентификатор 20184.1.1228.
Не е спорно също
така, че жалбоподателят притежава и нежилищен недвижим имот, представляващ имот
№ 063029, ЕКАШШЕ 81373, с адрес с. Чилнов, общ. Две могили, ул. „Г. Димитров“ №
38, за който е подал данъчна декларация вх. № 68040000391/18.07.2013 г. и е
разкрита данъчна партида № 6804F1152.
На 15.12.2021 г.
жалбоподателят е подал искане по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (л. 1-2 от преписката)
за издаване на акт за установяване на задължения за календарната 2021 г. за
имотите декларирани по двете данъчни декларации.
Въз основа на подадената
декларация и наличните при административния орган данни за имотите, в
производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК, е издаден оспореният АУЗ, с който са
определени публични задължения само за такса битови отпадъци за имотите на ул.
Черно море № 7 в гр. Две могили и на ул. „Г. Димитров“ № 38 в с. Чилнов за 2021
година (л. 3-5 от преписката). Именно тези
задължения за предмет на оспорване в настоящото производство. В обстоятелствената
част на АУЗ са описани разпоредбите и конкретните размери на ТБО по компоненти.
От представената
Заповед № 973/15.11.2019 г. на Кмета на община Две могили (л. 16 от
преписката) е видно, че издателят на АУЗ – гл. специалист Симеонка Димитрова
Иванова е включена в списъка на служителите от отдел „МДТ” с права на орган по
приходите, а функциите на ръководител на звеното за местни приходи в общината
се изпълняват от началника на отдел „МДТ“.
По делото като писмено
доказателство е представена заповед за определяне границите на районите, в
които се извършват на услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на
депо за битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване по населени места за имоти, собственост на физически и юридически лица
за 2021 г. – Заповед № 775/22.10.2020 г. (л. 13-15 от преписката). От
съдържанието на заповедта се установява, че имотите на жалбоподателя в гр. Две
могили и в с. Чилнов попадат в райони, за който община Две могили е
организирала услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови
отпадъци в депо и поддържане на териториите за обществено ползване.
По отношение предоставяне
на услугите по трите компонента на ТБО за процесната 2021 г. са представени множество
писмени доказателства, приложени в отделен том към административното дело. От
доказателствения материал се установява безспорно, че за посочения период
услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо
и поддържане на териториите за обществено ползване са организирани от Община Две
могили. Общината е извършва сметосъбирането и сметоизвозването със собствени средства,
за което е наела съответен специализиран автомобил и е назначила служители по
дейност „Чистота“. От своя страна депонирането на битовите отпадъци в общината
през 2021 г. се извършва в Регионално депо - Бяла. Представените доказателства
– пътни листи, протоколи, отчети и фактури, установяват действителното
извършване на услугите включени като компоненти на ТБО. Във връзка с
предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци
конкретно за районите, в които се намират процесните имоти, е разпитан като
свидетел З.А.З., който в показанията си посочва, че от месец юни 2021 г. работи
като директор на ОП Чистота в Община Две могили и в това си качество е
запознат, че дейността на общинското предприятие включва извършването на
сметосъбиране, сметоизвозване, поддръжка на зелените площи на територията на
цялата община. Чрез извършваната от общинското предприятие дейност се
предоставят и трите вида услуги, които формират ТБО. Свидетелят посочва още, че
за имота на жалбоподателя, находящ се в гр. Две могили на ул. „Черно море“ № 7
до бензиностанция Петрол се извършва извозване на битовите отпадъци два пъти
седмично – всеки понеделник и петък. В двора на този имот на жалбоподателя,
според свидетеля, има 3 контейнера тип „Бобър“, за които се извършва
сметоизвозване по обичайния график – в понеделник и петък, като само по
изключение ако се прецени, че няма отпадъци сметоизвозващата техника не минава
в петък.
За имота в с.
Чилнов сметоизвозването се извършва два пъти месечно, т.е. през седмица.
В показанията си
св. З. заявява, че съдовете за събиране на битови отпадъци (контейнери, кофи,
кошчета) се предоставят на кметовете на населени места, които преценяват къде
да бъдат поставени. За 2021 г. на кмета на с. Чилнов са предоставени два съда с
протокол. Общинско предприятие „Чистота“ разполага с информация за броя на
съдовете, които се обслужват в района на Две могили и в с. Чилнов като отчитането
на извършените услуги се прави по населени места.
По делото като
свидетели на жалбоподателя са разпитани В. О. П. и Г. Х. Г. – служители във
фирмата съответно в гр. Две могили и в с. Чилнов. Св. П. посочва, че в двора на
предприятието на жалбоподателя има три контейнера тип „Бобър“, отпадъците от
които се извозват два пъти седмично, в понеделник и в петък. В двора на
предприятието се ползва и още един малък контейнер, представляващ кофа около
120 литра, също предоставен от Община Две могили, отпадъците от който се прехвърлят
от служителите на жалбоподателя в контейнерите тип „Бобър“. Свидетелят посочва
още, че в района няма поставени контейнери за общо ползване, които да се
ползват и от жалбоподателя. Предоставените на жалбоподателя контейнери се
намират в двора на предприятието, като и бензиностанция „Петрол“, намираща се
наблизо, също използва отделен свой контейнер.
Св. Г., работещ в
базата на жалбоподателя в имота в с. Чилнов, посочва, че в тази база разполагат
с един контейнер тип „Бобър“, който се намира в двора на базата до входа й.
Контейнерът се изхвърля веднъж седмично от общината. Контейнерът е напълно
достатъчен за нуждите на предприятието и не се налага използване на други
съдове за изхвърляне на битови отпадъци.
По делото не е
налице спор относно конкретния определен от органа по приходите размер на ТБО,
съобразно приложения метод за изчисление. Спорът е именно относно избрания
метод. Във връзка с това по делото е назначена технико-икономическа експертиза,
която да изчисли какви са разходите за обслужване на един контейнер тип „Бобър“
с периодичност на обслужването един път седмично, съобразно разходите за
сметосъбиране и сметоизвозване и разходите за обезвреждане на отпадъка в депа
за един контейнер като се вземе предвид неговата вместимост. Според вещото лице
тези разходи са в размер на 217,20 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване на
отпадъците от един контейнер тип „Бобър“ и 304,31 лв. – разходи за обезвреждане
на отпадъци в депа. Експертът е посочил, че не може да определи разходите за
поддържане на местата за обществено ползване в Община Две могили, тъй като
липсва база за определяне на тези разходи. Така вещото лице е определило, че
размерът на ТБО за 2021 г. ако не се вземат под внимание разходите за
поддържане на местата за обществено ползване е в размер на 521,51 лв. за един
контейнер тип „Бобър“, респективно при три контейнера, каквито са данните за
имота в гр. Две могили, тези разходи са 1 564,53 лв.
По делото са приложени Наредба
№ 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите,
предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две
могили, област Русе (Наредба № 5) в относимата за периода редакция (л. 38-56).
В сайта на Община Две могили са общодостъпни следните документи, които съдът
счита за относими към настоящия спор:
- Протокол № 15/29.12.2020 г., съдържащ
обсъжданията и взетото от Общинския съвет Решение № 277 по т. 9 от дневния ред
на заседанието, с което е извършено изменение на Наредба № 5 - https://dvemogili.egov.bg/wps/portal/municipality-dve-mogili/municipal-council/protocols-and-decisions/protocols/obs.protocols.2020;
- Мотиви и Проект на Наредба за изменение на
Наредба № 5 – 10.11.2020 г. (част от докладна записка вх. № 371/14.12.2020 г. от кмета на Община Две могили, с която е предложено
изменението на Наредба № 5 и въз основа на която е прието изменението с Решение
№ 277/29.12.2020 г.) - https://dvemogili.egov.bg/wps/portal/municipality-dve-mogili/administration/normative.acts.projects/proekti.naredbi/proekti.na.naredbi-2020g.
Според изложените от вносителя (кмета на Общината) на предложението за
приемане на Наредба за изменение на Наредба № 5 на ОбС – Две могили мотиви,
възприети и от компетентния орган (Общински съвет – Две могили), невъзможността
да се използва реда за определяне на размера на ТБО според количеството на
отпадъците е обусловена от факта, че такова определяне е реално постижимо
единствено за около 9% от домакинствата (имотите), а за останалите 91% това е
невъзможно, тъй като не може да се осигури самостоятелно ползване на отделни
съдове за битови отпадъци за всеки имот, а съдовете се ползват съвместно без
възможност за диференциране на количеството отпадък от всеки ползвател.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Обжалваният индивидуален административен акт – акт за установяване на
задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, е издаден от компетентен орган, в кръга на
правомощията му по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ и по чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, видно от представената по делото заповед на кмета на Община Две могили за
определяне на служителите от Отдел „МДТ“ с права на органи по приходите, сред
които фигурира и главният специалист в отдел
МДТ Симеонка Иванова, издала оспорения АУЗ.
Съдът вече е имал многократно възможност, в хода на съдебни производства
между същите страни по идентични спорни казуси, касаещи задължения на
дружеството по ЗМДТ за ДНИ и ТБО за предходни години, да посочи, че преценката
относно спазването на изискванията за форма на акта, липсата на съществени
процесуални нарушения и съобразяване на материалноправните разпоредби и целта
на закона, се обуславя от точното и ясно отграничение и определяне на
приложимата нормативна уредба, относима към настоящия спор спора.
С оспорения АУЗ са определени задължения за ТБО за 2021 г.
Нормативната уредба на таксата за битови отпадъци се съдържа Глава Трета,
Раздел Първи „Такса за битови отпадъци“ на ЗМДТ – чл. 62 – чл. 71в (към
настоящия момент) или чл. 62 – чл. 71 (за 2021 г.), а така също и в наредбата
по чл. 9 от ЗМДТ, която в случая е Наредба № 5 на ОбС – Две могили за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на
територията на Община Две могили, област Русе и по-конкретно Раздел ІІ,
текстовете от чл. 11 до чл. 18б.
Законът за местните данъци и такси, в частта за
ТБО, е претърпял радикална промяна със Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ
обн. ДВ, бр. 88/03.11.2017 г. Тези изменения обаче съгласно § 21 от ЗИД на ЗМДТ
(в първоначалната му редакцията) влизат в сила от 01.01.2020 г., като
параграфът е изменен (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019
г.) и дата на влизане в сила е определена от 01.01.2022 г., а към настоящия
момент влизането в сила е отложено до 1 януари на втората година, следваща
публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в
Република България през 2021 г. С оглед на това посочените изменения не са относими към настоящия случай. Преди тези
изменения текстът на чл. 66 от ЗМДТ, в приложимата за казуса редакция, е имал
следното съдържание (последно изменение ДВ, бр. 53/2012 г. в сила от 13.07.2012
г.):
„Чл. 66. (1) Таксата се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на
одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:
1. осигуряване на съдове за
съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;
2. събиране, включително разделно на
битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и
съоръжения за третирането им;
3. проучване, проектиране,
изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за
битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане,
рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по
чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;
4. почистване на уличните платна,
площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места,
предназначени за обществено ползване.
(2) (Отм.).
(3) Когато до края на предходната
година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за
текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на
предходната година.
(4) (отм.).
(5) Одобрената план-сметка за
определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната палата.“.
Текстът на чл. 67 от ЗМДТ, действащ през 2021 г., е в редакцията от ДВ, бр.
119/2002 г. в сила от 01.01.2004 г. и е следният:
„Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67
- ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г., в сила
от 1.01.2004 г.) Размерът на таксата се определя в левове според количеството
на битовите отпадъци.
(2) (Предишно изр. второ на т. 2 -
ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.)
Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1,
размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху
основа, определена от общинския съвет.
(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г.,
изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.) При определяне размера на
таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите
по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3 .
(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г.,
изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.) Таксата за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя
в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския
съвет.“
С § 6 от ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г.) е прието изменение на
разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ като в края на изречението е добавен
текстът „която не може да бъде данъчната
оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена“,
но съгласно § 13, ал. 1 от същия ЗИД на ЗМДТ влизането в сила на това изменение
е отложено първоначално до 01.01.2015 г., а впоследствие влизането в сила е отлагано
с всяка година и към 01.01.2021 г. разпоредбата на § 13, ал. 1 от ЗИД на
ЗМДТ/2013 г. влизането в сила на § 6 от същия закон, респективно на изменението
на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ е отложено от 31 декември 2021 г.
С оглед на изложеното се налага извод, че за 2021 г., за която са
определени спорните задължения за ТБО на жалбоподателя, размерът на таксата се
определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да
се установи количеството им, размерът на таксата се определя в левове на
ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
Както вече се посочи конкретният размер на ТБО по компоненти за съответните
години е определен с Наредба № 5 на ОбС – Две могили и по-конкретно с нормата
на чл. 13 от нея. По отношение на тази разпоредба също е налице значителна
динамика с оглед на съдържанието й, предвид факта, че в Община Две могили е
възприета практика размерите на ТБО да не се определят с отделно решение на ОбС
– Две могили, касаещо съответната година, а да са включени като текст на
разпоредба в самата наредба. Във връзка с това нормата на чл. 13 от Наредба № 5
е била неколкократно предмет на оспорване пред Административен съд – Русе,
който е постановявал отменителни решения.
Независимо от това за 2021 г. е извършено ново изменение на Наредба № 5 с
Решение № 277 по Протокол № 15/29.12.2020 г., материалите по което изменение
бяха цитирани по-горе като достъпни на сайта на Община Две могили. Според приетото
изменение, за което няма данни да е било оспорено и отменено, размерът на
таксата за битови отпадъци за 2021 г. следва да е следният: 1. Предприятия по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ – такса по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Наредбата (за
сметосъбиране и сметоизвозване) – 2,9 ‰ върху данъчната оценка на недвижимите
имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ; такса по чл. 11,
ал. 2, т. 2 от Наредбата (за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други
съоръжения) – 3,5 ‰ върху данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ и такса по чл. 11, ал. 2,
т. 3 от Наредбата (за чистотата на териториите за обществено ползване) – 5,1 ‰
върху данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена по
реда на чл. 21 от ЗМДТ.
В светлината на изложения до тук анализ на приложимата правна уредба съдът
намира, че в настоящия случай на първо място е спазено изискването за форма на
административния акт. Оспорения АУЗ съдържа както правни, така и фактически
основания за издаването му. От фактическа страна органът по приходите се е
позовал на данните от подадените от жалбоподателя данъчни декларации, а от
правна страна са посочени всички относими към определянето на таксата за битови
отпадъци правни норми както от ЗМДТ, така и от Наредба № 5 на ОбС – Две могили
като таксата е определена по отделни компоненти. Действително в издадения АУЗ
не е посочено цифровото означение на нормата на чл. 13 от Наредба № 5, но са
цитирани дословно относимите за случая текстове на разпоредбата. Поради което
съдът не счита, че в конкретния случай липсва посочено правно основание за
издаване на АУЗ, както твърди жалбоподателя.
На следващо място съдът намира за необходимо изрично да посочи, че счита за
неоснователно възражението на жалбоподателя за немотивираност на оспорения АУЗ,
с доводи за липса на мотиви защо е избран като метод за определяне на размера
на таксата редът по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, а не този по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Мотивирането
на начина на определяне на размера на таксата за битови отпадъци е елемент от
производството по приемане на решение от Общинския съвет, с което се определят
конкретните размери на ТБО, а не е част от производството по определяне на
конкретните задължения на данъчно-задължените лица, в което производство се
прилагат вече регламентираните от Общинския съвет размери на таксата според
възприетия именно от Общинския съвет метод за определянето им. В този смисъл е
и Решение № 7790 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм.д. № 780/2019 г., VІІІ отд. по
идентичен казус между същите страни.
В постановени други две съдебни решения на ВАС – решение № 397/19.03.2019
г. по адм.д. № 14206/2018 г. на І отд. и решение № 5596/14.05.2020 г. по адм.д.
№ 717/2020 г. на VІІІ отд., също по идентични казуси между същите страни,
касаещи предходни години, е прието, че приложимостта на коментираните
разпоредби от Наредба № 5 на ОбС – Две могили следва да бъде преценявана с
оглед нормата на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове и
съответствието им със ЗМДТ (в частност с чл. 67 от ЗМДТ) като нормативен акт от
по-висок ранг. В решенията изрично се посочва, че наличието на докладна записка
от кмета на общината не може да замести волеизявлението на компетентния орган,
издал наредбата (Наредба № 5) да спази изискването на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ ,
респективно да изясни причините за неприлагането му.
С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав намира за нужно да
посочи, че в конкретния случай цитираните изисквания са изпълнени. Действително
изрични мотиви за невъзможността ТБО в Община Две могили да бъде определена на
база количеството отпадъци не се съдържат във взетото от Общинския съвет
решение от 29.12.2020 г. за приемане на Наредба за изменение на Наредба № 5, а
такива са изложени само в докладна записка вх. № 371/14.12.2020 г. на кмета на
общината, към която са представени мотивите (изключително подробни) за
предложеното изменение на НАредба № 5 в частта й за размера на ТБО. Именно въз
основа на тази докладна записка и на тези мотиви е прието от Общински съвет –
Две могили изменение на Наредба № 5, определящо приложимите за 2021 г. размери
на ТБО. Нормата на чл. 67 от ЗМДТ регламентира допустимите начини за определяне
на размера на ТБО от компетентния орган – общинския съвет, като както се
посочва и в решенията на ВАС начините са определени йерархично, а не
алтернативно и определяне на размера на ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ е
допустимо само ако е невъзможно да се приложи редът по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Разпоредбата
на чл. 67 от ЗМДТ не въвежда изискване за изрично волеизявление на компетентния
орган относно избора на метод, а изисква единствено мотивиране в случай, че
бъде приложен редът по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, който е допустим само при
изключване на реда по ал. 1. Това означа, че волеизявлението включва само
избрания метод чрез определяне на размера на ТБО по него, а мотивите следва да
съдържат аргументация за избора на втората хипотеза по чл. 67 от ЗМДТ. В случая
функцията на такава мотиви са налице и те са били публично обявени и предмет на
обществено обсъждане, като и част от докладната записка на кмета, с която е
предложено изменението. Следва да се отбележи също така, че Общинският съвет изрично
се е позовал на тази докладна записка, респективно на мотивите на вносителя на
изменението, при вземане на Решение
№ 277 по протокол № 15/29.12.2020 г. за приемане на Наредба за изменение на
Наредба № 5. По този начин компетентния орган е възприел като свои, мотивите на
вносителя по отношение на прилагането на реда по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ за
определяне на размера на ТБО. Така решението на Общинския съвет се явява
формално надлежно аргументирано. Преценката доколко тези мотиви действително
обосновават избрания метод на определяне на ТБО е свързана със
законосъобразността на приетата Наредба № 5 и както вече се посочи (и съобразно
практиката на ВАС), в настоящото производство е недопустимо извършването на такава
проверка. Тя би могла да се проведе в производство по оспорване на разпоредбите
на наредбата като подзаконов акт.
Независимо от това и само за пълнота на
изложението, съдът счита, че следва изрично да се посочи, че в мотивите за
приемане на конкретните размери на ТБО за 2021 г. с изменението на Наредба № 5
на ОбС – Две могили с решение № 277/29.12.2020 г. се съдържат съображения както
по отношение на избрания метод за определяне на ТБО – процентно на база основа,
определена от Общинския съвет, но така също има и подробна обвързаност на
предложения размер на ТБО по компоненти с разходите за извършване на
съответната дейност за всеки компонент от ТБО. Отделно от това и в протокола на
заседанието на Общинския съвет изрично докладчика по съответната точка от
дневния ред е посочил, че докладната записка на кмета, с която е внесено за
разглеждане от Общинския съвет Две могили предложението за изменение на Наредба
№ 5 е в пряка връзка с разгледаната на същото заседание на съвета докладна
записка за приемане на план-сметката за дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за
2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона
за нормативните актове (ЗНА) ако постановление, правилник,
наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Цитираното
правило е приложимо при пряко противоречие и не обосновава провеждането на
инцидентен контрол за законосъобразност на подзаконовия нормативен акт. В този
смисъл след като законът допуска размерът на ТБО да е изчислен пропорционално върху основа, определена от общинския съвет,
когато не е възможно определянето й въз основа на количеството на битовите
отпадъци и Общинският съвет, излагайки мотиви за тази невъзможност, е определил
ТБО в промили върху данъчната оценка на имотите по смисъла на чл. 21 от ЗМДТ,
съдът намира, че не е налице пряко несъответствие на действащата Наредба № 5 на
Общински съвет Две могили с нормативен акт от по-висока степен – ЗМДТ, което да
налага прилагането на правилото на чл. 15, ал. 3 от ЗНА.
В хода на производството по издаване на оспорения АУЗ не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят се позовава в
жалбата си на това основание за отмяна на административния акт, но не сочи
никакви фактически твърдения в тази посока. В същото време съдът и при
извършената служебна проверка за наличие на съществени процесуални нарушения не
откри да са допуснати такива.
С оглед на изложеното съдът намира, противно на твърденията на
жалбоподателя, че не е налице и неправилно приложение на материалния закон.
Както вече подробно се посочи по-горе, съдът приема, че за 2021 г. размерът на
ТБО по компоненти е както следва: за предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗМДТ – 2,9 ‰ за таксата по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Наредбата; 3,5 ‰ – за
таксата по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредбата и 5,1 ‰ – за таксата по чл. 11, ал.
2, т. 3 от наредбата, каквито размери са цитирани и в оспорения АУЗ и са
приложени от органа по приходите.
Съдът намира също така, че правилно е определена и основата, върху която са
приложени посочените промили. Както вече беше изяснено по-горе по отношение на
конкретния случай (при определяне на ТБО за 2021 г.) приложение намира чл. 67
от ЗМДТ в редакция от 2004 г., според която общинският съвет разполага с
правомощие да определи основата, върху която да се изчислява ТБО, без да са
налице ограничения за това и в конкретния случай ОбС – Две могили е възприел за
такава основа да се ползва данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ.
Съгласно тази разпоредба данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията
е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно
приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение
№ 2. Макар понятието „данъчна оценка“ да е използвано в цитираната норма с
двойно съдържание, разпоредбата ясно посочва, че органите по приходите следва
да разполагат с две величини за определяне на основата за изчисляване на ТБО, който
да бъдат сравнени като бъде използвана по-високата от тях. Това са именно
отчетната стойност на имотите и данъчната оценка, изготвена по правилата на
Приложение № 2 към ЗМДТ. В случая не е спорно между страните, а и е служебно
известно на съда от предходни производства, че отчетна стойност за имот с
идентификатор 20184.1.1228 в гр. Две могили е 1 439 503,60 лв., а за
имота в с. Чилнов отчетната стойност е 828 601,03 лв. По делото между
страните не се спори също така, че отчетна стойност на процесните имоти е
по-висока от за данъчна им оценка по Приложение № 2 от ЗМДТ (независимо, че
последната не е посочена изрично нито в АУЗ, нито в друг документ в преписката).
В случая именно отчетната стойност (по-високата от двете величини) е използвана
при изчисляване на задълженията за ТБО на жалбоподателя, определени с оспорения
административен акт.
С оглед изложените мотиви относно начина на определяне на ТБО, а именно по
реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ (в приложимата редакция) съдът приема изготвената
по делото съдебно технико-икономическа експертиза за неотносима към спора,
поради което не следва да бъде обсъждана.
Дължимостта на ТБО се определя и от обстоятелството дали общината е
организирала и предоставя услугите, включени като компоненти на таксата. В
настоящото производство съдът намира за безспорно установено предоставянето на
всички услуги, обхванати от ТБО. По същество не са и налице възражения по този
въпрос от жалбоподателя (възраженията обхващат начина на определяне на ТБО и
количеството на отпадъците, които се генерират от предприятието му). От друга
страна следва да се посочи, че услугата чистота на териториите за обществено
ползване не е пряко обвързана с конкретния имот, т.е. предоставянето й не касае
пряко почистване на обществени територии, прилежащи или обслужващи конкретния
имот, а се отнася за обществени територии (улици, тротоари, паркове и алеи),
намиращи се на територията на общината въобще, за които общината е организирала
почистване.
При положение, че не е налице спор относно отчетната стойност на
притежаваните от жалбоподателя имоти и при съобразяване на посочените по-горе
размери на ТБО, както и на безспорно установения факт на предоставяне от
общината на всички услуги, включени при формиране на ТБО, съдът намира, че в
конкретния случай правилно са определени и размерите на дължимите от
жалбоподателя задължения за ТБО за 2021 г. при постановяване на оспорения АУЗ.
Предвид гореизложеното съдът приема, че оспореният АУЗ не страда от пороци,
водещи до неговата незаконосъобразност, поради което оспорването по жалбата на
„Ф+С Агро“ ООД като неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
В настоящото производство претенции за присъждане на разноски са заявени и
от двете страни като основателна, предвид изхода на спора, се явява само тази
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 161 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за
един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На
ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На
администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция
юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един
адвокат. Въз основа на цитираната норма и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съобразно правен интерес от оспорването в размер на 27 039,56 лв. (размера на
оспорвана ТБО) юрисконсултското възнаграждение за ответната страна е в размер
на 1 341,19 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, във вр.с чл. 9б ЗМДТ, Административен
съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на „Ф+С Агро” ООД, със седалище в гр. Русе,
представлявано от управителя Светльо Янчев Стойчев, против Акт за установяване
на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 11-1/10.01.2022 г., издаден от главен
специалист в отдел МДТ към Дирекция „ФМДТ” при Община Две
могили, потвърден с Решение № 1/22.03.2022 г. на Началника на отдел „МДТ” при
Община Две могили, с който на дружеството са определени задължения за ТБО за
2021 г. в общ размер на 26 083,18 лв. и лихви върху тях към 10.01.2022 г.
в размер на 956,38 лв.
ОСЪЖДА „Ф+С Агро” ООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Русе, ул. „Борисова“ № 52, ет. 5, ЕИК *********,
представлявано от управителя Светльо Янчев Стойчев, да заплати на Община Две могили сумата от 1341,19 лв. (хиляда триста
четиридесет и един лева и деветнадесет стотинки) – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: