РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Враца,
29.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 03.06.2021г.,
трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 192 по
описа на АдмС – Враца за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.чл.96 от Закона за Държавна агенция
„Национална сигурност“ /ДАНС/.
Образувано е въз основа на жалба,предявена
от М.И. ***, чрез *С.Г., против Заповед рег.№3-528/
08.03.2021г. на Председателя на ДАНС, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „** „* ** *“ за срок от * месеца, считано
от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 15.03.2021г.
В жалбата се сочи, че издадената заповед
е незаконосъобразна поради допуснати
съществени нарушения на административнопроцесуалните правила при издаването й, противоречие
с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, като се
прави искане за отмяната й. Твърди се,
че не е извършил вмененото му нарушение на служебната дисциплина, тъй като на
посочената дата, не е осъществяван поход на служителите на териториалното звено, поради което той не
би могъл да отсъства от същия. Излагат се съображения, че лицето не е било
запознато с материалите на проведеното
дисциплинарно производство, поради което не е могло да представи доказателства
в своя защита, както и че изисканото
обяснение преди издаване на заповедта по съществото си не е такова, а
предоставени му въпроси, на които е следвало да отговаря. Дори да се приеме, че
отговорите на въпросите представляват обяснение по смисъла на закона, то същите
не са обсъдени от дисциплинарнонаказващия орган и във връзка с тях не е проведено разследване.
Идентични съображения се развиват от процесуалния представител на жалбодателя *Г.
в с.з. и в писмени бележки. Претендира се заплащане на разноските по делото, за което е представен
списък в с.з.
Ответникът по оспорването Председател на ДАНС, чрез
процесуалния си представител М.А. – служител с юридическо образование, оспорва
жалбата и прави искане за нейното
отхвърляне. Изтъква съображения, че при издаване на оспорената заповед не са
допуснати сочените в жалбата нарушения на процесуалния и материалния
закон, същата е мотивирана, изложени са фактическите и правни основания за
издаването й.
Участващият в производството
прокурор от Окръжна прокуратура Враца дава заключение за допустимост и основателност
на жалбата, тъй като соченото дисциплинарно нарушение не е доказано по
безспорен и категоричен начин. Говори се за неучастие в поход, който изобщо не
е бил проведен, от друга страна се говори за неявяване на работа, явно просто е
търсено налагане на някакво наказание.
В
делото се намира том с
класифицирана информация, съдържащ Протокол за извършена комплексна проверка от
назначената комисия, в който са изложени фактите, установяващи дисциплинарното нарушение на настоящия
жалбодател, но същите са изложени в самата заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, както и в приложените писмени обяснения, които не са класифицирани с гриф „Поверително“, поради което настоящето
решение не следва да се определя като съдържащо класифицирана информация.
Административният съд, като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че жалбодателят
работи като *** в ТД на ДАНС ***. И.ф. Директор на ТД на ДАНС *** е изготвила Доклад с
рег.№ВР-664/09.06.2020г. до Зам.-председателя на ДА“НС“ за констатирано от нея
поведение от страна на жалбодателя за неспазване на нормативните разпоредби,
етичните и професионални задължения, без конкретизация за извършеното от него и със заключение, че
същият саботира действията на териториалния ръководител и уронва престижа и
доброто име на агенцията. В изготвено по-късно писмо, цитирано в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, се уточнява, че на датата 26.06.2020г.
жалбодателят не се е явил за участие в пешеходен поход и на определеното му работно място. Въз
основа на този доклад и писмото председателят на ДА“НС“ е издал Заповед
№З-1752/16.07.2020г. за извършване на проверка на данни за евентуално
извършени неправомерни или неправилни
действия от жалбодателя, назначена е
комисия, която да извърши дисциплинарното разследване, за което да се изготви
протокол в срок до 11.08.2020г. Със Заповед рег.№З-1909/31.07.2020г. срокът на
работа на комисията е удължен до 11.09.2020г. вкл. Комисията е изготвила такъв
протокол на 09.09.2020г., тъй като същият е цитиран в оспорената заповед и съдържанието му е възпроизведено в нея. В
заповедта е описано, че съгласно заключението в този протокол, на датата
26.06.2020г. служителят без уважителни
причини не е участвал в пешеходен поход и не се е явил на работа на
определеното му работно място в ТДНС ***. Отразено е, че във връзка с похода на
18.06.2020г. и на 23.06.2020г. са проведени оперативки, на които са присъствали
всички служители, поради което ответникът е приел, че жалбодателят е бил своевременно уведомен за мероприятието.
Като доказателство по делото е приложена и приета Заповед рег.№ВР-З-я
9/23.01.2020г. относно осъществяването на обща физическа подготовка през 2020г.
от служителите на ТДНС –*** при ДАНС, като поименно са изброени 14 човека, вкл.
настоящият жалбодател. Изготвен е план относно провеждане на пешеходен поход от
служителите на ТДНС *** с рег.№ЧР- 5271/15.06.2020г., утвърден от
Зам.-председателя на ДАНС, който следвало да се състои на 26.06.2020г., със
сборен пункт *** и начален час *часа. Очертан е маршрут на движение, както
следва: *** /придвижване с автомобили/ - * „***“ и обратно /придвижване пеша/.
Като час за приключване на похода е посочен *** часа. Приложен е списък на
участниците в похода, вкл. и жалбодателят, с посочени двама дежурни служители.
От приетите като доказателства обяснения на
служители на ТДНС ***, които са
били дадени по време на дисциплинарното разследване, е видно, че нито един от
тях не се е явил в * часа на сборния пункт, нито описания в плана поход изобщо се е състоял.
От тези обяснения е видно, че всеки от служителите е правил в този ден каквото е решил – няколко
от тях са били на ** в **, други са работили в сградата на ТДНС, един е представил служебния автомобил
на годишен преглед, двама са били дежурни. Всички категорично заявяват, че на обяд са се събрали в
заведение в *** и след приключване на обяда
всеки е продължил със заниманията си, както сам си ги е определил. Няма
никакви данни ръководителят на звеното къде е
поддържал физическата си подготовка и по какъв начин служителите са я
уведомявали какво правят в този ден. От приложените обяснения се установява,
че жалбодателят не е обядвал с
останалите служители, нито е уведомил някого за това си отсъствие. Дисциплинарноразследващият
орган е приключил работата си с изготвянето на Протокол рег.№
202001-001-03/ИС-6-136/09.09.2020г. / с поверително съдържание, но цитиран в
оспорената заповед/, с който ответникът е запознат на 11.09.2020г., която дата
не се оспорва от страните. С писмо рег.№ЧР-2439/21.10.2020г. дисциплинарно-наказващият
орган е изискал от жалбодателя да даде
писмени обяснения във връзка с
приключилото дисциплинарно разследване, като в т.4 е конкретизирал въпросите си във връзка с
проведения поход на 26.06.2020г. Поканата е връчена на 15.01.2021г. и Обяснение
е депозирано на същата дата с рег.№Ц-4.
Служителят е обяснил, че на посочената дата е провел самостоятелна физическа
подготовка, тъй като ръководителят на териториалното звено му е казал, че
такова право е предоставено на всички. Посочил е лицето, с което е
провел тази подготовка, като е посочил, че е видял част от колегите си на ** в **, както и че в
известен период от време е придружавал съпругата си до болнично заведение, след
което е останал с нея в дома им. Обяснение в този смисъл жалбодателят е депозирал и до прекия си
ръководител с рег.№ВР-762/30.06.2020г. , както и обяснение до извършващите дисциплинарното разследване с рег.№Вр-946/29/.07.2020г.
За времето от 26.08.2020г. до 09.01.2021г. жалбодателят е бил в отпуск за
временна нетрудоспособност, а в периода 01.02. до 19.02.2021г. и от 01.03. до
12.03.2021г. е бил в редовен платен отпуск. Приемайки, че служителят е извършил
дисциплинарно нарушение, ответникът е издал оспорената пред съда заповед за
налагане на дисциплинарно наказание. Прието е, че с поведението си жалбодателят
е нарушил чл.68 от ЗДАНС, изискващ да поддържа
физическата си подготовка по време на службата по ред, определен в инструкция
на Председателя на агенцията, което е във връзка с неизпълнение на заповед на
пряк ръководител /Заповед рег.№ВР-з-я9/23.01.2020г. и утвърдения от
Зам.-председателя на ДАНС план рег.№ВР-675/11.06.2020г., с който за
служителите на ТДНС*** на 26.06.2020г. е
организиран пешеходен поход в рамките на един работен ден/. Сочи се също, че не
е изпълнил и служебното си задължение да се явява на работа съгласно чл.82 ал.1
от ЗДАНС при петдневна работна седмица. С описаното поведение е прието, че е осъществен състав на
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.88 ал.2 т.2 – неизпълнение на служебни
задължения вр. т.1 пр.3 – неизпълнение заповедите на преките ръководители, за
което на основание чл.110д ал.1 т.4 от Правилника за прилагане на Закона за
ДАНС – неявяване на работа в един работен ден без уважителни причини, е
предвидено наказание „****“. Изложени са мотиви, че нарушението е
извършено умишлено, от него не са
настъпили вредни последици, но с поведението си като ** е дал лош пример на
останалите служители, поради което дисциплинарното наказание „***“ е наложено в
минималния предвиден размер от * месеца.
Заповедта за дисциплинарно
наказание е връчена на жалбодателя на 15.03.2021г., а жалбата против нея е предявена на 26.03.2021г.
с вх.№Ж-137 от същата дата.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна,
че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против административен акт,
подлежащ на оспорване, поради което е
допустимо. Разгледано по същество , същото е и основателно по следните
съображения:
Дисциплинарното производство е
проведено от компетентния дисциплинарнонаказващ орган съгласно разпоредбата на 92
от ЗДАНС вр. чл.112 от ППЗДАНС. Заповедта е
издадена в изискуемата писмена форма
и съдържа задължителните реквизити, от нея може да се изведе недвусмислено каква
е волята на автора й, поради което същата
не може да се приеме за нищожна. Издадена е и в срока по чл.89 ал.1 от ЗДАНС,
като е взето предвид времето, през което служителят е бил в законоустановен
отпуск съобразно ал.3 от същата
разпоредба. При издаването й обаче са допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно е приложен материалният закон.
Макар жалбодателят формално да е
уведомен за започването на дисциплинарно производство против него, на
същия не е дадена възможност да участва в дисциплинарното разследване,
освен вземането на обяснение, без обаче след това да са
извършвани проверки на твърденията му и
да са събирани доказателства в тази насока от дисциплинарноразследващата
комисия.
Формално е спазено и изискването за даване на обяснения и пред
дисциплинарнонаказващия орган.
Съгласно чл.
93, ал. 1 и ал.
2 от ЗДАНС, преди налагане на
дисциплинарното наказание, дисциплинарнонаказващият орган изслушва привлечения
към дисциплинарна отговорност държавен служител или приема писмените му обяснения
и събира доказателства от значение за случая. Когато органът не изслуша
държавния служител или не е приел писменото му обяснение, съдът отменя
наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен
ако привлечения към дисциплинарна отговорност служител не е дал обяснения или
не е бил изслушан по негова вина, както и в случаите на чл.
94, ал. 2 от ЗДАНС. Целта на изслушването, което всеки дисциплинарнонаказващ
орган е длъжен на осигури в хода на дисциплинарното производство, е да се даде
възможност на лицето, чиято отговорност ще се ангажира, да реализира своето
право на защита, като опише (в случай, че желае) каква е неговата позиция във
връзка със случая, предмет на дисциплинарно производство, да изложи подробно
възраженията си и да представи доказателства, както и да посочи доказателства,
които органът да събере. Това е така, защото в дисциплинарното производство,
както и във всяко друго производство, което води до налагане до някакво
наказание, следва да се установят всички релевантни факти, които имат отношение
към разглеждания случай и въз основа на тях обективно и безпристрастно
дисциплинарно наказващият орган да прецени дали привлеченият към отговорност служител
действително е извършил дисциплинарно нарушение и дали това нарушение е
извършено виновно, а служителят да получи реална възможност да се защити. В
конкретния случай дисциплинарнонаказващият орган, е връчил на жалбоподателя писмо рег. № ЧР-2439/21.10.2020г., в което в
п.4 е изискал от него да отговори на няколко въпроса, свързани с похода от
26.06.2020г., изразяващи се в това защо не е взел участие в него, не е
докладвал на прекия си ръководител за неучастието си и защо в такъв случай не
се е явил на работното си място. След депозирането на писмените обяснения на
лицето, дисциплинарнонаказващият орган не е извършил проверка на твърденията
му, а голословно ги е приел за неоснователни. Необяснимо защо ответникът,
установявайки от всички обяснения на
служителите на ТДНС ***/приложени като явни доказателства/, че поход в този ден
изобщо не е бил проведен, а всеки сам е подобрявал физическата си форма, както
намери за добре, е приел, че походът е извършен съобразно утвърдения план от
Зам.-директора на ДАНС, според който служителите е следвало да отидат с
автомобили до вилата на *** и след това да осъществят пешеходен преход до *** и
обратно, с час на завършване *часа. Немотивирано органът е приел, че всички
останали служители са участвали в
похода, като едни са играли тенис , а други са вършели свои задачи, без да има
нова заповед или утвърдено от съответния ръководител изменение на начина на провеждане на
планирания поход, а единствено настоящият
жалбодател, също провеждайки самостоятелна физическа подготовка по негови
твърдения, което е следвало да бъде проверено с допустими доказателствени
средства, не е участвал в утвърденото и планирано мероприятие. В противоречие с утвърдения план на похода,
дисциплинарнонаказващият орган е приел, че събирането на обяд на част от
служителите и ръководителят на териториалното звено в ресторант в центъра на
града, е било по повод обсъждането на похода, който по това време не би следвало да е завършил, а
участниците е трябвало да се намират на
16 км от града и да осъществяват
пешеходната част от мероприятието. Игнорирайки събраните в дисциплинарното
производство доказателства и неизвършвайки проверка чрез събиране на други
доказателства относно твърденията на жалбодателя,
дисциплинарнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, ограничавайки правото
на защита на дисциплинарноразследваното лице, което е самостоятелно основание
за незаконосъобразност на издадената от
него заповед.
При издаване на
заповедта е допуснато нарушение и на материалния закон. Твърдяното нарушение на
служебната дисциплина е квалифицирано
както по чл.68 от ЗДАНС, задължаващ по време на службата си държавните
служители да поддържат физическата си
подготовка по ред, определен с инструкция на Председателя на агенцията, така и
по чл.82 ал.1 от ЗДАНС, в който се сочи, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в агенцията е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Независимо от обстоятелството, че
последната разпоредба не създава непосредствени задължения за служителите в
агенцията, в случая не може да се установи по безспорен начин в какво се
изразява укоримото поведение на жалбодателя – че не е участвал в поход за
подобряване на физическата си подготовка или че не се е явил на работа, тъй
като от събраните по делото доказателства не става ясно какво точно е следвало
да прави. Поведението му е квалифицирано като дисциплинарно нарушение,
изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения – т.2 на ал.2 от чл.88 от
ЗДАНС, свързано с разпоредбата на т.1 от
същата алинея – неизпълнение на заповедите на преките ръководители. В
случая дисциплинарнононаказващият орган
е допуснал смесване на две самостоятелни
дисциплинарни нарушения, тъй като по смисъла на §1 т.6 от ДР на ЗДАНС „Действия при
изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които съставляват
изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност,
съответно нарушението по т.2 е неизпълнение на такива действия, а
неизпълнението на заповед на
прекия ръководител по т.1 е еднократно неизпълнение на конкретно волеизявление на този ръководител и може да няма пряка връзка със задълженията на служителя по
длъжностна характеристика. Дисциплинарното наказание е наложено на основание
чл.110д ал.1 т.4 от ППЗДАНС – неявяване на работа в един работен ден без
уважителни причини, което не кореспондира с посочените по-горе нарушения
на служебната дисциплина. Материалната
незаконосъобразност на оспорената заповед
е второ самостоятелно основание
за отмяната й.
Тези нарушения на дисциплинарното
производство водят до
незаконосъобразност на заповедта за дисциплинарно наказание, предмет на
настоящето производство, поради което същата следва да бъде отменена.
При този изход на спора и своевременно
предявяване на претенцията, на жалбодателя следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 510/петстотин и десет/лв., представляващи държавна
такса и адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени от Държавна
агенция „Национална сигурност“ в качеството й на ЮЛ, в чиято структура се намира
органът, издал отменената заповед.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 вр.чл.146 т.3 от
АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД
рег.№3-528/08.03.2021г. на ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на Държавна агенция „Национална сигурност“ ,с
която на М.И.И. - *** е наложено
дисциплинарно наказание “* „*****“ за
срок от *месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „Национална
сигурност“ ДА ЗАПЛАТИ на М.И. *** сумата 510 /петстотин и десет/ лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ. СЪДИЯ: