№ 296
гр. Варна, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900269 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от
ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ) по съединени искове на ЯНК. ПЛ. ИВ., ЕГН
**********, с постоянен адрес ****** чрез адв. Т. (ВАК) със служ. адрес
******, електронен адрес(обявен в ЕПЕП): ****** срещу „СВ
ШПАРКАСЕН ФЕРЗИХЕРУНГ ГЕБОЙДЕ-ФЕРЗИХЕРУНГ АГ“ (SV
SparkassenVersicherung Gebäudeversicherung Aktiengesellschaft, Löwentorstr.
65, 70376 Stuttgart, Germany), регистриран в Германия застраховател, вписан в
търговски регистър на Щутгарт с № HR 16264, уведомен чрез кореспондент в
РБ „АВУС БЪЛГАРИЯ – регулиране на щети“ ЕООД, действащ чрез
упълномощен адвокат Б.(ПАК) със служ. адрес ******, електронен
адрес(обявен в ЕПЕП): ******, за заплащане на справедливо обезщетение
за допълнително влошаване на здравословното състояние на
пострадалото лице(ексцес), първоначално причинено от застрахован за риск
„гражданска отговорност“ водач на автомобил, обезщетено по щета № BGS -
00530/16, както следва:
1. за новопретърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от влошаване на причинени от застрахования физически и
психични увреждания (пълна загуба на функции на горен ляв крайник,
остеопороза, анорексия, психично разстройство с проява на суицидни опити)
ДО ЧАСТИЧЕН РАЗМЕР от 150 000лв.;
2. за новопонесени имуществени вреди, изразяващи се в окончателна и
пълна загуба на доходи поради лишаване от възможност за полагане на труд
до края на живота на пострадалата при настъпила трайна инвалидизация в
резултат на влошеното физическо и психическо състояние ДО ЧАСТИЧЕН
РАЗМЕР от 50 000лв.;
1
ведно със законна лихва, считано от възникване на промяната(ексцес)
23.01.2019г до окончателно изплащане на присъдените частични задължения.
Ищцата, чрез пълномощника си е основала претенцията си на
твърдения, че осъден за престъпно причиняване на телесното й увреждане
водач Д.К., застрахован за управление на автомобил„Фолксваген пасат“ с
немска регистрация с ****** за риск „гражданска отговорност” е предизвикал
ПТП на 26.07.2016 г. по път III-2006, в посока от с. Езерово към гр. Варна,
като нарушил правилата за движение: предприел изпреварване без да
съобрази скоростта си с възможността да се върне в своята лента за движение
и се ударил в друг участващ в движението автомобил. Сочи, че при това ПТП
като пътник в застрахования автомобил, тя е понесла удар, причинил
счупване на лява раменна кост, обусловила трайно затруднение в движението
на лява ръка обичайно изискващо възстановяване за период около 3 месеца и
гръдна травма, съпроводена с навлизане на въздух в дясна плеврална
кухина(пневмоторакс), причинила временно опасно за живота разстройство
на здравето и тези нейни увреждания били обявени чрез местен представител
на германския застраховател, издал полицата за покритие на гражданската
отговорност на осъдения водач. Признава, че получила предложеното от
застрахователя комплексно начално обезщетение, като сборен размер от
95 000 лв. за имуществени и неимуществени вреди, приет в сключено
споразумение за уреждане на претенцията на 13.09.2017г. В последствие,
кореспондентът „АВУС БЪЛГАРИЯ – регулиране на щети“ ЕООД е
разгледал и удовлетворил за сметка на застрахователя подновена претенция
на ищцата за обезщетяване на нови вреди, резултат от ексцес на
здравословното състояние на пострадалата, а след като лекар – специалист по
съдебна медицина е потвърдил влошаването на здравето й на 01.08.2018г. са
договорени още 35 000 лв. за нови неимуществени вреди, 550 лв. за
имуществени вреди и 135 000 лв. за пропуснати ползи, които ищцата
признава като изплатени. Пострадалата описва предприети от нея опити за
продължаване на лечението за възстановяване на движенията на горния
крайник след първоначалната операция на счупеното й рамо, които обаче не
са дали резултат до м. 06.2019г. въпреки множество консултации с различни
специалисти в чужбина и България. Новата хирургична интервенция била
осуетени поради установеното междувременно разрастване по цялото тяло на
отключена от ПТП остеопороза и критично намаляване на теглото, в резултат
на придобита поради изживяния тежък психически стрес анорексия,
диагностицирана от специалист в Гърция. Липсата на средства и
възможности за продължаване на лечението, отказвано от медицинските
специалисти поради високия медицински риск довели до пълна атрофия на
левия мускул делтоидеус, атрофия на лява раменна област до степен на
„замръзнало рамо“, изключващо всякакви функции на крайника и
причиняващо болки при всеки опит за движение, които ищцата счита че ще
продължава да изпитва за неограничен бъдещ период. Отделно описва като
влошаване на психическото си състояние отключеното от ПТП психично
разстройство с опасност от проява на суицидни опити, поради новите си
притеснения за бъдещето, увеличени след неблагоприятната медицинска
прогноза за развитието на заболяванията й и страха, че и най-малка травма
или залежаване могат за предизвикат ампутация на крайника. Влошеното й
2
здраве я лишило трайно и от всякаква възможност да получава доходи от своя
труд. Сочи, че преди катастрофата е получавала трудово възнаграждение в
размер на 545лв месечно като продавач-консултант, но след увреждането си
била освидетелствана от ТЕЛК като трайно нетрудоспособна с експертно
решение № 1297/02.05.2017г., въз онова на което й била отпусната пенсия за
инвалидност през м. юни 2017г.(декларирана от ищцата в актуален основен
размер от 255 лв. и интеграционни добавки от 25.48лв. месечно). Счита, че
всички тези нови прояви на влошено телесно и психично здраве не са могли
да бъдат съобразени при определяне на обезщетенията в предходните
споразумения, тъй като не се били посочени като предвидени потенциални
усложнения, а не са били и настъпили към 1.08.2018г., за да могат да бъдат
съобразени при изявеното съгласие за обема на компенсируемите с паричните
обезщетения вреди. Затова и отправила към застрахователя нова претенция
към регистрираната първоначална щета № BGS 00530/216, получена от
кореспондента му в България на 15.08.2019г., с която е поискала нов сборен
размер от 400 000лв за обезщетяване на новодиагностицираните заболявания.
Тъй като тази претенция не е била удовлетворена, ищцата предявява и
настоящия частичен иск.
По същество, упълномощената адв. Т. пледира бланкетно за уважаване
на доказаната претенция в цялост. Не е депозирала писмени бележки в
предоставения едноседмичен срок.
Ответното застрахователно дружество, чрез упълномощен от
законните представили адвокат признава, че е поело гражданската
отговорност за обичайно ползван на територията на Германия автомобил с
полица № 00466224334 с действие в период от 29/10/2015 до 1/01/2017г.,
както и че се е споразумяло с пострадалата ищца да обезщети понесените от
нея увреждания, причинени при автопроизшествие от застрахован водач, но
оспорва новата й претенция, регистрирана като обединена щета № 0801-
00965/2021-02, 0801-00965/2021-03. Сочи, че всички описани като
нововъзникнали страдания, вече са били отчетени като очаквано и
предвидимо развитие на началното увреждане на ръката, и са компенсирани
със сключените и изпълнени вече споразумения. Оспорва и поява на
качествено ново състояние на здравето на пострадалата, което да е различно
от това, съществувало при договарянето на споразуменията, когато ищцата
се е съгласила да получи еквивалент не само на тогава изявилите се като
ексцес усложнения, надхвърлящи обичаен оздравителен период на средно
телесно увреждане, коментирани от ангажирания медицински експерт, но и
на сигурните към този момент предвиждания на очаквано от медицинска
гледна точка развитие на хода на заболяванията, като тежки остатъчни
явления и инвалидизация, взети предвид при определяне на краен и
окончателен размер на обезщетение за неимуществени и имуществени
последици от вече окачествена като тежка телесна повреда. Евентуално
оспорва определения от ищцата паричен еквивалент на новото влошаване
здравето, като го счита за несъобразен с критериите за справедливо
обезщетяване на неимуществени вреди от този характер. Оспорва се и
акцесорната част от претенцията за включена в обезщетението законна лихва.
В бланкетна пледоария по същество адвокатът на ответното дружество
моли за отхвърляне на недоказана и неоснователна претенция.
3
Насрещните страни претендират и за определяне и присъждане на
разноски по делото, уточнени в списъци по реда на чл. 80 ГПК, като
представителят на ищцата е заявил безплатно предоставяне на правно
обслужване на клиента си, и е оспорил като евентуално прекомерен размера
на хонорар на пълномощника на насрещната страна (л. 223 и л. 188).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са
били разрешени в нарочно определение №689/12.05.2022г. (л.164).
Окончателната правна квалификация и по-подробно изложение на
твърденията и възраженията на страните се съдържа в доклада, обявен за
окончателен в открито съдебно заседание (л. 220) по проекта, съобщен на
страните(л.166-168), след изслушване на възраженията им. В този доклад
съдът е изключил възражението за съпричиняване на първоначалния обем на
вредите с поведението на пострадалата в момента на ПТП, като го е намерил
за неотносимо към предмета на делото, ограничен до установяване на
нововъзникнали или новопроявили се вредоносни последици от вече покрито
начално увреждане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка гражданска
отговорност на водача на МПС Фолксваген Пасат peг.№ ******(обичайно
ползван на територията на Германия), сключена с германския застраховател
„СВ ШПАРКАСЕН ФЕРЗИХЕРУНГ ГЕБОЙДЕ-ФЕРЗИХЕРУНГ АГ“ с
полица № 00466224334 с действие в период от 29/10/2015 до 1/01/2017г.
Видно от общодостъпни данни чрез Информационния център на Гаранционен
фонд в регистъра по чл. 503 ал. 8 ЗК този базиран в друга държава–членка
застраховател е посочил за свой представител в България (както се изисква от
чл. 21 от ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО) за целите на уреждане на претенции с
пострадали лица българското дружество „АВУС БЪЛГАРИЯ – регулиране на
щети“ ЕООД, с правомощия да действа за сметка на застрахователя.
Няма спор, че кореспондентът е разгледал приета с № 530/2016г
първоначална претенция на ищцата, като видно от представеното медицинско
становище(л.89), наетият от застрахователя медицински специалист е
съобразил цитирани като проучени данни документи от още неприключило
наказателно разследване(авто-техническа експертиза, констативен протокол
за ПТП и медицинско освидетелстване на пострадало от ПТП лице) и налична
към 17.08.2017г медицинска документация, включваща: болничните листи за
временна нетрудоспособност, издадени за непрекъснат период от датата на
ПТП 26.07.2016г до 30.09.2016 с диагноза травматичен пневмоторакс и от
13.09.2016 до 11.03.2017г с диагноза счупване на хумерус и експертно
решение на ТЕЛК за определена трайно намалена работоспособност до 66%
за 3 години, считано от 2.05.17г поради постравматично увреждане на левия
плексус брахиалис, горна спастична монопареза и умерена ставна анкилоза на
лява раменна става; две епикризи от болнично лечение в гръдна хирургия с
престой 26.07.16 – 1.08.2016г и в ортопедична клиника с престой от 13.09.16
4
до 19.09.16г; фактура за заплатени импланти от 13.09.16г за 1380лв,
амбулаторни листи за прегледи на 3 и 24.07.2017г с диагноза остеопороза и
изследване на костна плътност от 25.07.2017г. Въз основа на тези данни
експертът е обявил на кореспондента на застрахователя понесени от
пострадалата две леки (разкъсно-контузна рана на дясна ушна мида и горен
ляв клепач) и три средни телесни увреждания: гръдна травма (частично
разкъсване на паренхима на бял дроб и проникване на въздух в дясно гръдна
половина), тежко многофрагментарно счупване на горен ляв край на раменна
кост и по-късно установено увреждане на левия мишничен нервен сплит,
довело до пареза на ръката(окачествено самостоятелно като постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота). Описал е проведеното лечение
(торакоцентеза и дренаж на гръдната травма и намествани и фиксация на
раменна кост с метален имплант – плака с винтове) и неуспешния резултат от
операцията на счупването поради усложнението на процеса на лечение от
развилата се тежката остеопороза(разреждане и разрехавяване на костта),
осуетяваща зарастването и пречеща на движението на раменната става, които
са обосновали и противопоказанията за работа с натоварване на горни
крайници за трите години на намалена трудоспособност. Посочени са
изтърпените болки и страдания със силен интензитет в 2-2 и половина
месеца, следни през следващи 6-7 месеца и по-слаби, но с траен
характер(предвидено от експерта като остатъчни за целия живот на
пострадалата), свързани с неповлияващи се от лечението остатъчни
затруднения при използване на лявата ръка(намалена мускулна сила и
ограничени и болезнени движения). В това първо становище изрично са
коментирани находките по костната структура(гръбни прешлени, лява
бедрена кост) следи на остеопороза без връзка с нараняванията от
конкретното ПТП и предположението за връзката им с известно вродено
хематологично заболяване таласемия или предходни наранявания.
Въз основа на тези потвърдени от доц. д-р Д. увреждания,
кореспондентът на застрахователя е предложил, а пострадалата е приела да
получи обезщетение сбор от 95 000лв за имуществени и неимуществени
щети, като споразумението е било сключено на 13.09.17г.
Гръдната травма и счупването на раменната кост като средни телесни
повреди са посочени като престъпен резултат от непредпазливо вредоносно
поведение на застрахования автомобилист и в споразумение от 14.12.2017г., с
което е приключило наказателното преследване за престъплението по чл.343,
ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.2 пр. 3 НК, извършено на 26.07.2016 г. по път
III-2006, в посока от с. Езерово към гр. Варна от Д.С.К., който при
управление на застрахования автомобил с немска регистрация ******, където
на задна дясна седалка пътувала и пострадалата Я.Д., нарушил правилата за
движение – предприел изпреварване без да съобрази скоростта си с
възможността да се върне в своята лента за движение и се ударил в друг
участващ в движението камион.
Второто становище(л.91) по развитието на възстановяването на
телесното здраве на пострадалата е изготвено от същия медицински експерт
по повод нововъзложеното обследване на резултати от продължаващо
лечение до 30.05.2018г след предявена втора претенция за новонастъпили
вреди. Специалистът е коментирал четири епикризи от болнични лечения в
5
различни лечебни заведения, изследвания от център за остеопороза,
изследване на глава и шия на 14.11.17г., пет амбулаторни листи с диагнози
остеопороза, увреждане на шиен отдел на междупрешлени дискове и
последици от счупване на горен крайник, както и нов протокол от ТЕЛК от
18.04.2018г за продължаване на трайната нетрудоспособност от 62% за 3
години, поради фрактура на шийка на лява раменна кост с пълна
иммобилизация на лява ръка, пареза на нерв и остеопороза с висок фрактурен
риск. Две от хоспитализациите са обявени като следващ етап от лечението на
първоначалните увреждания, тъй като пострадалата е била приета на
10.01.2018г. в ортопедична клиника, където е бил отстранен импланта от
порочно зараснал фрагмент, а на 20.02.2018г е последвала и операцията за
възстановяване на засегнатите мускули и сухожилия на раменната става,
която обаче не е довела до подобряване на движенията и това е потвърдено
при освидетелстването от ТЕЛК. Медикът е обявил за съответни на това
лечение разходите от 150 лв за прегледа при специалист и избор на
операционен екип, както и 320 лв за образно ЯМР изследване на главен,
гръбначен мозък, череп и шийни прешлени, предписано поради съмнение за
евентуални травми, както и същите по степен и продължителност болки. Две
от епикризите са възприети като неотносими, тъй като изследването на
прешлените не е дало обективни находки във връзка с травми от
катастрофата, а проведеното лечение в хематологична клиника е било
наложено от вроденото заболяване бетаталасемия, без връзка със
застрахователното събитие. В това становище обаче, увреждането на ръката
вече е преквалифицирано като пълно осакатяване (тежка телесна повреда)
поради липсата на перспектива за възстановяване на движенията след новите
приключващи лечението операции и трайния и непреодолим дефицит във
функциите на ръката.
С тази съществена промяна е обосновано предложението на
представителя на застрахователя за допълнителен размер от 35 000лв за
неимуществените вреди, допълнителен размер на имуществени вреди от
550лв и пропуснати ползи в размер на 135 000лв. Така разграничените по
видове вреди обезщетения са приети като допълнение към първоначално
получен сбор в споразумение от 01.08.2018г, като пострадалата е заявила
съгласието си с тези размери като компенсация на ексцес на здравословното
състояние, констатирано от д-р Д.. Потвърдена е и целта на споразумението,
предназначено да уреди окончателно претенцията й към застрахователя,
включително и по отношение на евентуално последващи усложнения и
влошавания на здравословно състояние като тежки остатъчни явления и
инвалидизация.
Няма спор, че така определените обезщетения в размер на общо 130 550
лв за имуществени и неимуществени вреди и още 135 000лв за пропуснати
ползи са били изплатени на ищцата преди предявяване на третото искане за
преразглеждане на размерите по щета 530/2016г, заведена при кореспондента
на застрахователя на 15.08.2019г. с претенция за още 400 000лв като
компенсация на ново констатирано психиатрично заболяване анорексия,
разрастване на остеопорозата по цялото тяло и отпаднали перспективи за
възможно лечение на обездвижената ръка(посочена в заявлението като дясна).
Новите медицински документи са били прегледани от същия експерт, ползван
6
от застрахователя при предходното оценяване на уврежданията, като в
становището си от 19-20.09.2019г. е потвърдил, че данни за остеопороза,
обусловена от генетично заболяване, без връзка с ПТП са били отчетени още
при първите освидетелствания на пострадалата и че продължаващите
завинаги, поради липса на възможност за възстановяване слаби болки и
страдания от осакатяването на лявата ръка, са били окачествени като трайна
загуба на този крайник в предходното становище. Новите диагнози
генерализирана остеопороза, анорексия и психично разстройство както и
фиксиран при амбулаторен преглед пърхут, и заявено травмиране на дясна
ръка според експерта не са във връзка с уврежданията от ПТП(л.93). Въз
основа на това становище представителят на застрахователя се е въздържал
да предлага нов размер за претендирания ексцес.
Съдът е събрал заключение на комплексна експертиза(л. 194-212), в
чийто състав са били назначени съдебен лекар – травматолог и психиатър,
които са прегледали медицинска документация, идентична с тази,
предоставена от пострадалата при заявяване на претенциите и коментирана от
медицинския експерт на застрахователя. Допълнително вещите лица са
извършили и личен преглед на освидетелствана от тях ищца, като са
получили непосредствени впечатления от състоянието на здравето и
психиката й и са го съпоставили с това, описано в документацията за
историята на лечението й в досие на пациент при личния й лекар, епикризите,
болничните листи и медицинските изследвания от период на ПТП до
настоящия момент. Съдът изцяло кредитира изводите на двамата експерти,
които взаимно се допълват по въпросите относно взаимодействието на
различни психогенни и физиологични фактори върху телесно и психично
здраве и ги приема като резултат от приложени специални знания при
преценка на лично възприети и документирани от други медицински
специалисти констатации на анамнези и диагнози. Съдебните експерти
потвърждават(л.208), че първото становище от 2017г. съдържа адекватна
оценка на състоянието на пряко причинени от ударите на пътника в МПС
уврежданията (средните телесни повреди-гръдна травма, фрактура и
ограничените възможности за възстановяване поради усложненията в
лечението на травмираната става и нерви на ръката и останалите леки
увреждания – рани и охлузвания), а през 2018г с второто становище
състоянието на травмата на рамото също обосновано е преквалифицирано до
осакатяване на лявата ръка, поради неподдаващите се на повлияване с
лечение травматични усложнения. Останалите начално причинени телесни
увреждания (включително временната опасност за живота от страна на
развилия се пневмоторакс) са били преодолени благодарение на активната
медицинска помощ още при първата хоспитализация. Посттравменото
състояние понастоящем според съдебния медик не показва възстановяване на
отнетата функция на левия горен крайник, като ограничението на движението
му е до степен, съответна на медико-биологичният показател осакатяване,
като са констатирани измененията в областта на лявата раменна
става(срастване на структурите до механична пречка за движение), съчетано
със засягането на главния нерв, определящ движението на мускулатурата и
силата на захвата, които в съвкупност изключват функциониране на ръката.
При прегледа е установено пълна невъзможност за осъществяване на
7
въртеливо движение на рамото и такова назад, невъзможно повдигане на
ръката напред над 10 и липса на свиване в лакътна става, силно
ограничаване на мускулната сила, макар все още да има възможност за лек
захват и движение на пръстите. В.л. Г. обяснява(л.221), че срастванията в
ставата и околни тъкани се увеличават поради обездвижването в резултат на
нарушената инервация и все-повече ограничават движенията. Според вещото
лице състоянието не позволява трудова дейност и ежедневно обслужване с
тази ръка (не е възможно хващане на предмети, а при използване с
подпомагане на движението с другата ръка опитите за движение
предизвикват изразени болки поради настъпилите вече трайни сраствания и
изменения в меките тъкани). Прогнозите за възможно лечение на този
дефицит според експерта са съмнителни и дори и да може да се постигне
протезиране на става и възстановяване на нервно-мускулните отношения с
по-модерни методи при развитие на медицината, за пациентката подобно
лечение е високо рисково поради вроденото й хематологично заболяване,
което прогресира независимо от другите заболявания.
Съдебните експерти потвърждават и наличието на остеопорозата и
бета-таласемията като придружаващи състояния, диагностицирани по-рано,
които не са пряка последица на травмата, но имат отношение към общото
здравословно състояние. В заключението се интерпретират начални данни за
вроденото заболяване на кръвта, посочено още в първа епикриза от лечение в
гръдна хирургия и възможността заболяването да е протичало безсимптомно
в по-ранна възраст, като категоричния извод на вещите лица е, че този тип
нарушения на синтеза на белтъчните вериги се причинява от генетична
мутация и не може да се провокира от травма, като значението й за
възстановяване на общо състояние на пациента се ограничава до анемичния
синдром, налагащ съобразяване на особености при бъдещо оперативно
лечение. По отношение на другото, определено като системно и естествено
прогресиращо заболяване – остеопорозата (обусловено от наследственост,
битови навици, възраст, хормонален дисбаланс, хранителни разстройства,
медикаменти), вещите лица също категорично потвърждават наличие от
преди инцидента, според заварено развитие до степен, фиксирана при
изследването от 2017г., но отчитат влияние на този вид заболяване в две
насоки: порьозността е улеснила начално травмиране на костните структури,
а след счупването е забавило обичайното зарастване на вече фрактурираните
кости. Същевременно в.л. Г. потвърждава, че след снемане на
остеосинтезиращия материал през 2018г. това заболяване вече не оказва
влияние на последиците от началната травма.
Отделно психиатърът е диагностицирал при освидетелстването на
ищцата изживяван понастоящем депресивен синдром, изразяващ се в
потиснато настроение, социална отдръпнатост, свръхценни идеи за
малоценност и безперспективност и неизлечимост, нарушен нощен сън, които
симптоми според специалиста са пряко отражение на актуалната житейска
ситуация на осъзнато трайно увреждане и инвалидизиране в резултат на
получената травма. Същевременно симптомите на такова подтиснато и
влошено емоционално и волево състояние (дистимност и хипобулимност) не
е било обявявано в медицинската документация, но при прегледа ищцата е
признала, че е потърсила консултация с психиатър едва след рязкото спадане
8
на теглото й през 2018-2019г., когато е възникнало съмнение за анорексия.
Дори и след като е посетила специалисти по този повод и по нейни признания
през юли 2019г диагнозата била потвърдена и получила предписание за
медикаментозно лечение, тя самоволно е престанала да се лекува. Вещото
лице посочва, че понастоящем това психическо заболяване е несъмнено
налично, но липсват обективни данни за началото на категорично
разпознаваеми симптоми. Най-ранния момент, в който вещото лице
установява документиран спад в теглото е към 24.07.2017г., по повод
изследванията за остеопорозата след забавеното възстановяване от
фрактурата, като в медицинската документация е фиксирано тегло от 37 кг за
160 см ръст. Две години по-късно теглото е в същите параметри(също
установено с измервания на костна плътност и телесна маса през 2019г.), като
психиатърът е констатирал в анамнеза при прегледа, че приема на храна е
силно ограничен след инцидента и понастоящем пациентката не е критична
към ниското си тегло и патологичния начин на хранене. Вещото лице
заключава, че макар данните за предходното психологическо състояние да са
крайно недостатъчни е възможно стресът от ПТП и последващите
увреждания да са отключили хранителното разстройство или, ако то вече да
било в начален етап, да са влошили съществено протичането на анорексията
до ясно изразени симптоми към 2017г. В обясненията си пред съда (л. 221)
в.л. В. съпоставя взаимодействието на хранителното разстройство и общото
състояние на организма, като сочи, че продължителното ограничаване на
прием на хранителни вещества и снижаването на теглото могат да влошат
хормонален баланс и да задълбочат проблемите с костната плътност, но при
липса на изследвания за предходните периоди не може да се установи
категорично, дали развиващата се остеопороза на пациентката е влошена от
нелекуваната анорексия. Експертът пояснява, че и двете нарушения на
психиката (депресивен синдром и анорексия) са лечими с добра прогноза под
контрол на психиатър, но безкритичността на пациента и липса на мотивация
за придържане към предписано през 2019г. лечение значително влошават
възможности за възстановяване.
Съдът преценява като убедителни и кредитира показанията на
разпитана свидетелка С. (л.222), тъй като те са последователно изложени, без
противоречия и несигурност, а и кореспондират на медицинската
документация и наблюденията на експертите. Като близка родственица
(братовчедка) свидетелката споделя преките си впечатления от ежедневието
на ищцата, с която обитават съседни жилища в обща сграда. Свидетелката
посочва ясно проявила се промяна в поведението и настроението на
пострадалата в периода 2018 – 2019г, когато станало ясно, че лечението на
увредената от катастрофата ръка не е успешно и тя няма да може да се оправи
и да бъда нормална както преди. Освен задълбочаването на
страданията(„срина се още повече“), свидетелката ясно свързва възприятията
си за депресиите, раздразнителността и нарушенията на съня на братовчедка
си с усещането за непълноценност на своята близка – тя искала да се грижи за
детето и семейството си, но не можела вече да работи, не можела да
поддържа домакинството си както по-рано, липсвали й доходи, съпругът и
спрял работа. Описва болезнено понасяни постоянни физически болки,
избягване на контакти, безразличие и самоизолиране.
9
По делото се събраха и доказателства за удостоверената по надлежен
ред трайна нетрудоспособност на ищцата, призната от ТЕЛК с първото
решение за период от края на временната нетрудоспособност 12.03.2017г в
обем 66%(л.76), в последствие намален на 18.04.2018г на 62%, а
понастоящем след преосвидетелстване на 17.05.2021г(л.218) до 50% за срок
до 1.05.2024г.
Представени са и доказателства за трудовата заетост (л.75), като от
справката за обявени в НАП трудови договори е видно, че ищцата е работила
от 04.09.2013г. с прекъсвания до 12.03.2017г. при различни работодатели,
като последният период на заетост от 15.03.2016 е продължил до
инвалидизирането при основна заплата 545лв. Понастоящем ищцата получава
пенсия(л.217), увеличена от 186.52лв (през м. май 2020г) до 255лв (за април
2021г) и допълнителна добавка от 50 лв.
При така установените факти, съдът намира претенциите на
ищцата за частично основателни по следните правни съображения:
Съдът отчита, че отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на делинквента, поради което и дължимото за
това застрахователно събитие обезщетение следва да покрие справедлив
еквивалент на вреди, понесени от увредения като нарушения на негативен
кредиторов интерес(чл. 45 ЗЗД). Касае за преки искове за заплащане на
застрахователно обезщетение, предявени срещу застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" от пострадало лице,
които са предявени против процесуално легитимиран да отговаря по тях
ответник - застраховател, обслужващ пострадалите в друга държава – членка,
чрез местен кореспондент в Република България. Правото на иск на
пострадалия пряко срещу застрахователя на делинквента е гарантирано, в
изпълнение на предвиденото в чл. 3 от Четвъртата моторна директива
(ДИРЕКТИВА 2000/26/ЕО) задължение на всяка страна-членка, чрез
осигуреното в чл. 511 ал.3 вр. чл. 503 ал.5 КЗ представителство на
чуждестранния застраховател и възможността да се търси защита само ако
кореспондентът не е предложил за сметка на предствалявания застраховател
адекватно покритие на гражданската отговорност на отговорното
застраховано лице.
Застрахователното събитие и породените от него вреди са настъпили на
територията на сезирания съд и макар деликтът да се характеризира с
международен елемент, за обезщетяването се прилага местното национална
право по арг. от чл. чл. 4(1) и чл. 18 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г. относно
приложимото право към извъндоговорни отношения (Рим II). Новите
качествени характеристика на причинено при ПТП телесно увреждане и
произтичащи от него болки и психически страдания са нова вреда, за която се
твърди, че настъпва в България, поради което приложим е националният
закон на сезирания съд, допускащ пряк иск и при обезщетяване на ексцес (т. 4
от ТРОСТК 1/2014 ВКС).
Както е установено в т. 10 от ППВС 4/30.10.1975 г., след присъждане на
обезщетение за вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание
да търси ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние, само
10
ако то се намира в причинна връзка с увреждането и ако при изплащането на
първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и
съобразено при определянето на размера.
Затова на първо място се налага обсъждане на обемите на вредите,
които вече са били обезщетени с признати от кореспондента и приети от
пострадалата парични компенсации.
Споразуменията, сключени за сметка на застрахователя от посочен от
него представител имат характеристики на договори за спогодба и подлежат
на тълкуване за издирване на обща воля относно постигнато съгласие за
конкретните увреждания и негативното им отражение в правната сфера на
пострадалата. В първото споразумение комплекса от увреждания не е бил
разграничен, но във второто вече са посочени по отделно елементи с
различни квалификации като имуществени, неимуществени вреди и
пропуснати ползи. Същевременно и в двата договора се съдържа еднотипна
клауза, в която са изброени възприеманите от двете договарящи се страни
различни видове обезщетения като имуществени и неимуществени вреди,
загуби, пропуснати ползи, лихви и разноски. Доколкото понятието
пропусната полза винаги се свързва неосъществено увеличаване на
имуществото на кредитора с определен доход или благо, чието сигурно
получаване е било противоправно осуетено (ТР ОСГТК 3/2012 г. ВКС), за
съда няма съмнение, че при първото определяне на обезщетение не са
договаряни имуществени вреди, понесени от загубените трудови
възнаграждения, а само пряко направени разходи за лечение, доколкото са
били заявени от самата пострадала. Данни за определяне на лихви изобщо
няма, но доколкото няма и данни за момент, в който претенцията е била
обявена пред кореспондента и комплектована с всички нужни за преценка на
обема на щетите и вината на застрахования доказателства(към този момент не
е било приключено наказателно производство) не може да се обоснове с
категоричност, че при изготвяне на предложенията до ползващото се от
застраховка пострадало трето лице застрахователят не е спазил срокове по чл.
496, ал. 1 КЗ. Напротив, волята на договарящите се следва да се тълкува в
смисъл, че произнасянето за сметка на застрахователя е своевременно, а дори
и да е било забавено, последиците от забавата са опростени.
При отчитане на двете споразумения се налага извод, че пострадалата е
била компенсирана с обща сума от 265 550лв, от която могат да бъдат ясно
отграничени само 135 000лв, приети като компенсиране на пропуснати
доходи поради претърпяно ПТП, 550 лв пряко заплатени от пострадалата
парични суми във връзка с увреждания на здравето и комплекс от
неразграничени също такива преки разходи и неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от физически увреждания общо за
130 000лв. Налице е неяснота по конкретните основания, която налага да се
преценява не само буквалния смисъл на текста, но и обстоятелствата, при
които е сключен договора, породените към този момент отношения между
страните и произтичащото от това поведение на последните, както и това
след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на
действителната воля на страните (Решение № 60169 от 28.01.2022 г. на ВКС
по т. д. № 2012/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 12 от 11.02.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 2032/2021 г., IV г. о. и цитирани в тях примери на постоянна
11
практика на двете колегии). Затова и съдът съпоставя описаните в
споразуменията обезщетения с обявените от пострадалата при сезиране на
застрахователя увреждания, така както са били възпроизведени в
медицинските становища по документи, съставени по възлагане от
кореспондента на д-р Д. (цитирани изрично във втората спогодба). Налага се
категоричен извод, че още в първоначалната сума от 95000лв като направени
парични разходи са включени само 1380лв за заплатени с коментирана
фактура медицински изделия (плака с винтове, вложени при първоначалната
операция на фрактурата). Допълнителните 550лв за имуществени вреди във
второ споразумение изцяло съответстват на коментирани в новото становище
направени разходи при втората операция и диагностиката за изключване на
новопоявили се последици от ПТП (съмнения за уврежданията на шийни
прешлени).
Така като краен извод съдът определя, че обезщетяваните
неимуществени вреди са били определени по взаимно съгласие до 128 620 лв.
за болките и страданията, описани от д-р Д. като пряка последица от
причинени телесни увреждания, двуетапен процес на лечение до второто
преосвидетелстване за нетрудопостобност на 18.05.2018г. и оценени като
неповлияващи се от лечение усложнения като пряк резултат от началните
травми, както следва: две леки телесни повреди( разкъсно-контузни рани на
дясна ушна мида и горен ляв клепач, ожулвания на лицето успешно
излекувани до почти незабележими при преглед от специалист белези); две
средни телесни повреди (гръдна травма, успешно излекувана с една
хирургична операция през 2017г, без остатъчни последици; счупване на
шийка на лява раменна кост, отчасти успешно лекувана с първа хирургична
операции от 2017г за фиксация с усложнен от налична остеопороза
възстановителен процес и втора операция от 2018г за премахване на
остеосинтезиращ елемент, с неповлияно от лечението остатъчно неправилно
зарастване на фрагменти, ограничаващо движение на ставата) и още една
средна повреда на лява ръка (неврологично увреждане до спастична
монопареза и ставна анкилоза, неуспешно лекувана с операция за
възстановяване на мускули и сухожилия на „ротаторен маншон“ през 2018г),
чийто остатъчни последици и нови усложнения(сраствания, неповлияни от
лечение и отслабена мускулатура) са прераснали в тежка телесна повреда –
осакатяване на лявата ръка като постоянно и необратимо загубване на
функционалност поради ограничена до степен на неизползваемост
възможност за извършване на движения. При съобразяване на заключението,
послужило за определяне на завишението на обезщетението за
неимуществените вреди изрично е обосновано отчитане на компенсируеми
болки (като негативни физически усещания) и страдания(като негативни
психически изживявания, съпътстващи процеса на лечение възстановяване,
битови неудобства и промени в навици и начин на живот от преди
уврежданията), степенувани според интензитета им в различните моменти от
живота на пострадалата след ПТП: СИЛНИ през първите 2-3 месеца(когато е
проведен първи етап на оперативното лечение на средните телесни
увреждания с принудително обездвижване и перспектива за възстановяване),
СРЕДНИ през следващи 5-6 месеца (на опити за рехабилитация и неуспешно
раздвижване след неправилно зарастване на фрактурата и необходимост от
12
ползване на чужда помощ), и ПО-СЛАБИ, продължаващи до август 2017г
(като остатъчни последици от намалената мускулна сила и затруднения на
движението на лявата ръка с неблагоприятна прогноза за възстановяване
поради налична остеопороза), отново СИЛНИ през първите 2-3 месеца на
2018г (когато е проведен втория етап на оперативното лечение на рамото и
ръката с ново принудително обездвижване и перспектива за възстановяване),
СРЕДНИ през следващи 5-6 месеца (на поредни неуспешни опити за
раздвижване, диагностициране и освидетелстване на неподдаващо се на
лечение усложнение от нервното увреждане и неуспешното възстановяване
на ставата, проявяващо се като трайно ограничаване на възможностите за
движение на лявата ръка), и следващи ОСТАТЪЧНИ СЛАБИ, вече
установени като трайни съпътстващи целия живот на пострадалата поради
прогресиращо намаляване на възможности за движение на ръката й с
прогноза за пълно загубване на функционалността, приравнена на загуба на
крайника(невъзстановимо с лечение осакатяване).
В наложилата се съдебната практика се приема, че ексцес е налице,
когато се е появило ново страдание на увреденото лице или съществено се е
утежнило старо страдание, като новото състояние качествено се отклонява от
прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение(решение № 196
от 12.07.2011г на ВКС по гр.д.№ 1724/2009, IV ГО, ГК, решение №
993/15.12.2009г на ВКС по гр.д.№ 2687/2008г, I ГО, ГК). За да е налице ексцес
следва да се установи качествена промяна в полученото увреждане, което
следва да е в причинна връзка с увреждането и това влошаване да не е било
предвидено и съобразено с първоначалното обезщетение. Съдът по
конкретния процесен случай преценява, че с договарянето на комплексното
парично обезщетение от 128 620 лв. са били покрити всички горепосочени
физически болки и психични страдания, включително и предвидимите към
този момент бъдещи сраствания на тъканите, поради липсата на възможност
за преодоляване на парезата на ръката и цялостното отпадане на възможност
за движение на тази ръка, посочено категорично от д-р Д. като обосновка на
компенсация за пълно осакатяване и отчитането на замяната на необходимото
лечение с поддържаща постоянна терапия с обезболяващи медикаменти и
физиотерапия, масажи и рехабилитационни процедури за облекчаване на
болезнени усещания, които пострадалата ще изпитва и в бъдеще при опит за
движение на крайника. Именно това е развитието на последиците от тежката
телесна повреда, която констатират и съдебните експерти и понастоящем,
поради което не може да се приеме, че е налице съществено и неотчетено в
споразумението качествено ново състояние на телесното здраве на тази
пострадала. Напротив, постепенното влошаване на състоянието на осакатения
крайник е било предвидено като основание за част от паричното обезщетение,
предложено и прието от ищцата. Ексцес на последиците от фрактурата на
рамото и нараняването на нерва до пълна загуба функции на крайника не се
доказа и на това основание не може да се определя ново обезщетение.
По отношение на разрастването на остеопорозата също липсва ексцес,
тъй като въздействието на това общо и непровокирано от фрактурата
заболяване(несъмнено диагностицирано като налично към момента на ПТП и
то в участъци от тялото, различни от тези, понесли ударите) вече е било
отчетено като усложнение на първия етап от лечението, а след премахване на
13
вложеното медицинско изделие във втория етап, според вещите лица
въздействието на това заболяване вече няма значение за последиците от
причините от застрахователното събитие повреди. Не се установява с
категоричност развитието на остеопорозата да е пряк резултат и от
психическите негативни изживявания, за да може да се свърже с
новопроявило се психично страдание. При липса на доказателства за
конкретния момент на влошаване на хранителните навици, не може да се
установи, че генерализирането на остеопорозата е качествено ново и
внезапно, а не естествено влошаване на протичащи от преди ПТП
физиологични изменения.
Макар, че в споразуменията не са третирани конкретно психическите
страдания, съдът преценява, че и те са взети предвид от договарящите, тъй
като макар и бланкетно, са посочени в становищата на медицинския експерт.
Доколкото не са индивидуализирани конкретно, принципа на
добросъвестност в договорния процес изисква в оценката на
неимуществените вреди като страдания да се включат поне обичайният
дискомфорт от телесни увреждания и лечебно-възстановителен процес,
включително и негативни изживявания поради принудително ограничаване в
бита и социалната реализация от обездвижване и естествените за всеки
самостоятелен възрастен човек притеснения от необходимост от ползване на
чужда помощ в ежедневието си. Размерът на определеното по взаимно
съгласие общо обезщетение надхвърля компенсации, определяни от
съдилищата по справедливост с отчитане и на значителни по интензитет
психични страдания в сходни случай на пожизнени увреждания от такъв тип в
този период от развитие на обществото и икономическите условия в страната,
вариращи от 60 000лв - 65 000 лв. до 84 000 лв. (Решение № 60112 от
1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 103 от
9.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 103 от
2.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2181/2019 г., I т. о., ТК). Завишен до 135 000лв
размер е бил определен(Решение № 243 от 3.05.2018 г. на ВКС по т. д. №
198/2017 г., II т. о., ТК), но като адекватно обезщетение за случай, който
значително надхвърля уврежданията в процесния казус(със засягане на двата
долни крайника и гръбначния стълб). Тази съпоставка мотивира съда да
приеме, че договореният и изплатен на пострадалата размер на обезщетение е
компенсирал пълния обем на психически страдания, доколкото те не биха
могли да се изразят в ново и различно влошаване на психиката. Затова и
установеното и понастоящем от вещото лице депресивно състояние, което не
може да се окачестви като качествено разстройство в психичното
функциониране на пострадалата, е очакван и предвиден резултат от макар и
по-късното осъзнаване на безперспективността на лечението и себеоценката
на осакатяването й като резултат от понесената травма. Няма основание за
ексцес поради нови проявни симптоми на това психическо страдание през
2018г, а твърденията за суицидни нагласи не се доказаха.
Заболяването анорексия обаче не може да се включи в бланкетното
описание на предвидими като обичайни последици от телесно увреждане
страдания. Подобно на изричното разширяване на предмет на претенция с
такъв вид самостоятелно увреждане на психиката (Решение № 133 от
19.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2306/2019 г., II т. о., ТК) договарянето на
14
обезщетение за това заболяване налага изричното му посочване в покрития от
компенсацията вредоносен резултат, за който застрахования носи
отговорност. Касае се за специфично хранително разстройство с психотропен
генезис, но в нито едно от обосноваващите размери на отговорността на
застрахователя становища на медицинския експерт не са коментирани
каквито и да са документи и данни за симптоматиката на такова психично
страдание. Съответно няма и никакво основание и по отношение на това
новообявено състояние да се възприеме възражението на ответника за
доброволно уреждане на последици. Извънсъдебната спогодба, включително
и уговорката за отказ от размер на претенция над договорено обезщетение
може да бъде зачетена от съда по последващ гражданскоправен спор между
страните само по отношение на предметът, по който е постигнато взаимното
съгласие, но не и за нови вреди, настъпили след сключване на спогодбата т. е.
при ексцес. Отказът от право на обезщетение за имуществени вреди от ексцес
би бил валиден само тогава, когато е извършен след проявлението на ексцеса
и настъпването на вреди от него в правната сфера на пострадалия.
Предварителният отказ от обезщетение, направен преди да са настъпили
вредите, е недействителен и няма погасителен ефект спрямо бъдещото право
на обезщетение(Решение № 166 от 11.09.2013г. по т.д. № 822/2011 г. на
ВКС). Поради недействителността на отказа уговорката между
застрахователя на делинквента и увреденото лице, че в случай на евентуален
ексцес увреденият няма да претендира обезщетение за новопроявилите се
вреди, е лишена от правни последици и е без значение за основателността на
прекия иск срещу застрахователя(Решение № 43 от 15.03.2011 г. по т.д. №
414/2010г. на ВКС).
Събраното по делото заключение на психиатъра, макар и не
категорично по отношение на двата възможни според вещото лице варианта,
убедително свързва драстично влошеното тегло на ищцата с динамика на
психично заболяване анорексия, която е или породена непосредствено
(„отключена“) от стреса, изживян при ПТП и особено след осъзнаването на
осакатяването след неуспешната поредица от лечение на ръката на
пострадалата или обострена със задълбочаване на симптоматиката след ПТП
по същия причинно-следствен механизъм. Доколкото в тежест на ищцата е да
докаже изгодния за себе си факт на новопоявило се заболяване, а не са
представени документи за телесното й тегло и хранителните й навици преди
ПТП, съдът приема за доказан втория от вариантите за причиняването на
тежката симптоматика, като намира, че стресът и психичните страдания,
съпътстващи увреждането и опитите за лечение са влошили една вече
съществуваща патология, като макар симптоматиката да е била налична към
24.07.2017г.(загубено тегло до 37кг. фиксирано при изследване за
остеопороза) тя не е била окачествена като негатив за ищцата и не е била
диагностицирана като следствие от заболяване. Най-ранният доказан момент
на изживяни притеснения от хранителното разстройство може да се свърже с
прегледа на 08.07.2019г., когато е поставена диагноза анорексия и е
предписано лечение. Затова съдът намира за доказан ексцес, представляващ
влошаването на психичното страдание на ищцата до нова, неочаквана
клинична проява на анорексия в утежнена форма, причинена от натрупване на
стрес и дискомфорт след окончателното загубване на перспективата за
15
възстановяване на осакатения крайник. Наред с тази, пряко произтичаща от
телесните увреждания от ПТП промяна в развитието на иначе съществуващо
и понасяно безкритично от пациента хранително разстройство, следва да се
отчете и неблагоприятния, признат от ищцата факт на изоставяне на
предписано медикаментозно лечение и то след две различни консултации с
психиатрични специалисти. В тази връзка, макар и заболяването й да
персистира и понастоящем, продължителността на страданието вече повече
от три години след категоричната диагноза не може да се приеме като пряк
резултат от застрахователното събитие. При първоначалното освидетелстване
от първия терапевт в Гърция, прогнозата за възстановяване на теглото е била
определена на една година при приложена терапия, а вещото лице В. е
категоричен, че този вид психично заболяване е лечим и се поддава на
медикаментозно лечение, като предписаните лекарства са били подходящи.
Затова и в случая като ексцес може да се признае само временно психично
страдание, преодолимо с едногодишен период на възстановяване. За такъв
новопроявил се пряк резултат от увреждане, причинено от застрахования
автомобилист допълнителна отговорност следва да понесе и ответника –
застраховател. Останалият обем, съответен на трайно влошаване на психично
здраве не е причинен от ПТП, а е последица от началното нетретирано
хранително разстройство.
За определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията
дадени с ПП4/68г на ВС по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът отчита
конкретните обективно съществуващи обстоятелства, възприети трайно като
критерии за обосноваване на "справедлив" размер на компенсация за
цялостната негативна промяна в живота на пострадалия(Решение № 9 от
4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК, Решение № 103 от
9.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II т. о., ТК). При отчитането им
съдът игнорира всички обстоятелства, които характеризират вече
обезщетените със спогодба вреди и отчита само ексцеса: тежко психогенно
хранително разстройство, застрашаващо физическото функциониране на
тялото и застрашаващо с влошаване друго системно заболяване
(остеопороза); не много продължителен период на обичайно възстановяване с
прием на лекарства; диагностициране в период на поредица от продължаващи
опити за намиране на лечение на безперспективно осакатяване на ръка на
жена в активна възраст с вече изявена социална функция на грижовна майка.
Тъй като последиците за пострадалата в случая са комплексни и взаимно
обвързани, при определяне на новото обезщетение за неимуществени вреди,
съдът съобразява целия комплекс от тези фактори. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което
всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната,
една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за
отговорността на застрахователя, независимо че те сами по себе си не са пряк
израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Затова съдът
отчита съответния лимит на застрахователно покритие /чл. 492 ал. 1 КЗ/ и
динамиката на икономически процеси в страната към релевантния за
промяната момент през юли 2019 г., когато симптоматиката на хранителното
разстройство се задълбочила в резултат от действието на травмите до
качествено ново влошаване, годно да се диагностицира като анорексия.
16
Доколкото съдебната практика по такива увреждания е оскъдна и те са
третирани като елементи на комплекс, обезщетяван общо (Решение № 6 от
12.02.2016 г. на БАС по в. гр. д. № 388/2015 г. Решение № 1095 от 30.05.2014
г. на САС по в. гр. д. № 357/2014 г.), съдът преценява, че като изходна база за
размера следва да възприеме максимума за цялостното негативно засягане,
увеличено с новото страдание, като намира, че с допълнителна компенсация
за ексцеса от 10 000лв ще се постигне както обезщетяване на усложнението,
така и цялостното застрахователно покритие без да се накърни изискването за
справедливост.
В заключение, претенцията за ексцес на неимуществените вреди
съдът намира за основателна в размер на само 10 000лв. За разликата до
частично предявения размер от 150 000лв искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
По отношение на имуществените вреди съдът не намира изобщо
основание за компенсация. На първо място, твърдението за новозагубен
доход се обосновава с разликата между получавано преди увреждането
трудово възнаграждение и отпусната пенсия за трайна нетрудоспособност. В
случая обаче загубата на възможност за полагане на труд не е резултат от
влошеното психично състояние при анорексия, а от осакатяването на ръката
на пострадалата. Затова и принципно не може да има връзка между ексцеса и
този вид имуществени загуби. Отделно следва да се отчете, че при всяко ново
преосвидетелстване процентът на загубена трудоспособност не се увеличава,
а напротив – намалява. Както и да се е отразило психичното заболяване на
влошаването на трудоспособността, то не причинява нова загуба на доход в
обемно отношение.
На второ място, по отношение на загубения доход възражението на
ответника за погасяване поради изплащане на договорен в спогодбата размер
е изцяло основателно. Включената във второто споразумение сума от
135 000лева за покритие на пропусната полза е била определена
едновременно с признаването на трайно и необратимо инвалидизиране и не
може да се интерпретира по начин различен от компенсиране на пропуснати
предвидими при осакатяване възможности за труд и в бъдеще. При
съпоставяне на установената по делото разлика в месечния доход от
358.48лв(в най- благоприятния вариант на по-ниския размер на пенсия без
добавки) обезщетението от 4301 лв годишно е достатъчно да покрие период
от 31 години, който е съответен на достигане на пенсионната възраст, в която
съхраняването на доход от труд не е сигурно, респективно не може да се
предвиди и липсата му. Явно е, че в споразумението страните са договорили
пълен обем на този вид вреди и при липса на обусловено от ексцес
допълнително намаляване на работоспособността правото на обезвреда е
напълно погасено. Претенцията за имуществените вреди е изцяло
неоснователна и следва да се отхвърли.
При направения извод за частична основателност на предявения иск за
неимуществените вреди с правно основание чл. 493 от КЗ, основателна се
явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
главница, като лихва, дължима от застрахованото лице. С разпоредбите на чл.
493 ал.1 т.5 и чл. 494 т.10 КЗ функционалната отговорност на застрахователя
за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията
17
за неимуществените вреди се ограничи до лихви за забава на застрахования,
считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3
от КЗ). В случая няма доказателства за уведомяване на ответника за поява на
анорексия преди постъпването на претенцията от пострадалата с
получаването на 15.08.2019г. от кореспондента на застрахователя на новата
претенция към регистрираната първоначална щета № BGS 00530/216. До
изтичане на тримесечния срок за разглеждането й (чл. 496, ал. 1 от КЗ)
застрахователят е получил всички документи, с които пострадалата е могла да
се снабди и е ползвал становището на експерта си, датирано на 20.09.2019г.
Специалната уредба на претенцията по задължителната застраховка
позволява на застрахователя да се освободи от отговорност за забавата на
делинквента, като въз основа на собствената си експертиза определи и
предложи обезщетението, но в случая тази възможност не е реализирана,
затова ответника носи отговорност да покрие и риска от увеличаване на
дължимата сума с лихвите за забава занапред. Съгласно правната норма,
уредена в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, в застрахователното обезщетение се включват
и лихвите за забава, дължими от делинквента, но по силата на чл. 497, ал. 1
КЗ тази законна лихва вече на собствено основание се поема от уведомения за
увреждащото събитие застраховател(Решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 на ВКС, ТК, I отд., Решение № 18 от 11.04.2022 г. на ВКС по т. д.
№ 164/2021 г., II т. о., ТК). В случая срокът за произнасяне е изтекъл на
15.11.2019 г. и от този момент съдът следва да присъди законната лихва за
компенсация на забавата, за която отговаря застрахования по чл. 84 ал. 3 ЗЗД.
Съответно на този резултат, съдът разпределя и отговорността за
разноските по делото.
Ищцовата страна претендира заплащане на разноски, като в устно
обявения в пледоарията по същество списък по чл. 80 ГПК е посочено само
вземане за безплатно предоставено на клиента правно обслужване в полза на
адвоката, защитавал ищцата. Представено е пълномощно, в което ищцата е
възложила на адвокат Т. представителство без допълнително уговаряне на
възнаграждение, като още при сезиране на съда ищцата се е позовала на
материални затруднения. В случая минималният размер за тази услуга, според
интереса (200 000лв.) с отчитане на методика по чл. 7 ал. 2 т.5 от НМРАВ,
възлиза на 5530лв. От тази сума на адвоката следва да бъде присъдена само
част от 276.50лв., съразмерна на основателната част от иска(10 000/200 000).
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на държавния бюджет по
сметка на съда следва да бъдат събрани невнесени авансово дължими такси в
размер на 400лв. (4 % от присъдено обезщетение), дължими от осъдения
ответник. Направените авансирани от бюджета разходи в размер на 500 лв. за
възнаграждение на експерти(по допуснатите експертизи), назначени в полза
на страна, освободена от авансово внасяне на разноски, също следва да бъдат
събрани от ответника (чл. 78 ал.6 ГПК), съразмерно на основателната
претенция или до размер от само 25лв.
Частичната неоснователност на исковете ангажира отговорността на
ищцата за разноски. Според представения неоспорен списък и приложени
към него доказателства, от името на ответника разходи за възнаграждения на
18
експерти и договорено адвокатско обслужване са направени чрез
представителя за уреждане на щети в България. Депозираните по сметка на
съда 500лв са усвоени за разплащане със съдебните експерти, поради което от
тази сума ищцата следва да възстанови част от 475лв, съразмерно на
неоснователната част от претенцията (190 000/200 000). Останалата част от
разходите обаче са направени в полза на адвокатско дружество, което е било
преупълномощено от адв. Б., но по делото няма никакви данни за извършени
от преупълномощеното дружество - изпълнител, или от адвокат от състава на
това дружество процесуални действия. Напротив, както в хода на размяна на
книжа, така и в единственото по делото заседание адв. Б. лично е защитавал
интересите на упълномощителя си. При справка в регистрите на ВАС не се
установява и участие на адвоката в това адвокатско дружество. Затова
плащането не може да се свърже с реално изпълнена от получателя на
превода услуга, респективно не представлява и относим към този съдебен
спор разход. Тази сума не следва да се присъжда в полза на ответника.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СВ ШПАРКАСЕН ФЕРЗИХЕРУНГ ГЕБОЙДЕ-
ФЕРЗИХЕРУНГ АГ“ (SV SparkassenVersicherung Gebäudeversicherung
Aktiengesellschaft, Löwentorstr. 65, 70376 Stuttgart, Germany), регистриран в
Германия застраховател, вписан в търговски регистър на Щутгарт с № HR
16264, действащ в България чрез кореспондента „АВУС БЪЛГАРИЯ –
регулиране на щети“ ЕООД, да заплати на ЯНК. ПЛ. ИВ., ЕГН **********,
с постоянен адрес ****** обезщетение по застраховка „гражданска
отговорност“ за допълнително влошаване на здравословното състояние на
пострадалото лице(ексцес) от начално увреждане, резултат от ПТП,
настъпило на 26.07.2016г. на път с. Езерово-гр. Варна причинено от
застрахован водач на МПС фолкваген Пасат peг.№ ******(обичайно ползван
на територията на Германия) с регистрирана полица № 00466224334 с
действие в период от 29/10/2015 до 1/01/2017г. за новопретърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания от влошена
симптоматика на анорексия, проявена през юли 2019г. в размер на
10 000(десет хиляди) лева, на осн. чл. 511 ал.3 вр. чл. 477 КЗ и чл. 51 ЗЗД,
ведно със законна лихва, считано след изтичане на срок за разглеждане на
новозяавена претенция за промяна(екцес) от 16.11.2019 г. до окончателно
изплащане на присъденото ново обезщетение, на осн. чл. 497 КЗ, вр. чл. 84 ал.
3 ЗЗД.
Присъдената сума може да бъде изплатена доброволно по банкова
сметка на ищцата в БАКБ с IBAN ******, обявена при предходно изплащане
на обезщетение по щета № BGS -00530/16.
ОСЪЖДА „СВ ШПАРКАСЕН ФЕРЗИХЕРУНГ ГЕБОЙДЕ-
ФЕРЗИХЕРУНГ АГ“ (SV SparkassenVersicherung Gebäudeversicherung
Aktiengesellschaft, Löwentorstr. 65, 70376 Stuttgart, Germany), регистриран в
Германия застраховател, вписан в търговски регистър на Щутгарт с № HR
16264, действащ в България чрез кореспондента „АВУС БЪЛГАРИЯ –
19
регулиране на щети“ ЕООД, да заплати на адвокат КР. Н. Т., ЛНА
********** със служебен адрес ******, сумата от 276.50лв.(двеста
седемдесет и шест лева и петдесет стотинки), представляваща част
съразмерна на основателната част от иска от възнаграждение за безплатно
предоставена на ищцата ЯНК. ПЛ. ИВ. договорена адвокатска услуга за
процесуално представителство, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА „СВ ШПАРКАСЕН ФЕРЗИХЕРУНГ ГЕБОЙДЕ-
ФЕРЗИХЕРУНГ АГ“ (SV SparkassenVersicherung Gebäudeversicherung
Aktiengesellschaft, Löwentorstr. 65, 70376 Stuttgart, Germany), регистриран в
Германия застраховател, вписан в търговски регистър на Щутгарт с № HR
16264, действащ в България чрез кореспондента „АВУС БЪЛГАРИЯ –
регулиране на щети“ ЕООД, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд - гр. Варна в Централна кооперативна
банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC CECBBGSF, IBAN ******, следните суми:
400 лв. (четиристотин лева), представляваща дължима по делото
държавна такса по основателния размер на иска, на основание чл.78 ал.6
от ГПК,
25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща авансирани от
бюджета разходи за допуснати експертизи, съразмерно на основателна
претенция, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на длъжника „СВ ШПАРКАСЕН ФЕРЗИХЕРУНГ ГЕБОЙДЕ-
ФЕРЗИХЕРУНГ АГ“ (SV SparkassenVersicherung Gebäudeversicherung
Aktiengesellschaft, Löwentorstr. 65, 70376 Stuttgart, Germany), регистриран в
Германия застраховател, вписан в търговски регистър на Щутгарт с № HR
16264, действащ в България чрез кореспондента „АВУС БЪЛГАРИЯ –
регулиране на щети“ ЕООД, че следва да представи на съда доказателства за
заплащане на присъдена сума, като при пропускане на 7-дневен срок след
влизане в сила на решението, в полза на бюджета ще бъде издаден служебно
изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде начислена и такса от 5
лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
ОТХВЪРЛЯ предявени от ЯНК. ПЛ. ИВ., ЕГН **********, с
постоянен адрес ****** срещу „СВ ШПАРКАСЕН ФЕРЗИХЕРУНГ
ГЕБОЙДЕ-ФЕРЗИХЕРУНГ АГ“ (SV SparkassenVersicherung
Gebäudeversicherung Aktiengesellschaft, Löwentorstr. 65, 70376 Stuttgart,
Germany), регистриран в Германия застраховател, вписан в търговски
регистър на Щутгарт с № HR 16264, действащ в България чрез кореспондента
„АВУС БЪЛГАРИЯ – регулиране на щети“ ЕООД, ЧАСТИЧНИ ИСКОВЕ
за присъждане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“
за допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалото
лице(ексцес), по същото застрахователно покритие по регистрирана полица
№ 00466224334 с действие в период от 29/10/2015 до 1/01/2017г. за
новопретърпени неимуществени вреди, претендирани за горница над
10 000 лв до 150 000лв като част от обезщетението за понесени болки и
страдания от влошаване на причинени от застрахования физически и
20
психични увреждания (пълна загуба на функции на горен ляв крайник,
остеопороза, психично разстройство с проява на суицидни опити) и за
новопонесени имуществени вреди, претендирани за 50 000лв, като част от
обезщетение за окончателна и пълна загуба на доходи поради лишаване от
възможност за полагане на труд до края на живота на пострадалата при
настъпила трайна инвалидизация в резултат на влошеното физическо и
психическо състояние, както и законна лихва, считано от възникване на
промяната(екцес) 23.01.2019г до окончателно изплащане на частичните
претенции.
ОСЪЖДА ЯНК. ПЛ. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес ******
да заплати на „СВ ШПАРКАСЕН ФЕРЗИХЕРУНГ ГЕБОЙДЕ-
ФЕРЗИХЕРУНГ АГ“ (SV SparkassenVersicherung Gebäudeversicherung
Aktiengesellschaft, Löwentorstr. 65, 70376 Stuttgart, Germany), регистриран в
Германия застраховател, вписан в търговски регистър на Щутгарт с № HR
16264, действащ в България чрез кореспондента „АВУС БЪЛГАРИЯ –
регулиране на щети“ ЕООД, сумата 475лв.(четиристотин седемдесет и пет
лева), представляваща част от направените от ответника по делото разноски,
съответна на отхвърлена част от исковете, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез
пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7, изпратено
на електронните адреси, обявени по делото (****** и ******),с указание за
потвърждаване на връчването и предупреждение за последиците, указани в
определение № 689/12.05.22г.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
21