Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
гр. Силистра, 18 май 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на двадесет и четвърти
април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
с участието на секретаря Виолина Рамова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело номер 35 по описа за 2023 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на С.И.П. с ЕГН – ********** *** против заповед №
22-1099-000593 от 28.11.2022 година на Началника на група “Моторни превозни
средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Силистра, за прилагане на принудителна административна мярка
/ПАМ/ по чл. 171, т.2, б.“а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/-
временно спиране от движение на пътно превозно средство - лек автомобил БМВ 318 И Седан с рег. №
СС3459АМ, собственост на жалбоподателката, за срок – до отстраняване на
неизправността на автомобила. Атакуваната заповед е издадена след извършена
проверка от служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Силистра на
25.11.2022 г., при която е констатирано, че автомобилът, управляван към момента
на проверката от И.С.Г., е бил със затъмнени стъкла, намаляващи видимостта на
водача към пътя.
В жалбата се изтъква, че в
оспорения административен акт липсва препращане към нормата на чл. 105 от ЗДвП,
която е пояснителна и допълваща към текста на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и в
този смисъл липсва необходимия обем мотиви и от правна страна заповедта не
кореспондира с нарушението. Посочва се, че от описанието на нарушението не би могло
да се установи по какъв начин е било констатирано намаляването на прозрачността
на стъклото и дали тази намалена светлопропускливост е под 70 %. Счита се, че
липсата на констатации относно степента на светлопропускливост води до
невъзможност за установяване на наличието на материалноправно основание за
прилагането на ПАМ. По тези съображения
се моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР – Силистра, сектор „Пътна
полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Силистра, действащ чрез гл.
юриск. В. А., е депозирал писмено становище, според което жалбата е
неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, но
разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Със заповед № 22-1099-000593 от
28.11.2022 година на Началника на група “Моторни превозни средства, водачи и
административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Силистра, за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2, б.“а“ от Закона за движението по
пътищата е прекратена регистрацията на лек автомобил БМВ 318 И Седан с рег. №
СС3459АМ, собственост на жалбоподателката, за срок – до отстраняване на
неизправността на автомобила.
Като фактическо основание в заповедта
е посочено обстоятелството, че същата е издадена след извършена проверка на 25.11.2022 г., при която
е констатирано, че автомобилът, управляван към онзи момент от И.С.Г., е бил със
затъмнени стъкла, намаляващи видимостта на водача към пътя. Счетено е, че се
касае за техническа неизправност по смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във
вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП. Посочено е, че на предните и
странични стъкла на автомобила е залепено фолио, което влошава оптичните им
качества и не е одобрено съгласно т. 9
от Приложение № 3 във вр. с т. 9.1 на Правило № 43 / 1988 г. на Икономическата
комисия на Европа на ООН. Констатациите
са били отразени в АУАН серия GA № 850113/ 25.11. 2022 г., приложен по делото и
цитиран в заповедта, а във връзка с преустановяване на нарушението и за предотвратяване на последиците от него е
издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ срещу жалбоподателката, в
качеството ѝ на собственик на автомобила.
Оспорването на посочената заповед е
станало повод за
инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва
да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните
и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана
от закона.
Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Със служебно известната на съда Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021
г. Министърът на вътрешните работи е
определил Областните дирекции на МВР като
една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП. Въз основа на
тази заповед и съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на
МВР Силистра със своя Заповед № 342з-1315 / 30.12.2021 г. (л. 12) е делегирал
правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на
сектор/група в „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Силистра, какъвто от
ответника по делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена
от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. Ясно са изложени
фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта. Вписването на съставения на водача на автомобила
АУАН в обстоятелствената част на заповедта за ПАМ по съществото си е препращане
към изложените в акта факти и обстоятелства по случая, което е допустимо
съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК. Не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила пропускът в оспорената заповед да
бъде извършено препращане към нормата на чл. 105 от ЗДвП, която забранява
ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на
автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на
прозрачността им. Доколкото в текста на заповедта са възпроизведени
обстоятелствата, включени в хипотезата на нарушената правна норма и е извършена
препратка към съставения на водача АУАН, то не може да се приеме, че липсва необходимия обем мотиви и заповедта не
кореспондира с нарушението
Заповедта е издадена в съответствие и с материалния
закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно
относимите материалноправни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2,
б. "а" от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на
процесната заповед, временно се спира от движение пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, което е технически
неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите
газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без
съответното разрешение, за срок - до отстраняване на неизправността.
При анализ на цитираната норма
е видно, че приложението ѝ е обусловено от няколко алтернативно
предвидени хипотези. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава
възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел
преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателката, в
качеството ѝ на собственик на МПС, административният орган се е позовал
на наличието на техническа неизправност в управляваното МПС. В чл. 10, ал. 1 ППЗДвП
е определено кога моторното превозно средство е технически неизправно. Сред изброените
възможности фигурират и стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на
стандартизационните документи – чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" от ППЗДвП.
В случая е установена намалена прозрачност на стъклата на моторното превозно
средство чрез поставяне на тъмно фолио - хипотеза, различна от фабричното
потъмняване. Тогава, когато едно моторно превозно средство е със залепено на
стъклата фолио то обективно не отговаря на изискванията на производителя,
защото фолиото не е сложено от производителя, а от собственика/водача на
превозното средство. Ако собственик на моторно превозно средство желае да
постави определени допълнения на стъклото, то негова е доказателствената тежест
да докаже, че тези отклонения са в съответствие със стандартизационните
документи. Ако жалбоподателката беше извършила предварително съответните
измервания и беше снабдила водача с документ, доказващ прозрачност на стъклата
съгласно изискуемите стандарти, който да бъде показан към момента на проверката,
органът не би имал основание да приеме ограничаване на видимостта. Но тогава,
когато към момента на контролната проверка, обективно върху предните странични
стъкла на автомобила се намира допълнително поставено фолио, то този факт сам
по себе си е достатъчен, за да приеме органа наличие на хипотезата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП.
Не може да бъде споделен изложеният от жалбоподателя довод,
че от описанието
на нарушението не би могло да се установи по какъв начин е било констатирано
намаляването на прозрачността на стъклото и дали тази намалена
светлопропускливост е под 70 %. В случая е без значение обстоятелството с какъв
процент е намалена светлопропускливостта на стъклата, след като към момента на
проверката водачът не е разполагал с документ, доказващ съответствието на
прозрачността на стъклата с изискуемите стандарти. Трайна е съдебната практика по аналогични
случаи, че следва да се прави разлика между фабрично произведени затъмнени
стъкла и такива, които са затъмнени от водача с фолио след производството.
Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП съдържа забрана за ограничаване на
видимостта през челното и през страничните стъкла, както и намаляване на
прозрачността им. Когато прозрачността на фабрично поставените стъкла
допълнително е намалена, без да бъде спазен съответният ред - в случая чрез
залепване на фолио, това прави превозното средство неизправно по смисъла на чл.
10, ал. 1, т. 6, б. "б" от ППЗДвП. В този смисъл Решение № 9954 от
28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15564/2018 г., Решение № 10606 от 17.08.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 959/2017 г. и цитираната в него съдебна практика , Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 7811/2017 г. и много други.
Не може да бъде споделен довода на жалбоподателя, че
липсата на констатации относно степента на светлопропускливост на стъклата води
до невъзможност за установяване на наличието на материалноправно основание за
прилагането на ПАМ. Съдебната практика е категорична, че за целите
на принудителната мярка е достатъчно при контролната проверка компетентният
орган да е установил наличие на фолио върху предните странични стъкла на
автомобила, което с оглед изложените по-горе съображения автоматично прави
автомобила технически неизправен по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б.
"в" ППЗДвП, респ. съставлява основание за прилагането на ПАМ по чл.
171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
В случая не са налице и отменителни
основания по смисъла на чл.146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е
издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен и преустановителен
характер. С нея не се цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а
постигане на определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната
посредством ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия,
причинени от неизправни моторни превозни средства.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2,
б.“а“ от ЗДвП е законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК възнаграждението следва да се присъди в
полза на юридическото лице, в структурата на което е административния орган, т.
е. на Областна дирекция на МВР – Силистра.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.172, ал. 5 от ЗДвП, Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.И.П. с ЕГН – ********** *** против заповед № 22-1099-000593 от
28.11.2022 година на Началника на група “Моторни превозни средства, водачи и
административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Силистра, за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2,
б.“а“ от Закона за движението по пътищата - временно спиране от движение на пътно
превозно средство - лек автомобил БМВ
318 И Седан с рег. № СС3459АМ, за срок – до отстраняване на неизправността на
автомобила.
ОСЪЖДА С.И.П. с ЕГН – ********** ***,
да заплати на Областна дирекция на МВР -
Силистра разноски по делото в размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: