№ 696
гр. Варна, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110111785 по описа за 2023 година
Предявен е иск от Р. В. Б. срещу Община Варна с правно основание чл. 49 във вр. с
чл. 45 от ЗЗД , след допуснато от съда увеличение на иска, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща частичен иск от общо сумата от 15000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки, страдания и неудобства, в
резултат от непозволено увреждане, настъпило на 12.09.2022 г., поради фрактура на
диафизата на четвърта метатарзална кост на дясното ходило в следствие на спъване и
падане на неподдържано в изправност футболно игрище 1 в ОСК „Аспарухов парк" в гр.
Варна, собственост на ответника на основание чл. 49, вр. чл. 45. ал.1 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на деликта -12.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 12.09.2022 г., от 20:00 часа на футболно игрище 1 в ОСК
Аспарухов парк имали запазен час за игра с приятели, като по време на игра между 10-20
минута отправил удар към вратата на противниковия отбор, след което започнал да се
прибира обратно в половината на своя отбор. При вървене назад се спънал в дупка на
футболното игрище и паднал на терена, при което изпитал силна остра болка в областта на
дясното ходило. Не бил в състояние по никакъв начин да продължи да играе, тъй като не
можел да стъпва на десния си крак от болка. Помогнали му да стигне до колата, след което
М. С. го закарал до вкъщи. Забелязал оток и посиняване на дясното ходило. През вечерта
не можел да спи от болка.
На 14.09.2022 г. посетил д-р Ч.М. - ортопед-травматолог. При прегледа се
установило, че има палпаторна болзененост в областта на дясно ходило, засилващи се при
активни и пасивни движения и оток. Ищецът направил ренгенография на дясното стъпало и
глезенната става и след разчитането на снимките от д-р Б. се установило, че има фрактура на
диафизата на четвърта метатарзална кост. Поставили му гипсова имобилизация и му издали
болничен лист № Е20222960906 за 30 дни за периода от 14.09.2022 г. до 13.10.2022 г.
Ищецът излага, че на 13.10.2022 г. при посещение на д-р Ч.М., се установило, че има
палпаторна болезненост в областта на глезенна става, оток на ходилото, данни за фрактура
на 4-та метатарзална кост, слаб калус. С Решение № 1024 на ортопедична ЛКК му
1
продължили временната неработоспособност, като му издали болничен лист №
Е20222961137 продължение с 30 дни. На 18.11.2022 г. след рентгенография на дясното
стъпало се установило, че състоянието му след фрактурата на метатарзална кост е без
дислокация на фрагмента и има добра косулидация на костните фрагменти. Сочи, че доктор
Ч.М., установил, чепалпаторна болезненост в областта на глезенна става.
Твърди се, че в следствие на инцидента, ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и душевни болки и страдания, уплаха, стрес, социални и
битови неудобства. Проведено е лечение и поставен гипс, които ограничавал движенията
му. Изпитвал болки при движения на дясното ходило, засилващи се при натоварване и се
получавал оток. Ищецът твърди, че изпитва постоянен дискомфорт и общо неразположение.
Футбол с приятели вече не играе, в следствие на обездвижването напълнял. Приемал
обезболяващи медикаменти. Изпаднал в депресия, тревожност, подтиснат е , че не мога сам
да обслужва нуждите си.
Твърди се, че случилото се е вследствие лошата поддръжка на футболно игрище 1 в
ОСК „Аспарухов парк" . Изкуственото тревно покритие на места липсвало, като се
образувахли петна с дълбочина от няколко сантиметра, с различна площ от 20-30 квадратни
сантиметра до около 1,5-2,0 квадратни метра. Основно разположени в централната част на
игрището и пред една от двете футболни врати.
Ищецът счита, че Община Варна не е направила зависещото от нея в случая да
осигури безопасно използване на футболно игрище 1 в ОСК .Аспарухов парк", като
отремонтира изкуственото тревно покритие или да не допуска да се играе на него. Вместо
това е събрана от СП „Спорт - Варна" сумата от 30,00 лева, представляваща запазен час за
футболно игрище 1 на ОСК Аспарухов Парк" на 12.09.2022 г. от 20:00 часа и дължи
възстановяване на действително причинените вреди.
Претендира и съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът представя писмен отговор, като
изразява становище за неоснователност на иска.
Възразява, че за периода 01.09.2022г. - 12.09.2022г., на името на ищеца няма закупен
билет за ползването на игрищата.
Счита, че поради ежедневна експлоатация на обектите, при установяване на
компрометирани участъци на терените от ползвателите, следва да продължат с използването
им на своя отговорност и по собствена лична преценка, с цел опазване живота и здравето си,
като в чл. 10 е посочено, че Директора на ОП „Спорт- Варна" не преустановява дейността на
ОП „Спорт - Варна" и не затваря спортните съоръжения до отстраняване на възникналите
дефекти и увреждания.
Прави възражение за съпричиняване чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като ищеца със своето
поведение е улеснил механизма на увреждането , доколкото в исковата молба изрично е
заявено, че „при вървене назад се спъва", и на своя отговорност е използвал игрището, а
както беше посочено по - горе съгласно чл. 9 от Правилника .
Счита, че изложеното не кореспондира със здравословното състояние на ищеца. Тъй
като пострадалия е потърсил лекарска помощ едва на втория ден от инцидента и му е
назначено консервативно лечение, като крайника е бил имобилизиран, не е назначавана
медикаментозна терапия и не е имало оперативна интервенция.
Счита, че така претендираното обезщетение е прекомерно завишено и уважаването му
в пълен размер би довело до неоснователно обогатяване в полза на ищеца за сметка на
ответника Община Варна.
В условие на евентуалност моли, съда, ако приеме исковата претенция за основателна
значително да намали размера и, съобразно правилата визирани в разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД и в съответствие с преобладаващата за подобни случаи е и съдебна практика. По
2
отношение на претендираната законна лихва върху обезщетението, счита че същата се
дължи от датата на исковата молба. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и аргументи на страните,
след съвкупна преценка и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
По делото е представена медицинска документация във връзка със здравословното
състояние на ищеца Р. Б., Амбулаторен лист № 2225700129СА от 14.09.2022г., извършени
изследвания от 14.09.2022г.; Амбулаторен лист № 222582068А08 от 15.09.2022г., ЛАК,
Амбулаторен лист № 2228640574АА от 13.10.2022г., изследвания от 13.10.2022г.и от
18.11.2022г. и Амбулаторен лист № 223222019F66 от 18.11.2022г.
По делото е представен входен билет № ********** от 12.09.2022г. за дата 12.09.22г.,
с час 20ч. за обект ОСК Аспарухово парк, Футболно игрище.
Видно от представени от ответника сигнал вх. № 893/09.05.2022г. и отговор на
сигнал от 13.05.2022г. се установява, че е подаден сигнал до общината относно лошото
състояние на футболното игрище в парк Аспарухово.
От назначената по делото СМЕ, заключението по която съдът възприема като
компетентно дадено и безпристрастно се установява, че на 12.09.2022год. Р. В. Б. е получил
счупване на четвърта предходилна кост на дясното стъпало, в областта на основата й, с
разместване на фрагментите. Описаното травматични увреждане е резултат на директен
удар с или върху твърд, тъп предмет, респективно по начин отразен в исковата молба.
Счупването на четвърта предходилна кост на дясното стъпало обуславя трайно затруднение
в движението на десния долен крайник за период надхвърлящ 1 месец. Проведена е гипсова
имобилизация. Към настоящия момент не се установяват данни за възникнали усложнения,
не е налице затруднение в движенията на десния долен крайник.
За установяване претърпените болки и страдания от ищеца Р. Б., по делото са
разпитани свидетелите К.И. Б.а и Н.Л.Л. .
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът Р. Б. се
е контузил при игра на футбол на игрището в Парк Аспарухово. Отправил удар към
противниковата врата и вървейки назад попада в дупка 4-5 см и дълбока около 30 см.
Теренът е с изкуствена трева, настъргана гума и отдолу асфалт, като дупката е в асфалта.
Ищецът не бил в състояние да се прибере сам. Изпитвал силна болка, мястото се подуло и
отекло. При ортопед се оказало, че има счупване и стъпалото било гипсирано. Пострадалият
не могъл да води и взема децата си от детска градина. Депресирал се, не искал много да
общува с приятелите си. Станал раздразнителен, най-вече, че не може и да играе и
спортува.
Гореизложената фактическа обстановка, обуславя следните правни изводи:
За ангажиране на отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо да бъдат установени
следните предпоставки: нанесени вреди на ищеца; причиняване на вредите от лице на което
ответникът е възложил извършване на определена работа; причиняването да е при или по
повод на възложената работа, чрез действия, които съставляват извършване на възложената
работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата, както и чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея и вредите да са
причинени виновно от изпълнителя на възложената работа.
От представените по делото писмени доказателства входен билет № ********** от
12.09.2022г. за дата 12.09.22г., с час 20ч. за обект ОСК Аспарухово парк, Футболно игрище
се установява, че действително на сочената дата 12.09.22г., ищецът е играл футбол на
общинското игрище, като това се потвърждава и от разпитания по делото свидетел
Любенов, очевидец на случилото се. Ирелевантно е възражението но ответника, че билета
3
не е издаден на името на ищеца, тъй като таксата се заплаща от едно лице, в случая Стилиян
Бостанджиев, а съответно теренът се използва от повече хора, съобразно предназначението
му.
Като акцесорна обезпечително - гаранционна отговорност за чуждо виновно
поведение, отговорността по чл.49 от ЗЗД не изисква виновно поведение на самия ответник
- юридическо лице. Тази отговорност, макар и обусловена от чуждо вредоносно действие не
изисква установяване на категоричен начин точния субект измежду персонала на
възложителя на работата е осъществил противоправното поведение в изпълнение на
възложената работа.
Не се спори по делото, че футболно игрище в Аспарухов парк, е общинска
собственост, като това е предвидено и в § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното
самоуправление и местната администрация.
От събраните по делото доказателства- писмени, свидетелски и съдебна експертиза,
съдът приема, че се доказва и настъпилите неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания по вид, степен и интензитет.
Претърпените неимуществени вреди са следствие от неизпълнение на задълженията
на ответната община за поддържане на спортно развлекателните съоръжения в Аспарухов
парк.
Налице е пряка причинно-следствената връзка между противоправното поведение и
настъпилите за ищеца неимуществени вреди.
По делото не са представени и събрани доказателства, които да доказват наведените
от ответната страна възражения за съпричиняване. Не се установи да са били налице
обозначителни табели относно неравностите по игрището. Съобразно посоченото в писмо
изх.№281/25.01.24г. от ОП Спорт-Варна, Община Варна, че на видно място е поставен
Правилник за ползване на спортно-развлекателни съоръжения не може да обоснове отпадане
отговорността на ответника. Поддръжката на игрището, върху който е станал инцидента, е в
правомощията на ответната община. Това свое задължение общините, в конкретната
хипотеза ответникът, осъществяват чрез своите служители и/или други лица, на които са
възложили съответната дейност по поддръжка. Обстоятелството, че е налице необезопасена
дупка на футболното игрище, мотивира извода за наличието на виновно противоправно
поведение от страна на служители на ответника под формата на бездействие досежно
вменените им задължения, което поведение от своя страна се намира в причинно -
следствена връзка с понесените от ищеца вреди. Като не е изпълнила задълженията си да
отстрани своевременно дупката, в която е попаднал ищеца, ответната страна е осъществила
състава на безвиновната отговорност за вреди по чл. 49 ЗЗД, причинени от бездействието на
нейните служители.
Обстоятелството, че ищецът се е движил назад е естествено движение при игра на
футбол и използване на предоставеното игрище по предназначение и не би могло да
обоснове съпричиняване.
По делото не се установи и противоправно поведение на ищеца, което да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради което и възражението на
ответника за съпричиняване се явява неоснователно.
Представения по делото констативен протокол от ОП Спорт-Варна, сочещ, че
настилката на игрищата е в отлично състояние / л.43 от делото/ е от дата 03.01.23г. и
същият е неотносим към датата на инцидента 12.09.22г.
С оглед на всички събрани по делото доказателства съда намира, че предявения иск е
доказан по основание, тъй като се установя настъпване на вреда за ищеца, наличие на
неизправност на игрището - дупка, и причинна връзка между двете.
При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази, че ищеца, като футболен
4
играч няма вина за настъпилия инцидент.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, то съдът
съобрази тежестта на претърпените болки и страдания от пострадалия, вида и характера на
щетите, както и здравословното му състояние към момента на инцидент, поради което с
оглед на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно обичайната съдебна практика, съдът по
справедливост определя размера на обезщетението за претърпените от пострадалия
неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. Поради това предявеният иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се уважи в размер за сумата от
5000 лева.
Предвид направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати законна
лихва върху сумата от 5000 лв. от датата на увреждането 12.09.2022г. до окончателното им
изплащане.
Разноски:
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адв.
възнаграждение за процесуално представителство на ответника, в размер на 960 лева.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко
от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае
до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба е в
минимален размер от 800 лв. с ДДС 960 лв. и не води до извод за прекомерност. Поради
което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. не е следва да бъде
намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски от сумата 200лв. дж.такса, 400
лв. за СМЕ и 960 лв. адв.възнаграждение или общо 1560 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от кмета Благомир Коцев, с
административен адрес гр. Варна, бул. Осми приморски полк №43 да заплати на Р. В. Б.,
ЕГН **********, с адрес в гр.В. сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляваща
частичен иск от общо сумата от 15000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, болки, страдания и неудобства, в резултат от непозволено увреждане, настъпило на
12.09.2022 г., поради фрактура на диафизата на четвърта метатарзална кост на дясното
ходило в следствие на спъване и падане на неподдържано в изправност футболно игрище 1
в ОСК „Аспарухов парк" в гр. Варна, собственост на ответника на основание чл. 49, вр. чл.
45. ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на деликта -12.09.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
5
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от кмета Благомир Коцев, с
административен адрес гр. Варна, бул. Осми приморски полк №43 да заплати на Р. В. Б.,
ЕГН **********, с адрес в гр.В. сумата от 1560 лв. (хиляда петстотин и шестдесет лева),
представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6