О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.Плевен, 26.04.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІII наказателен състав в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април , две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАРИЯ МИТЕВА
след като се запозна с докладваното от съдията ЧНД № 1081 по описа на ПРС за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
С постановление от 28.03.2018г. на прокурор Добринка Матеева при Р.п.г. е прекратено наказателното производството по досъдебно производство №Д 1824/2017г. по описа на РП гр.Плевен образувано срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за това, че на неустановен ден в периода месец февруари 2015г. - месец юни 2017г. в гр. Плевен противозаконно е присвоена чужда движима вещ - лек автомобил марка ****, собственост на Г.А.В. ***, която се владее от извършителя -по чл.206, ал.1 от НК.
В хода на проведеното досъдебно производство няма привлечено като обвиняем лице.
Недоволен от постановлението е останал Г.А. **** , ЕГН ********** който е депозирал жалба до Районен съд Плевен за отмяна на същото и връщане делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
След като се запозна с всички материали приложени по досъдебното производство № Д 1824/2017г. по описа на РП гр.Плевен и обсъди доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата: Предпоставките за допустимостта на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство се съдържат в разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК. Съгласно цитираната норма определението на първоинстанционния съд по ал.5 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му. За да бъде допустима жалбата е необходимо същата да бъде подадена от кръга лица, изброени изрично в разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК. Право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство имат единствено и само обвиняемия, неговия защитник, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице. В конкретния случай жалбата е подадена от Г.А. , явяващ се пострадало от престъплението предмет на разглеждане по посоченото досъдебно производство лице. Поради изложеното Съдът намира, че жалбата е подадена от лице, което има право да обжалва определението на PC Плевен и същото е включено в кръга от лица, изрично посочени и изброени в чл.243, ал.6 от НПК.
Втората предпоставка, за да бъде жалбата допустима е, че тя трябва да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл.243, ал.6 от НПК жалбата срещу определението на първоинстанционния съд трябва да бъде подадена в 7 - дневен срок от съобщаването му. По своята същност този срок е преклузивен и неспазването му преклудира възможността изброените лица в цитираната разпоредба да обжалват постановения съдебен акт. Подаването на жалбата извън законоустановения срок води до недопустимост на същата. В конкретния случай съдът констатира, че по делото е приложен препис от постановление на РП гр.Пловдив от 28.03.2018г., с адресат жалбоподателя, изпратено на 30.03.2018г. Жалбата е получена от жалбоподателят на 23.04.2018г видно от приложената разписка и подадена от него жалба срущу постановлението на РП на същата дата-23.04.2018г.
Във връзка с така изложеното съдът намира, че следва да приеме, че жалбата е подадена в законоустановения 7 - дневен срок, поради което същата се явява допустима.
Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките за допустимост на жалбата, посочени в чл.243, ал.6 от НПК, а именно: същата да е подадена от лице, което е в кръга на изрично изброените в цитираната разпоредба като имащи право на жалба; да е подадена в законоустановения 7 - дневен срок от съобщаването на атакувания първоинстанционен съдебен акт и жалбата да е подадена до надлежния въззивен съд, поради което същата се явява допустима.
По съществото на жалбата: Съдът, след като се запозна със доводите в жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства намира същата за неоснователна поради следните съображения:
Предмет на контрол е постановление
на РП Пловдив с което наказателното производство против НЕИЗВЕСТЕН
ИЗВЪРШИТЕЛ за извършено престъпление по
чл.206, ал.1 от НК е прекратено. Целта
на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.4 и следващи от НПК е да се извърши
проверка на законността и обосноваността на постановлението на прокурора с
което се поставя край на наказателното производство, в случая да отделно
деяние, като при извършване на тази проверка проверяващия съд се произнася по
същество на делото. За нуждите на производството по чл.243 от НПК съдът
проверява, дали е спазен материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази
проверка се включва и преценката, дали разследването на досъдебната фаза е
проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване
на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези
изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора
за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства
следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите
органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за
да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата,
предвидени в този кодекс. Също така следва да се отбележи, че чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на
всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. В този смисъл в
процедурата по чл.243 от НПК съдът може да преценява дали събраните по
досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на
казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на
прокурора, а до съдебен контрол по
спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора в качеството
му на господар на процеса в досъдебната му фаза да прекрати наказателното
производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.
Досъдебното производство е образувано на
18.09.2017г. за това, че на неустановен ден в периода месец февруари 2015г. -
месец юни 2017г. в гр. Плевен противозаконно е присвоена чужда движима вещ -
лек автомобил марка „****, собственост на Г.А.В. ***, която се владее от извършителя -
престъпление по чл. 206, ал. 2, вр. ал.1 от НК.
В хода на разследването в качеството на свидетели
са разпитани: Г.А.В., Г.Т.Л., *****, назначена и изготвена е съдебно оценителна експертиза, приложени са
множество относими документи.
В резултат на разследването е установена следната
фактическа обстановка: на 03.02.2015г. св. В. претърпял инцидент вследствие, на
който си счупил долен крайник и постъпил в
болница по спешност. За
възстановяването му се налагало да му
бъде направена операция, за която следвало да заплати на болничното заведение сумата от 500 лева.
Той не разполагал с такава сума, затова се наложило св. Лачовска, с която
живеел във фактическо брачно съжителство да потърси заем. Затова тя се обадила
на св. ** - управител на заложна къща ****, от където и друг път св. В. е вземал пари на заем
срещу залог върху движими вещи. Предвид създалата се напрегната ситуация, св.
Лачовска, без да поиска предварителното съгласие на св. В. взела големия и
малкия талон на притежавания от него лек автомобил ***** и заедно с брат отишли до заложната къща на ул. ****. Там тя се договорила да получи заем срещу залог
върху лекия автомобил. Същия ден св. Лачовска получила сумата от 200 лева, като
от информационната система на заложната къща бил генериран заложен билет № 18
762, който обаче не бил подписан от страните. Св. *** предала на
служителя *** лекия автомобил заедно с големия и малкия талон. Според условията за
получаване на заема св. Лачовска била длъжна всеки месец към датата на падежа
да плаща лихва в размер на 20 лева докато издължи главницата от 200лева. Така
описаната фактическа обстановка се подкрепя и от двете страни по сключения
договор за залог на движима вещ. Досежно развитието на отношенията им след
сключването на договора, се очертават две основни версии - тази на
залогодателите - свидетелите В. и *** и тази на залогоприемателя - св. **.
Свидетелката *** твърди, че е започнала да изплаща дължимата лихва в размер на 20 лв.
месечно, като е носила парите на ръка в заложната къща и ги е предавала на ръка
или на св. ** или на негов служител. Изричен писмен документ не бил съставян, но
свидетелката твърди, че всяко плащане било отбелязвано в компютърната програма
на заложната къща. През месец септември 2016г. св. **** изпаднала
във финасови затруднения и нямала възможност да плаща дължимата лихва. Тя
твърди, че уведомила за това св. *** и той я уверил, че ще я изчака известно време и
няма да продава автомобила. В продължение на около седем месеца св. *** усилено
търсела работа, не плащала дължимата лихва и прекъснала контактите си със св. ***. През месец
април 2017г. тя започнала работа и се снабдила с необходима сума пари и когато
изявила желание да покрие дълга си изцяло установила, че автомобилът, оставен
като залог на вземането е продаден на неустановено лице. Св. В. от своя страна
изцяло подкрепя твърденията на св. ***, като уточнява, че той самият известно време,
предвид здравословното си състояние не е знаел, че автомобилът му е послужил
като обезпечение на заема. След това твърди, че той лично не е плащал месечни
лихви, но от св. *** знае, че ги е плащала тя.
От своя страна св. *** твърди, че
след 03.02.2015г. когато е дал на св. *** сумата от 200 лева и е получил като залог
процесния лек автомобил не са постъпвали никакви плащания от нейна страна.
Падежът на дълга бил на 04.03.2015г. Св. *** твърди, че след тази дата е търсил и разговарял
със свидетелите В. и *** по телефона, като ги е предупредил, че според общите условия за
предоставянето на заеми, той е в правото си да продаде автомобила, за да
удовлетвори вземането си от цената му. Според приложената справка от
електронния дневник на заложната къща процесният лек автомобил е бил продаден
на 28.04.2015г. на неустановено по делото лице. След това за известен период от
време е бил във владението на св. *** ***, който от своя страна го заменил за друг лек
автомобил. Автомобилът е обявен за общодържавно издирване, но в хода на
разследването неговото местонахождение не е било установено.
Пред вид установеното в хода на разследването
считам, че не са на лице достатъчно доказателства за извършено престъпление по
чл. 206 от НК - обсебване.
Изпълнителното деяние на обсебването се осъществява
чрез противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чужда движима вещ,
която се намира във владението на дееца на някакво право основание. При това е
необходимо с акта на поверяване на вещта във властта на дееца да е уточнено
какви точно действия той може да осъществява с нея. Затова е важно да бъде
изяснена същността на правното основание, на което вещта се владее от дееца
т.к. именно тя отграничава правомерното упражняване на фактическата власт от
противозаконното разпореждане с предмета на посегателство.
В конкретния казус правното основание, въз основа
на което св. *** упражнява владение над автомобила, собственост на св. В. е договор за
залог, сключен като обезпечение на заем на пари. При това според Наредбата за
дейността на заложните къщи /обн. ДВ бр. 16 от 27.02.2009г./ Ако задължението
за връщане на заетата сума не бъде изпълнено в уговорения срок, заложната къща
задържа заложената вещ за период 7 работни дни след настъпването на този срок.
В рамките на този срок заложната къща съхранява вещта в помещението, в което
вещта е била приета в залог, и не може да се разпорежда с нея. След изтичането
на този срок, заложната къща може да продаде сама заложената вещ, ако заложната
й цена е под 5 000лв. и да се удовлетвори предпочтително от цената й. Заложната къща не може да придобива собственост върху вещи,
подлежащи на продажба по описания по-горе ред. Правото на собственост върху
заложената вещ преминава върху купувача от момента на продажбата. С оглед разпоредбите
на Наредбата да дейността на заложните къщи.
Предвид установеното действително е на лице сключен
договор за залог на движима вещ и точно това е правното основание, но което св.
*** владее процесния лек автомобил. Именно от него произтича и възможността
той да се разпореди със заложената вещ при неизпълнение на главното задължение.
В тази връзка следва се отбележи, че единствено св. *** твърди, че
известно време е плащала дължимите суми за лихвите по задължението. Дори св. В.
в своите показания възпроизвежда информацията, която отново св. *** му е
предоставила. Други доказателства в тази насока не са събрани. Свидетелката
твръди, че при отделните плащания не е получавала изричен писмен документ, но е
била ...“отбелязвана в компютъра“ на заложната къща. Справката от електронния
дневник на заложната къща, обаче опровергава тези нейни твърдения т.к. в него
не са отбелязани никакви плащания. Следователно св. Янчев правомерно е упражнил
своята фактическа власт и е реализирал правото си да получи удовлетворение от
цената на заложената вещ.
Предвид гореизложеното, намирам, че не са налице
достатъчно данни за извършено престъпление по смисъла чл. 206, ал. 1 от НК.
Това от своя страна налага образуваното досъдебно производство за престъпление
по чл. 206, ал. 1 от НК да бъде прекратено.
С оглед установеното се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.127, т.3 от Конституцията на Република България в правомощията на прокурора /негово суверенно правомощие/ е да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпление и да подържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Това обаче става едва когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъплението. Съдът приема, че такива в настоящия случай не са налице и правилно РП Плевен е прекратила наказателното производство по цитираното досъдебно производство.
Съдът приема, че прокурорът правилно е описал в постановлението си фактическата обстановка, която съответно се извежда от събраните в хода на разследването доказателства, като въз основа на приетите за установени факти е приел, че няма несъмнени и категорични доказателства, които да сочат за извършено престъпление съставомерно по чл.206, ал.1 от НК.
Съдът в рамките на проверката за законосъобразност и обоснованост на прекратителното постановление и след анализ на събраните по делото доказателства намира, че така направеният извод от прокурора е правилен и същият законосъобразно с оглед на установените факти е приложил правомощието си по чл.243 ал.1, т.1 от НК, като е прекратил наказателното производство.
Към мотивите, изложените в постановлението на прокуратурата, съдът намира за уместно и да отбележи и следното:
Както се приема в теорията и съдебната практика, за да е налице обсебване, трябва да бъде установено, че деецът противозаконно е извършил действия на разпореждане с чужда движима вещ, като със своя, намираща се на правно основание в негово владение или държане. Известно е от правната теория, че при владението не се поставя въпросът за субективни права. То е факт - фактическо отношение между хора по повод на вещите. Собственикът владее, ползва и се разпорежда със своята вещ, но и лицето, което няма вещно право като елемент от правото на собственост върху вещта може фактически да упражнява съдържанието на това право. Затова, трябва да се разграничава правото на владение като съставна част от съдържанието на едно субективно право и владението като фактическо състояние. Наказателното право си служи по-широко с понятието владение. Ето защо и в обективната страна от състава на престъплението обсебване се влага понятието за фактическото упражняване на власт върху вещта, а не и само на правото на владение. Наказателно-правната защита на охраняваните обществени отношения е по-широка от смисъла, който влага гражданското право. За съставомерността на деянието под признаците на чл. 206 НК не е от правно значение дали вещта, върху която деецът има фактическата власт, е собственост на лицето, което я е предоставило на дееца на някакво правно основание да я владее или пази, или той я владее или пази при същите условия от лице, което е само владелец на вещта. Не е от правно значение фактът дали имащият правото на собственост върху вещта, който не я владее, знае или не дали неговата вещ е била предоставена на дееца от владеещото я в момента трето лице. Не е от правно значение и дали извършеното разпореждане с вещта е направено в интерес на дееца или в чужд интерес. За състава на престъплението обсебване е от правно значение, че деецът упражнява фактическата власт върху чуждата вещ, която е получена на някакво правно основание от лице, което е неин собственик или действа от негово име, или от лицето, което в момента я владее.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.206 от НК
се състои в присвояване, което в теорията и практиката се разбира като акт на
фактическо или юридическо разпореждане с инкриминираната вещ в свой личен или
чужд за собственика на вещта интерес, като е безспорно, че актът на имуществено
разпореждане може да бъде осъществен както с действие, така и с бездействие, а
именно - с противозаконен отказ да бъде върната чуждата вещ. Важно в случая е
да бъде установена противозаконност на отказа, какъвто в настоящия случай съдът
намира че не е налице.
От субективна
страна състава на чл.206 от НК изисква пряк умисъл и специално присвоително
намерение, като в теорията и практиката е безспорно, че за да се приеме, че те
са налице е необходимо да се установи че от субективна страна, деецът цели едно
противозаконно, окончателно, безвъзвратно и безвъзмездно разпореждане в свой
или чужд интерес с поверената му на правно основание чужда вещ, която владее
или пази. Следователно св. Янчев правомерно е упражнил своята фактическа власт и е
реализирал правото си да получи удовлетворение от цената на заложената вещ.
Предвид изложеното, съдът
намира за правилен и обоснован изводът на прокурора, че не са събрани доказателства за извършено престъпление
по чл.206, ал.1 от НК.
В този смисъл
Постановлението на Р.п.г. за прекратяване на наказателното производство се
явява законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Ето защо при така
установеното от делото и на основание
чл.243, ал.5, т. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 243, ал. 5, т. 1,
вр. ал. 4, вр. ал. 3 от НПК Постановлението на Районна прокуратура – Плевен, с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,вр.с чл 24 ал1 т1 от НПК е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство № Д-1824/2017 г. по описа на Районна прокуратура –
Плевен водено неизвестен извършител за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
и протестира в седмодневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на Районна прокуратура Плевен и на жалбоподателя пред Окръжен съд – Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: