Присъда по дело №295/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта:	5
Дата:	18 март 2022 г. (в сила от 16 февруари 2023 г.)
Съдия:	Петър Милков Милев

Дело:	20213300600295
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Разград, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Атанас Д. Христов

Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
и прокурора С. С. Осм.
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213300600295 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК
Присъда № 57/30.06.2020 г., постановена по НОХД № 302/2020 г. по описа на
Районен съд Русе, в частта, с която подсъдимият Б. Г. М. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1
от НК за отправени закани с убийство към Е.А. К. и ЕРК. М. С., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Г. М., роден на 23.10.1968 г. в гр. Русе,
български гражданин, със средно образование, неженен, неработещ, осъждан,
ЕГН **********, за виновен в това, че на 01.11.2018 г. в гр. Русе се заканил с
убийство на Е.А. К. от гр. Цар Калоян, обл. Разград с думите „Ще ви убия“ и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК му
налага наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца.
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Г. М., със снета самоличност, за виновен в
1

това, че на 01.11.2018 г. в гр. Русе се заканил с убийство на ЕРК. М. С. от гр.
Цар Калоян, обл. Разград с думите „Ще ви убия“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК му налага наказание
„лишаване от свобода“ в размер на шест месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Б. Г. М.,
със снета самоличност, едно общо наказание измежду така наложените, а
именно най-тежкото в размер на шест месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на така определеното общо
наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал.1 от НК от така наложеното на
подсъдимия Б. Г. М. общо наказание от шест месеца „лишаване от свобода“
времето, през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по настоящото дело, а именно считано от
21.01.2020 г. до 03.04.2020 г., от 09.04.2020 г. до 28.04.2020 г. и от 19.05.2020
г. до 30.06.2020 г.
На основание чл. 70, ал. 7 от НК ПОСТАНОВЯВА подсъдимият Б. Г. М.
да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието, наложено му по
ЧНД № 1509/2017 г. по описа на Районен съд Русе в размер на една година,
един месец и осемнадесет дни „лишаване от свобода“.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на така приведеното в
изпълнение на подсъдимия Б. Г. М. наказание в размер на една година
един месец и осемнадесет дни.
ОСЪЖДА на чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Б. Г. М. да заплати
разноски по водене на делото и направени на досъдебното производство в
размер на 214,50 лева по сметка на ОД на МВР гр. Русе в полза на Държавата,
и разноски по водене на делото, направени в хода на съдебните производства
в полза на бюджета на ВСС: в размер на 400 лева по сметка на Районен съд
Русе, както и сума в размер на 236,10 лева по сметка на Окръжен съд Разград.
ОСЪЖДА на чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Б. Г. М. да заплати на
частния тъжител ЕРК. М. С. от гр. Цар Калоян, обл. Разград, деловодни
2

разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Б. Г. М. да заплати на
частния тъжител Е.А. К. от гр. Цар Калоян, обл. Разград, деловодни разноски
в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – дискове и флашка, да
останат приложени по делото след приключването му с окончателен акт.
Присъдата е постановена при особено мнение на съдия Р. Йончева.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен
касационен съд в петнадесет дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 5 от 18.03.2022 г. по ВНОХД № 295/2021 г. на
ОС Разград

Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 57 от 30.06.2020 г. по НОХД № 302/2020 г. по описа на
Районен съд Русе подсъдимият Б.М. е признат за невинен в това, че на
01.11.2018 г. в гр. Русе, в условията на опасен рецидив, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – на публично място, пред магазин „Чарли“,
предизвикал скандал, викал, обиждал, псувал, насъскал куче към ЕРК. М. С.
от гр. Цар Калоян, обл. Разград, отправил закани към ЕРТ. АЛ. КЬ. и ЕРК. М.
С. и двамата от гр. Цар Калоян, обл. Разград и нанесъл удар с юмрук на ЕРК.
М. С. от гр. Цар Калоян, обл. Разград, като деянието по своето съдържание се
отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и на основание чл.
304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 5 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като на
основание чл. 1, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от УБДХ във вр. с чл. 301, ал. 4 от
НПК вр. чл. 305, ал. 6 от НПК съдът му е наложил административно
наказание „Задържане за срок от 15 денонощия в структурно звено на
ОДМВР Русе“.
На основание чл. 59, ал. 2 от НК съдът е приспаднал времето, през
което осъденият е бил задържан.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия за невинен за това, че
на 01.11.2018 г. в гр. Русе се заканил с убийство на Е.А. К. от гр. Цар Калоян,
обл. Разград с думите „Ще ви убия“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което на основание чл. 304
от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.
Също така подсъдимият е признат за невинен за това, че на 01.11.2018 г.
в гр. Русе се заканил с убийство на ЕРК. М. С. от гр. Цар Калоян, обл. Разград
с думите „Ще ви убия“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което на основание чл. 304 от НПК
съдът го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.
Против оправдателната присъдата е постъпил въззивен протест от
прокурор при Районна прокуратура – Русе, в който се сочи, че присъдата е
неправилна и необоснована, като фактическите положения, приети за
установени от съда, и направените въз основа на тях правни изводи, не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и не обосновават
приложението на разпоредбата на чл. 304 от НПК. Прави се искане за отмяна
на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава, с която подс. М. да
бъде признат за виновен по повдигнатите му пред първата инстанция
1

обвинения по чл. 325 ал. 5 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 3 във вр. с
ал. 1 от НК.
На основание чл. 320, ал. 4 от НПК е постъпило и допълнително
писмено изложение за допълване на доводите, посочени в протеста, като в
него се навежда оплакване за постановяване на първоинстанционната
присъда от незаконен състав. Като основание за това се изтъква
обстоятелството, че в хода на делото съдебният състав на два пъти по искане
на подс. М. е изменял мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ в
по-лека, без да е имало изменение на обстоятелствата, които да налагат такова
изменение. И двата пъти по протест на прокуратурата определенията за
изменение на мярката за неотклонение били отменени от Окръжен съд – Русе,
а след втората отмяна съдия докладчикът не изпратил определението на
въззивния съд своевременно за изпълнение на ОЗ „Охрана“ и така
подсъдимият останал на свобода няколко дена повече. Всичко това показвало,
че съдът е предубеден, но въпреки поискания в съдебно заседание отвод,
такъв не бил приет от съда.
На следващо място се поддържа тезата за необоснованост на присъдата,
а оттам и за нейната неправилност. Според прокурора от доказателствата по
делото по безспорен начин се установявало, че с поведението си под. М. е
демонстрирал особена наглост и е засегнал в груба форма обществения ред,
като действията на подсъдимия представлявали брутална демонстрация
против обществения ред и спокойствие, отличавали се с по-висока степен на
обществена опасност, което ги определяло като престъпни по смисъла на НК.
Доказателствата по делото установявали по категоричен начин
квалифициращото обстоятелство по чл. 325, ал. 2 от НКТ, тъй като действията
на подсъдимия се отличавали с особена дързост и цинизъм. В подкрепа на
това в протеста е направен подробен анализ на действията на подсъдимия на
инкриминираната дата.
Прокурорът е на мнение, че подсъдимият е отправил вербална закана за
убийство с думите „Ще ви убия“, която е адресирана до свид. С. и свид. К.,
като заканата е формирала у последните убеждение, че ще бъде извършена.
Прокурорът не е съгласен с изводите на съда за липса на обективен признак
от състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, а именно не се
споделят изводите, че заканването не е от естество да възбуди основателен
страх от осъществяването му. Твърди се, че всеки от пострадалите е приел
като лична заплаха общият израз „Ще ви убия“, както и че тези думи са
формирали у тях основателен страх, че подс. М. ще изпълни намеренията си.
Вследствие на деянието двамата пострадали дълго време не посещавали гр.
Русе, свид. С. заминал за чужбина, а свид. К., който бил студент в Русенския
университет, при посещението на лекциите и изпитите си в града
продължителен период от време изпитвал основателен страх от изпълнението
на отправените му от подсъдимия закани.
С оглед всичко изложено с протеста се прави искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг
състав на съда, по отношение на който не са налице основания за отвод по чл.
29, ал. 2 от НПК. Алтернативно се иска постановяването на нова осъдителна
2

присъда, с която подс. М. да бъде признат за виновен по повдигнатите му
обвинения и му бъдат наложени наказанията, предложени от прокуратурата.
С протеста не са направени доказателствени искания.
Преписи от протеста и допълнителното писмено изложение към него са
връчени на подсъдимия, защитника му и частните обвинители. Писмени
възражения срещу протеста не са постъпвали.
Недоволни от оправдателната присъда са останали и частните
обвинители Е.А. К. и ЕРК. М. С., които чрез редовно упълномощен
повереник адв. С.М. са подали всеки един от тях въззивни жалби, идентични
по съдържание и искания. С жалбите се навеждат доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата, като постановена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
На основание чл. 320, ал. 4 от НПК са постъпили и допълнителни
писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбите, като в
тях се изтъква, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че
подсъдимият М. е отправил вербална заплаха „ще ви убия“ срещу двамата
частни обвинители, които са възприели същата като сериозна и реално
осъществима, като изречените думи са формирали у тях основателен страх за
осъществяването й.
С въззивните жалби са направени идентични искания за отмяна на
оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна спрямо подс. М..
Алтернатовно се иска отмяна на присъда и връщане делото за ново
разглеждане от друг състав на съда поради допуснати неотстраними
процесуални нарушения. С жалбите не са направени доказателствени
искания.
Преписи от жалбите и допълнителните писмени изложения към тях са
връчени на подсъдимия, защитника му, прокуратурата и частните
обвинители. Писмени възражения срещу въззивните жалби не са постъпвали.
Така подадените въззивен протест и въззивни жалби са дали основание
за образуване на ВНОХД № 792/2020 г. по описа на Окръжен съд Русе .
Това дело е било прекратено с Разпореждане от 11.02.2021 г. поради отводи
и самоотводи на всички съдии в Окръжен съд Русе, като зам.-председателят
Свилен Сирманов е изпратил делото на Върховния касационен съд за
определяне на основание чл. 43, т. 3 от НПК на друг, еднакъв по степен съд,
който да разгледа делото.
С Определение от 12.03.2021 г. по ЧД 206/2021 г. на ВКС, I НО намира,
че делото следва да се изпрати на Окръжен съд Разград като друг, еднакъв по
степен съд, който е разположен в териториална близост до ОС Русе. Така на
16.03.2021 г. е образувано ВНОХД № 71/2021 г. по описа на ОС Разград, в
състав съдия Л. Мичев, Е. Стоев и Пл. Драганов (докладчик). Окръжен
съд Разград е постановил Присъда № 13 от 14.05.2021 г. по ВНОХД №
71/2021 г., съгласно която окръжният съд е отменил първоинстанционната
присъда в частта, с която подсъдимият е оправдан за престъпленията по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК спрямо Е.С. и Е. К., като е признал подсъдимия за
виновен в това, че е извършил тези престъпления. ОС Разград е наложил
3

наказание шест месеца „лишаване от свобода“ за всяко от двете деяния, като
е определил по реда на чл. 23, ал. 1 от НК едно общо наказание в размер на
шест месеца „лишаване от свобода“. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“
от ЗИНЗС е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така
определеното общо наказание „лишаване от свобода“. Приспаднато е
времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по време на досъдебното и на съдебното
производства. На основание чл. 70, ал. 7 от НК съдът е постановил
подсъдимият да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието,
наложено по ЧНД № 1509/2017 г. по описа на РС Русе в размер на една
година, един месец и осемнадесет дни „лишаване от свобода“, за което му е
определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Подсъдимият е
осъден за разноски в полза на ОД на МВР гр. Русе, РС Русе и ОС Разград,
както и в полза на частните обвинители. Първоинстанционната присъда на РС
Русе е потвърдена в останалата й част по отношение на повдигнатото
обвинение за хулиганство, като същата е влезнала в сила и не е предмет на
настоящото дело.
Постъпила е касационна жалба от подсъдимия против Присъда № 13 от
14.05.2021 г. по ВНОХД № 71/2021 г. на ОС Разград. Върховният касационен
съд се е произнесъл с Решение № 60163/19.10.2021 г. по НД № 615/2021 г.
на ВКС, I НО, съгласно което присъдата на Окръжен съд Разград е отменена
и делото е върнато за ново разглеждане. В мотивите на решението на ВКС са
посочени указания към втория въззивен състав, който следва да положи
необходимите усилия за попълване на доказателствената съвкупност, да
анализира поотделно и в съвкупността им всички доказателства, като
формира изводите си за наказателната отговорност на подсъдимия и
приложимия материален закон въз основа на обективно установените
релевантни факти по делото.
По този начин делото на подсъдимия е образувано пред нов състав на
Окръжен съд Разград – съдии Р. Йончева, А. Христов и мл. съдия П. Милев
(докладчик) и под нов номер - № 295/2021 г. по описа на същия съд.
В съдебните прения прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград
посочва, че поддържа обвинението за двете престъпления спрямо свид. С. и
свид. К., понеже безспорно е установено, че двамата не са познавали
подсъдимия, последният им е отправил закани с убийство, и то след като се
върнал с куче на местопрестъплението. Изтъкват се аргументи, че единият
(свид. К.) се е уплашил, избягал и се заключил в колата, а спрямо другия
(свид. С.) е насъскано куче, което се нахвърлило в слабинната част на
пострадалия. За факта, че пострадалите са били заплашени според прокурора
следва да бъдат отчетени и фактите, че единият от тях (свид. К.) бил студент
и дълго време избягвал да ходи в Русе, а другият (свид. С.) избягал в чужбина
с оглед на това да не срещнат отново подсъдимия някъде по русенските
улици. В подкрепа на обвинението се сочи и това, че подсъдимият и синът му
свид. В.М. предлагали пари на пострадалите, за да си оттеглят жалбата. Моли
за осъдителна присъда, като на подсъдимия бъдат наложени наказания
4

„лишаване от свобода“ в размер на шест месеца за всяко от деянията, които
да бъдат кумулирани в общ размер на шест месеца „лишаване от свобода“ с
ефективно изтърпяване. А на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК да бъде
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по делото,
както и на основание чл. 70, ал. 7 от НК да бъде постановено отделно
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието, по което е условно
предсрочно освободен.
Повереникът на частните обвинители Е.А. К. и ЕРК. М. С. – адв. Б., е
на мнение, че следва да бъде постановена осъдителна присъда за това, че
подсъдимият се е заканил с убийство спрямо двамата частни обвинители и да
бъде наложено справедливо наказание. Присъединява се към становището на
прокурора от ОП Разград, като счита, че са се събрали достатъчно
доказателства, от които да се черпят данни за извършените престъпления.
Показанията на разпитаните свид. К., свид. С., свид. Д. и свид. С. – преките
очевидци на случката, са пълни, хронологично дадени и съответстват на това,
което се е случило. Техните показания са в унисон и със събраните
веществени доказателства – видеозаписите от видеокамерите от магазин
„Чарли“, на които, независимо че няма звук, се вижда агресивното поведение
на подсъдимия спрямо пострадалите. Счита, че свид. В.М. не е очевидец на
събитията и няма как да е възприел каквото и да било. Сочи се, че на
видеозаписа неустановеното лице М. излиза от магазина с усмивка, а не както
твърди подс. М., че е имало някакви заплахи срещу нея и обидни думи. С
оглед на това моли да не бъдат кредитирани показанията на свид. В.М..
Повереникът е на мнение, че се събраха достатъчно доказателства за това, че
са предлагани пари с оглед оттегляне на жалбите. В обобщение, счита, че
обвинението се е доказало изцяло и моли за съдебен акт в този смисъл.
Защитникът на подс. М. – адв. Б., смята, че установяването на
обективната истина в цялото наказателно производство е препятствано още в
хода на разследването. Излага твърдения, че не е установено лицето М., която
е свидетел очевидец на събитията, и нейните показания може да внесат
различна версия по отношение на фактите. Защитникът е на мнение, че
видеозаписите от камерите на магазин „Чарли“ са незаконосъобразно
приобщени като веществени доказателства, понеже не са събрани в хода на
досъдебното производство. Сочи се, че свид. Т. дава достоверни сведения за
това какво се вижда на видеозаписа предвид неговата незаинтересованост за
разлика от свид. Д., който твърди, че на видеозаписа се вижда всичко. Адв. Б.
смята, че показанията на първата група свидетели – пострадалите и свид.
Н.Д., не следва да бъдат кредитирани съгласно указанията на ВКС, а втората
група свидетели – свид. В.М., полицейския служител и двете продавачки в
магазина, дава сведения за това, че не е станало нещо кой знае колко
извънредно и кой знае колко съществено. Неустановяването на преките
очевидци на деянието сочи на недоказаност на обвинението. Защитникът
навежда твърдения, че свид. Д. в качеството си на охранител на магазин
„Чарли“ не сигнализирал органите на МВР за отправените закани и
5

хулиганските действия въпреки вменените му задължения по Закона за
частната охранителна дейност. Изтъква се, че подс. М. е оправдан за
престъплението по чл. 325 от НК, което в диспозитива на същото се включва
предизвикването на скандал, викане, обиждане, псуване, насъскване на куче
към свид. С., отправяне на закани към свид. К. и свид. С., като в същото
време има припокрИ.е на фактите с престъплението, предмет на делото пред
въззивната инстанция – закана с убийство по чл. 144, ал. 3 от НК. Осъдителна
въззивна присъда ще бъде в пълно противоречие с факта, че извършеното
престъпление е в хипотезата на дребно хулиганство. Защитникът счита, че
погрешно са интерпретирани фактите относно ухапването от куче на
пострадалото лице. Самата фраза „Ще ви убия“ е изречена при предизвикан
скандал, като е употребена общо, в множествено лице и вероятно е
адресирана, но на мястото на престъплението са присъствали много хора.
Процесуалният представител на подсъдимия смята, че не се установява
наличието на обективен признак от състава на престъплението – заканването
да е от естество да възбуди основателен страх от осъществяването му.
Изтъква се, че няма депозирана жалба в полицията от свид. К. за инцидента, а
в жалбата на свид. С. до полицията не се споменава за закана за убийство. В
обобщение моли подсъдимият да бъде признат за невиновен по така
повдигнатите обвинения.
В пренията подс. М. сочи, че показанията на свид. С., дадени пред
съда, влизат в противоречие с това, което е казал на видеозаписа, представен
от подс. М. на въззивното следствие. Подсъдимият изтъква, че има разлика
между повдигнатото обвинение за „ще ви убия“ и фразата, която използва
свид. С. – „ще ви избия“. Подсъдимият е на мнение, че свид. С. му е поискал
пари, за да си оттегли жалбата, като това твърдение е подкрепено с
изисканото постановление на прокурор Р. Драганова, приложено по делото.
Излагат се твърдения, че няма подадена жалба от свид. К. против подс. М.,
както и че липсват доказателства за закана с убийство спрямо този свидетел.
Подсъдимият твърди, че показанията на свид. К. за това, че подс. М. е викал
пред магазин „Чарли“ се опровергават от показанията на двете магазинерки,
разпитани по делото. Подс. М. сочи, че след изречените думи пострадалите не
са демонстрирали нито едно действие, с което да докажат, че тези думи са
оформили у тях основателен страх, че подсъдимият ще изпълни намеренията
си към тях. В обобщение, моли да бъде оправдан.
В последната си дума подс. М. сочи, че е абсолютно невиновен, не е
извършил такива престъпления, обвинен е несправедливо и моли да бъде
оправдан.

Окръжен съд – Разград, след като обсъди събрания по делото
доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази
процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
6

правилността на атакуваната присъда, намира следното:
На първо място, предвид наведените възражения във въззивния протест
е направено искане за отмяна на първоинстанционната присъда, поради това,
че същата е постановена от незаконен състав, и за връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на съда – основание по чл. 335, ал. 2 във вр. с
чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. След запознаване с доказателствения материал по
делото въззивният съд намира искането за неоснователно. Действително на
два пъти, още преди провеждане на разпоредително заседание – на 27.03.2020
г. и на 28.04.2020 г., в открити съдебни заседания първоинстанционният съд е
разглеждал искания на подсъдимия и защитника му по реда на чл. 270 от
НПК за изменения на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ в по-лека, като и двата пъти е уважавал исканията, изменяйки
мярката за неотклонение в по-лека такава, а именно в „Домашен арест“. И
двата пъти по частен протест на прокуратурата Окръжен съд Русе е отменял
определенията на Районен съд Русе, като е оставял без уважение исканията на
подс. М..
Разпоредбите на чл. 270 и чл. 29, ал. 1 от НПК не съдържат изрична
забрана съдебният състав, разглеждащ делото по същество, да се произнася и
по мярката за неотклонение, включително по въпроса за обоснованото
предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК. В процесния случай при
произнасянето си по въпроса за изменение на мярката за неотклонение на
подс. М., Районен съд Русе не е обсъждал събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и не е засегнал въпроса за авторството и вината,
който се решава с присъдата. При вземане на решенията си съдът се е
ръководил само от данните за здравословното съС.ие на подсъдимия и
възможността същият да организира провеждане на необходими медицински
изследвания, вследствие на което е приемал, че е налице промяна на
обстоятелствата по смисъла на чл. 270, ал. 1 от НПК. Това от своя страна
изключва проява на предубеденост или пристрастност на членовете на
съдебния състав, която да съставлява основание за отвод по смисъла на чл.
29, ал. 2 от НПК, поради което и оплакването в допълнителните съображения
към протеста за незаконен състав е неоснователно.
В този аспект след положителен извод за това, че делото е разгледано и
присъдата е постановена от законен състав, може да се извършва проверка и
да се направят изводи относно останалите твърдения във въззивните протест
и жалби, както и да се направи преценка на делото по същество.
На второ място, съдът счита, че подадените въззивен протест и жалби
имат характера на съответен протест и съответни жалби по смисъла на чл.
336, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК, както и че пред първата инстанция
има повдигнато обвинение спрямо подсъдимия за две престъпления по чл.
144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, извършени спрямо пострадалите. От тази гледна
точка, съдът констатира наличието на основания по чл. 334, т. 2 във връзка с
чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на първоинстанционната присъда в
частта, с която подс. М. е признат за невиновен за това, че на 01.11.2018 г.
в гр. Русе се заканил с убийство на Е.А. К. от гр. Цар Калоян, обл. Разград с
7

думите „Ще ви убия“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му, и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с
ал. 1 от НК, както и в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен
за това, че на 01.11.2018 г. в гр. Русе се заканил с убийство на ЕРК. М. С.
от гр. Цар Калоян, обл. Разград с думите „Ще ви убия“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, и на основание
чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК. След отмяната Окръжен съд
Разград призна подсъдимият за виновен в това да е извършил
престъпленията по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК спрямо Е.А. К. и спрямо
ЕРК. М. С. и на основание чл. 303, ал. 2 от НПК осъди подс. М. в това, че на
01.11.2018 г. в гр. Русе се заканил с убийство както на Е.А. К., така и на ЕРК.
М. С. и двамата от гр. Цар Калоян, обл. Разград с думите „Ще ви убия“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. От
тази гледна точка въззивните протест и жалби на частните обвинители във
връзка с престъпленията по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК са основателни.

Въззивният съд, след преценка на доказателствения материал по
делото, възприе следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б. Г. М. е роден на 23.10.1968 г. в гр. Русе, български
гражданин, със средно образование, неженен, неработещ, осъждан, ЕГН
**********.
Подс. М. е осъждан многократно за престъпления от общ характер, като
от значение за настоящото наказателно производство са следните осъждания:
- С Присъда от 14.11.2016 г. по ВНОХД № 3268/2016 г. по описа на
Софийски градски съд, влязла в законна сила на 03.02.2017 г., подс. М. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с
ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
три години при първоначален „строг“ режим на ефективно изтърпяване;
- С Присъда № 42/20.03.2017 г. по НОХД № 392/2017 г. по описа на
Районен съд Русе, влязла в сила на 30.06.2017 г., подс. М. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 133 във вр. с чл. 29, ал. 1 от НК,
като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца
при първоначален „строг“ режим на ефективно изтърпяване;
- С Определение № 857/04.10.2017 г. по ЧНД № 1509/2017 г. по описа на
Районен съд Русе, в сила от 20.10.2017 г., на подс. М. е определено едно общо
наказание между наказанията по цитираните по–горе две осъждания, а
именно по-тежкото от тях в размер на три години „лишаване от свобода“, при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
С Определение от 26.04.2018 г. по ЧНД № 306/26.04.2018 г. по описа на
Окръжен съд Плевен, в сила от 04.05.2018 г., на основание чл. 70 от НК подс.
М. е бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от една
8

година един месец и 18 дни от определеното общо наказание „лишаване от
свобода“, като е бил определен изпитателен срок в рамките на периода на
остатъка и е била постановена пробационна мярка „задължителни срещи с
пробационен служител“ за същия срок. След освобождаването му,
подсъдимият се завърнал да живее в гр. Русе на адрес ул. „Солун“ № 24, вх. 3,
ет. 1, ап. 8 заедно със сина си свид. В.М..
Свид. С., свид. К. и свид. Д. се познавали от детските им години. Свид.
Д. познавал свид. С. от няколко години, като нямал особени отношения с
него.
В ранните часове на 01.11.2018 г. около 01,00 ч – 02,00 ч. свид. Д.
отишъл да се види със свой приятел в казино WINBET на ул. „Борисова“ №
58 в гр. Русе. Там се срещнал със свид. С., който го помолил да го закара
някъде да яде. Така двамата отишли до близката бензиностанция на „Лукойл“,
за да заредят колата на свид. Д. с гориво и да хапнат.
В ранните часове на 01.11.2018 г. около 02,00 ч – 03,00 ч подс. М. и
лице от женски пол с неустановена по делото самоличност, отишли до
денонощен магазин „Чарли“, находящ се в гр. Русе, ул. „Солун“ № 26,
собственост на дружеството „Мерикан 2000“, представлявано от свид. И., за
да си закупят продукти. Лицето от женски пол с неустановена по делото
самоличност се наричала по малко име М., като същата в този момент била
интимна приятелка на сина на подсъдимия – свид. В.М., който по това време
се намирал вкъщи.
След влизането на подс. М. и М. в магазин „Чарли“, свид. С. и свид. К.
дошли до магазин „Чарли“ с лекия автомобил на свид. К. – марка „БМВ, пета
серия, 2005 г., седан, тъмносин, с рег. № ***, със затъмнени задни странични
стъкла и стопове. Автомобилът бил паркиран в близост до входа на магазина
– на около 2-3 метра от входната врата, като до предния калник на колата
имало едно дърво, а задницата на колата се намирала по-близо до входа на
магазина, като улицата била добре осветена от улично осветление (лампи).
Свид. С. и свид. К. имали предварително уговорена среща с техния приятел –
свид. Д., който работил като охрана в магазина. Тъй като свид. Д. бил до
близката бензиностанция със свид. С., те двамата го изчакали отвън на
тротоара до входната врата на магазин „Чарли“. Докато си говорели, свид. К.
чул викове от вътрешността на магазина – погледнал през стъклото, но не
успях да види нищо. Вътре подс. М. се карал нещо на продавачките и
ръкомахал, придружаван от лицето от женски пол с неустановена
самоличност.
Малко след това около 03,00 ч – 03,30 ч на 01.11.2018 г. от денонощен
магазин „Чарли“ излезли лицето с неустановена по делото самоличност – М.,
следвана от подс. М.. При разминаването на подсъдимия със свид. С. и свид.
К., които били на тротоара пред входа на магазина, подс. М., без да бъде
провокиран от свидетелите, ги попитал „какво ме гледате, какво става“.
Свид. К. отговорил с думите „каквото става, пише във вестниците“, след
9

което подсъдимият му отвърнал с израза „сега ще видите“. След размяната на
думи М. и подс. М. се запътили към дома на подсъдимия.
Двамата свидетели си говорели пред магазина, като не след дълго
пристигнали до тях свид. Д. и свид. С., които дошли с колата на свид. Д..
Четиримата се срещнали и се поздравили. Свид. С. и свид. К. не споделили на
свид. Д. и свид. С. за разменените думи с подс. М.. След това свид. Д. и свид.
С. влезнали в магазин „Чарли“, от който си закупили напитки. При излизане
от магазина свид. С. подал на свид. С. и свид. К. напитки. Четиримата
започнали да си говорят, докато били пред входната врата на магазина – свид.
С. и свид. К. били на тротоара пред входа на магазина, а свид. Д. и свид. С.
били точно пред входа на магазина.
Подс. М. се прибрал вкъщи, ядосал се на постъпката на свид. К. и
излязъл навън, за да се саморазправи. За подкрепа взел със себе си своето
куче – голямо бяло куче, порода „Питбул“. Десетина минути, след като подс.
М. напуснал магазин „Чарли“, същият отново се върнал до магазина, но този
път с кучето си, което държал на повод и без намордник. Синът му – свид.
В.М., и лицето от женски пол с неустановена самоличност – М., също излезли
с подсъдимия, но останали на разС.ие от входа на магазин „Чарли“, като
наблюдавали отдалеч (около десетина метра) последващите събития, без да се
намесват.
Подс. М. първоначално спрял пред четиримата свидетели и започнал да
им говори на висок тон. Обърнал се към свид. К. и свид. С., които не са го
провокирали по някакъв начин, като им отправил обидни думи и псувни: „ще
ти еба майката, прасе“, „ще ви бия“, „боклуци“, „цялото правителство се
съобразява с мен, вие ли няма да се съобразявате“, „въшки“, „мишки“ и се
заканил с убийство с думите „ще ви убия“, изречени спрямо двамата. През
това време кучето порода „Питбул“ се намирало на повод до подсъдимия.
Свид. Д. на няколко пъти запитал подс. М. какво става, а последният му казал
да не се меси. След това се насочил към свид. К., който се намирал най-вляво
от входната врата на магазина, като се държал доста агресивно и го
приближил на много близко разС.ие. В този момент свид. К. хванал ръцете на
подсъдимия и го избутал назад като защита да не навлиза толкова в личното
му пространство. След това свид. К. минал зад останалите трима свидетели –
свид. С., свид. Д. и свид. С., заобиколил своя лек автомобил от предната му
страна и влязъл вътре, седнал на шофьорското място и заключил вратите. От
вътрешността на автомобила със затъмнени задни странични стъкла той
наблюдавал останалите събития от процесната дата, изложени по-долу, като
успял да чува думите на подсъдимия, който крещял през цялото време.
После подс. М. с кучето се насочил към свид. С., който го помолил да
дръпне кучето от него. Свид. С. започнал да отстъпва, а подсъдимият с кучето
да го следва в посока към дървото пред магазина. Тогава подсъдимият му
казал няколко обидни думи, сред които „ боклук“, приближил се до него и с
дясната ръка му нанесъл удар с юмрук по лявото ухо. След което насъскал
10

кучето си спрямо свид. С., като казал на кучето „късай“. В този момент
пуснал повода на кучето и то захапало свид. С. по горната вътрешна част на
лявото бедро в областта на слабините. Заради ухапването започнала да тече
кръв на свид. С., който усетил и силна пареща болка. Последният започнал да
бяга от подсъдимия, като обикалял около автомобила на свид. К.. Подс. М.
преследвал свид. С. с кучето си на повод, като продължавал да му отправя
обиди и закани. Свид. С. обиколил веднъж автомобила в опит да влезе в него,
но свид. К. го бил заключил. Свид. С. отново обиколил автомобила, като
свид. К. отключил и свид. С. влезнал от предна дясна врата и седнал. Двамата
се заключили в колата. Подс. М. пробвал да отвори вратата на колата, но не
успял. Извикал силно и крещейки им отправил обиди и псувни – „боклуци“,
„мърши“, като ударил с юмрук по тавана и по стъклото на автомобила. Свид.
К. запалил колата и напуснали местопроизшествието.
Тъй като от крака на свид. С. течала обилно кръв, двамата се насочили
веднага към спешното отделение на УМБАЛ „Канев“ – Русе, където бил
прегледан от свид. В. и му била указана необходимата медицинска помощ на
свид. С., като му били инжекция против тетанус. След което двамата
свидетели се прибрали в гр. Цар Калоян.
Свид. Д. и свид. С. през цялото време на събитията стоели на входа на
магазина и не се намесвали физически в конфликта. Единствено свид. Д.
отправял неколкократно молби към подсъдимия да спре това, което е
предприел спрямо свид. С. и да му обясни какво става, но безуспешно. След
като свид. С. и свид. К. напуснали местопроизшествието, свид. М. и лицето от
женски пол с неустановена самоличност – М., пристигнали пред входа на
магазина. В този момент подс. М. отишъл при свид. Д. и свид. С., като
подсъдимият казал на свид. Д. да уведоми свид. С. и свид. К. на следващия
ден да отидат при подсъдимия и да му се извинят на колене. Малко след това
свид. С. погалил кучето на подсъдимия, понеже имал такова куче.
След деянието свид. Д. откарал свид. С. до хотел в гр. Русе. После се
обадил на свид. С. и свид. К., за да разбере какво се случва със свид. С..
На 01.11.2018 г. около обяд – към 12,35 ч., свид. С. посетил отделение
„Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Канев“ АД – гр. Русе, където бил
прегледан от доктор М. Митева.
Няколко дни след деянието свид. С. и свид. К. ходили до адвокати, за да
потърсят правна помощ във връзка със случилото се. След няколко
безуспешни опита накрая успели да ангажират адв. С.М. да им помогне.
На 05.11.2018 г. свид. С. чрез адв. С.М. подал жалба до Районна
прокуратура гр. Русе, в която изложил горепосочената фактическа
обстановка. В жалбата посочил, че подс. М. отправил закани за убийство
спрямо него и свид. К., като изрекъл думите „ще ви убия“, както и че
жалбоподателят е ухапан от кучето на подсъдимия, който го бил насъскал
спрямо пострадалия. По повод жалбата с Постановление от 07.11.2018 г. на
прокурор Пламен П. от РП Русе била образувана предварителна проверка по
11

реда на чл. 145 от ЗСВ, след което на 14.02.2019 г. било образувано
досъдебно производство № 101-2019 г. по описа на Второ РУ – Русе, ДП №
242/2019 г. по описа на РП Русе.
Известно време след деянието свид. В.М. научил за подадената от свид.
С. жалба в РП Русе и потърсил контакт със свид. С.. Свид. В.М. помолил
свид. П. да каже на свид. Д., че свид. В.М. предлагал около 500-1000 лв. на
свид. С., като не била уточнена причината за даване на парите. Свид. С.
отказал да ги приеме.
След разговора със свид. П., свид. Ж. самоинициативно говорил със
свид. Д. относно деянието, като най-общо му е казал да се оправят нещата с
пари, но до конкретни предложения не се е стигало.
Заключението по съдебномедицинската експертиза по писмени данни от
28.06.2019 г. дава сведения, че свид. С. е получил следните увреждания:
кръвонасядане, охлузвания и разкъсно-контузна рана на ляво бедро. Вещото
лице посочва, че тези увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и добре отговарят да бъдат причинени от ухапване от
куче. Същите увреждания може да бъдат получени по давност при инцидент
на 01.11.2018 г.
Заключението на вещото лице по видео-техническата експертиза,
назначена на досъдебното производство, представя кадри от събитията,
находящи се на представения диск с видеозаписи от камерите на магазин
„Чарли“.
Заключението на вещото лице по видео-техническата експертиза,
назначена във въззивното производство, дава сведения, че представените
видеозаписи от камерите на магазин „Чарли“ са достоверни и автентични,
като не са установени следи от манипулации и намеси върху записаната
информация.

При така установената фактическа обстановка подс. М. е извършил
престъпленията по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК спрямо двамата
пострадали.

По доказателствата:
Посочената фактическа обстановка се установява от съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал, както следва:
гласни доказателствени средства: частично показанията на свид. Е.С., дадени
в съдебните производства, и показанията му, прочетените по реда на чл. 281,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, частично показанията на свид. Е. К., дадени
в съдебните производства, частично показанията на свид. Н. Н. ДЖ., дадени в
съдебните производства, частично показанията на свид. М. Д. Т., дадени пред
първата инстанция, и показанията му, прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 вр.
ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, частично показанията на свид. В. Б. М., дадени в
12

съдебните производства, показанията на Г. Б. А., частично показанията на
свид. Р. М. Т.а, прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 от НПК,
частично показанията на свид. М. С. И., показанията на свид. И. В., частично
показанията на СТ. Д. СТ., дадени пред въззивната инстанция, частично
показанията на свид. Г.Г. П., дадени пред въззивната инстанция, частично
показанията на свид. Д. С. Ж., дадени пред въззивната инстанция, частично
обясненията на подсъдимия, дадени пред първата и настоящата инстанции;
заключенията на вещите лица по съдебномедицинската експертиза № 1185-
2019 г. по писмени данни от 28.06.2019 г., по видео-техническата експертиза,
назначена на досъдебното производство и по видео-техническата експертиза,
назначена във въззивното производство; писмените доказателства: справка за
съдимост, жалба с вх. № 6316/05.11.2018 г. до Районна прокуратура гр. Русе,
СМУ № 8352-2018 г. от УМБАЛ „Канев“ – гр. Русе, издадено от д-р М.
Митева, Лист за преглед на пациент, издаден на 01.11.2018 г. от д-р И. В.,
Протокол за доброволно предаване от 10.12.2018 г., подписан от свид. С. и
свид. М. Т., медицинска документация, свързана със здравословното съС.ие
на подсъдимия; веществени доказателства: диск с видеозаписи от камерите на
магазин „Чарли“, както и останалите писмени доказателства, приобщени по
делото.
Авторството на деянието се установява по безспорен начин от
съвкупната преценка на събрания доказателствен материал по делото – както
писмените, така и гласните доказателства, който материал е безпротиворечив
по отношение на авторството. Най-вече се установява от свидетелските
показания на свид. С. и свид. К., спрямо които са отправени заканите с
убийство, а също и от показанията на свид. Д. и свид. С..
Датата и мястото на извършване на деянието се установяват от
свидетелските показания, обясненията на подсъдимия и от събраните по
делото писмени доказателства – медицинските документи за свид. С.,
подадената от свид. С. жалба в РП Русе.
Относно начина на извършване на престъплението съдът кредитира
изцяло свидетелските показания на свид. К., свид. С., свид. Д. и свид. С.,
подкрепени с писмените и веществените доказателства по делото. Макар и
първите трима да са заинтересовани от изхода на делото – първите двама са
конституирани като частни обвинители, а третият е техен дългогодишен
приятел от детството, техните показания са последователни и логични, по
ясен начин пресъздават последователността на събитията. Поради това съдът
им дава вяра за реда, в който са се случили отделните елементи от деянието
така, както е прието, че се е случило във фактическите установявания на съда.
Несъответствията в показанията на първите трима свидетели, които не се
доказаха по делото и са подробно изложени по-надолу в мотивите, са
несъществени, като те не се отразяват на фактическите установявания и на
формираното у съда вътрешно убеждение за наличие на престъпления.
Изложението на показанията на тези трима свидетели води до извод за липса
на наговаряне и повтаряне на един и същи разказ от тримата свидетели. На
13

следващо място, показанията на свид. С. като незаинтересовано от изхода на
делото лице – понеже няма роднинска или друга връзка с някой от другите
трима свидетели, са последователни и логични, те не преповтарят казаното от
първите трима свидетели. А напротив – свид. С. пресъздава случилото се по
негов начин, който, от една страна, кореспондира със съвкупната преценка на
останалия събран доказателствен материал, а от друга страна, се различава
като структура, изрази, дори и отношение към случилото се спрямо
изложението на останалите трима свидетели.
От една страна, свид. К., свид. С., свид. Д. посочват, че подс. М. е
изрекъл думите „ще ви убия“, а свид. С., разпитан за първи път от
настоящата съдебна инстанция, казва, че е чул подс. М. да казва на няколко
пъти израза „ще ви избия“. Думата „избия“ е синоним на „убия“, като носи
същото значение за закана с фатален край за адресата. Независимо от
различната представка, използвана от свидетелите, съдът остава с общото
впечатление, че подсъдимият е отправил закана за ликвидиране живота на
пострадалите на инкриминираната дата. От тази гледна точка неоснователно е
възражението на подсъдимия, че има разлика между двата израза. Различните
думи не водят до различно общо възприятие или до извод за
несъставомерност на деянието. Напротив, показанията на новоразпитания
свид. С. потвърждават повдигнатото обвинение. От съвкупната преценка на
доказателствения материал съдът прие, че подс. М. е казал израза „ще ви
избия“ и се установи, че употребеното множество число се отнася именно до
свид. С. и свид. К.. Макар на местопрестъплението да са присъствали и свид.
Д. и свид. С., няма данни по делото подсъдимият да е проявил някакво
негативно отношение към тях.
От друга страна, вербалната агресия на подсъдимия досежно
използваните обиди и псувни е съпътствана и от физическа такава.
Агресивното поведение на подсъдимия по време на деянието, изразяващо се в
ръкомахане, скъсяване на дистанцията и преследване с куче „Питбул“,
удрянето на свид. С. с юмрук в лявото ухо, насъскването на кучето спрямо
свид. С. и ухапването на свид. С. от кучето, както и удрянето с юмрук по
тавана и стъклото на колата са факти, които потвърждават намерението на
подсъдимия да извърши престъпленията. Това са факти, които се основават на
анализа на събрания доказателствен материал, преценен поотделно и в
неговата съвкупност и като се имат предвид противоречията в
доказателствата. В тази връзка съдът не споделя възраженията на защитата
досежно това, че не е имало удар с юмрук и насъскване на кучето. Липсата
на удар с юмрук по главата на свид. С. не се опровергава: нито от
показанията на свид. Т., който макар и да не е очевидец на събитията, е гледал
видеозаписите и е посочил, че там не се вижда удар, но това не е
доказателства, че липсва удар по принцип; нито от СМУ № 8352-2018 г. от
УМБАЛ „Канев“ – гр. Русе, издадено от д-р М. Митева, в което свид. С. е
посочил на медицинското лице, че е удрян в главата, макар и същото това
медицинско удостоверение да предоставя данни, че към онзи момент няма
14

видими следи от нанесен удар; нито чрез разпита на свид. В., който не помни
нищо повече освен написаното в издадения от него амбулаторен лист.
Разпитана в съдебно заседание, вещото лице Митева дава сведения, че свид.
С. е казал, че е ударен с юмрук и ухапан от куче. В мотивите на присъдата си
Районен съд Русе е направил доказателствен анализ и съпоставка на
свидетелските показания, като изрично е посочено кои от тях се кредитират
от съда и на кои не се дава вяра. Въззивният съд не е съгласен с фактическите
изводи на районния съд относно липсата на удар с юмрук по главата на
пострадалия и насъскването на кучето, които са част както от фактическата
обстановка, така и подчертават намерението на подсъдимия да осъществи
заканите си с убийство. Разпитан за първи път пред въззивната инстанция,
свид. С. дава сведения, че подсъдимият в един момент е посегнал към едно от
момчетата, т.е. възприел е, че има съприкосновение между подсъдимия и
един от свидетелите. Съдът смята, че този свидетел е именно свид С., понеже
свид. К. вече е бил в колата си. Свид. С. не дава сведения за насъскването на
кучето. Въпреки това настоящата съдебна инстанция счита, че такива
действия е имало от страна на подсъдимия спрямо свид. С. и те се
установяват от съвкупната преценка на събрания доказателствен материал и
най-вече от свидетелските показания на свид. С., свид. К. и свид. Д.,
подкрепят се и от показанията на свид. Т., на когото частните обвинители са
споделили, че подсъдимият е насъскал кучето срещу свид. С., както и от
показанията на свид. Т.а, на която свид. Д. и свид. А. са казали, че
подсъдимият е насъскал кучето срещу свид. С..
Не се установи от събрания доказателствен материал по несъмнен
начин, че подсъдимият е насъскал кучето първоначално спрямо свид. К. ,
като се върнал до магазина. Показания в тази връзка има само от свид. С. и
свид. К., но предвид факта, че те са конституирани като частни обвинители,
т.е. заинтересовани са от изхода на делото, и това, че техните показания не се
подкрепиха от показанията на останалите двама свидетели очевидци на
събитията – свид. Д. и свид. С., този факт остана недоказан по несъмнен
начин. В същото време този факт се опровергава и от обясненията на
подсъдимия и показанията на свид. В.М..
С оглед събрания доказателствен материал съдът обособява четири
групи гласни доказателствени средства, като първите две групи си
противоречат. Като се има предвид техните показания и обяснения,
положението, в което са участвали в процеса (някои освен като свидетели и
като частни обвинители), тяхната заинтересованост (роднинска и приятелска
връзка) и други фактори от значение за преценка на тяхната достоверност,
съдът даде вяра на групите гласни доказателствени средства, които доказват
обвинението съгласно обвинителния акт. Подробностите за точните
свидетелски показания на съответните свидетели ще бъдат изложени
конкретно за всеки разпитан свидетел пред първата и въззивната инстанции.
Втората група гласни доказателствени средства са тези, които опровергават
обвинението, но в същото време показват или явна заинтересованост от
15

изхода на делото – самият подсъдим, или роднинска връзка с подсъдимия –
свид. В.М. е син на подс. М.. Третата група гласни доказателствени средства
са тези, които са неутрални по обективни причини – или не са видели нищо
от състава на престъплението, или предоставят данни за факти и
обстоятелства, които изграждат фактическата обстановка, но нямат пряко
отношение към инкриминираното деяние, или преповтарят доказателствата
от първите две групи. Четвъртата „група“ (образно казано) гласни
доказателствени средства включва само свид. С., който е лице, което е
незаинтересовано от изхода на делото, намирало се на инкриминираното
място поради стечение на обстоятелствата, няма роднински връзки с някой от
страните по делото и е обективен и безпристрастен в изложението на
показанията си при разпита му за първи път пред въззивната инстанция.
Първата група гласни доказателствени средства включва свид. С.,
свид. К. и свид. Д..
Показанията на свид. С., дадени пред първата инстанция, и тези,
дадени на досъдебното производство, които са частично прочетени по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, се ценят от съда, от една
страна, като достоверни за едни факти и обстоятелства, а от друга страна,
като неподкрепени от останалия събран доказателствен материал за други
факти и обстоятелства. Съдът дава вяра на показанията на свид. С. досежно
начина на извършване на престъплението, деянието, което е осъществено от
подс. М. и е предмет на настоящото дело, изречените обиди и псувни, удара с
юмрук по лявото ухо на свид. С., насъскването на кучето от подсъдимия,
ухапването на кучето спрямо свид. С. и ударите с юмрук по тавана и стъклото
на колата. Като недостоверни и противоречащи на останалия събран
доказателствен материал съдът счита показанията на свид. С. в следните
части: че в момента на деянието, след като се е върнал подс. М., пред
магазина са били само свид. С., свид. К. и свид. Д. (установява се, че и свид.
С. е бил пред магазина, като това обстоятелство се посочва и от свид. С. в
негов последващ разпит на 12.06.2020 г.); че подс. М. е насъскал кучето първо
към свид. К. (не се събраха достатъчно доказателства в подкрепа на този
факт, дори свид. Д. сочи, че не помни такова насъскване); че на следващия
ден след инцидента е пуснал жалба против подсъдимия (жалбата е входирана
на 05.11.2018 г., т.е. четири дни след инцидента).
При разпита на свид. С. пред настоящата въззивна инстанция
същият изложи по сходен начин фактите и обстоятелствата от значение за
случая. В тази връзка съдът счита, че показанията на свидетеля при разпита
му пред двете съдебни инстанции са последователни и взаимнодопълващи,
поради което се ценят съгласно изложените разсъждения и в съответните им
части. Съдът не даде вяра на показанията на свид. С., дадени пред въззивната
инстанция, досежно факта, че подсъдимият е започнал да се заканва с думите
„ще те убия“, след като свид. К. се е прибрал в автомобила си. В тази си част
показанията се опровергават както от показанията на същия свидетел, дадени
пред първата инстанция, така и от показанията на останалите свидетели от
16

настоящата група гласни доказателствени средства. Поради което съдът дава
вяра на показанията на свидетеля досежно хода на събитията с изричането на
заканите с убийство, както и с употребеното множествено число („ви“)
спрямо двамата пострадали, описани в показанията му пред първата
инстанция – те са изречени на по-близка спрямо инкриминираното деяние
дата и са по-подробни. Относно предлагането на пари след деянието съдът
кредитира показанията на свид. С. от въззивното съдебно следствие досежно
частта, в която свидетелят посочва, че свид. В.М. се свързал със свид. П., като
му възложил да помоли свид. Д. да предложи на свид. С. 500-1000 лв. В
частта относно причината, поради която са предложени пари – за да си
оттегли свид. С. жалбата срещу подсъдимия, съдът не дава вяра на
показанията на свид. С., понеже не се установи по несъмнен начин естеството
и причината на предложението.
Показанията на свид. К., дадени пред първата инстанция, съдът
намира за достоверни, последователни и отговарящи на останалия събран
доказателствен материал в една част, а в друга – съдът ги счита за
неподкрепени с факти по делото. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля
относно фактите от състава на престъплението, за отправените обиди и
псувни, както и за удара по лявото ухо на свид. С., насъскването и ухапването
от кучето спрямо свид. С. и ударите с юмрук по тавана и стъклото на колата.
От друга страна, съдът не кредитира показанията на свидетеля досежно
следното: че след като се е върнал подс. М., пред магазина са били само свид.
С., свид. К. и свид. Д. (противно на проведеното съдебно следствие пред
въззивната инстанция и разпита на издирения свид. С.); че подс. М. е насъскал
кучето първо към свид. К. (не се събраха други достоверни доказателства в
подкрепа на този факт, като дори свид. Д. сочи, че не помни такова
насъскване); че свид. К. е бил следван от подс. М., докато е заобиколил колата
си, за да влезе вътре и да се заключи (изолирано фактическо твърдение,
неподкрепено от останалия доказателствен материал); че е подал жалба
против подсъдимия за случилото се (такава жалба липсва в материалите по
делото).
При разпита на свид. К. пред настоящата въззивна инстанция
същият посочи идентична ситуация по време, място и начин на
инкриминираното деяние. В тази връзка съдът счита, че показанията на
свидетеля при разпита му пред двете съдебни инстанции са последователни и
взаимнодопълващи, поради което се ценят съгласно изложените разсъждения
и части. Съдът не даде вяра на показанията на свид. К., дадени пред
въззивната инстанция, досежно фактите, че подсъдимият е започнал да се
заканва с думите „ще те убия“, след като е пристигнал с кучето пред
магазина, както и за това, че подс. М. първо е пуснал кучето срещу свид. С. и
след това го е ударил. В тази си част показанията се опровергават както от
показанията на същия свидетел, дадени пред първата инстанция, така и от
останалия събран доказателствен материал по делото, преценен в неговата
цялост. Поради което съдът дава вяра на показанията на свидетеля, описани в
17

показанията му пред първата инстанция, досежно изричането на заканата за
убийство в множествено число („ви“), адресирана до двамата пострадали,
както и за това, че подс. М. първо е ударил свид. С. и след това е насъскал
кучето спрямо свид. С. (за втория факт свид. К. по-нататък в показанията си
пред въззива посочва на няколко пъти правилния ред на събитията). Тези
показания от първата инстанция са изречени на по-близка спрямо
инкриминираното деяние дата и са по-подробни. Съдът даде вяра на
показанията му и за факта, че със свид. С. са ходили при няколко адвокати
преди подаване на жалбата от свид. С.. Показанията на свидетеля се ценят
като достоверни в частите, които съдът приема за истина, и като се има
предвид, че свидетелят, след като се е прибрал в колата си, е наблюдавал
последващите събития от шофьорското място, т.е. по-далечната страна на
колата спрямо мястото на събитията, и през затъмнените задни стъкла на
колата, но при добра осветеност на местопрестъплението. Въпреки наличието
на факторите от предходното изречение, съдът смята, че свидетелят е
възприел фактите и обстоятелствата, за които дава сведения по свой собствен
начин, който по структура и изрази се различава от тези на свид. С. и свид. Д..
Не се установява от събрания доказателствен материал, че свид. К. е пуснал
жалба на следващия ден след деянието или малко по-късно било за
ухапването от куче, било за закана с убийство. Подобна жалба липсва в
кориците на делото. Относно предложението за даване на пари на свид. С.
съдът дава вяра на показанията на свид. К. досежно предлаганата сума – 500-
1000 лв., но не цени показанията на свид. К. в останалата им част поради
недоказаност по несъмнен начин: нито за това, че подс. М. е предлагал парите
на свид. С., нито че причината е била за оттегляне на жалбата от свид. С..
Показанията на свид. Д., дадени пред първата инстанция, съдът
намира за подробни, последователни и взаимнодопълващи се от останалия
събран доказателствен материал. Отново и на тях съдът не дава вяра в тяхната
цялост, но не заради заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото
предвид близката връзка с двамата частни обвинители, но поради
недоказаност на тези негови показания, а именно: че на свид. Д. му се
обадили по телефона да вземе свид. С. от казино WINBET на ул. „Борисова“
№ 58 в гр. Русе и да го закара да яде (недоказано твърдение, изложено пред
първата инстанция и оборено от показанията на свид. Д. и свид. С., дадени
пред въззивната инстанция); че свид. С. е ударил кучето с шамар, когато то го
е захапало (изолирано твърдение, което не се твърди от никой друг); че на
видеозаписите се вижда, че подс. М. удря свид. С. (това не е заснето от
видеокамерите и се опровергава от обясненията на подсъдимия и показанията
на свид. Т.); че лицето от женски пол с неустановена самоличност – М., е
приятелка на Б. (установява се, че тя е интимна приятелка на свид. В.М.); че
свид. С. е бил в нетрезво съС.ие (това се опровергава от подробния и
детайлизиран разказ и отговори на въпроси от свид. С. по време на разпита му
пред настоящата инстанция, изложено по-долу). Като аргумент за
непредубеденост на свид. Д. спрямо свидетелските показания на свид. С. и
18

свид. К. следва да бъде изтъкнато следното показание на свид. Д.: „Какво да
направя аз! Той е с питбул, нали ще насъсква и да ме захапе и мен! Нищо не
съм направил“. Това показва, че макар и действията на подсъдимия да не са
били насочени към свид. Д., те все пак са рефлектирали върху него и са
провокирали определено поведение – да не се намесва физически в
конфликта, защото го е страх подс. М. да не насъска кучето и срещу него.
При разпита на свид. Д. пред настоящата въззивна инстанция
същият потвърждава частично показанията си от предходната инстанция.
Съдът даде вяра на показанията на свид. Д. досежно факта как се е озовал в
казино WINBET в гр. Русе, което се подкрепя и от показанията на свид. С. и е
прието за установено като факт. От тази гледна точка съдът, както посочи в
предходния абзац, не даде вяра на показанията на свид. Д. от първата
инстанция, че някой му се е обадил, за да вземе свид. С. от казиното и да го
закара да яде – това обстоятелство остана недоказано по делото и не се
подкрепи от останалия доказателствен материал. Свидетелят посочва, че
подсъдимият е ударил свид. С. и е насъскал срещу него кучето, като след
команда „късай“ кучето е захапало свид. С.. Свид. Д. посочи на няколко пъти
думите „късай“ и „дръж“ като команда към кучето, като най-много
употребяваше думата „късай“, която съдът възприема като достоверна,
понеже отговаря на свидетелските показания на другите двама свидетели от
настоящата първа група гласни доказателствени средства, а и се потвърждава
от показанията на свид. Т., на когото частните обвинители са споделили за
случилото се. Съдът не кредитира показанията на свид. Д. относно факта, че
подсъдимият лично или чрез свид. П. предал на свид. Д., че има предложение
за даване на пари на свид. С. за оттегляне на жалбата, нито за последваща
комуникация със свид. С., който бил предложил 2-3 хиляди лева – тези
твърдения останаха недоказани по несъмнен начин и не се подкрепят от
останалия събран доказателствен материал по делото. Единствено съдът даде
вяра на показанията на свид. Д. относно факта, че свид. В.М. чрез свид. П. е
помолил свид. Д. да каже на свид. С., че му се предлагат 500-1000 лв.
Установи се, че след разговора със свид. П. свид. Ж. самоинициативно е
говорил със свид. Д., като най-общо му е казал да се оправят нещата с пари,
но до конкретни предложения не се е стигало, нито се установява, че
подсъдимият или свид. В.М. са уговорили свид. Ж. да влезе в контакт със
свид. Д..
Втората група гласни доказателствени средства включва подсъдимия
и свид. В.М..
При анализа на показанията на свид. В.М. съдът отчита неговата пряка
заинтересованост от изхода на делото – той е син на подсъдимия, и предвид
този факт разглежда показанията му с повишено внимание. Свид. М. дава
сведения за фактическите установявания на съда, от една страна, но от друга
страна, представя факти и обстоятелства, които се различават от съвкупния
анализ на събрания доказателствен материал по делото и ерго не се приемат
от съда за верни. Например показанията на свид. В.М. потвърждават
19

агресивното поведение на подс. М., който е отправял обиди към свид. С., като
му е казал „ще ти еба майката“. Предвид явната заинтересованост на този
свидетел, тези негови показания, които доказват част от обвинението, се
ценят с висока доказателствена стойност от съда. Въззивният съд цени
показанията на свид. В.М. в следните части: за датата, мястото и времето на
деянието; за отИ.ето и връщането до магазина с кучето; че свид. К. по едно
време се качил в автомобила си; че двамата частни обвинители са потеглили
в посока бензиностанция „Лукойл“. Следва да бъде отбелязано, че съдът не
дава вяра на свидетелските показания на свид. В.М. досежно следното: че
свид. С. и свид. К. са отправили неприлични думи спрямо лицето от женски
пол с неустановена по делото самоличност – М. (като изолирано твърдение);
че „момчето с белия анцуг“ (свид. С.) е отправял обиди към подс. М. (отново
изолирано твърдение); че свид. С. е замахнал към подсъдимия с дясна ръка и
тогава кучето му е скочило (неподкрепено с никакви доказателства
твърдение); че подсъдимият не се е заканвал и не е удрял никого (защитна
теза на защитата, опровергана чрез съвкупния анализ на останалия
доказателствен материал). Всички тези факти, изложени от свид. В.М., и
които съдът не е установил с оглед на събрания доказателствен материал, се
преценяват като потвърждение на защитната теза на подсъдимия за
оневиняване на същия в извършването на инкриминираното деяние.
Следва да бъде отбелязано, че свид. В.М. към момента на деянието е
бил в интимни отношения с лицето от женски пол с неустановена
самоличност – М.. Същият потвърждава, че връзката им не е продължила
много дълго, но като се има предвид късния час на деянието, в което време М.
се е намирала в компанията на подсъдимия и впоследствие със свид. В.М.,
съдът счита, че отношенията им явно са били задълбочени към онзи момент.
Предвид факта, че на етапа на досъдебното производство свид. В.М. не е
предоставил данни за индивидуализацията на М. – като три имена, рождена
дата, телефонен номер, адрес и друга информация за установяването на това
лице, както и че в хода на настоящото въззивно производство при
неколкократно запитване от въззивния състав свидетелят отново не успя да
даде информация за открИ.ето на това лице, съдът счита, че възраженията на
защитата за недоказаност на обвинението и за непълнота на доказателствения
материал може да се разгледат като шикалкавене с процеса. При условие че
неустановеният свидетел по делото – М., е била в близки отношения със свид.
В.М. и подсъдимия и въпреки това тя не е разпитана още на досъдебното
производство по независещи от органите на досъдебното производство
причини, съдът смята, че няма как дори и след оперативно-издирвателните
способи, приложени от разследващите органи, да попълни тази празнота, но и
в същото време не смята, че липсата на нейните показания води до
недоказаност на обвинението. Следва да бъде отбелязано, че тя също като
свид. В.М. се е намирала на разС.ие от мястото на деянието и не е ясно какво
е успяла да възприеме от ситуацията.
Разпитан пред въззивната инстанция, свид. В.М. преповтаря
20

показанията си от първата инстанция, като излага фактите в по-подробен вид.
За неустановеното по делото лице от женски пол – М., посочва, че не може да
предостави данни за нейната индивидуализация. Съдът не кредитира
показанията на свид. В.М. досежно факта за предлагане на пари след
деянието за оттегляне на жалбата в полицията. Показанията на свидетеля в
тази връзка са вътрешно противоречиви: първо се твърди, че свид. Д. се е
свързал със свид. В.М. посредством свид. П., като свид. Д. помолил свид. П.
да предаде на свид. В.М., че свид. С. ще си оттегли жалбата в полицията, ако
му дадат 5 000 лв.; после се твърди, че тримата се били срещнали на едно
място в гр. Русе и водили този разговор; а в последващия момент сочи, че или
свид. П. е бил на място, или му е направил среща със свид. Д.. Като защитна
теза на подсъдимия съдът отчита показанията на свид. В.М. относно факта, че
подсъдимият е казал само думите „ще ви бия“, които не рефлектират на
носенето на наказателна отговорност от вида на повдигнатото обвинение.
Съдът не споделя показанията на свид. В.М. за това, че свид. С. бил погалил
кучето още при пристигането на подсъдимия на местопроизшествието – това
е изолирано твърдение, което не се подкрепя от останалия доказателствен
материал, дори се опровергава от видеозаписите от камерите на магазин
„Чарли“. Отново съдът не кредитира показанията на свид. В.М. в частта, с
която сочи, че лицето от женски пол с неустановена самоличност – М., не е
присъствала на второто ходене до магазин „Чарли“. Това се опровергава от
събрания доказателствен материал, най-вече и от видеозаписите от камерите
на магазин „Чарли“, на които се вижда, че след деянието тя и свид. В.М.
пристигат пред входа на магазина. Съдът не дава вяра на показанията на свид.
В.М., че свид. Д. чрез свид. П. е осъществил контакт със свид. В.М. и е
поискал 5000 лв. за оттегляне на жалбата от свид. С., нито че свид. В.М. е
предложил само 1000 лв. Тези факти останаха недоказани по делото, а и
противоречат на установената фактическа обстановка. А напротив – стана
ясно, че предложението за парите е изхождало от свид. В.М. и е адресирано
до свид. С., като е преминало през първо свид. П. и после през свид. Д..
Отделно от това, установи се, че свид. Ж. самоинициативно е говорил със
свид. Д. и го е помолил нещо да се направи, понеже свид. Ж. бил приятел с
подсъдимия и свид. В.М., но до конкретни уговорки не се е стигнало – макар
и да не се подкрепя от свидетелските показания на самия свид. Ж.. От тази
гледна точка показанията на свид. В.М., че свид. Д. бил казал на свид. Ж.
3000 лв., съдът счита като недоказани по несъмнен начин.
Несъстоятелно е възражението на повереника на частните обвинители,
че тъй като свид. В.М. не е очевидец на събитията, той няма как да е възприел
каквото и да било. Както се вижда от мотивите към присъда, съдът дава вяра
на голяма част от показанията на свид. В.М. и ерго не може да изключи
тяхната доказателствена стойност от анализа на доказателствата.
Обясненията на подс. М. имат двойствена природа – те се разглеждат
като гласно доказателствено средство и като защитна теза. В тази връзка
съдът ще посочи кои части от обясненията на подсъдимия ще цени и кои не.
21

Въззивната инстанция дава вяра на обясненията на подс. М. като
съответстващи на останалия доказателствен материал по отношение на
следното: че пред магазин „Чарли“ след връщането на подсъдимия са били
четирима души отпред; че кучето е било на повод и без намордник; че
подсъдимият е напсувал свид. К. с думите „ще ти еба майката“; че е
преследвал с кучето свид. С.; че ударил по прозореца на колата, когато свид.
К. и свид. С. се прибрали в колата; че свид. К. не е подал жалба срещу него. В
останалата си част, която преобладава, обясненията на подсъдимия
представляват негова защитна теза, която не се доказа от събрания и преценен
в съвкупност и поотделно доказателствен материал. Съдът не дава вяра на
обясненията на подс. М. в следните части: че подсъдимият е разговарял
нормално с продавачките в магазин „Чарли“ (недоказано твърдение, понеже е
вдигнал скандал); че свид. С. и свид. К. са казали нещо обидно на турски език
на лицето от женски пол с неустановена по делото самоличност – М., когато
са се разминавали на входа на магазин „Чарли“ (изолирано твърдение,
опровергано и от видеозаписите, на които не се вижда разговор и обсъждане
на момичето от страна на пострадалите, макар и видеозаписите да са без звук)
и са го провокирали; че свид. С. (макар и наречен като „Е.“ от подсъдимия в
разпита му на 12.06.2020 г. пред първата инстанция – разбира се, че става
въпрос именно за свид. С. поради съприкосновението с кучето) е посегнал да
удари подсъдимия (защитна теза, подкрепена от сина на подсъдимия като
факти, но недоказана по несъмнен начин); че не е насъсквал кучето срещу
свид. С., а поради неговото остро поведение, кучето скочило (недоказано
твърдение); че свид. С. е ударил подсъдимия в дясното рамо (изолирано
твърдение); че не е давал команди на кучето по време на инцидента
(опровергано с останалия събран доказателствен материал, на който съдът
базира изводите си за извършено деяние). Отричането да е изказвал закани с
убийство спрямо пострадалите представлява класически пример на защитна
теза на подсъдимия спрямо повдигнатото обвинение.
Не е вярно обяснението на подсъдимия, че понеже не си бил купил
цигари, решил да се върне в магазина и заради притеснението на М. взел
кучето със себе си. Както се установява от свидетелските показания и от
видеозаписа, подсъдимият се е върнал при свид. С. и свид. К., за да
предизвика скандал с тях и да осъществи деянието, което му е повдигнато
като обвинение. Той е нямал намерение да си купи цигари, понеже, ако
имаше, щеше да направи опит да влезе в магазина, а той се връща на
местопрестъплението и веднага започва да се кара със свид. С. и свид. К.. В
тази връзка е и твърдението на свид. В.М. на въззивното следствие, че
подсъдимият бил излязъл повторно, за да си купи цигари – това е защитна
версия, която не се споделя от съда предвид изложените аргументи. Дори и
след деянието подс. М. не прави опит да си купи цигари от магазина.
Аргумент в подкрепа на това, че кучето е взето от подсъдимия, за да го
използва срещу пострадалите, е следното обяснение на подс. М., дадено пред
първата инстанция: „Взех кучето, защото бяха едри, гледаха нагло и
22

провокативно“, и потвърдено пред настоящата въззивна инстанция: „то
кучето беше до мене да ме пази от тях, те бяха 4 човека“. Подсъдимият е
наясно, че връщайки се, иска да предизвика скандал, а дори и други по-лоши
действия и затова взема кучето – не като защитна реакция, а за нападение.
Това, че е взел кучето, говори недвусмислено за намеренията му да използва
животното за сплашване на пострадалите.
Не се доказва от събрания доказателствен материал както на
досъдебното производство и първата инстанция, така и на съдебното
следствие на настоящата въззивна инстанция възражението на подсъдимия,
че той е казал само думите „ще ви набия“ и не е изричал думите „ще ви
убия“. Думите „набия“ и „убия“ имат сходно произношение, различават се по
представките, но в същото време носят коренно различен смисъл на думите.
Значението на „набия“ е свързано със засягане на телесната цялост на
индивида, докато „убия“ означава отново засягане личността на индивида, но
по краен начин – с прекратяване на живота му. Съдът не даде вяра на
показанията на свид. В.М., на когото свид. С. в деня, когато са го открили
пред казиното в гр. Русе през 2021 г., бил казал, че чул само и единствено „ще
ви бия“ от подсъдимия по време на деянието. Свид. В.М. е заинтересован от
изхода на делото и неговите показания подкрепят изградената от защитата
версия за екскулпиране на подсъдимия, а и както се установи от фактите,
подсъдимият е казал спрямо пострадалите и „ще ви бия“ в определен момент.
Свидетелските показания на първата група гласни доказателствени средства
обаче доказват, че подсъдимият е изрекъл и думите „ще ви убия“, с които е
осъществил състава на престъплението, като останалите изрази „ще ви набия“
/ „ще ви бия“ съдът отчита както като защитна теза на подсъдимия и сина му
предвид повдигнатото престъпление, така и като част от фактическата
обстановка, приета за установена. Свид. Д. и свид. К. потвърждават пред
въззивната инстанция, че подсъдимият е казал и думите „ще ви бия“, освен
инкриминираните „ще ви убия“. Тези разсъждения се потвърждават и от
показанията на свид. С., разпитан за първи път от настоящата съдебна
инстанция, който казва, че е чул подс. М. да казва „ ще ви избия“. Тази дума
(„избия“) е синоним на „убия“ и носи същото значение за закана с фатален
край за адресата. Поради което съдът счита, че подсъдимият е осъществил
състава на престъплението, изричайки думите „ще ви убия“, насочени към
свид. С. и свид. К..
Разпитан пред въззивната инстанция, подс. М. се опитва да
опровергае показанията на свид. С., дадени на въззивното следствие. Съдът не
дава вяра на обясненията на подс. М., че кучето му е провокирано от грубия
тон на свид. С., нито от това, че свид. С. в един момент е посегнал на
подсъдимия.
Като недоказан факт остана описаното в обвинителния акт, че
подсъдимият е казал финално изречение „добре бе, ок“, когато се е разминал
със свид. С. и свид. К. пред магазин „Чарли“. Свидетелските показания не
доказват това, а напротив – подс. М. се е заканил с думите „сега ще видите“,
23

след което е напуснал мястото, на което са се разминали. Отново
неподкрепено с доказателства и ерго недоказано остана и твърдението на
прокурора, че подсъдимият при завръщането си пред магазина с кучето е
казал по отношение на пострадалите думите: „на какви ми се правите, в тоя
град няма да стъпите вече“.
Третата група гласни доказателствени средства включва свид. Т.,
свид. А., свид. Т.а, свид. И., свид. В., свид. П. и свид. Ж.:
Към момента на инкриминираното деяние свид. М. Т. е бил младши
инспектор във Второ РУ на кв. Възраждане, гр. Русе. Същият не е очевидец
на събитията, а е извършвал полицейска проверка по случая, преди да бъде
образувано досъдебно производство. Свидетелят дава сведения за части от
фактическата обстановка, които са му разказани от лицата, разпитани при
полицейската проверка – за това, че свидетелите от първата група гласни
доказателствени средства са му казали, че подс. М. е насъскал кучето срещу
свид. С., като е казал „късай“, вследствие на което кучето ухапало свид. С., че
подсъдимият е отправил закани с убийство и че е викал и псувал по техен
адрес. Съдът цени показанията на свид. Т. досежно постигнатите от
въззивната инстанция фактически установявания, като не дава вяра на
показанията на свидетеля относно това, че записите от видеокамерите са
иззети с протокол за доброволно предаване от управителя на магазина. Това
веществено доказателство е представено с протокол от 10.12.2018 г., който е
подписан от свид. С., а не от свид. Р. Т.а (л. 63 от ДП). Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля и досежно факта, че на видеозаписите от камерите
на магазин „Чарли“ не се вижда удара в главата на свид. С. и насъскването и
ухапването от кучето, като това се потвърждава от самите видеозаписи и от
обясненията на подсъдимия.
Показанията на свид. Г. А. са оскъдни. Тя е работили като служителка
в магазин „Чарли“ на инкриминираната дата, като си спомня за някаква
суматоха (крясъци, викове) отвън пред магазина. Тя не е очевидец на
събитията, част от състава на престъпленията, но въпреки това нейните
показания кореспондират с останалия доказателствен материал в насока, че
пред магазина подс. М. е викал на свид. С. и свид. К..
Свид. Р. Т.а е собственик и управител на магазин „Чарли“ към момента
на деянието. Тя също не е видяла пряко елементи от състава на
престъплението, а знае за него от това, което са й споделили нейните
служители – свид. Д. и свид. А., както и от изгледаните видеозаписи от
камерите на магазина. В тази връзка показанията на свид. Т.а са в
съответствие със събрания доказателствен материал и фактическите
установявания на съда, а именно че е имало някаква разправия между подс.
М. и свид. С. и свид. К., както и че малко след това подсъдимият се е върнал с
куче, което е насъскал срещу свид. С.. Съдът цени тези нейни показания като
достоверни с изключение на частта, в която се твърди, че подсъдимият е
насъскал кучето и срещу свид. К., което не се установи по несъмнен начин по
24

делото.
Показанията на свид. М. И. дават информация само за това, че
магазин „Чарли“ е снабден с видеонаблюдение и че на видеозаписите се
вижда въпросната случка. Свид. И. не е присъствала на деянието, няма преки
впечатления, не излага и други релевантни за делото факти. Съдът не дава
вяра на показанията й в частта, че тя е предала видеозаписите лично на
полицията. Както се установи по-горе, това се е случило от свид. С., като
действието по предаване е обективирано писмено в Протокол за доброволно
предаване от 10.12.2018 г., подписан от свид. Т. като лице, което е приело
диска.
Свид. И. В. не си спомня за прегледа на свид. С., а след предявяване от
първоинстанционния съд на амбулаторния лист, който му е издал, отново не
си спомня нищо конкретно. Единствено сочи, че за други оплаквания, освен
посочените в амбулаторния лист, не може да се сети. Тези оскъдни показания
са съвсем нормални с оглед професията му и изминалия продължителен
период от време. В същото време те не доказват липсата на удар от страна на
подсъдимия спрямо свид. С., а просто тези показания не установяват
наличието на такъв удар. Както беше посочено, за наличието на удар съдът
достигна след съвкупен анализ на доказателствения материал.
Свид. Г. П. е разпитан за първи път пред въззивната инстанция и в
показанията си сочи, че познава подс. М., свид. В.М. и свид. Д., с който е бил
в един клас в училище, като знае за случая от разказите на свид. В.М. и свид.
Д., понеже не е бил очевидец на инкриминираното деяние. Съдът кредитира
показанията на свид. П. досежно факта, че свид. В.М. е помолил свид. П. да
каже на свид. Д., че може да се дадат 500-1000 лв. на свид. С.. Съдът не цени
посочената от свид. П. причина за даване на парите – за лечение на свид. С.,
понеже този факт остана недоказан по несъмнен начин.
Свид. Д.Ж. също е разпитан за първи път от въззивния съд, като
споделя, че познава подсъдимия и свид. Д., но от известно време не е в
никакви отношения с подс. М.. Съдът не дава вяра на показанията на свид. Ж.
досежно това, че свид. Д. се свързал със свид. Ж. и му казал, че свид. С. искал
5000 лв., за да не вкарат подс. М. в затвора. Тези показания са изолирани, не
се подкрепят от събрания доказателствен материал. От тази гледна точка
съдът даде вяра на показанията на свид. В.М. и свид. Д. досежно
установяването на връзка от свид. Ж. със свид. Д. и търсенето на начин за
решаване на случая без намесата или заръката на подсъдимия.
Четвъртата „група“ (образно казано) гласни доказателствени
средства – свид. С.:
При наличието на противоположни доказателствени съвкупности,
изложени в първите две групи гласни доказателствени средства, съдът
намира, че следва да ползва за проверка на фактите и обстоятелствата около
деянието друг доказателствен източник – а именно свид. С.. Обсъждането на
неговите показания и съпоставката им с останалия събран доказателствен
25

материал отговаря и на указанията от ВКС.
Свид. С.С. е разпитан за първи път от въззивната инстанция, понеже по
време на разглеждане на делото пред районния съд, а и пред първата втора
съдебна инстанция същият не е бил установен по делото. Подсъдимият успява
да го установи по време на производството по обжалване на присъдата на
първата втора съдебна инстанция и ВКС е дал указания този свидетел да бъде
разпитан. В хода на съдебното следствие свид. С. посочва, че не познава
подсъдимия и свид. В.М., но те го открили в една игрална зала в края на 2021
г. и поискали от него да свидетелства по делото. Свид. С. посочва, че
подсъдимият настоятелно е искал от него да свидетелства, като свидетелят се
е уплашил за живота си, понеже до него били подсъдимият и свид. В.М.,
намирал се в чужд град и е стреснал, понеже поведение на подс. М. е
възприел като заплаха. Под напрежението, оказано му от подс. М. и свид.
В.М., свид. С. е отговорил на въпросите на подсъдимия в насока, която
удовлетворява последния, само и само за да го остави на мира и да не го
тормози. Това се разбира от многократно използвания израз „казах това,
което искаше да чуе“, употребен от свидетеля, както и от желанието му да
подаде жалба против подс. М..
Свид. С. твърди, че в момента на инкриминираното деяние е бил в
нетрезво съС.ие. Съдът отчита това обстоятелства при преценката на
показанията на свидетеля, но в същото време свидетелят дава подробни
показания, описва събитията в детайли, предоставя данни за елементите от
състава на престъплението, както и за съпътстващите го агресивни действия
на подсъдимия, които потвърждават неговото намерение да извърши
престъплението. Свид. С. познава свид. К. и свид. Д., няма роднинска връзка с
тях, нито някакви задълбочени лични отношения, а става дума само за едно
познанство – това води до извод за незаинтересованост на свидетеля от
изхода на делото. Като се има предвид подробния разказ на свид. С. и
неговата незаинтересованост от изхода на делото, съдът дава вяра на
показанията на свид. С. досежно начина, по който е пристигнал на
местопрестъплението, за агресивното поведение на подсъдимия пред магазин
„Чарли“, че подсъдимият е викал и крещял по време на деянието, че свид. С. и
свид. К. не са викали, че подс. М. е посегнал на свид. С., че подс. М. е
употребил думата „мишки“ като обида и неколкократно израза „ ще ви
избия“ като закани, отправени към свид. С. и свид. К..
Съдът отчита, че от инкриминираното деяние до разпита на свид. С. е
изминал доста дълъг период от време – малко повече от три години.
Съобразява се, че свид. С. е пристигнал до съда с колата и в присъствието на
свид. Д., когото познава от няколко години, но в същото време отчита и
факта, че подс. М. е притеснил свид. С. в казиното, където го е намерил през
2021 г., и след това е продължил да иска да говори с него. По думите на свид.
С., целта на разговора, който подсъдимият е искал да предприеме, е във
връзка с инкриминираното деяние и събиране на доказателства за
оневиняване на подс. М.. Показанията на свид. С. в насока за наговаряне на
26

свидетеля от подсъдимия не са достатъчни и съдът не приема, че свид. С. е
бил наговорен от подсъдимия – дори точно обратното се получава, като се
имат предвид свидетелските показания на свид. С., неговото отношение към
многократните опити на подсъдимия да говори с него, а и самите факти, които
излага. Свободният разказ на свидетеля беше оскъден и с малко факти, но при
задаването на допълнителни въпроси свидетелят успя да изложи подробни
детайли за инкриминираното деяние и съпътстващите го действия.
Изложението на показанията на този свидетел води до извод за липса на
наговаряне от страна на другите свидетели – С., К. и Д.. Не се забелязва и
повтаряне на един и същи разказ от изброените свидетели, доказващи
обвинението. Напротив, свид. С. пресъздава случилото се по негов начин,
който, от една страна, кореспондира с останалия събран доказателствен
материал, на който съдът даде вяра, а от друга страна, се различава като
структура, изрази, дори и отношение към случилото се спрямо изложението
на свидетелите от първата група гласни доказателствени средства.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С. относно това, че
подсъдимият в един момент е посегнал към едно от момчетата, т.е.
свидетелят е възприел, че има съприкосновение между подсъдимия и единия
свидетел. Този свидетел съдът смята, че е свид. С., понеже свид. К. още в
началото на конфликта се заключва в колата си. След като свид. К. е бил в
колата си, свид. Д. не твърди, че подсъдимият го е заплашвал или е имал
агресивно поведение спрямо него, поради което тълкувайки останалия събран
доказателствен материал, може да се направи единствено възможният извод,
че свидетелят, спрямо когото (според свид. С.) подсъдимият е посегнал, е
свид. С.. От тази гледна точка, показанията на свид. С. кореспондират с
показанията, обсъдени в първата група гласни доказателствени средства,
досежно факта за нанасяне на удар от страна на подс. М. спрямо свид. С. като
действие, потвърждаващо намерението на подсъдимия да изпълни заканата си
с убийство.
Съдът не цени показанията на свид. С. като достоверни относно факта,
че същият в деня на деянието е бил в нетрезво съС.ие и е изпил около една
бутилка уиски в казиното, от което го е взел свид. Д.. Посоченото количество
алкохол, което е изпил, би следвало да се отрази както на паметта на свид. С.
по начин, по който не би следвало да помни нищо, така и на движенията на
тялото. Неговият разказ за събитията и фактите, за които предоставя
сведения, е подробен и свидетелят на моменти изпада в конкретика. Не се
забелязва същият да е наговорен от другите свидетели по делото, понеже
неговият разказ и отношение към събитията е различно спрямо техните.
Видно от видеозаписите от магазин „Чарли“, свид. С. върви нормално, не
залита, не се подпира и по никакъв начин не е нарушена неговата
координация. Това води до извода за съда, че свид. С. може и да е пил
алкохол в нощта на случката, но същият не е бил в нетрезво съС.ие, както
твърди същият по време на разпита си. Изложението за пияното съС.ие може
да е продукт на страха, който свид. С. изпитва от подс. М., и поради това не
27

желае да говори пред съда. Но след предупреждението му за носене на
наказателна отговорност и поради респекта към съда, свид. С. изложи всички
факти и обстоятелства, които помни. Прави впечатление, че на
видеозаписите, представени от подсъдимия в хода на въззивното съдебно
следствие, свид. С. не посочва нищо за изпито количество алкохол.
Не се дава вяра и на показанията на свид. С. досежно факта, че след
излизането си от магазин „Чарли“ същият не е купил за пиене на останалите
лица. Този факт е доказан както от видеозаписите от камерите, така и от
свидетелските показания на свид. С. и свид. К., дадени пред първата
инстанция.

Въззивната инстанция съгласно указанията на ВКС и предвид
обективните предели на въззивна проверка положи усилия да отстрани
допуснатите още на досъдебното производство пропуски в доказателствената
дейност, като направи всичко необходимо за попълване на доказателствената
маса с необходимите за правилното решаване на делото доказателства. В тази
връзка съдът на няколко пъти се опита да издири лицето от женски пол с
неустановена самоличност – М.. Това се установява от определението по чл.
327 от НПК и от протоколите от откритите съдебни заседания на 23.12.2021 г.
(стр. 11, 14 и 15 от протокола) и на 18.03.2022 г. (стр. 8 от протокола), в които
актове съдът запита свид. В.М., който е имал интимни отношения с нея и би
следвало да може да предостави нейните данни за установяването й, както и
подсъдимия, който също я познава и е оставала да спи в неговия дом.
Окръжният съд като втора съдебна инстанция не разполага с оперативно-
издирвателните способи като органите на досъдебното производство, поради
което използва наличната информация за издирването на лицето М., но
безуспешно. Не може да бъде взето становище за причините, поради които
свид. В.М. и подс. М. не са предоставили индивидуализиращи лицето данни.
В обобщение, изводите на съда по фактите и правото се базират на събрания
и проверения доказателствен материал, без да се влияят от наличието на още
един неразпитан свидетел по делото. Поради което несъстоятелни са
възраженията на защитата, че показанията на неустановеното лице М. може
да внесат различна версия по отношение на фактите или че неустановяването
на преките очевидци на деянието сочи на недоказаност на обвинението.
Относно това кога е пусната жалба от свид. С. против подс. М. и за
какви факти и обстоятелства, съдът даде вяра на свидетелските показания
на свид. С. и на самата жалба като писмено доказателство, приложено по
делото. Видно от жалбата, същата е подадена на 05.11.2018 г. чрез адв. С.М. в
Районна прокуратура гр. Русе. Причината, поради която свид. С. не се е
обадил на полицията и е подал жалбата едва на четвъртия ден след
инцидента, съдът приема да е това, че съС.ието на свидетеля е било тежко,
имал е голяма рана, живее в гр. Цар Калоян и в същото време е бил доста
изплашен от случилото се. В същото време правото на жалба е
28

конституционно гарантирано право, което всяко лице може да упражни
когато намери за добре. Жалбата е подадена чрез адвокат, което означава, че
свидетелят се е консултирал предварително с юрист и след това е задвижил
наказателното производство. Съдът отчита, че свид. С. и свид. К. са
потърсили адвокатска помощ от други адвокати, преди да наемат адв. М., но
другите адвокати са им отказвали да им предоставят правни услуги. Това
може да е била и друга причина жалбата да е подадена в по-късен спрямо
деянието момент – а именно на четвъртия ден. По делото има приложено
пълномощно от 31.10.2019 г. от свид. К. в полза на адв. С.М., съгласно което
е възложено на адвоката да входира жалба. Жалба от свид. К. не е приложена
по делото. Прави впечатление, че след като има пълномощни от двамата
пострадали в полза на адвокат, който да даде повод за образуване на
наказателно производство, и само една жалба, възможно е адв. С.М. да не е
подал жалбата от името на свид. К.. Реално подобна втора жалба не е и била
нужна за сезиране на разследващите органи, при условие че досъдебното
производство вече е било образувано на 14.02.2019 г., а пълномощното от
свид. К. е след тази дата.
На основание чл. 65 от ЗМВР на 18.12.2018 г. е съставен Протокол за
предупреждение на подсъдимия, с който е предупреден да не отправя
заплахи и закани за саморазправа по отношение на свид. С.. Това е
напълно нормално и в реда на процедурата, която е била задвижена само по
жалба на свид. С.. Предупредителният протокол е резултатът по полицейската
преписка. Няма как полицейските служители да издадат такъв протокол
спрямо подсъдимия и да го предупредят да не отправя заплахи и закани за
саморазправа спрямо свид. К., понеже от него няма подадена жалба. Ноторно
е, че полицейските органи извършват действия по сигнали и спазват
процедурите на ЗМВР.
Установи се от доказателствения материал по делото, че след
инкриминираното деяние свид. В.М. е искал да предложи на свид. С. чрез
посредници (свид. Г. П. и свид. Д.) около 500-1000 лв., които свид. С.
отказал да приеме. Неизяснена остана причината за предлагането на тези
пари, като гласните доказателствени средства формираха две коренно
противоположни тези: едната е за лечение на свид. С., а другата е за оттегляне
на жалбата му срещу подсъдимия. Доказателствата относно изясняване
причината за предлагането на пари са противоречиви и не може да бъде
установено по несъмнен начин кое е вярното. Ясно е, че подс. М. не е взел
участие при предлагането на пари на свид. С. нито лично, нито чрез сина му –
свид. В.М.. Водените втори преговори за предлагане на пари чрез свид. Ж.
отново останали безуспешни, като при тях не се доказа дори и някой да е
възлагал на свид. Ж. да установява контакт със свид. Д.. Поради което съдът е
на мнение, че подсъдимият няма нищо общо с предлагането на пари на
свид. С. било по каквито и да е причини.
Съдът не дава вяра на съдебно-медицинското удостоверение № 8352-
2018 г. от спешната медицинска помощ към УМБАЛ „Канев“ – гр. Русе,
29

издадено от доктор М. Митева на 01.11.2018 г. по обяд , досежно
констатацията й, че „в областта на лява ушна мида и по окосмената част на
главата видими следи от травматични увреждания не се установяват“.
Това писмено доказателства е опровергано от свидетелските показания на
свид. С., свид. К., свид. Д. и свид. С.. Следва да бъде отбелязано, че не е ясно
с какъв интензитет е нанесен ударът и какви следи би могъл да остави, както
и кога те биха се проявили, но въпреки това се събраха по делото достатъчно
данни за наличието на удар от страна на подсъдимия спрямо свид. С. по
време на инкриминираното деяние. Прави впечатление, че свид. С. е посочил
на доктор Митева при прегледа му на 01.11.2018 г., че е ударен с юмрук в
главата (около лявата ушна мида), което съвпада с общата преценка на съда за
установеност на това противоправно поведение от страна на подсъдимия като
потвърждение на изречените закани с убийство.
Като се има предвид, че в Лист за преглед на пациент, издаден на
01.11.2018 г. от д-р И. В. , е записано само че основната диагноза е „открита
рана на бедрото“ и че свид. С. съобщава, че е ухапан от куче, не може да
бъде направен извод, че свид. С. не е бил удрян от подсъдимия. Следва да
бъде отбелязано, че свид. В. е прегледал свид. С. в периода от 03,35 ч до
03,48 ч на 01.11.2018 г. Това е само броени минути след инцидента, при който
свид. С. е бил ухапан от куче, течала му е кръв и само това му е минавало през
главата. Съдът счита, че това е напълно нормално поведение на лице, което
току-що е било ухапано от куче и е с разкъсно-контузна рана на ляво бедро.
Следва да се отбележи, че при последващия си преглед при доктор Митева на
същия ден – 01.11.2018 г., но вече по обяд към 12,35 ч, т.е. около 8
астрономически часа след деянието, свид. С. съобщава за удрянето по
главата. Изминало е нормално време адреналинът да спадне, свид. С. да се
поуспокои от ухапването и да помисли какво друго се е случило по време на
инкриминираното деяние, за да бъде прегледан изцяло.
Видеозаписите от магазин „Чарли“ са предадени от свид. С. на свид.
Т. във връзка с назначената от прокурор Пламен П. от РП Русе предварителна
проверка по чл. 145 от ЗСВ. В тази връзка неоснователни се явяват
възраженията на защитата, че тези веществени доказателства не са
приобщени по надлежния ред. Неслучайно Върховният касационен съд е
посочил в Решение № 60163/19.10.2021 г. по НД № 615/2021 г. на ВКС, I НО,
с което настоящото дело е върнато за ново разглеждане на настоящия състав,
че видеозаписите отговарят на характеристиките на чл. 109 от НПК, тъй като
съдържат следи от деянието, може да послужат за изясняване на
обстоятелствата по делото и допринасят за разкрИ.е на обективната истина,
както и са събрани в хода на проверка по реда на чл. 145 от ЗСВ.
Видеозаписите от камерите на магазин „Чарли“ са приобщени по
надлежния ред и върху тях е извършена съдебна видеотехническа експертиза,
която е дала становище за тяхната автентичност. Предвид това съдът следва
да обсъди като веществено доказателство по делото тези видеозаписи и как те
кореспондират с останалия събран доказателствен материал. Тъй като няма
30

звук на видеозаписите, съдът ще обсъди действията на лицата. От
видеозаписите се установява, че в момента на разминаването на подс. М. със
свид. С. и свид. К. подсъдимият прави неприличен жест с дясната ръка към
свидетелите, без последните да се вижда да предприемат нещо спрямо него и
лицето от женски пол с неустановена самоличност – М.. Непосредствено след
пристигането на подсъдимия и кучето му той започнал агресивно да говори
нещо на свид. К. и да пристъпва заплашително към него. От скъсяването на
дистанцията между двамата свид. К. се отдръпнал назад. На видеозаписите се
вижда и как свид. С. бяга от подс. М. и кучето му, като обикаля около колата
на свид. К.. Не се вижда на видеозаписите подс. М. да нанася удар на свид. С.
в главата, нито да насъсква кучето към него, нито как кучето ухапва свид. С. –
за тези факти съдът обсъди останалия събран доказателствен материал и
направи своите фактически изводи. Понеже това, че не се виждат на
видеозаписите тези действия, не означава, че не са се случили по начина, по
който са ги описали свидетелите от първата и четвъртата група гласни
доказателствени средства, на които съдът дава вяра и въз основа на който
доказателствен материал са постановени фактическите установявания на
съда. Съдът установява от видеозаписите и че улицата е била добре осветена
от уличното осветление, което е благоприятствало свид. К. да наблюдава
последващите събития от вътрешността на колата си.
Не се доказа фактическото твърдение на прокурора, че първоначално от
магазин „Чарли“ е излязъл подс. М., последван от лицето от женски пол с
неустановена самоличност – М.. Видно от видеозаписите, приложени по
делото, както и от обясненията на подсъдимия се установява, че първо М. е
излязла от магазина и след това подс. М. я е последвал. По отношение на този
факт съдът не дава вяра на свидетелските показания на свид. С. и свид. К.
(разпитани пред въззивната инстанция), които твърдят, че подс. М. е излязъл
първи.
Неоснователно е възражението на защитата, че свид. Д. в качеството си
на охранител на магазин „Чарли“ е следвало да сигнализира МВР за
отправените закани и хулиганските действия въпреки вменените му
задължения по Закона за частната охранителна дейност. Какво би следвало да
направи свидетел по делото по време на деянието, е ирелевантно за предмета
на доказване и попада в хипотезата на предположенията.
Съдът не счита за основателно възражението на защитата, че
осъдителна въззивна присъда ще бъде в пълно противоречие с факта, че
извършеното престъпление е в хипотезата на дребно хулиганство. Напротив,
за дребното хулиганство има влязла в сила присъда, която не е предмет на
настоящото производство. Установяването на правилната фактическа
обстановка около събитията, свързани с престъпленията, предмет на делото, е
част от работата на въззивната инстанция и тя по никакъв начин не влиза в
противоречие с влязлата в сила присъда на районния съд по отношение на
дребното хулиганство, нито поради какви причини районният съд е
достигнал до тези изводи.
31

Съдът не даде вяра на видеозаписите, представени от подс. М., на
които е заснел два разговора – един на живо и един по телефона, със свид.
С.. Тези видеозаписи съдържат изявления на свид. С., които изявления
същият отрече да са истина в съдебна зала. Когато едно лице е изправено пред
съдебната скамейка, за да даде показания, предупреден е за наказателна
отговорност, ако каже неистина или затаи истина, и му се задават въпроси от
съдебен орган – в случая съдебен състав на окръжен съд, това означава, че
когато е поставен в такава ситуация, свидетелят говори истината. Казаното
пред свид. В.М. или на подс. М. в ежедневна обстановка на пътя или по
телефона, не предполага и не изисква от свид. С. да спазва разпоредбите на
НПК, а и действа принципа на свобода на словото. Също така разговорите на
тези видеозаписи, приобщени във въззивната инстанция, са се случили извън
наказателния процес и като такива си остават само разговори и не може да се
третират като свидетелски показания, на които да се базира присъдата. Тези
записи бяха изискани от подсъдимия само за опровергаване показанията на
свид. С., но това не се случи, понеже съдът прие, че свид. С. в онези моменти
е бил притеснен и притиснат от свид. В.М. и подс. М., като е отговарял на
въпросите им само това, което те са искали да чуят. За факта, че подсъдимият
е притеснявал и тормозил свид. С. през 2021 г. сведения дава и свид. Д. (в
разпита си пред въззивната инстанция), на когото свид. С. е споделил, че го
тормозят и искат да бъде свидетел.
Съдът дава вяра и на писмените и веществените доказателства,
приложени по делото, като последователни и логични с изключение на
частите, за които е налице противоречие с останалия събран доказателствен
материал и това е изрично обсъдено от съда по-горе в мотивите. Даде се вяра
и на заключенията на вещите лица по експертизите като компетентни,
мотивирани и обективно изготвени.

С оглед на изложените съображения съдът счете, че събраните по
делото доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата
основа, по която да бъдат постигнати категорични отговори по значимите
правни положения.

От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, различаващо се в известна
степен от приетото от първата инстанция, въззивната инстанция призна
подсъдимия за виновен в това да е извършил престъпленията по чл. 144,
ал. 3 вр. с ал. 1 от НК спрямо Е.А. К. и спрямо ЕРК. М. С. и на основание
чл. 303, ал. 2 от НПК го осъди в това, че на 01.11.2018 г. в гр. Русе се заканил
с убийство както на Е.А. К., така и на ЕРК. М. С. и двамата от гр. Цар Калоян,
обл. Разград с думите „Ще ви убия“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му. За осъществяване на престъпление
по чл. 144, ал. 3 от НК от обективна страна се изисква обективиране чрез
32

думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е
възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
За съставомерността на деянието не е от значение дали
пострадалите са се изплашили от заканата, а дали тя обективно може да
възбуди основателен страх от осъществяването й, като това следва да се
преценява към момента на отправянето й, а не след минаването на
определено време. В случая става въпрос за закана, а не за реално извършени
действия по нейното изпълнение, които да са изисквали незабавната намеса
на полицейски органи. В тази връзка неоснователни са възраженията на
защитата, че пострадалите трябвало да се обадят на полицията или да избягат,
като са видели подсъдимия да идва с кучето. Самото деяние се установява от
събрания по делото доказателствен материал, който съдържа противоречия,
които са изяснени в доказателствения анализ.
Дали заканата обективно може да възбуди основателен страх, че ще
бъде изпълнена, се преценява с оглед не само на словесните изрази, но и
предвид конкретната обстановка – време, място, начин на изразяване на
заканата, присъствието на други лица и др. В настоящия случай
заканителните изрази са били изречени в присъствието и на други лица, на
публично място пред магазин, съпътствани и предхождани са от обиди и
псувни, изречени от подсъдимия, използвано е куче за сплашване на
пострадалите, подсъдимият е ударил един от пострадалите и след това е
насъскал кучето срещу него и кучето го е ухапало, както и е ударил с юмрук
по тавана и стъклото на автомобила, докато пострадалите са били вътре в
него. Следователно заканата, придружена с физическа агресия, е била от
такова естество, че е дала основание да се приеме, че тя може да бъде
изпълнена, т. е. обективно е била годна да възбуди основателен страх за
осъществяване на заканата с убийство.
Заканата е възприета от пострадалите лица свид. К. и свид. С., с което
престъплението е довършено. Потвърждение на възприемането е, че след
изричането на заканата с убийство, свид. К. се заключва в колата си, а свид.
С. всячески се опитва да избяга от подсъдимия, който го преследва с кучето
„Питбул“. От друга страна за осъществяване състава на престъплението не се
изисква да е доказано оформено решение у извършителя действително да
извърши престъплението, като причини смърт на заплашения, нито да е
действал с годни средства и при условията, при които резултат реално може
да настъпи (по арг. от ТР № 53 от 18.09.1989 г. по н. д. № 47/89 на ОСНК на
ВС, Решение № 37 от 09.09.2019 г. по НД. № 39/2019 г. по описа на ВКС, III
НО).
Въззивната инстанция споделя становището на районния съд, че подс.
М. е изрекъл думите „ще ви убия“ и техен адресат са свид. С. и свид. К., като
отчита и показанията на свид. С., който пред окръжния съд посочва, че е чул
„ще ви избия“, който израз носи същото значение на закана с фатален край за
33

адресата.
Но не може да бъдат споделени правните изводи на Районен съд
Русе, че липсва елемент от състава на престъплението – а именно
заканването да е от естество да възбуди основателен страх . Аргументите
на първоинстанционния съд са, че пострадалите не са демонстрирали
действия, че ги е страх, нито са променили навиците си в последващите
месеци, както и че в жалбата от адв. С.М. като представител на свид. С. до
Районна прокуратура Русе пише само за ухапването от куче. От тази гледна
точка въззивният протест е основателен. На първо място, следва да бъде
отбелязано, че престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК не изисква
пострадалите да са предприели някакво поведение или да са демонстрирали
някакви действия. Не е необходимо пострадалите действително да се е
изплашили, а да са налице данни, че заканата е възможно да бъде
осъществена (в този смисъл Решение № 386 от 09.10.2012 г. по НД №
1216/2012 г. по описа на ВКС и Решение № 37 от 09.09.2019 г. по НД. №
39/2019 г. по описа на ВКС, III НО). Достатъчно условие за довършване на
престъплението е заканата да е изречена в присъствието на пострадалите, те
да са я възприели и от фактическата обстановка да може да се направи извод,
че подсъдимият би осъществил намеренията си. Т.е. важно е при какви
условия са изречени заканите и тези условия предполагат ли, че подсъдимият
би могъл да изпълни заканите си. В настоящия случай според въззивната
инстанция заканването е от естество да възбуди основателен страх у
пострадалите от извършването й (противно на възраженията на защитата),
като това се установява и от фактите, които потвърждават намеренията на
подсъдимия – агресивното поведение, удара с юмрук в лявото ухо на свид. С.,
насъскването на кучето спрямо свид. С., ухапването на свид. С. от кучето,
свид. К. след изричане на заканата с убийство се заключва в автомобила си, а
след ухапването от кучето и преследването от подс. М. с кучето свид. С. също
влиза в автомобила и напускат местопрестъплението, като преди напускането
подс. М. е ударил с юмрук по тавана и стъклото на колата. На второ място,
видно от самата жалба на свид. С., подадена чрез адв. М., в същата (ред 19 от
жалбата, находяща се на л. 23 от ДП) е записано, че подсъдимият е изрекъл на
пострадалите заканата за убийство, употребена в множествено число. Поради
което неоснователни се явяват възражението на защитника, изложено в
съдебните прения пред настоящата инстанция, и мотивите на първата
инстанция в тази връзка, за това, че в жалбата на свид. С. не се споменава за
закана с убийство.
Промененият начин на живот на свид. С. и свид. К. след
инкриминираното деяние са ирелевантни за състава на престъплението по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. От тази гледна точка, съдът счита за неоснователни
възраженията на прокурора от ОП Разград в насока, че пострадалите са се
изплашили от подсъдимия, понеже единият от тях (свид. К.) бил студент и
дълго време избягвал да ходи в Русе, а другият (свид. С.) избягал в чужбина с
оглед на това да не срещнат отново подсъдимия някъде по русенските улици.
34

Релевантният момент за довършеност на деянието е възприемането на
заканата от двамата пострадали в момента на изричането й на 01.11.2018 г.
пред магазин „Чарли“, както и това, че тя е от естество да предизвика
основателен страх за осъществяването й. За последното обстоятелство, както
стана ясно, допринася агресивното поведение на подсъдимия по време на
деянието, изразяващо се в отправяне на обидни думи спрямо двамата
пострадали, ударът с ръка по главата на свид. С., насъскването на кучето към
свид. С. и самото ухапване на последния от кучето и ударите с юмрук по
тавана и стъклото на автомобила. Това са все обстоятелства, които
потвърждават намеренията на подс. М., изричайки заканата „ще ви убия“,
адресирана до свид. С. и свид. К., че същата може да бъде осъществена.
Следва да бъде отбелязан и друг факт – вземането на кучето подсъдимият
тълкува като защитна мярка спрямо многото хора пред магазина, които били
едри момчета, но в същото време съдът приема, че това е израз на
намеренията му да използва животното за сплашване на пострадалите.
Следователно заканите, придружени с вербална и физическа агресия
към двамата пострадали, са били от такова естество, че са давали основание
да се приеме, че те могат да бъдат изпълнени, т. е. обективно са били годни да
възбудят основателен страх за осъществяване на заканите с убийство.
От субективна страна настоящият съдебен състав намира, че
подсъдимият е извършил престъплението при условията на пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с действията
си пряко ги е целял. Подсъдимият е съзнавал значението на изречените от
него думи, както и че същите са в съС.ие да предизвикат основателен страх у
пострадалите, а от волева страна е целял именно това. В подкрепа на това
следва да се отчете и предходно осъждане на подсъдимия за същото
престъпление. От субективна страна умисълът на подсъдимия е обхващал и
квалифициращия признак на деянието по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, а
именно, че заканата срещу пострадалите е била с убийство, което е било
обективирано от подсъдимия чрез отправените от него думи, подкрепени от
съпътстващите му действия.
Следователно налице са достатъчно доказателства, които да
установяват наличието на всички елементи от престъпния състав на двете
престъпления, противно на възраженията на защитата.

По наказанието:
Инкриминираното деяние спрямо двете лица изпълнява състава на чл.
144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК. Предвиденото наказание е „лишаване от
свобода“ до шест години. Съдът определи посочените наказания при
условията на чл. 54 от НК, като съобрази всички обстоятелства, касаещи
отговорността на дееца. Престъпленията са извършени в условията на
идеална съвкупност, поради което и наказателната отговорност на
35

подсъдимия следва да бъде ангажирана в еднаква степен за двете
престъпления.
При определяне на наказанието, на първо място следва да се вземе
предвид самото деяние и неговата обществена опасност – същото е изпълнено
от подсъдимия чрез агресивно поведение, придружено с използването на куче
за сплашване, освен заканата с убийство подс. М. е изказал и обиди и псувни
по адрес на пострадалите в продължение на няколко минути, пострадалите са
се отдръпвали от подсъдимия, но той се е приближавал отново до тях, както и
след захапването от кучето свид. С. се е опитал да напусне
местопрестъплението, подсъдимият го е преследвал около колата на свид. К.,
като е продължавал да му отправя обиди и псувни, както и е държал кучето,
което току-що е захапало пострадалия, след влизането на двамата пострадали
в колата на свид. К., подсъдимият е направил опит да ги извади от колата и е
удрял по тавана и стъклото на колата. Описаният начин на извършване на
деянието и продължителността и интензивността на действията, с които се
извършва престъплението и се подчертава намерението на подсъдимия, че
може да изпълни заканването си, разкриват висока степен на обществена
опасност на самото деяние.
Престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК – закана с убийство е
квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК – закана с
престъпление. То се намира в раздел V – „Принуда“, а не в раздел I –
„Убийство“, от глава II от Наказателния кодекс – „Престъпления против
личността“. Със съставите на чл. 144 от НК не се защитава живота на
гражданите, а тяхната лична свобода (в този смисъл Решение № 386 от
09.10.2012 г. по НД № 1216/2012 г. по описа на ВКС). Престъплението закана
с убийство е формално престъпление. Непосредственият обект на засягане от
това престъпление са обществените отношения, които регулират свободното
формиране на воля у лицата и тяхната лична свобода. При това
престъплението е насочено спрямо личността на двама души. Ето защо остава
неприложим институтът на продължаваното престъпление спрямо свид. С. и
свид. К.. Аргументът се крие в разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от НК, съгласно
която продължаваното престъпление не се прилага по отношение на
престъпление против личността на различни граждани.
Като се има предвид справката за съдимост на подсъдимия, следва да се
обсъди степента на обществена опасност на подсъдимия. Подсъдимият е
осъждан многократно за престъпления от различни видове, като е търпял и
реално наказания „лишаване от свобода“. Следва да бъде посочено, че подс.
М. е осъждан и за престъпления от същия вид като повдигнатите, при това в
близкото минало преди няколко години. Осъждан е и за престъплението по
чл. 133 от НК при условията на опасен рецидив. Прави впечатление, че на
04.05.2018 г. подсъдимият е освободен условно предсрочно от изтърпяване на
определеното общо наказание, т.е. около половин година преди
инкриминираното деяние по настоящото дело. Това означава, че настоящото
деяние е извършено в изпитателния срок по чл. 70 от НК, който според
36

Определение от 26.04.2018 г. по ЧНД № 306/26.04.2018 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен е в размер на една година един месец и 18 дни. Това
обстоятелство повишава обществената опасност на самия деец.
Подсъдимият е извършил ново престъпление в недълъг срок спрямо
предходните осъждания, който факт завишава неговата обществена опасност.
Извършеното деяние показва, че от съзнанието на подсъдимия не са
отстранени отрицателните възгледи за нарушаване правата на останалите
членове на обществото, нито са формирани нови възгледи за зачитане правата
и интересите на останалите лица. Изложените обстоятелства във връзка с
предходно наложените наказания на подсъдимия, както и извършването на
инкриминираното деяние със съпътстваща физическа и словесна агресия
повишава неговата обществена опасност. В обобщение, съдът смята, че
изложените обстоятелства характеризират подс. М. като деец с висока
обществена опасност.
Като смекчаващи вината обстоятелства настоящият състав отчита
следните обстоятелства: продължителността на делото от образуването на
наказателното производство, здравословното съС.ие на подсъдимия и факта,
че подс. М. е заплатил медицинските разходи на свид. С. за престоя му в
болницата след деянието.
Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземат предвид
следните обстоятелства: предходните осъждания на подсъдимия, физическата
и вербалната агресия от страна на подсъдимия по време на деянието,
употребата на куче за сплашване на пострадалите.
Всичко изложено до тук относно обществената опасност на деянието от
гледна точка на интензивността на действията, както и с оглед обществената
опасност на подсъдимия и съпътстващата деянието физическа и словесна
агресия, както и липсата на възпиращо въздействие на предходно налаганите
му наказания дава основание за налагане на наказание на подсъдимия за
всяко едно от деянията, които наказания да са над минималния размер. В
същото време тези наказания следва да са под средния размер, като се имат
предвид смекчаващи вината обстоятелства.
Следва да се отчете, че самото деяние се отличава с висока степен на
обществена опасност, както и че има отегчаващи вината обстоятелства.
Предходните осъждания на подс. М. може да намерят отражение при
определяне на наказанията, като се направи извод, че досега определените
наказания не са постигнали целите на наказателната репресия съгласно НК.
Ето защо, съдът намира и с оглед генералната превенция, че наказание под
шест месеца „лишаване от свобода“ за всяко едно от деянията не би
действало предупредително към останалите членове на обществото, нито би
отговаряло на характера на самото деяние и на степента на обществена
опасност на дееца, изразена чрез деянието и с оглед предходно наложените
му наказания.
От друга страна, съдебното минало и характера на отегчаващи вината
37

обстоятелства не дават основание за налагане на по-високи наказания. Отново
с оглед целите на наказанието, съдът намира, че едно по-високо наказание от
посочените шест месеца „лишаване от свобода“ за всяко от деянията пък би
попречило на превъзпитателното и поправителното действие на наказанието
спрямо подс. М.. Съдът счита, че прекалено строгото наказание би имало
обратния ефект и вместо да превъзпита подсъдимия, би го върнало към
престъпните му навици. Вместо това с определянето на едно не много високо
с оглед предвидените от законодателя граници наказание – в размер на шест
месеца „лишаване от свобода“ на основание чл. 54 от НК за всяко от
деянията, но все пак наказание с три месеца над законоустановения минимум
(по чл. 39, ал. 1 от НК) – ще се даде възможност на подс. М., без да се създава
чувство на безнаказаност, по-бързо да се приобщи обратно към начина му на
живот и да бъде пълноценен член на обществото. Ето защо съдът определи и
наложи наказание шест месеца „лишаване от свобода“ на подс. М. за
всяко едно от двете деяния спрямо свид. С. и свид. К..
Тъй като подс. М. е осъществил деянието си при условията на идеална
съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, съдът му определи едно най-
общо наказание измежду така наложените, а именно най-тежкото в размер
на шест месеца „лишаване от свобода“.
Подс. М. следва да изтърпи наказанието си ефективно. В случая е
невъзможно прилагането на условното осъждане по чл. 66 от НК поради това,
че подс. М. с последната си присъда е осъждан на наказание „лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер, като не е реабилитиран. Така
наложеното общо наказание следва да се изтърпи при първоначален „строг“
режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС, доколкото
подсъдимият е извършил престъпленията преди изтичането на повече от 5
години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от
свобода“.
Тъй като спрямо подсъдимия е била постановявана мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по време на наказателното
производство, то на основание чл. 59, ал. 1 от НК компетентният орган следва
да приспадне при изпълнение на така наложеното му общо наказание в
размер на шест месеца „лишаване от свобода“ следните периоди от време: от
21.01.2020 г. до 03.04.2020 г., от 09.04.2020 г. до 28.04.2020 г. и от 19.05.2020
г. до 30.06.2020 г.
Изпитателният срок на условното предсрочно освобождаване по ЧНД №
306/26.04.2018 г. на Окръжен съд Плевен е щял да изтече на 22.06.2019 г., но
подс. М. е извършил друго умишлено престъпление от общ характер на
01.11.2018 г., т.е. по време на изпитателния срок. За деянията по чл. 144, ал. 3
от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“. Следователно, на
основание чл. 70, ал. 7 от НК подсъдимият следва да изтърпи отделно
неизтърпяната част от наказанието, наложено му по ЧНД № 1509/2017 г.
по описа на Районен съд Русе, в размер на една година, един месец и
осемнадесет дни „лишаване от свобода“. При тези обстоятелства и като се
38

имат предвид предходното осъждане на подсъдимия, съдът определя отново
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така приведеното в
изпълнение на подс. М. наказание в размер на една година един месец и
осемнадесет дни на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС.

По веществените доказателства:
Като веществени доказателства по делото са приобщени диск с
видеозаписи от камерите на магазин „Чарли“, диск от спешно повикване на
телефон 112 на 23.09.2021 г. във връзка с установяване на свид. С. и диск по
преписка № 6691/2021 г. по описа на РП Русе, както и флашка с видеозаписи,
предоставена от подсъдимия.
Дисковете с видеозаписи от магазин „Чарли“ съдържат информация,
която е използвана от вещите лица при изготвянето на заключенията по
видео-техническите експертизи и която служи за решаване на делото. Дискът
от телефон 112 дава информация за образуването на полицейска преписка, по
която е разпитан и установен свид. С.. Дискът от прокурорската преписка и
флашката, предоставена от подсъдимия, съдържат видеозаписи на разговори
между подсъдимия, свид. М. и свид. С. и са свързани с опровергаване
показанията на свид. С..
Макар посочените веществени доказателства да представляват вещи без
стойност, същите са относими към предмета на делото и биха могли да имат
значение за касационно обжалване или възобновяване на делото, както и не
биха затруднили съхраняването на хартиеното досие на делото. Поради което
следва да останат приложени по делото след приключването му с окончателен
акт.

По разноските:
В досъдебното производство са сторени разноски в общ размер на
214,50 лв. На съдебното производство пред Районен съд Русе са сторени
разноски в размер на 850 лв. за заключения и изслушване на вещи лица, но
подсъдимият е оправдан по едно от обвиненията, поради което разноските
следва да бъдат намалени до 400 лв. В хода на двете съдебни производства
пред Окръжен съд Разград са сторени разноски за експертиза и изслушване на
вещо лице по видеотехническа експертиза – по 118,05 лв. за двете инстанции
или общо 236,10 лв.
С оглед признаване подсъдимия за виновен по две от трите му
повдигнати обвинения и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. М. следва
да бъде осъден да заплати така направените разноски на досъдебното
производство по сметка на ОД МВР гр. Русе в полза бюджета на държавата,
както и разноските в съдебните производства по сметки на РС Русе (в частта,
за която е осъден, като се намали с частта, за която е оправдан) и ОС Разград
в полза на бюджета на ВСС.
39

Частните обвинители С. и К. са представлявани от адвокат пред
съдебните инстанции и са доказали заплащането на адвокатски хонорар в
размер на по 500 лв. всеки, поради което на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
тези разноски следва да бъдат възложени на подсъдимия да им ги възстанови.
Не следва да се присъждат разноски в полза на частния обвинител К. в
размер на 300 лв. за адвокатски хонорар за първото въззивно производство
пред Окръжен съд Разград, понеже по делото няма данни тази сума да е
изплатена на адвоката. Има само представен договор за правна защита (л. 54
от ВНОХД № 71/2021 г. на ОС Разград), в който е уговорена сумата, но не е
посочен начин на плащане – нито договорът има характер на разписка, нито
има представено платежно нареждане. Поради което тези разноски не следва
да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си при особено мнение на
съдия Р. Йончева.

Председател:

Членове на състава: 1.

2.
40

Съобщи за изтекли лични данни