Определение по дело №1931/2019 на Административен съд - Пловдив

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ……

 

Град Пловдив, 15.07.2019 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1931 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производство по чл.159 АПК.

Образувано е по жалба на Д.Г.Г. от с. Кърнаре против заповед № РД-568 от 04.06.2019 г. на кмета на община Карлово, с която е наредено на Община Карлово да премахне незаконен строеж: „Паянтова постройка“, находящ се в поземлен имот № 103003, собственост на СКФ „Берингс България“ ЕООД, местност „Кърнарско“, землището на с.Кърнаре, община Карлово, област Пловдив.

            Съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба, подадена от лице без правен интерес, по която не дължи произнасяне по същество.

            Видно от самата заповед, неин адресат е община Карлово, а не жалбоподателката. За обосноваване на правния интерес жалбата е била оставена без движение и на жалбоподателката са дадени подробни указания за представяне на доказателства за наличие на правен интерес от настоящото оспорване.

            Въпреки че с молбата от 11.07.2019 г. се прави уточнение, че правният интерес произтича от факта, че жалбоподателката е извършител на незаконния строеж и собственик на паянтовата постройка повече от десет години, съответно живее в постройката и я ползва необезпокоявана, придобиля е земята по давностно владение, продължило необезпокоявано повече от десет години, съдът намира, че изложените доводи не обосновават правен интерес от настоящото оспорване.

            На първо място, за жалбоподателката липсва правен интерес, защото тя не е адресат на заповедта. Страни в съдебното производство по оспорване законосъобразността на заповед за премахване на незаконен строеж са издателят на заповедта (административният орган) и лицата – адресати на заповедта, които съгласно § 3 от Наредба № 13 от 2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК могат да бъдат собственикът на терена, лицето с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които със заповедта по чл. 225а, ал.1 ЗУТ се създава задължение да премахнат незаконния строеж. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване на незаконен строеж принадлежи на компетентния административен орган при условията на оперативна самостоятелност.

В настоящия случай строежът е осъществен от неизвестен извършител, жалбоподателката не е неин адресат, не е участвала в административното производство по издаването й и не са налице доказателства, че е извършител или собственик на строежа, още повече, че земята е частна собственост на търговско дружество. В случая адресат на заповедта е община Карлово, поради което само тя е засегната от разпоредените със заповедта задължения, евентуално собственикът на земята. Други лица, включително и жалбоподателката, не разполагат с активна процесуална легитимация да оспорват законосъобразността на издадената заповед.

            Жалбоподателката обосновава правния си интерес основно с твърдение, че тя е извършител на процесния строеж и живее повече от 10 години в този имот, има адресна регистрация на този адрес, но не сочи никакви доказателства за тези благоприятни за нея факти (например, не представя копие от личната си карта или друг документ от общината, удостоверяващ постоянния и настоящия й адрес). Налице е единствено голословно твърдение, доколкото приложената към молбата от 11.07.2019 г. декларация не установява нови факти и обстоятелства от значение за преценката за наличие на правен интерес, в нея са възпроизведени единствено части от текста на констативния акт и на самата заповед. Липсват доказателства, че разпоредената за премахване постройка е единствено  жилище на Д.Г., както и че същата има постоянен адрес в с. Кърнаре. При направена служебна справка съдът установи, че по жалба на Д.Г. *** има образувано още две дела (адм. дело № 1899/2019 г. и адм. дело № 1929/2019 г.) по идентични жалби срещу други две заповеди с твърдения, че разпоредените за премахване постройки е нейно единствено жилище.

            След като не се представят доказателства оспорващото лице да е извършител или собственик на строежа и органът не е насочил заповедта си срещу него, а от наличната преписка не може да се направи извод, че оспорената заповед поражда за оспорващото лице преки и непосредствени последици и засяга неблагоприятно правната му сфера, то оспорването се явява направено от лице без правен интерес.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване. Съответно нейната липса обосновава недопустимост на подадената жалба, която следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да се прекрати. Затова и на основание чл.159, т.4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

           

О П Р Е Д Е Л И:

           

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Г.Г., ЕГН **********,***, против заповед № РД-568 от 04.06.2019 г. на кмета на община Карлово.

            ПРЕКРАТЯВА производството административно дело № 1931 по описа на Административен съд Пловдив за 2019 година.

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

                                                                

Административен съдия: