Р Е Ш Е Н И Е
№221
гр. Велико Търново, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на петнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 688 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят В.Т.И., в качеството си
на едноличен търговец с наименование „В.И.“ със седалище и адрес на управление
град Плевен, ул.“Яне Сандански“ №23, ет.1, ап.3 оспорва заповед за налагане на
принудителна административна мярка №10268/24.08.2018 г., издадена от заместник
директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Велико Търново. В жалбата се
прави оплакване, че не е съобразено, че става въпрос за първо нарушение и за
неиздаването на касов бон е съставен АУАН, като ще бъде реализирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, като обаче това не
означава, че е нарушен важен държавен интерес. Сочи се, че жалбоподателят е
изряден данъкоплатец, плащащ своите публични задължения в срок и недължа
такива. Сочи се и, че жалбоподателят е съдействал на проверката ,представяйки
всички относими документи. Прави се оплакване за необоснованост на мотивите на
заповедта, като се изтъква и, че не е съобразено проявлението на принципа на
съразмерност/пропорционалност, посочен в чл.6 от АПК. Не било ясно с какво се
обосновава особено важният държавен интерес в случая, като законодателят не
счита, че всички случаи на констатирани идентични нарушения обосновават нарушен
такъв интерес.
Ответникът – заместник директорът на
дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Велико Търново, чрез представителя си ***К.
заема становище за неоснователност на жалбата. В пледоарията си изтъква, че са
представени доказателства за валидността на акта, установено е нарушение на
ЗДДС, и правилно е наложена ПАМ. Сочи се и, че компетентният орган е съобразил
вида на констатираното нарушение, мястото на обекта, в който то е извършено и с
начина на засягане на фискалната дисциплина, поради което правилно е определил
срока на мярката. Самата мярка според ответника преследва легитимна цел и не е
проява на превратно упражнена власт.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество. Видно от
съдържанието на самата заповед, същата е връчена на жалбоподателя на 29.08.2018
г., като жалбата е подадена чрез ответника на 10.09.2018 г., т.е. в
преклузивния 14 дневен срок. Жалбоподателят е легитимиран да оспори заповедта,
тъй като в качеството си на едноличен търговец е засегнат неблагоприятно от
разпоредените с нея правни последици.
По същество
жалбата е основателна, макар и не по причините, които са изтъкнати в нея.
С оспорената заповед ответникът налага на
жалбоподателя в търговското му качество принудителна административна мярка,
състояща се запечатване на търговски обект – валутно обменно бюро в град
Плевен, ул.“Цар Борис III“, №1,
стопанисвано и експлоатирано от едноличният търговец и забрана за достъпа до
този обект за срок от 7 дни. С оглед мотивите на заповедта, ответникът приема,
че на 21.08.2018 г. в 14часа е била извършена проверка в обекта на
жалбоподателя, като при извършена покупка на 5 евро по курс 1,96 лв. на левова
равностойност от 9,80 лв. от проверяващите, след приключване на обменната
операция търговецът не издава фискална касова бележка от налично и работещо в
обекта фискално устройство, което обстоятелство се потвърждавало от направена
разпечатка на КЛЕН от наличното ФУ за същата дата. Тези факти и обстоятелства
са приети от ответника като сочещи на състава на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“
от ЗДДС, като е налице позоваване на официален документ – протокол за проверка
№0001939/21.08.2018 г. Прието е, че законосъобразното отчитане и регистриране
на извършените продажби чрез ФУ, което е налично и работещо и правилното
отразяване на реализираните обороти са от съществено значение за охраната на
държавния бюджет, а в процесният случай жалбоподателят е допуснал нарушение на
данъчното законодателство, касаещо отчетността, което води до неотразяване на
приходи. Мотивирано е, че това води до заключение за нарушаване на държавен фискален интерес,
налагащо предприемане на мерки за защита на фиска, тъй като спазването на стриктната
финансова дисциплина представлявало важно условие за защитата на обществения
интерес. Досежно времетраенето на
приложената мярка е прието, че са взети предвид вида и обема на упражняваната в обекта дейност, а
срокът е подходящ с оглед постигане на целите на мярката, състояща се в защита
на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство в обекта, както и за осъществяване на
превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в
практика.
Оспорената
заповед е нищожен административен акт.
Според
нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС
Принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Нормата не сочи кой
орган по приходите е компетентен да издаде заповедта, но няма съмнение, че този
орган следва да разполага с такива функционални /процесуални/, материални,
времеви и териториални компетенции.
Компетентността
на органите по приходите се урежда от процесуален и устройствен закон – ДОПК и
ЗНАП. Процесуалният ДОПК обаче е приложим само при издаване на актовете,
предвидени в него – чл.7, ал.1 от ДОПК. Анализът на разпоредбата на чл.12 от ДОПК също води до извод, че в него не е разписана компетентността по издаването
на ПАМ като процесната, при което приложим процесуален закон е АПК – арг. и от
чл.186, ал.4 и чл.188 от ЗДДС.
В чл.3 от ЗНАП не е предвидена изрична функционална компетентност за налагане на ПАМ. В
разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗНАП изчерпателно са почени онези органи в
системата на НАП, които представляват „органи по приходите“, като сред тях
липсват заместниците на дирекции в териториалните дирекции. Последните могат да
са органи по приходите само по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП. От друга
страна, видно от разпоредбата на чл.10, ал.1, т.18 от ЗНАП Изпълнителният
директор упражнява други правомощия, предвидени със закон, като няма съмнение,
че неговата териториална компетентност обхваща територията на цялата държава
предвид обхвата на дейността на НАП. По делото е налице заповед №ЗЦУ – ОПР –
1/17.05.2017 г. на този орган по приходите, видно от която е, че той делегира
правомощието си за издаване на принудителна административна мярка като
процесната на конкретни органи по приходите. Делегацията на посоченото правомощие
касае директорите на дирекции „Контрол“ във всяка една от териториалните
дирекции на агенцията и началниците на отдели „оперативни дейности“ в дирекция
„оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното
управление на НАП. Всъщност от съдържанието на овластяващото изявление на
посоченият орган по приходите се установява и обхвата на предоставената
компетентност по делегация във функционален и персонален аспект. При това
следва да се констатира, че в персоналният обхват на делегацията не е
предвидено заповеди като процесната да се издават от заместника на директора на
дирекция „контрол“ при ТД на НАП, а само от самия директор на тази дирекция. Това
означава, че заповедта е издадена от орган, който не е процесуално/функционално
и материално правно компетентен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по
чл.186 от ЗДДС.
Посоченият
извод не се опровергава от представените в хода на съдебното дирене от страна
на ответника писмени доказателства. От заповед №592/11.06.2018 г. на директора
на ТД на НАП – Велико Търново се установява, че началник на отдел в дирекция
„Обслужване“ в дирекцията е определен да замества директора на дирекция
„Контрол“ в дирекцията при законоустановеното отсъствие на последния от
14.06.2018 г., като е наредено в случай на отсъствие за период по-дълъг от 30
дни, посоченият служител да изпълнява задълженията на директор на
дирекция „Контрол“. Доказателства за отсъствието на титуляра за период по-дълъг
от 30 дни, т.е. към момента на издаването на заповедта обаче липсват.
От заповед
№647/22.06.2018 г. се установява, че тя допълва коментирана по-горе заповед,
като разпорежда при отсъствието на изпълняващият длъжността директор на
дирекция „Контрол“ служител /комуто в този период тази функция е възложена по
заместване с оглед посочения по-горе период от 30 дни/, тази функция да се
изпълнява в условието на заместване от длъжностното лице, подписало заповедта.
От една
страна в оспорената понастоящем заповед не е указано, че се издава от
посоченото длъжностно лице в качеството му на заместник на органа, комуто
правомощията да издава заповеди като процесната са делегирани от ИД на НАП. От
друга страна, въпреки указанието на съда /дадени в открито заседание на
11.02.2019 г./, не са представени доказателства нито, че е налице отсъствието
на титуляра, изпълняващ функцията директор на дирекция „Контрол“ в периода от
14.06.2018 г. до момента на издаването на заповедта за ПАМ, нито, че посоченият
в заповед №592/11.06.2018 г. заместник към датата на издаването на процесната
заповед за ПАМ /24.08.2018 г./ е отсъствал на законно основание, което е
породило основание за проявлението на разпореденото със заповед №647/22.08.2019
г. ново заместване на първият заместник от нов заместник.
Най – сетне,
недопустимо е самият заместник да бъде
заместван досежно конкретни правомощия, без това заместване да изхожда от
длъжностното лице, комуто са делегирани тези конкретни правомощия. В случая – с
оглед съдържанието на заповед №592/11.06.2018 г. – посоченият в тази заповед
орган е следвало да замества директора на дирекция „Контрол“ до 14.07.2018 г.,
тъй като едва след изтичането на този срок може да се приеме, че адресата на
тази заповед получава правомощията на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на
НАП и нему са делегирани съответните правомощия по издаване на заповед за ПАМ
от ИД на НАП. При тази ситуация заместникът не може да бъде заместван в това си
качество за делегираното на съответният орган правомощие и то чрез заповед,
която не е издадена от органа, чието това правомощие е делегирано или от органа,
който го е делегирал, а от директора на
ТД на НАП.
Следва
заповедта да бъде прогласена за нищожна.
Разноски за
жалбоподателя не се следват, тъй като не са претендирани.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността на заповед за
налагане на принудителна административна мярка №10268/24.08.2018 г. на
заместник директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :